кога ли ще излязат всички от еврейския лабиринт честит еврейски милениум...докога?

накратко
паразита не е глупав/той ти пробутва религия(неговата)спомнете си края на
римската империя с християнството а и мюсюлманството е негово изобретение
защото мохамет е изучавал техните книги (маниполационна наука) и през
около 500г си създава собствен модел от което също сме особено щастливи
/пробутва ти банкова система(лихварство)и накрая но уви явно не на последно място ти набутва теория на относителностаи заявява че по умен от него няма
(и по избран)/през втората световна изрязахме тумора и се подобрихме
метастазийте останаха сега той е по голям а разсейките са навсякъде
не сме опитали само едно което единствено ни остана да поискаме възмездие
от ТАНГРА защото винаги сме верни и сме единствени

А някога да ти е минавало през ума,че завръщането към езическите култове всъщност е дело планирано и извършвано от чифутите,за да се отдалечат хората от християнството?

Ако някой би се върнал към езическия култ,той ще се намери по-близо до някои християнски мотиви,отколкото е бил някога.Християнството не е нищо повече от ценностна система за разруха на духа,базирана на преработеното старо световно знание.

Много добре казано Истината за христянството както всяка религия е, че то е начин да осъществява контрол над масите, да се потъпква всяка личност мислеща различно (спомнете си Светата инквизиция). Най-доброто за човек е да вярва в себе си, в собствения си успех, в успеха на хората които обича и уважава. Може да ви звучи егоистично, но семейството в момента у нас е в криза и катарзиса трябва да започне от него, за да стигне до нация и държава.

И пак сравнения с католицизмът.Ей,не се научихте,че това не е християнска религия."Да се потъпква всяка личност мислеща различно",това надявам се не го мислиш в действителност?Защото малко смешно се получава.

Аз предлагам да не разгаряме нов релегиозен спор в тоя форум. Знаете, че вече имаше вече една подобна тема, която за радодост админа я затвори.
Струва ми се, че имаме достатъчно работа за вършене, а не да мерим вярата си коя е по-по-най!

LETO писа: Аз предлагам да не разгаряме нов релегиозен спор в тоя форум. Знаете, че вече имаше вече една подобна тема, която за радодост админа я затвори.
Струва ми се, че имаме достатъчно работа за вършене, а не да мерим вярата си коя е по-по-най!

Съгласен съм.Но аз с тенгрианството не се гавря,въпреки че не го харесвам особено.

О...мога и да ти отговоря,но Лето е прав.

Когато някой вярва, той е подвластен на някоя личност или могъщи идеи.
Пред човек, който вярва има няколко перспективи:
1. Вярвайки в личността или в истинността на идеите, той се опитва да осмисля, осъзнава и прилага вярата си. При този първи сценарий на активност човекът един ден разбира, че вярата се е превърнала в знание, защото:
- е осъзнал и изживял идеите, в които е вярвал.
- е осъзнал заблудите си. Т.е. това, в което е вярвал, се е оказало неприложимо или несъвместимо със знанието, с ценностната система, които притежава човекът в този момент. Обръщам внимание, че в този случай пак имаме знание.

Извод: вярата, подкрепена с действие един ден ще се превърне в знание.

2. Вярвайки, човекът е пасивен, не прилага и не осмисля вярата си. Обръщам внимание, че в някои вярвания това е основополагащ елемент на самата вяра - че човекът е слаб, не е достоен да разбере и обхване с интелекта си идеите, видите ли има неща, които не бива да знае, защото е несъвършен и пр. Получава се затворен кръг - вярата ти не те поощрява да проучиш, приложиш и евентуално истински да приемеш или отхвърлиш вярваното.

Извод: вярата никога няма да се превърне в знание.

Можем да изведем много характерни особености на човеците подхождащи към вярата по начин номер 1. и по начин номер 2. Но понеже съм съгласен с LETO, че сега има много работа за вършене, ще приканя всеки да оцени вярването си сам. Да разбере дали вярва, защото знае или вярва защото се надява (т.е. не знае).
Аз отивам да действам.
Но съм тук, разбира се!

Ден Грее!

Иван писа: Когато някой вярва, той е подвластен на някоя личност или могъщи идеи.
Пред човек, който вярва има няколко перспективи:
1. Вярвайки в личността или в истинността на идеите, той се опитва да осмисля, осъзнава и прилага вярата си. При този първи сценарий на активност човекът един ден разбира, че вярата се е превърнала в знание, защото:
- е осъзнал и изживял идеите, в които е вярвал.
- е осъзнал заблудите си. Т.е. това, в което е вярвал, се е оказало неприложимо или несъвместимо със знанието, с ценностната система, които притежава човекът в този момент. Обръщам внимание, че в този случай пак имаме знание.

Извод: вярата, подкрепена с действие един ден ще се превърне в знание.

2. Вярвайки, човекът е пасивен, не прилага и не осмисля вярата си. Обръщам внимание, че в някои вярвания това е основополагащ елемент на самата вяра - че човекът е слаб, не е достоен да разбере и обхване с интелекта си идеите, видите ли има неща, които не бива да знае, защото е несъвършен и пр. Получава се затворен кръг - вярата ти не те поощрява да проучиш, приложиш и евентуално истински да приемеш или отхвърлиш вярваното.

Извод: вярата никога няма да се превърне в знание.

Можем да изведем много характерни особености на човеците подхождащи към вярата по начин номер 1. и по начин номер 2. Но понеже съм съгласен с LETO, че сега има много работа за вършене, ще приканя всеки да оцени вярването си сам. Да разбере дали вярва, защото знае или вярва защото се надява (т.е. не знае).
Аз отивам да действам.
Но съм тук, разбира се!

Ден Грее!

Явно търсиш логика.Той и евреинът Дарвин е търсил логика при теорията си.