САРАКТ що е то и има ли почва у нас?

СЪДЪРЖАНИЕ НА Т.6

НЯМАЙТЕ ВРАГОВЕ, БЪДЕТЕ СВОБОДНИ!

Духовното основание за това, оставено от древното Тенгрианство в Египет:

Ковчег на Хнум-Накт

Надпис на капака

И изричам. Твоята майка Нут те закриля в името си на „Воал небесен". Тя прави от теб бог без врагове, в името на Великия Бог, господар на небето. Добре дошъл, добре дошъл, при майка ти Нут, която съществува.
Дадената-от-царя-благодат и дадената от Анубис, той, който е на своята планина, господар на Ра-керерт11, той, който е на мястото на балсамирането, бог на Свещената земя,12 нека има хубаво погребение в некропола сред възлюбените на некропола, ти, възлюбени, сине на местен принц Хнум-Накт, роден от Хнум-Аа, заслужаваш.
И изричам. Това е гласът (на) възлюбените, които почиват в мир в красивия Запад на Острова на Пламъка. Този Озирис Хнум-Накт идва в мир от Острова на пламъка. Проснете се пред него по корем, чествайте го, дайте му защитата на книгата.

Ковчег на Нахт-Анх
Надпис на капака
И изричам,1 дано седиш на песек-мястото2 от тюркоаз на носа на ладията на Ра. Дано се пречистиш в Хладното езеро. Дано Аяубис изгори благовония за теб, възлюбени сине на местен принц, Нахт-Анх, потомък на Хнум-Аа.3
Дадената-от-царя-благодат4 и благодатта, която Ану-бис, господар на Сеп, дарява пред божествената шатра, че той може да бъде пренесен на отвъдния бряг, че той може да бъде погребан, че той може да се възнесе в мир (два пъти) до великия бог,5 господар на небето, над прекрасните пътища на Запада.
И изричам. Майка ти Нут е делила с теб, в името на Шет-пет. Тя е направила от теб бог без врагове, в твое име, Велики Боже. Тя те закриля от всяко зло, в името на Хнумет.

"Френският философ Монтен описва държавата на кан Крум като идеална и казва, че там думите лъжа, измяна, предателство, недобросъвестност, скъперничество, завист и клевета са непознати. "

---

След като френския философ Монтен описва Българския Саракт, нека да видим как самите Българи го изявяват. Неслучайно говорихме, че САРАКТА Е ПЪРВОМ ВЪТРЕ У НАС:

"Как една българка даде на американците урок по честност"

bgfactor.org/index_.php?cm=11&id=17198

Ето още една проява на Саракта вътре у нас и как ние, Българите, го изявяваме:

Плевенчанин откри нова аритметика

bgfactor.org/index_.php?cm=4&id=17201

Мисля че тази част от житието на Капитан Петко войвода е достойна да остане в тази тема.Има над какво да се замислим относно поведението на Воина,споменато от Иван в темата за законите на орела.
....................................
Из "Капитан Петко Войвода:
...Интересно е и друго: с когото Войводата е имал разправия, от него той не взимал нищо, особено хляб, докато се разбере „чист“ ли е, или не е. Ако той се оказвал чист, т. е. невинен, тогава Войводата приемал да му яде хляба. Изобщо яденето на хляба било свещенодействие. Вярвало се, че на когото си ял хляба, лошо не бива да се прави, иначе хлябът „хващал за очите“ (отмъщавал). Особено строго се е спазвал хайдушкият закон, въоръженият четник никога да не прележава с жена. Смятало се е това „прележаване“ за най-голямо омерзение, а оръжието и на хайдушката чест. Интересно, че „прележаването с жена“ се смятало за омърсяване не само на хайдутите, но и за обикновените овчари, затова овчар, когато се връщал от село, където е нощувал с жена си, известно време не бил допускан да се допира до овцете. А освен това заставян бил да се умива с пепел. Петко войвода не само бранел раята от бейове и чифликчии, но и от крадците и разбойниците, които от време на време се появявали в пределите на неговото хайдушко царство. Той немилостиво ги изтребвал, ако след първото предупреждение не си обирали крушите.

Войводата раздавал хайдушко правосъдие и над свои сънародници. Ако момък остави годеницата си, ако братя започвали спор за нива или за къща, Капитана решавал кой е крив и кой прав. И никога той не погазвал правдата — в което била неговата главна сила и основна причина да бъде той обичан, пазен и почитан.
...

В подножието на планината Соракт на фламиниевия път северно от Рим, в града, чието име е теоним на местен „демон", също се играе безболезнено с боси нозе в запалени въглени (жарава). Това се постигало от обладаните от богинята. Обредът се извършвал ежегодно при голямо стичане на хора за празника.
У Вергилиевата „Енеида",11 песен XI, ст. 785-789 същият обред е посветен на Аполон. Там следната молба Арунт изрича към бога:
„- О, Аполоне велики, ти, който закриляш Соракта, толкова много почитан и в чест на когото ний палим огън огромен от борове и по чиято жарава с вяра опрени на тебе, танцуваме, дай да измия с моето копие този позор,
всемогъщи ми татко
По всичко личи, че Вергилий е опоетизирал един стар местен обред, в чието описание се съдържа поне твърдението за вярата, която позволява да се играе в жарава. При една свръхинтерпретация на стиховете би могло да се каже, че молитвата-призив към Аполон е уместна, защото Арунт го нарича „баща", т.е. Син-Слънце на Великата богиня-майка.
Тази свръхинтерпретация не изглежда, обаче, толкова хазартна, защото в коментара на Сервий (5 в.) в неговите схолии към „Енеида" за това място от XI песен се привежда легендата за т. нар. Hirpi Sorani - „вълците от Соракт".
„Вълците на Соракт" били жреци, които, по време на церемонии в планината Соракт танцували с боси крака върху пламтяща жарава. За това братство на „вълци" и за неговия произход се разказвало, че веднаж, когато обитателите на Соракт принасяли жертва на Dis Pater, неочаквано се появили вълци, които издърпа-ли от пламъците парчетата месо на жертвеното животно. Обслуж-ващите обреда (жреците) се втурнали да ги преследват. След дълъг път те изчезнали в пещера, от която излизала заразна миризма, Тази миризма била така отровна, че убила не само преследвачите, но предизвикала епидемия в цялата област. Попитали оракула, който отговорил, че за да умилостивят боговете, обитателите трябва да се „правят подобни на вълци", което ще рече да живеят от грабеж."
Аполон-Вълкът е позната хипостаза на Сина на Великата богиня-майка в ранния тракийски орфизъм. Този образ на бога е равнозначен на зимното слънцестоене, усвоен е в устна фолклорна среда и дори се появява в моно- кукерския обред от нестинарския цикъл. Там „новото раждане" на бога е представяно като освобождаване на куче (=вълк) от „бабата", която в епизода е Великата богиня-майка.13 Може да се предполага, че в контаминацията от свидетелства на Страбон, Вергилий и Сервий се съдържа отглас от вярвания и обреди на трако-фригийската контактна зона, съчетани с италийски. Във всеки случай, персонификациите на паредри в Соракт напълно кореспондира с огнената обредност.

(ИЗ "Огън и музика")

В темата "Българската Италия", публикувана тук, във Форума, показахме българските топоними из цялата територия на Ботуша. Към тях, трябва да прибавим и името на планината Соракт, намираща се недалече от Рим - градът основан от Еней и висока около 700 метра.
Тези наши названия из територията на Ботуша са свидетелство за това, че част тази територия е част от обширния ареал на образуване на древнобългарската общност, обхващаща Балканите и част от Мала Азия.
Именно затова Алцек се завръща тук. Той не е принуден, да се засели на територията на Ботуша, вследствие поражението, което му е нанесено, както твърдят историческите източници, не, той, както Аспарих и Кубер се завръща в онова, което нестинарите, днес, в Странджа наричат "Родината" - Соракта.
"Родината" в нейния духовен аспект е именно това, "една небесна земя", материализирана в образа на Планината и огнесвещенодействието в поклонението пред Великия Баща. Това е Соракта. Където се почита Единия, Всемирния баща, тогава наречен Аполон, т.е. Ат-олен, Ати, Тат, Тати, както и да го наречем Всемирния Баща олицетворен в образа на Слънцето.

Сега вече става ясно, исторически, може би, защо вълкът е станал за известно време тотемен символ на Българската етнична общност и каква битка се е водила за овладяването му и превръщането му в куче-пастир (както Гайд се обосновава), за да може впоследствие вълкът да бъде заменен именно с кучето, което бяга след триумфиращия Конник на Мадара.

Искам да предложа Наказателен Вот към цялата политическа система и всички политически партии.

Желанието ми за аудио вариант на Движение "Воини на Тангра" Саракт /ако позволите/ също е в сила.

Според мен - няма лошо в идеята.
Просто един с добра дикция да се запише на МП3 кога чете материалите. А после файловете могат да се записват или тук на хоста дето е сайта или на свободен хост някъде.
Някога така се разпостраняваха аудиокасети с политически вицове за компартията, кръчмарски песни и други подобни.

Който има жажда за това знание - ще го намери под каквато и да е форма. А който няма - и в рекламите да ги пущат - все тази.

Деца на Огнения разум, потомци на Сияещия Тангра, не се молете, не се прекланяйте дори пред съвършенството на Твореца. Не хленч и вопли са Му нужни, а единодействие с Него. Не плач и разкаяние, а съзвучие с Божествените намерения. Не търсете в Откровенията и Заветите завършеност, в действителност те са Започване. Не към нов Кумир ви насочвам, ориентир съм ви донесъл. Не нова Вяра ви натрапвам, а ви зова - нека заедно сътворим законите на очакващия ни свят, за да бъдат те наши закони.
Или поне нека опитаме.
Властелини на Утрото, желая ви щастие!
Из творчеството на Елтимир

---

Звучи като лозунг,но само на прима виста.

Мещера писа: Деца на Огнения разум, потомци на Сияещия Тангра, не се молете, не се прекланяйте дори пред съвършенството на Твореца. Не хленч и вопли са Му нужни, а единодействие с Него. Не плач и разкаяние, а съзвучие с Божествените намерения. Не търсете в Откровенията и Заветите завършеност, в действителност те са Започване. Не към нов Кумир ви насочвам, ориентир съм ви донесъл. Не нова Вяра ви натрапвам, а ви зова - нека заедно сътворим законите на очакващия ни свят, за да бъдат те наши закони.
Или поне нека опитаме.
Властелини на Утрото, желая ви щастие!
Из творчеството на Елтимир

---

Звучи като лозунг,но само на прима виста.

Хубаво, в стил "Агни йога" (личи му), и някои книги на Блаватска. Само не се знае дали го е писал той.
Фактите говорят точно обратното - самия той се самотърси като Кумир и за мнозина става такъв.
Нищо лошо няма в това да се изповяда някой като кумир, само да не се налага на другите като такъв.