Българският и първият Кивот на Завета

И без това йезуитите нямат особена полза от него там, дори да използват българи. Още папа Николай се е убедил в това, иначе нямаше да го зафичи в Терачина.

---

Не, те имат полза, затова никога няма да ни го върнат, дори да е копие. Папската интитуция, взема, тя никога не дава. Просто така, ще ни държи в зависимост, за да ходим на поклонение в Рим, както сега ходят делегациите ни за 24 май. Това една много тънка политика, политиката, която изкуствено поддържа Ватикана, като някакъв духовен център.

Както често става, Господ помага на търсещите и най-сетне вече можем да се поздравим с първите качествени снимки на всичките сцени от Сандъка от Терачина.

Снимките са разделени на три групи- от фронталната, дясната и лявата страни на Сандъка (явно отзад дърворезби няма). Публикувани са в книгата на Никола Мавродинов “Le trèsor protobulgare de Nagyszentmiklòs”. Acta Hungarica 29. Budapest, 1943. Неслучайно авторът свързва Терачина със знаменитото старобългарско съкровище от Наг сент Миклош- няколко от митологичните фигури (лъвовете с човешка глава, грифоните, рогатият мъж и др.) и сцени са напълно идентични. Нещо повече, фигури и сцени от Терачина могат да бъдат видени и по 'тракийските' съкровища. Особено характерен е 'тракийският' конник (без никакво съмнение Крали Марко от народното творчество), убиващ змей на една и лъв на друга сцена. А какво да кажем за сцените в 'зверинен' стил с орли и хищници, нападащи други животни, така характерни за българското древно изкуство, наричано от историците тракийско или скитско в зависимост от мястото, където са намирани артефактите? По сцените се виждат и Жар-птици, а конникът със седло, орнаментирано с мотива 'вървилник' ни препраща директно към праисторията и показва изключителната устойчивост и консерватизъм на българската култура през хилядолетията.

Фронталната страна на Сандъка:





Останалите снимки публикувам като линкове, за да може да се разглеждат с максимални детайли, без да се разтяга прекомерно форума:

voininatangra.net/gallery/11-publichna-g...rachina/506-img_8161

www.voininatangra.org/modules/xcgal/disp...?pid=9369&fullsize=1

voininatangra.net/gallery/11-publichna-g...rachina/507-img_8163

voininatangra.net/gallery/11-publichna-g...rachina/505-img_8164

voininatangra.net/gallery/11-publichna-g...rachina/504-img_8165

voininatangra.net/gallery/11-publichna-g...rachina/503-img_8166

voininatangra.net/gallery/11-publichna-g...rachina/502-img_8167

voininatangra.net/gallery/11-publichna-g...rachina/501-img_8168

Дясната страна:



www.voininatangra.org/modules/xcgal/albu...serpics/IMG_8169.JPG

voininatangra.net/gallery/11-publichna-g...rachina/497-img_8170

voininatangra.net/gallery/11-publichna-g...rachina/499-img_8158

Лявата страна:



voininatangra.net/gallery/11-publichna-g...rachina/495-img_8160

voininatangra.net/gallery/11-publichna-g...rachina/494-img_8171

voininatangra.net/gallery/11-publichna-g...rachina/493-img_8172

Всеки истински българин може да намери в Сандъка по нещо за себе си...

Заедно в тази тема можем да споделяме усещанията и анализите си, породени от допира с единствения по рода си шедьовър. Както и много други парадоксални и противоречиви явления в историята ни, обаче, не можем да гледаме на Борисовия дар за папата само с жадните очи на увлечения в духовно и естетическо търсене българин. Не бива да забравяме, че това неповторимо произведение на световното изкуство символично събира между четирите си стени както ярки митологични образи и чисто българско световъзприятие, залегнали в съзнанието ни от най-ранна възраст, така и мрачното начало на вече хилядо-летния упадък на българската държава, лишена от едно от духовните основания за съществуването си- тази на пазител на Небесната Вяра.

Така, едновременно концентрирайки в себе си и трагедията на една фатална за десетки поколения българи капитулация, и неподправеното величие на българската цивилизация, Сандъкът непременно държи в своите пазви и съвети за нас, днешните българи, пред които стои тежката задача да осигурим самото ѝ оцеляване занапред.

Терачина идва 1200 години след създаването си, за да ни напомни с пулсиращата динамика на сцените си, че борбата е вечна и откажем ли се от нея, капитулираме ли отново, ще бъдем безжалостно повалени от връхлитащия отгоре ни Звяр.

Скъпи Вокил, нима мислиш, че ключът е материя?

Музеят Палацо Венеция са добавили сандъка в страницата си.

Палацо Венеция, сандъкът от Терачина, официална страница

Скоро ще добавя и превода от италиански.

Попаднах и на тая книга по темата.

Кивотът на папа Никита

Моля, споделете мнение, ако сте я прочели, дали си заслужава.

Ако има някой от нашите в Италия, много моля да намери време и да отиде до този музей. Адреса е даден, намира се в Рим;
museopalazzovenezia.beniculturali.it/index.php?en/1/home
Цената на билета е 5 евро и ако Българският Кивот е там - нека да каже. Държавата НЯМА да го направи, защото няма българска държава. Разберете го! Българската държава - това за момента е движение "Воини на Тангра". Ако e позволено, нека направи и снимки.
Това което българоубиецът Борис-Михаил е дал на папата е било копие, няма как колобърите да допуснат един изменник да предаде най-свещената регалия на Гумното на омразната римска империя. Но дори и копие - то е направено по оригинала, като сакралната дърворезба по него е уникална.

Един ден, при възстановяването на българската държава, всички артефакти оплячкосани от римската империя ще бъдат изискани и върнати в Саракта. Ще имаме достатъчно механизми да ги настъпим яко, за да ни ги предадат без много суетня.

В сайта, който ни даде Garvan са посочени инвентарния номер на Кивота - 1480, както и размерите на ковчежето: 60x106x66 см.
Жабарите дори не са написали откъде е оплячкосан. Датировката също умишлено е подменена, X-XI век. Тоест изкарват го ристиенски артефакт, щото на джабарски нещо пише там за Адам и Ева.

Още Николай Хайтов казва, че във Ватикана всичко откраднато от България е с особен червен печат. Но сами виждате колко нагло си присвояват българската история. Ако човек не знае, ще мисли, че артефакта е италиански от гр. Терачина, в който преди години го търсих безуспешно.