Чикиите на Серафимов в студията му БАЛКАНСКИЯТ ПРОИЗХОД НА СТАРОБЪЛГАРСКИЯ

Написано преди 3 години;

Аз апелирам към книжниците да спрат със спекулациите, около прозвището на Българския Бог, защото Българският Бог не може да бъде мислен, той може да бъде мислим, ако могат да правят разлика между двете понятия. Мислимостта е нещо съвсем различно от мисленето.

Написано и сега;

Тангра не е име, Тангра е прозвище; както Дионис не е име, това е прозвище и означава "въплътеният Божий" или ако се изразя теологично християнски "въплътения Богочовек". Дионис е роден, Тангра не е роден. Схващаш ли разликата, Серафимов. Нероденото принципно е неописуемо, затова не е задължително писмен извор да го засвидетелства или да бъде въплътен в народен обичай. Не е задължително. Как да изразиш Неописуемостта с планетни понятия, в планетен бит? На практика е невъзможно, ако не и създадеш планетни и земни преобрази.

Четете бе, книжници!

anti666 писа: Защо ли Серафимчо си е изтрил собствената тема?
sparotok.blog.bg/politika/2009/11/21/tan...n-i-syshti-bog.44036
Темата се казва "Тангра и Зевс - двете лица на един и същ бог". Наместо това, връзката която сам е посочил тук е залипсвала...

Според някои изследователи "Тангра" и "Ден Грее" е едно и също!

Забравили са да ме цитират)))

89-и коментар от 01.04.2010
Малко по-долу обявява, че Тангра е измислица на Бешевлиев, като надписа ΘYO ТАГГРА било негова фантазия. Точно каквато е фантазията на халиф Муавия, Ибн Фадлан, както и на няколко милиона вожски българи...
Това или е поредната проява на раздвоение на личността или по нареждане на щуката темата "Тангра и Зевс - двете лица на един и същ бог" е отишла в небитието. Кой ли да ти каже?

Голем купон, бех забравил за тази му студия "Тангра и Зевс -две лица на един и същи бог". Но ето я, за да се види раздвоението на личността в тоя човек и трябва да се помисли кой я е предизвикал в далечна Холандия. М-да.
Това е писано преди 3-4 години.

sparotok.blog.bg/politika/2009/11/21/tan...-i-syshti-bog.440367

ТАНГРА И ЗЕВС – ДВЕТЕ ЛИЦА НА ЕДИН И СЪЩИ БОГ

В древността е било напълно естествено едно божество да бъде назовавано с много имена. Дионис е известен още като Бромий, Басарей, Либер, Биматер...Аполон е наричан Агреус, Ятрос, Люкеос, Музагетес, Пайан, Патроос, Фебос...Върховния олимпийски бог Зевс също не е правил изключение. Негови алтернативни имена са Агониос, Леукайос, Кераниос и много други.

Първото споменаване на Зевс в гръцката литература е направено от Омир, който го нарича Зевс Пеласгийски, т.е. принадлежащ на пеласгите. Те са най-древните поселници на Юго-Източна Европа и са от един род с траките. Херодот, Тукидид, Страбон, Павзаний и други посочват често автохтонния характер на пеласгите, а бащата на историята определя тракийското племе фриги като най-древния народ, споделяйки, че дори високо развитите египтяни признават това.
Според Хезихий фригийското название за Зевс е Багайос, а то отговаря на арийския Бага – едно от имената на слънцето. Фригийското Багайос е архаичния вариант на нашата дума Бог, имаща първично значение – багрещия, червения, слънцето. От тези данни става ясно, че Зевс изобщо не е гръцко божество, а по право принадлежи на палеобалканските народи - траки и пеласги, които са и наши предци. Елините си присвояват трако-пеласгийския бог на светлината както правят и с Арес, Дионис, Орфей, Атис, Кибела, Земела. Гръцкият език не може да предложи етимология за теонима Зевс, но за сметка на това българския предлага добро обяснение.

Известно е, че Зевс е древен бог на слънцето и светлината. Неговото име е свързано с тракийската ( архаична българска) дума Сиус (Диус) - бог на светлината, отговаряща на хетскката сиуат и старобългарската светъ -светлина. Зевс означава буквално светещия, сияещия, яркия и показва ясна връзка с нашите думи звезда, сияти-сияя, сияние, светя, свещ, свещен, светлина, светлост.... Освен Сиус ( Диус) траките наричат Зевс и с друго име - Сеитовинт(ус), което е по-стар вариант на почитания до Средновековието Свентовит.

Каква обаче е връзката с Тангра? За тези, които са разбрали, че ние българите сме древен тракийски народ е вече започнало да просветва. Тангра е едно от многото имена на Зевс. Тангра е свързано с името на почитания в хетската империя божество Тиуна ( наричан още Сиуна и Тияс) и с люийския бог на слънцето Тиуат. Да не забравяме също етруското название на Зевс – Тиния.

Трябва да бъде обяснено, че в хетската империя са влизали и тракийски племена. Тракийският Илиос е споменат в официални документи още през XV – ти век преди Христа, а мизите ( наричани в продължение на хиляда години българи) са васали на Хатусили поне от XIII-ти век преди Христа. С тяхна помощ е разгромен египетския цар Рамзес. На фризовете в Луксор могат да се видят ясно бръснатите глави и веещите се кики ( кичури коса) на тракийците - мизи. Господарите им хетите са известни с невероятната си толерантност. Приемали са в пантеона си всяко божество на васално население. Затова и стават известни като народа с хиляда бога. Тиуна е тракийско божество. Хетите приемат в пантеона си и друг тракийски бог – Арес, когото назовават Яриш, а някои смятат, че хетския Таркун е и тракийския Перкун ( почитания до Средновековието Перун).

Ще бъде добавено, че култът към етруския бог Тиния – Зевс е пренесен в Средна Европа от трако-пеласгите основавали Рим (2). В. Георгиев свързва името на Тиния с нашата дума ден ( на етруски тин означава ден). Нейното първично значение е светлина, сияние, точно това, което е характерно за деня. С българската дума ден и свързано и името на шумерското божество Дингир, познат още като Тангра и Тенгри- божество на светлината и небето. В Шумер Дингир-Тангра е пренесен от тракийското племе гети, наричано гутеи. Интересна подробност е това, че един могъщ гутейски цар носи името Курум, наподобяващо това на старобългарскиа владетел Крум. Гутеите са представени на стелата на Нарим Син като бойци с бръсната глава и кика, подобно на мизите. Това не е странно, понеже Страбон обяснява, че гети ( гутеи ) и мизи са от един и същи род и говорят езика на траките. Има и други доказателства за древно тракийско присъствие в Шумер. Най-старата писменост на Месопотамия има прототип на Балканите, тази от Винча, Градешница, Караново, Вълчи Дол и др. Копията на шумерските бойци имат прототип сред оръжията на варненския некропол. Обеидската шумерска керамика показва прилики с по-старата тракийска неолитна керамика. А шумерския ороним Загрос отговаря на българския ороним Загоре- отвъд гората, планината ( гора-планина е трако-пеласгийска дума).

През третото и второто хилядолетие преди Христа тракийски племена мигрират за Азия, Средна и Западна Европа. Разпросранявайки културата си нашите деди налагат и пантеона си. Тангра – Дингир- Тиния- Тиус –Сиус -Зевс са просто диалектни варианти на един и същ теоним. Трако-пеласгийското божество на светлината е прието от много народи – шумери, етруски, гърци, туранци, а дори и от германите. В предишния постинг бе обяснено, че хуните-кимерии са обитавали дори и Дания в най-дълбока древност. Поради тази причина древните германи имат богове, чиито имена са обясними на езика на палеобалканските народи. Става дума за старогерманския бог на светлината Зиу, имащ вариант Тиу. На него германите именуват втория ден на седмицата. Динстаг, Динсдах, Зиостаг, Тисдаг, Тивестаег, са различни варианти на посветения на бога на светлината ден.

Някои учени смятат, че Тангра-Тенгри-Дингир е по произход тюркско, или монголско божество, но това е доста наивно, понеже в древността не е имало влияние на тюрко говорящи народи над гърци, етруски, хети и германи. Траките са тези, които прекосяват Европа и Азия и разпространяват културата си. Тангра-Тенгри-Дингир е древен бога на светлината чието име е лесно обяснимо на български, сръбски, полски, словенски и други сродни езици. Дин отговаря на ден ( със сначение светлина), а гир отговаря на горя, грея. Правилната форма на приетият от шумерите Дингир е Ден-грей, означаващо – този, който създава светлината ( деня) чрез греене, т.е. слънцето.

Тангра-Зевс е палеобалканско божество, чието име се е променяло през вековете, а и различните диалекти на дедите ни са довели до едно голямо разнообразие на свещеното име на слънцето. По принцип смисъла на Бог, Бага, Сиус, Зевс, Сеитовинтус, Свентовит, Тиус, Тиния, Дингир, Тангра е един и същ, но през различните епохи и в различни локации са се използвали различни варианти. Ден-грей ( Дингир) е едно от най-старите наименования, използвано от траките ( гети-гутеи) мигрирали в Азия, докато названието Бог се е запазило в Тракия. Дедите ни са титулувани Княз в Бога ( Канас у Биги), а не Княз в Тангра. В българските легенди, песни, приказки и поговорки се говори за Бог, а не за Тангра. От времето когато названието Ден-грей ( Тангра) и се е използвало за първи път до обединяването на България през 681 година са изминали повече от три хилядолетия. Напълно естествено е най-старото име да изчезне и да бъде запазено само най-популярното название – Бог. То е употребявано от фригите (1) в Мала Азия ( Багайос) и от скитите в черноморските степи ( Багос).

Не само Ден-грей ( Тангра ) е отдава изчезнал от нашия речник. Алтернативни имена за божеството на светлината като Белен, Блегур, Сварог и много други са също отдавна забравени. Времето и преследванията на религиозните фанатици са причина за това.

Ден-грей ( Тангра) има място в нашата история, но само като едно от древните имена на бога на светлината почитан от малка група траки ( гутеите) пренесли своята религия в Шумер. От Месопотамия култът към Ден-грей ( Тангра) се разпространява между съседните азиатски народи: тюрки, монголци и др.
Понеже учени като Златарски и др. обявяват старите българи за туранци, се пуска и твърдението, че дедите ни са се кланяли на туранския Тенгри хан – небето. Нито Златарски, нито последователите му са знаели, че Тенгри хан е Средновековния вариант на Ден-грей, Тиуна, Диус, Сиус, Зевс. Ако на Златарски и съмишлениците му бе известно, че Тенгри хан е по произход палеобалканско божество, те нямаше да говорят изобщо за него, защото щеше да е в противоречие с теорията им, че българите са азиатски народ.

Благодарение на туранската теория за произхода ни, ние загубихме Егейска Тракия и Македония – изконни Български земи. Днес замесници на Златарски подготвят ново бедствие за Родината като твърдят, че българите са дошли от Азия памирци. С такива безотговори и необосновани изказвания се отнема наследственото ни право върху страната, в която живеем. За поредната национална катастрофа е достатъчно е някой чужд изследовател да представи “доказателства”, че неговите деди са обитавали България преди “идването” на българите. Засега на твърденията на Полат Кая, че пеласгите са турци не се вземат на сериозно, но това не е гаранция, че в бъдеще няма да бъдат приети. Исторически факти и политика не винаги вървят ръка за ръка. Като военен и икономически партньор Турция е много по важна за Европа и САЩ отколкото България. Нямаме право да виним турските учени, че проявяват апетит към нашата история а и земя. Такива, като П. Добрев и поддръжниците му поднасят всичко на тепсия. Народът е казал – Не е виновен, този който е изял баницата, виновен е този, който му я е дал!

България е прекрасна страна! За виждащите Родината ни е земен рай! Нека я пазим, защото бъде ли ни отнета, този път ще е безвъзвратно. Във века на информацията имаме възможността да покажем на цял свят, че не сме мургави туранци, или тесноноки памирци, а потомци на траки и пеласги. Не можем да искаме да ни уважават без ние самите да уважаваме себи си и да се държим с присъщото на дедите ни достойнство. Всеки е ковач на собствената си съдба. Бъдещето ни зависи единствено от нас самите. Време е титаните да се събудят!

Използвана литература и обяснения:

1.J.Lempriere, Classical Dictionary, Braken Books, London, 1994;
2.E.Blackney, J. Warrington, Еveryman’s Smaller Classical Dictionary, J.M. Dent&Sons LTD, London, 1952;
3.Thracian Sacred Names and Terminology
www.unibuc.ro/uploads_en/29535/30/ThrSacNames.pdf
4. Herodotus, Histories, Wordsworth Classics of World Literature, Hertfordshire, 1996;
5.K.Порожанов, Общество и държавност у траките, БАН, София, 1998;
6.O.R. Gourney, The Hittites, Penguin Books, Harmondsworth, 1964;
7.J.D.Macqueen, The Hittites and their Contemporaries in Asia Minor, Thames & Hudson, London, 2001;
8.G.A. Mansuelli, Etrurië en het vroege Rome, Elsevier, Amsterdam, MCMLXIV;
9.D.J. Hamblin, De Etrusken, Time-Life International bv, Brepols fabrieken, 1975;
10. B
11.B.Hrozny, Ancient History of Western Asia India and Crete, Artia, Prague, 1952;
13.W.W. Skeat, A Concise Etymological Dictionary of the English Language, Harper & Brothers Publisher, New York, 1900;
13.J. Vercoulllie, Etymologisch Woordenboek van Nederlandsche Taal, Martinus Nijhoff, ‘S-Gravenhage, 1898;
14. E.F. Jung, De Germanen, Tirion, Baarn, MCMXCIII;
15.Омир, Илиада;
16. Тукидид, История на Пелепенеските войни;
17. Павзаний, Описание на Гърция;
18. Страбон, География;

(1) Според Херодот родната земя на фригите е Западна България и Македония.

(2) За пеласгийското влияние на Апенинския полуостров прочетете в
ТРАКО-ПЕЛАСГИТЕ И ОСНОВАВАНЕТО НА РИМ
sparotok.blog.bg/politika/2009/09/30/tra...vaneto-na-rim.406675

Понеже става дума за знака IYI, в книгата "Прабългарски епиграфски паметници" ли Бешевлиев описва,че знакът IYI символизира Бог Тангра?

Петър. писа: Понеже става дума за знака IYI, в книгата "Прабългарски епиграфски паметници" ли Бешевлиев описва,че знакът IYI символизира Бог Тангра?

Точно за тази книга става дума. Има я из Мрежата, но не съм я срещал с илюстрациите.

Относно снимката по-горе бих помолил някой, който поназнайва немски да преведе текста, а пък ако е в Германия, би могъл да открие и повече инфо за манускрипа. Повече от ясно е, че "българските" историци няма да го потърсят. Много е важно за унищожителите на България да държат народа в неведение за старата Вяра на българите. Излишно е да казвам защо.

Студии Лайпциг 1871, 251, Бел. 4: "Един турски манускрипт, част от колекцията на Дийц в Берлинската кралска библиотека, наред с най-различни неща съдържа и редица предполагаеми въпроси на някакъв гръцки император към халифа Муавия, от които първият е следният: (арабски текст) (her lughatinge allah.. . турски текст) т. е. кои са светите имена на славния Аллах на всички езици?
Халифът му ги назовава на тринайсет езика; между другото казва: (арабски текст) bulghar dilinge tangry-dir т. е. в езика на българите (въпросното име) е tangry. Нищо не говори против истинността на предаденото." Ш о т Алтайски студии или изследвания в областта на татарските (туранските) езици. Трактат на Берлинската академия на науките 1866, стр. 147.

Колекцията на Дийц представлява няколко сборника, в които той е налепил на страниците рисунки и текстове от Изтока, които е събрал (напазарил) там в май че 17 век беше. Берлинската библиотека се жалва, че интересът към тях от страна на учените е непонятно оскъден, и по тази причина са ги дигитализирали - да са достъпни за всеки, който реши да ги изследва. Но манускриптите са на арабски... Да се намерят ентусиасти, които ще ги разберат, ще ни е малко трудно...

Въпросната студия (Лайпциг 1871) изглежда е на някакъв Рьослер, а основната тема е етническият произход на румънците (дали са наследници на древните римляни и въобще какви са). Докато кликах от препратка на препратка, попаднах на един руски текст, авторът се позоваваше нещо на тая студия да докаже древно присъствие на руснаците по Балканите, особено в Румъния. Щото имало топоними със славянски произход, и щото в не знам какъв източник (византийски) някой говорил за надошлите "някакви скити" (какие-то скифы), той припознава в тези "някакви скити" руснаци. Това не е толкова важно де, но в коментарите под темата се обажда някакъв чех, който казва, че е само отчасти прав. Верно, че имало славянско влияние по тая част на Балканите (Румъния), но не от руснаци. След още няколко обяснителни изречения казва, че тоя Рьослер се противопоставял на тезата за Българска доминация на Балканите, но редица исторически източници говорели недвусмислено друго. Ще потърся линк към това четиво ако искате (на руски е).

www.voininatangra.org/modules/xcgal/albu...angry%2000000662.jpg

bibliothek.bbaw.de/DAS_jpg/07-abh/1866/jpg-1000/

Понеже бях споменал за арабския пътешественик Ахмед ибн Фадлан, той е напълно реална историческа личност. Летописите му от пребиваването във Болжска България са много добре запазени. Самият той е главен герой (Антонио Бандерас) във филма "13-ият воин", където дори холивудците не отричат, че е минал през земята на българите. Понеже все още някои продължават да искат исторически източници, след халиф Муавия, ето ви още една.
Нека да прочетем какво пише ибн Фадлан за Волжска България. По това време, 922г. волжските българи вече са приели исляма, но може да прочетем как арабинът се оплаква, че българките не са забулени, наследство от Старата Вяра;

Млади момичета ни поднесоха хляб и сол. Ние трябваше да отчупим от хляба и да потопим в солта, преди да изядем хапките....
Смущаваше ни само факта, че жените им ходеха с открити лица и така подтикваха мъжете към порочни мисли. Усещах, че ни предстои много работа, за да убедим българите в необходимостта от по-строго отношение към женското облекло....
Младите мъже от нашата група оглеждаха с жадни погледи българките. На всички ни беше приятно да видим след толкова дни сред суровите степи и враждебно настроени диви племена жени с благородна осанка, горди и красиви. Повечето от тях имаха големи тъмни очи с топъл поглед, който даряваше сърцата ни със спокойствие и радост.

Пасажът, който ни касае особено в случая е този....

Хазарите вече бяха се обрекли на юдейската религия с нейните нечисти нрави. Така и двата близки народа се отричат от стария си бог Тангра, но поради враждата помежду им нашата вяра се използва от българите с политическа цел - да се сдобият с могъщ съюзник, за да победят враговете си.

В това изречение, Ахмед ибн Фадлан директно посочва името на българския Бог.
Пътешествие до Волжска България
на руски цялата книга, препис от Мешхедския ръкопис;
Записки за пътешествието по Волга

Яя, чикиите на Павел Сарафимов се материализирали в книга с твърда корица, само за 21 лева. Докато се оплакваше, че го гонела властта, вече и книжка в 340 страници издал. В която със сигурност ще има копнати от хора от Движението снимки, особено за древната ни писменост. Лошо нема, ние не признаваме републиката, че някой да тръгне да търси авторски права.

Лошото е, че книгата за 21 лева се нарича "Истинската българска история". В която момчето от Холандия ни хортува как Тангра била измислица на Бешевлиев. И няма нищо, ама нищо общо с българите. Много обичам някой да ме поучава какво е истинско и какво не.

Така че чикиите на Спароток вече си имат своята цена, само 21 републикански шекела. Поредното гуру на пазара, купувай народе!

anti666 писа: Яя, чикиите на Павел Сарафимов се материализирали в книга с твърда корица, само за 21 лева. Докато се оплакваше, че го гонела властта, вече и книжка в 340 страници издал. В която със сигурност ще има копнати от хора от Движението снимки, особено за древната ни писменост. Лошо нема, ние не признаваме републиката, че някой да тръгне да търси авторски права.

Лошото е, че книгата за 21 лева се нарича "Истинската българска история". В която момчето от Холандия ни хортува как Тангра била измислица на Бешевлиев. И няма нищо, ама нищо общо с българите. Много обичам някой да ме поучава какво е истинско и какво не.

Така че чикиите на Спароток вече си имат своята цена, само 21 републикански шекела. Поредното гуру на пазара, купувай народе!

Принципно хора живеещи в Холандия, определено не заслужават доверие. Иначе нас ще ни крадат, понеже им липсват идеи. Това е нож с две остриета, понеже освен онези читавите, ще ни крадат и тези с комерсиалнма насоченост и антибългарска насоченост. В крайна сметка в момента сме в модния сезон на "траките", преди бяхме в модният сезон на "славяните". От модата, знаеш се печели, особено на Запад Покрай "салвяните и прабългарите" що народ яде на софри и се сдоби с титли. А паразитът винаги изсмуква гостоприемника, пищейки за авторски права. Нали, смешно. Авторското право е най-смешното нещо в западната култура, понеже е начин да узакониш откраднатото като свое.
Казвал съм го и пак го казвам: нашите снимки са изстрадани, нашите ходения са заделен залък от устата на децата ни, вервайте го. На всеки един, който е бил. Те не са спонсорирани от никого. Един ден те ще ни простят за това, но няма да ни простят, ако разпилеем богатството на България и го оставим в чужди ръце.
В крайна сметка, въпросът е, не в това, кой ще открадне нещо от нас и ще си напише своето под него, а какво ние ще напишем под него. Това е важното.

Това с Тангра пак ли го пише в тая книга?