ПАРОСЛАВИЕ

Аз също много неща не разбирам.Например нетърпимостта към Православието от българи,след,като и Православието и преди него-Тенгрианството са част от нашата история!Непрекъснато се сочат личности или извадки от историческия контекст,което по същество обезмисля тези изказвания!Освен това ги намирам и антиисторически,т.е.с отрицателна /безмислена/нагласа по отношение на един доста голям и важен,оставил съдбовна следа в историята ни период!Фактите са си факти и личностите не са нито идеята, нито учението,нито Бог,защото за разлика от тях-те са подвластни на човешки слабости и грешки!Освен това,отдавна ме навестява мисълта,че след,като Бог е един-какво значение е името му и какъв смисъл добиват споровете относно -"наш" или "ваш" Бог,освен деструктивен и разрушителен за съответната нация,етнос или държава!

nik писа: Аз също много неща не разбирам.Например нетърпимостта към Православието от българи,след,като и Православието и преди него-Тенгрианството са част от нашата история!

Темата е за ПАРОславието в Православието.
Нима ти не си против това?

Всяка религия може да се използва с нечисти намерения.Всяко нещо има своето отрицание,дори най-съкровеното!Аз съм против безобразията на някои православни деятели, да ги наречемqно и против необмисленото и безмислено противопоставяне!Ако някой е болен,в какво е виновен?Лесно е виниш,разбирането и прошката са доста по-трудни и сложни неща.

Между православните сановници, католическите свещенници, протестантските пастори има непочтенни хора. Въпреки, че се наричат духовни водачи и съветници на съответното общество, те са обикновенни хора както всички останали. И греховете съвсем не са им чужди.

Аз си превеждам думата re-ligio като "отново във връзка" с божеството т.е. следвайки определени ритуали, обичаи, практики и морални ценности човекът доказва привързаността си към съответна духовна идея. Религията е социален продукт, чрез нея човек изразява отношението си към божеството.
Преди 2000 години не е имало християнска религия. Но последователите са се стремяли да общуват помежду си и са се организирали в общества, от които произлиза институцията. И като всяко човешко творение, църквата е несъвършенна. Още в древността се зараждат и различията и отделните клонове на християнството - католицизъм, православие, богомили и д.р.
А в Библията никъде не пише, че е нужно това.
Така е до ден днешен.

Друг въпрос е вярата в съществуването на нещо, което не виждаме. Вярващият приема Бог като висша, разумна и етична сила, с която влиза в лични отношения.

А трети въпрос са делата. Защото има разлика между това, само да знаеш за волята Божия и това да поемеш отговорността лично да я изпълняваш.

Православието е официална религия в България, затова прилича на днешната държава - няма я.

Sol,доста си объркана,съжалявам,че трлябва да го кажа!

nik писа: Sol,доста си объркана,съжалявам,че трлябва да го кажа!

Защо?На мен ми звучи доста добре.Логично.

Объркано,неточно,невярно предадена мисъл!Исках да повдигна всичко,което попада в тези категории,за да не обяснявам надълго,но не ми излиза цвят.Съжалявам!

О, nik, извинявай!
Ще опитам още веднаж и повече няма да досаждам.

Исках да кажа, че поведението на хората, които трябва да бъдат пример за християнски морал, на практика е пример за лицемерие.

Религията е външен израз на ВЯРАТА в божествена сила. Ако човек спазва ритуалите с вяра и осъзнато, той влиза във връзка със своя бог, свещенодейства.

От една страна - човек може да вярва без да е религиозен, без да спазва някакви приети ритуали и обряди. Вярата е личен избор, убеждение, което не е задължително да се демонстрира чрез стриктно спазване на религиозни правила.

От друга страна - има хора, които са стриктни в спазването на религиозни правила (в случая: свещи, икони, кръстене, постене), но душите им са празни, не вярват, не възприемат ценностите на идеята в своя живот.

Сановниците на църквата отговарят за духовните и моралните устои. И когато, точно те страдат от безверие е страшно. Духовната нищета е по-страшна от битовата, защото така хората не могат да се ориентират за доброто и лошото в този живот.
Държавата окраде труда ни, църквата окраде душите ни.

Не вярата в Христовото дело, а делата на хората са възмутителни. Тези хора, които трябва да проповядват християнството и да свещенодействат в църквите (да служат искренно и убедено), те са загърбили и вяра и религия. И са се обърнали към бога на парите и далаверата. Това е възмутителното.
А в нашия случай, тези хора са представители на православната църква. Някога тя е обединявала и запазила нацията. Днес отблъсква хората.

Е, остава ни ВЯРАТА. И това е достатъчно, за който я има.

Когато разбрах от Елтимир, как протича един петък преди Великден в центъра на града си спомних за Исус - как ли се е чувствал, когато заварил храма превърнат в битпазар!?

Не е необходимо да ми се извиняваш Сол и не съм имаал намерение да те нападам!Има известни неточности и във втората ти публикация,например ,че "религията е външен израз" и за "ритуалите",но пояснението ти за последното е на място!Също така,представителите на църквата,не са самата църква и човешките им грешки не могат да хвърлят вина върху институция,каквато е св.Църква и Божието учение!Не съм съгласе и с това,че "отблъсква"!Нищо,въпросът не е обикновен и се нуждае от повече четене и дискутиране,но трябва да се пипа внимателно и с уважение!

Здравей, nik!

Не, не съм допуснала, че ме нападаш. Ако беше така, нямаше да отговорям.

Напълно съм съгласна с теб и много ми хареса твоето определение: "въпросът не е обикновен".

Просто, силно ми въздейства споделеното от Елтимир. Домъчня ми. За хората в Ботевград. За всички нас. Защото не се е намерил някой духовник, който да научи и управата в града, и населението, че този ден не е за веселби, а е ден за възпоменание.
Нали, Христос е казал: "По делата им ще ги познаете"! А пък всички ние сме свидетели на ... не добри дела.

Разбира се, има и ревностни и последователни духовни лица. Но те са изключения. А множеството определя лицето на църквата.
Разбира се, хората са грешни, а духовниците са хора. Но, важен е стремежът към праведност, въпреки, че за човека е непостижимо абсолютното съвършенство.

Силно се надявам да греша, че църквата отблъсква. Имам в предвид хората, които представляват институцията, а не самата нея. Ти трябва да имаш други наблюдения, опит и знания, за да не си съгласен с написаното от мен. От това тревогата ми намалява - може би, християнският дух и морал не са угаснали напълно. Може би, аз съм уморена от лошотията на този свят и е редно да се взема в ръце.
Благодаря ти!