Смърта на българските села

Намерили са те начин да наденат хомота и на свободния селянин, и в перспектива това може да стане и повод за война. На европейско ниво - приемат норматив за семената и сортовете. Сертифицират само сортовете разработени от корпорациите и всичко което е традиционен сорт и местни видове става незаконно за отглеждане. И това на европейско ниво. Тоест ти макар и селянин си европеец и не може да гледаш биволско сърце защото то не е със сертификат от корпорациите, то е естествен продукт на природадта, а те вече са незаконни. Това се случва реално и то в момента, в европарламата! Като казвам, че прекратяване или поне замразяване на еврочленството е задължителна мярка за оцеляванена българина това е една от причините. Преди да се изгради Саракта трябва да му се издигнат преградите - аз така съм направил за себе си. После, и да ни обявят война от евросъюза, че отглеждаме несертифицирани семена и заливаме с качествена продукция половината свят - все са я изгубили войната защото други съюзници ще имаме- по-могъщи и по-многобройни от европейския дегенерат.

Една държава - втора част
В първата част със силата на хумора пък бил той и през сълзите на трагедията описах част от миналото на село Присадец Тополовградско . Бях покъртен от вида в който го заварих и това ме провокира да ви направя съпричастни със съдбата му. В първата част скръбта ме провокира да съм хумористичен , но сега във втората нямам сили за майтапи. Положението е точно в стила на "директивата" на архи канибала Ротшилд - "до 2030 да я няма България". За да стане ясно какви методи използват , за да изпълнят тази директива над цялата страна ще бъде най-лесно да видим сегашното дередже на това село. То се намира на 2 километра от граничната бразда с Турция и само на 100 метра от кльона , който още не е премахнат. Пътуваме преди няколко дни с едни познати до село ,те да свършат някоя работа , а аз да го видя след пожара и ни спират от Гранична полиция за проверка . На повече от 10 километра от селото . При това нямаше откъде да знаят къде отиваме , можеше и да завием по път отдалечаващ се доста от границата и водещ към едно друго село . Само благодарение на това ,че шофьора на колата беше с униформата си на граничен полицай не успях да разбера как щеше да протече проверката. Тази униформа той я носи винаги когато шофира за да се пази от КАТ , иначе разбира се и без нея колегите му пак си го познаха. Голяма наглост обаче е това ! Помня как преди само 10 години въобще не правиха такива проверки ! Преди да ни оставят да продължим , той ги предупреди че отиваме в село та да не пращат хора и там да ни проверяват . Пак се втрещих ! Нищо такова нямаше преди години , проверяваха само тези които искат да преминат през кльона , за отидат до нивите си отсреща. Пък и водочерпната станция на селото също се намира зад кльона , само на стотина метра от граничната бразда. Стигнахме селото и нова изненада ме зашемети. По високите части вътре в селото навсякъде едни големи фотоволтаици . Такива където не съм виждал никъде другаде , 10 на 10 метра и качени на носещи стълбове високи по 3 метра с диаметър към 50 см . Същинска гора ! Разбира се имаше и табела че това е по европейски проект и т.н. простотии. Колкото до селото всичко е в руини , освен тук таме частично възстановените по една стая нови постройки направени от "държавата" след пожара. Цели бяха само няколко къщи не достигнати от огъня . Но всичко бе тревясало колкото човешки ръст ! Гледам в далечината отсрещните хълмове почистени . Питам най-възрастия от компанията ни , а той отговаря , че пак по европейска програма чистели пасищата от храсти , трънаци и треви над 60 см срещу 40 лв на декар за всяка година , докато е чисто. Ако се намери купувач на земята едва ли и 150 ще даде за декар , но не е и нужно да е твоя земята за да чистиш за пасище. По правило трябва да имат животни , но нашия граничар каза че освен чакали друго не е виждал наоколо! Далавери ! Селото буренясва , те чистят баирите за овце , каквито въобще пък няма ! Пълна простотия и диващина . Падат кинти , обаче. Загледах се и в кльона .Всичко му стои , само ивиците земя не се орат от двете му страни и портала стои отворен ! Питам "юнака" граничар какво е това , как пазят границата така? Тук вече почти ми гръмна главата от гняв като чух отговора му ! Посочи ми близкия хълм , на който се виждаше кулата с термокамерата и обясни че тя засича в радиус 10 км термо излъчването . Само я нагласят за 36 градуса , колкото за да засичат хора ! Питам го ,какво става ако хората вървят по ниското между хълмовете , как ще ги засече термокамерата? Отвръща ми , че ще ги засече радара , който отчита всичко което се движи . Ако пък радара засече животно , термокамерата ще го поправи и така няма да се разкарват граничарите да проверяват. Накрая разбирам че това струва милиони евро ! Не се сдържах и го попитах що за държава е тази щом има милиони за това , а няма примерно 50 хиляди лева за да предпази селото от пожара . Очаквах нещо да трепне в него , а той ме изгледа така все едно падам от луната. Та мисля си , каква е цялата тази простотия ? Това за мен си е умален вид на Новия Световен Ред. Гонят жителите на селото и след това си правят каквото искат там ! На отиване към селото спряхме да пием вода от една стара крайпътна чешма . Още й личи надписа : Направена от 1 инженерна бригада (или нещо такова) на 1 първа рота през 1937 г. , един от спътниците ми добавя че същите войници през тази година са направили и един пътен мост по който минахме преди това . Ето го контраста , през 1937 са строили мостове и чешми , а днес строят един голям затвор за всички ни ! Отделно от това в небето видях само за два часа няколко химични следи над селото , започващи още над Турция . А , си мислех че само над нас пръскат , при това по градовете единствено. Почувствах се точно като в бъдещото подготвяно ни от чифутите . За пръв път заплаках и в същото време ми идваше да ги дера живи ! Дано Тангра ни даде възможност да им отдадем заслуженото !

Що да сторим, когато ни убиват "законно"?

Думата "убийство" звучи страшно, но ние свикнахме с нея, както и с ежедневените кражби, насилия и лъжи. Всъщност това се случва днес, пред очите на Европа и света, систематично, последователно и без капка милост дори към децата и старците! Убива се един от най-старите народи на континента – българският! Унищожават го организирани в партии, движения и други престъпни групи национални предатели и крадци. И ако през византийско и турско робство българският народ е оцелял, сега такава надежда няма! Стотици години чуждите поробители са опитвали различни прийоми за унищожение, асимилация и изтръгване на българския корен по тези земи, но не са успели. Нашият поминък преди е бил почти изцяло на село и шепата земя, малкото добитък и пословичното трудолюбие на дедите ни, са ни запазили като нация и култура. Високият морал, традициите и достойнството са били в основите на народа и независимо от трудностите, българите винаги са успявали да защитят своя род и език. Не и сега! Как да се защитим от безродниците в управлението на държавата, като повечето са българи по произход, как да излезем от лабиринта, в който са ни натикали и като животни са ни принудили да чакаме заколение? Какво значение има за обредното животно, от коя партия е колачът?

Още преди 10 ноември 1989 г. с наложената от БКП урбанизация, българското село загива. Къса се най-здравата нишка, свързваща българина със земята му, с природата и възможността за елементарно физическо оцеляване. Поради заграбване на земите от ТКЗС и АПК, хората са принудени да търсят спасение в градовете, където от земеделци насила се преквалифицират в стругари, фрезисти и различни работници по фабрики и заводи. Така се променя начина им на живот, мисленето и се погубват селския бит и душевност – все неща, без които българинът не може. Един път набутан в панелките, зависим единствено от новата си работа в завода, той става лесно манипулируем и партийците – комунисти го експлоатират и лъжат както си щат.

След идването на "демокрацията", всъщност политически преврат, извършен от самите комунисти, за овладяване на паричните и материални богатства на държавата, започна и предсмъртната агония на българите. Откъснати от единственото здраво място, свързващо ги със земята – селото, те загубиха опора под краката си. Тръгнаха да дирят спасение в чужбина или се отчаяха и започнаха да мрат като мухи през зимата. С ликвидирането на предприятията и разграбването им от "другарите", работниците бяха обречени на глад, материална и духовна нищета. За да защитят заграбеното, партийците създадоха мутрите, за да си осигурят гласове в управлението на страната, развъдиха циганите. Предоставиха им незаслужени помощи и средства, осигуриха им възможност за паразитно съществуване и развъждане, и ги противопоставиха на етническите българи, в унисон с древното феодално правило "Разделяй и владей!" Чрез масмедиите наложиха псевдокултура и субпродукти, свързани с чалгата и повсеместното опростачване и оциганяване на народа. На старите комунисти, пардон, новите капиталисти им трябваха не образовани, умни и качествени български поданици, а зомбирани, оскотели от мизерия електорални единици, готови да се продадат за жълти стотинки, без кауза, морал и достойнство. Е, постигнаха го в една голяма степен! Щом доживяхме до падението хора, които са живели през социализма, да съжаляват за него и да продължават да гласуват за комунистите, въпреки, че те са ни докарали до това жалко положение, значи са постигнали целите си. Те осъществиха и друго - грабежите на земя, предприятия, банки, мини, детски градини и болници бяха осъществени "ЗАКОННО"! Така народът български законно обедня, а шепа плъхове в червена окраска изнесоха парите на потърпевшите в офшорни зони и банки в чужбина. Всичко ценно и от стратегическо значение бе продадено на чужденци за жълти стотинки, срещу тлъсти комисионни за шепа партийци. Като на битпазар ни взеха подземните богатства, комуникациите, електроенергията и банките. За нас остана да се трудим срещу месечно заплащане, равно на заплащането на европеец за ден. Бяхме превърнати законно в роби, а държават ни в бананова република без правосъдие, но със закони, обслужващи интересите преди всичко на партийците, престъпниците и монополистите.Полицията превиши по брой армията не за друго, а за да пази от "народната любов" партийните функционери. Защото когато майките и бащите ни, останали като свещици да догарят самотни по селата биват грабени, бити и убиване от озверели цигани, нито полицията, нито армията се намесват, за да оправят нещата. Геноцидът спрямо изконното българско население продължава вече почти половин век и е на път да ни довърши като нация и държава! И понеже българите са хора в същността си добри, дори на жестокостите, на които са подложени не отвръщат със зло, а обратно. В протеста си срещу престъпниците, довели ги до глад и отчаяние, те не разрушават парламента и президентството, не ги палят, не убиват депутатите и олигарсите. Натрупаният гняв преобразуват в автоагресия и се самозапалват. Горят като факли, както и в ада не биха горяли! Защото какво, освен в ад са превърнали родината ни партийците за всички останали българи?

И какво ни очаква днес, утре и в близко бъдеще? ГИБЕЛ в една или друга форма! Идват нови партийни избори, нови "законни" кражби, нови увеличения на храни, горива, стоки и услуги, както и нова безработица!Това могат "другарите" – това правят! А животът на всеки обикновен данъкоплатец вече не струва дори колкото живота на едно улично куче!

Не знам за другите, но когато ножът опре и до моето гърло, аз няма да се паля! Може би не съм толкова добър като Пламен Горанов и последователите му от различни градове на страната. Ще се опитам да потърся зрънце справедливост, поне заради прокудените деца на България, поне заради погиналите нахалост мои сънародници. Ще намеря поне няколко от знаковите престъпници на държавата и ще им покажа, каква болка изпитват ограбените и унищожени от тях хора! Щом законите в тази бандитска страна не защитават мен и близките ми, ще потърся правда в древното правило "Око за око и зъб за зъб!". Ако така сторят и останалите, скоро ще си върнем държавата! Иначе ще продължават да ни убиват "законно" и ще изчезнем като нация! И не ми говорете за толерантност, когато всеки ден от болести, безработица и мизерия гинат стотици българи! На фона на ужасното политическо словоблудство, ха познайте колко опасна е тази статия, в сравнение с организираната престъпност, партийците, мутрите, олигарсите и циганите!

[url=http://www.epochtimes-bg.com/2013-03/2013-08-26_05.html?fb_action_ids=10201190883567256&fb_action_types=og.recommends&fb_source=other_multiline&action_object_map=[210259872469100]&action_type_map=[%22og.recommends%22]&action_ref_map][/url]

Докъде я, докарахме? А, братя българи? Бабите и дедовците по селата имат нужда от внуци, оти техните унуки или са емигрирали или никога нема да се родят. Съвсем скоро ще се търсят и "баби назаем", тъй като последните кога умрът с тях ще изчезне и старият бит, навици и знания. По градовете ще останат урбанизирани скотове, които ръсят акъл с килограм, дето не си им го искал и въздишат по "евроатлантическите ценности". Та точно в тия градове са въди най-оскотелия електорат, който отрича селският труд и превръща нивите в поляни от райхграс, а лозниците ползва само за сянка, тъй като гроздето може да си го купи в Била, Карфур, Метро и къде ли още не.

novinar.bg/news/vnutci-nazaem-shte-pomag...ci_NDM4ODs5MQ==.html

Как гражданите от село бяха определени за "Калдъръм кокон". Този уникален лаф ми го пусна една баба в разговор за това, колко са зян живущите в градовете погражданени селяни. Като взех да им разправям как кога юни месец култучех лозницата, която сега е натежала отъ грозде и ще счупи астмата, а юли месец рязах лозовите й пръчки, че беха станали много дълги, излезна един гражданин, с който евентуално съжителствам в града, в който пребивавам от време на време и почна да се вайка как съм ликвидирал сянката, която тя правела. Аз бях напълно стъписан и изумен, като му казах, че лозата требе се култучи и да се режат пръчките, оти не може да изхрани гроздето,а той ми вика, че грозде не му трябвало, оти можел си го купи (широко му е около врата), сянка му трябвала. Поради, което аз замалко не паднах от стълбата, понеже станах кълбо нерви от скотския манталитет на гражданина. Оня ден получих нова оферта от него, понеже не съм сеел нищо вече в едно парче земя в двора, да го намаал с райхграс, за да си играели дяцата. Като споделих това, неочаквано за мен, от дядовците и бабите, полетяха абсолютно същите истории и разкази за техните унуки касаещи лозниците в дворовете на Пловдив и самите дворове. Всичко тамо било превърнато в райхграс, а лозниците в дървета за сянка - никой не искал да се грижи за тях. И един дядо им рекъл: "Кът не щете домати, ежте трева". И вие искате тая дръжава да има бъдеще. Ами няма да има с такова "райхграс поколение". Но до това води сляпото следване на "евроатлантическите ценности", преклонението пред чуждото и отричането на собствения бит, смятан за безперспективен, мизерен и "селски". С райхграс и астми за сянка, държава не се прави. Вервайте, такава държава нема бъдеще. България не е колониална държава, за да си позволи имения тип "Гулденбург". България има земя да бъде райска зеленчукова градина и населението й никога да не познава полуфабрикатните храни и глада. Но това не се случва. Случва се една бледа и некадърна имитация на западния начин на живот. А това се прави от хора, родени да бъдат подражатели и консуматори. Но щом са такива, тогава нямат място в управлението на държавата, щото аз не искам да бъда превръщан в крава "Милка", т.е. в пасящо райхграс животно.

Видял си ги във вихъра им гражданята! Такива са и по София, макар че тук е доста по-шарено. До това води 20 години промиване на мозъците и засипване с помия. Направо са засмукали от дъното и са набрали инерция. Това е част от парвенюшкия модел, който според мен има корен от началото на 20ти век, с ентусиазма за прогрес и излизане от селото, доразвит под още по-изкривена форма по соца. Но тогава процесите все пак са били по-умерени. В момента селския тип гражданин, обитаващ градското пространство и формиращ селски тип модерен град, на който му е по-хлабаво около шията се надпреварва като прасе на ярма да копира и подражава на най-консуматорския вариант на западния градски боклучав живот. Тук дори не могат да го докарат и наполвина, както казваш бледа, некадърна имитация с неистови напъни да приличаме на лондонските, германските, френските, италианските "побратими". А като им кажеш, че трябва да се работи земята, че тя може да им даде по-голямата част от нужните продукти и блокират. Трудно могат да си го представят, защото им се къса нишката с бирата, еФтината скара и телевизора.
Има и доста които търсят алтернативни варианти на този градски скотовъдник и усещат интуитивно че има по-добър начин на живот, но им е непонятно от къде да започнат. Скъсана е връзката с изначалното. Много обичат да консумират качествени продукти "от село", ама някой друг да ги произведе. Изтормозена гледка, печална картина. Има и сравнително нормални хора, но са малко на фона на оскотялото стадо. Мъчителен е процеса на съзряване!

Само вижте, в коментарите, герберите, (мамка им и убъри, орки, имегени), които са против това, хората да си живеят, където искат по полята и планините. Всички трябва да живеят според тях в града, натъпкани като сардели и да служат на Бок Борисов и неговият пророк, цъфналият ГЕРБ, Цветанов! Виете ли на умряло, псета, виете ли? Победаааааааааааааа...! А да ви я видя победата! Бъдни вечер, затова е Бъдни, защото след нея, вас няма да ви има!

Да напуснеш Холивуд, да избягаш от града и да живееш сред природата
Историята на едно семейство, което загърби градските удобства, за да живее на полето

Прочети още на: www.dnes.bg/obshtestvo/2016/12/24/da-nap...data.326707#comments

А уж политиката е да се завръщат хората по селата там и да работят? Не, тя въобще не е такава. Предвидено е, тези села да бъдат заселени с "бежанци", а Българите - натъпкани в градовете като сардели и изтребени с мръсен въздух, кемтрелсове, с които се пускат различни щамове вируси. "Бавно сваряване на жабата в скороварка." Да добавя и всекидневните психотронни атаки от различните излъчватели, масовите пристъпи на паника сред хората, за които ми съобщават напоследък. Никое правителство не спонсорира Българите да живеят по селата, след 1958 г. Младежката республика "Странджа- Сакар" при Тодор Живков е плах опит или тактика за отбиване на номера, пред своята нечиста съвест!

80-годишен отшелник гази 30 километра преспи пеша, за да си взима хляб
"80-годишният старец обитава вековна къща в полите на Стара планина. Независимо от тежката зима и преклонната си възраст беловласият балканджия е отказал да се прибере в града, където има собствен апартамент, а категорично заявил, че остава в селската къща."

Писано преди няколко години за Родопите, което е същото

Йордан_13 писа: Тя, България, отдавна я няма. Обозримо бъдеще, нещо като 17-18 години. Винаги ще има Българи. Около мен е бяла пустош и нищо не свети, дълбоки 1 м преспи. Няма никой. Ето това е описание на това, което наричаме България, днес. Само моят прозорец свети. Всички живинки са се събрали при мен. Раня ги, защото няма как, животът трябва да се запази. Студено е доста. Друга топлина няма, освен моят огън....Огън се гаси, кога е в полето, кога е в каменен дом, не е така лесно. Трудно е да победиш онова, което се сраства с Природата. По добре да си сам сред сенките, отколкото да си сам сред свои.

При режима на Боко Борисов-Българоубиец. Такива хора съм ги виждал с очите си как живеят. Или по-точно, как вегитират и чакат смъртта си като избавление от Тиквенската република на Злото. Но с каквото е започнало, с такова ще завърши...
Панахида приживе

Странен ритуал правят жители на селата край Дунав. Там могат да се видят панахиди, при които покойник няма. Притиснати от самота, бедност и купища неволи, възрастните хора в селата край Лом си ги правят приживе, разказват местни свещеници.

"Старците се толкова смачкани и отчаяни от живота, че не знаят на кой свят са. Някои чакат смъртта като спасение, а мнозина се боят, че ще си отидат в забрава, без близки, които да ги изпратят достойно!", казва отец Георги от Лом пред "Труд".

Най-често помени още докато са живи, си поръчват баби от селата в равнината Златия между Лом и Козлодуй, споделят духовници. В тези, но и в много други малки селища в Северозапада са останали вече само по шепа хора – предимно възрастни и самички. Повечето обитават грохнали като тях къщи, в които вечер едва мъждука по една електрическа лампа, съседи няма, а домовете наоколо от години са празни.
"Живеем в пустош. Като дойде време да си ходим, няма да има даже кой да ни намери!", казват с горчивина старците.
Повечето от тях са болни и възрастни. Трудно се снабдяват с хляб, а зимно време едва успяват да излязат на двора за наръч дърва. Точно през зимата си отиват най-много хора, понякога роднините и съселяните им разбират, че вече ги няма дни и седмици по-късно.

Затова, докато още са на крака и имат по нещо в дворовете и градинките си, пенсионерите си спретват помени с угощение с останалите в селцето. Макар и приживе, панихидата ще им осигури човешко изпращане и по-нормален път към другия свят

Вече и BBC с репортаж за геноцида в територията на мутрата.

"България на ръба на пропастта. Страната с най-бързо изчезващото население на света."
www.bbc.com/news/world-europe-41109572

www.dnevnik.bg/bulgaria/2017/09/07/30378...a_ruba_na_propastta/
"Тридесетгодишен мъж, който ще напусне селото си, защото не може да си намери съпруга в опустяващия регион; баба, останала единствената жива душа на родната си улица; семейство, което разнася бакалски стоки от село на село.
Такава картина на опустелите региони на България рисува радиорепортаж на Би Би Си за топящото се население на страната. Над 600 души имаше в селото, а сега сме 13. Някои са в гроба, останалите в градовете, казва дядо Боян от Калотинци. "Къщи има, народ нема."