Смърта на българските села

За жалост селата ни се обезлюдяват от към Българи ,но за сметка на това там се заселват чужденци/паразити/,а даже и от техните педали!:

ОБЕЗЛЮДЯВАНЕ И ЗАСЕЛВАНЕ

"......Има и селища в страната, в които не живее нито един жител

Причините за това са икономически. Основно липсата на поминък и възможности за работа е повлияла обезлюдяването на много места. От последното преброяване през 2001 година досега се говори за над 150 мъртви села, без нито един жител.

Доскоро статистиката сочеше Велико Търново като една от области, най-силно засегнати от обезлюдяването: 34 населени места без хора.

Еврочленството на страната допринесе за преобръщане на тази тенденция. Интересът на чужденците, предимно англичани и ирландци, е на път да съживи обезлюдените места в областта.

В последните години у нас идват много чужденци, които търсят спокойния живот. Така е в село Зая, недалеч от Велико Търново, чиито жители, на брой 55, започват да се увеличават. В селото са се заселили англичани.

Подобна е картината и в село Миндя,

известно като "английското" село

По думите на политолога Евгений Дайнов, който има къща в селото, Миндя е ново постмодерно селище.

Новите жители са пленени от селската идилия, от природата. Англичаните са предприемчиви. Наемат майстори, обновяват стари къщи, строят нови.

Още не е ясно дали всички те ще останат да живеят постоянно или временно, но западащите села имат шанс за нов живот.

Повечето от постоянните жители чужденци започват да се занимават с бизнес с недвижими имоти, което е знак, че имат намерение да уседнат тук.

Част от новите жители са пенсионери, които на Острова са бедни, а в

България изведнъж стават богати с доходите, които имат

Любопитно е, че англичаните започват да учат български, защото жестомимичното общуване с българите не е много ефективно. А не може да се очаква, че старите жители, много от тях на преклонна възраст, тепърва ще започнат да учат английски.

На новите жители им харесва отношението, което имат местните към тях. Това отношение обаче не е еднакво за всички новодошли. С новите заселници идват и хомосексуални двойки. Те не се радват на добър прием от коренните жители и често им се налага да се борят с местните предразсъдъци по отношение на еднополовата любов."
news.netinfo.bg/?tid=40&oid=1117627

"......Има и селища в страната, в които не живее нито един жител"

---

Точно това е стратегията на евреите - да не остане нито един Българин, защото, дори един да има, някъде, в някоя махаличка или село, това е свидетелство, че земята е Българска.

Проблемът с Българското село, започва веднага след 1944 г., когато евреите провеждат една дългосрочна стратегия за обезлюдяването на селото, първом с идеята за индустриализацията на града и второ с идеята за колективизацията в селата. Така се постига пълния разгром. Когато вземеш земята на Българина, средствата за производство, покъщината му дори, ти му отнемаш свободата и независимостта и го правиш роб. Той няма алтернатива друга, освен това да слезе в града и да започне да работи в специално създадените за него затвори, наречени фабрики и предприятия, а за малкото, които остават на село, са създадени ТКЗС, АПК и т.н. и т.н. Стига се дотам, че хората прокудени от селата в периода 1944-1958 г, не се завръщат там повече от 20 години!
Не само това, комунистите зорко следят някой да не се завърне, да не избяга от фабриката или завода. Правят се всякакви пречки за завръщане обратно. Селата се изоставят на произвола, не се подобрява инфраструктурата им, заплащането в ТКЗС и АПК е значително по-ниско, отколкото в града. Единствената придобивка е електрификацията, която е толкова скапана (това го виждам днес), че служи повече да свети на кравите в обора, отколкото на човека в дома му.
Така в града се създава и израства едно инфантилно поколение, което скъсва връзката на Българина със земята. То е, което ражда "прочутите" фрази: "Хвали село, живей в град"; 'Учи мама, за да не работиш", то е, което недоволства "не искам да стана копанарка"!
Това е отношението към култивирането на земята, което се създава в България. Престижно е да си "гражданин", обидно е да си "селянин". Но "селянин", това е човек, който живее на село и произвежда блага! Това не е прост човек, както комунистите осмислят този термин като пропаганда.
Този човек, "селянина", има живата връзка с Природата, с света на Прадедите и с Българския Бог.

Затова днес ние наблюдаваме тази трагедия. И виждаме, как от 62 години се е работило да се опразни етнически, най-чистата територията, за д асе заселят в нея, други народности!

Трябва да ви кажа, че днес завръщането на село, не е никак лесен процес.
Първом, защото комунистическата съпротива срещу това продъ;жава, има села, примерно, каквото е Ситово в Родопите, където има живи комунистически кметове, на 90 години са вече, които продължават да гонят младите хора оттам, т.е. те продължават политиката на геноцид. те не могат физически да ги изгонят, но продължават с похватите на ДС, с доносите, психологически да притискат тези, които са неудобни.
Такива ще срещнете и в други села. Там младите хора, като нас, са подложени на различен вид натиск, за да не останат да живеят.

Но ние имаме съюзници, за които те не подозират. Това е Природата-Майка, Прадедите и Българският Бог.
Един Българин, в опустяло Българско село е достатъчен. А комунистическите кметове на 90 години, ги чака най-лошото в техния живот - гроб и опело от поп!
От гроба те се страхуват, защото ще станат на червеи, а от попа, още повече, понеже са атеисти

Поздравления Jordan_13 за тази констатация.Много точно си описал прогонването от село, с робуването в града!

Темата си е писана преди 2 години и геноцидът срещу българското село си продължава. Както премиерът ни Яхов казва "Кучетата си лаят, трамваят си върви". Ето и докладната от бойните действия с успехите на врага. Да беше минала атомна война или чума - иди дойди. Иначе на тихия фронт нищо ново. С нескрита гордост се докладва колко български села за заличени от лицето на земята. И на никой не му пука. В 2 милионна София дори не се замислят, че тези села произвеждаха храната, която им е на трапезата. Сега ще си ядат пластмасите и генномодифицираните храни и ще им пращят ушите. Гражданите на "глобалното село".

Пуснах го и в сайта срещу геноцида:
genocid.ucoz.ru/
Нека да го има на повече места, така повече хора ще го прочетат.

Освен стастистическата част от тази статия, останалото е най-долна лъжа и манипулация. Нито селата в Алпите са обезлюдени, нито се наблюдава подобна тенденция. Дори в западна Европа са си доста живи. Някои по-близки до големи градове са като предградия, но и забутаните не са с по 10 жителя.

Ей тука
www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=147808

Нагледно е дадено какво стана у Рогозен. Врачанско село, дето откриха рогозенското тракийско съкровище. Нема полиция, нема доктор. Некакви рекетьори изнудвали човека за пари и с манарчето - прас в главата. После майка му която е инвалид жената и нея. В леглото. Щот едва ли са циганите да са толкоз нагли да го секът у собствения двор, що не ги пускаше в кафето. Сега полицаите ще потърсят малко, па ще се откажат. Щото у селата вече не останаха хора. И българи не останаха. Те това е. Който иска на село да го има предвид. Живота там не струва колко на куче. Особено ако си българин.

selianin писа: Ей тука
news.ibox.bg/news/id_613739458

Нагледно е дадено какво стана у Рогозен. Врачанско село, дето откриха рогозенското тракийско съкровище. Нема полиция, нема доктор. Некакви рекетьори изнудвали човека за пари и с пищова - прас в главата. После майка му която е инвалид жената и нея. В леглото. Щот едва ли са циганите да са толкоз нагли да го гърмят у собствения двор, що не ги пускаше в кафето. Сега полицаите ще потърсят малко, па ще се откажат. Щото у селата вече не останаха хора. И българи не останаха. Те това е. Който иска на село да го има предвид. Живота там не струва колко на куче. Особено ако си българин.

Важни са и коментарите след статията:

chalamba | 04.06.2009 22:29
Турско - Българско все тая, едва ли някой от Вас знае, че едно от малкото запазини в употреба "Протобългарски" думи е "Таркан" или "Турхан, за съжаление в БГ тази дума е отдавна загубила значение, но в Турция се ползва.
За значението тук : en.wikipedia.org/wiki/Tarkhan
така, че тези полемики дето се водят без задълбочена етимология са безсмислени, живейте си живота и оставете другите да правят същото.

Регистриран на: 04.06.2009, 17:24

5. rogozenin | 04.06.2009 17:35
Рогозен си е старо тракийско име и убитите са българи. Мъжа Краси имаше малко заведение и магазин, където не пускаше пиенки и циганор. Но за да убият зверски майка му инвалид в леглото едва ли ще е некой местен пиянка. Миналата година му иваха рекетьори от Враца да му искат пари. Най-вероятно да са врацанските мутреги които са се разпасалали пак като в висаджийските години. Плъзнали са навсякъде из селата да рекетират. Селото е натръхнало и ако го барнат полицаите тоя ще го разкъсат. Тия не са хора а изроди. Само изрод може да убие беззащитна жена в леглото.
А вие си правете сметката, по тея села нема полиция, нема доктор. Северозападнала България.

Регистриран на: 30.05.2009, 15:19

4. Българина | 04.06.2009 15:59
Алтимир и Бутан не са турски имена. Хайредин е турско име но в селото няма и нее имало нито един турчин. Циганите са нищожно малък процент.Доколкото ги има са културни хора и нямат нищо общо с познатите пропаднали елементи от медиите. Информацията е от първа ръка.

Регистриран на: 14.10.2008, 11:36

3. Олаф БГ | 04.06.2009 13:25
Г-н bg nad vsi4ko

Повечето села във врачанско (и монтанско; това село е гранично) са големи български села, имат цигански махали, практически няма труски махали никакви.

Някой имат интересни имена Хайредин, Алтимир, Бутан ... Е може и да са турски думи,нема лошо...

Регистриран на: 22.11.2007, 07:22

2. bg nad vsi4ko | 04.06.2009 12:56
хаиредин ?????? кво е тва име -не е ли турско???

Гугутка - умиращо село в края на пътя

За сгушило се в Източните Родопи селце Европейският съюз и изборите му изглеждат толкова далечни, че все едно са на Марс

БОЖИДАР БОЖКОВ

Баба Въла стъпва внимателно с бастуна по прашния път на село Гугутка. Вече цяла година е минала, откакто отново живее тук, но още изпитва страх да щъка насам-натам, защото местните кучета са с много особен нрав. Хапят, без въобще да му мислят. Преди седмица изневиделица едно забило зъбите си в десния й крак и отворило такава дълбока рана, че човек се смразява още щом я види. Кучетата в Гугутка действително са много злобни, а по външния им вид личи, че са и постоянно гладни. Част от тях дебнат на входа на селото и лаят по всичко, което се опитва да влезе в него. Едно пък се е изхитрило да се крие по храсталаците около кметството и смесения магазин и плаши местните, които от опит са се научили да си носят по коричка хляб в джоба, за да го залъгват. Баба Въла така и не е привикнала още на този мурафет и затова постоянно вкарва в действие бастуна. От това обаче псето само озверява още повече.

Изобщо

кучешкият лай оглася околностите

от ранно утро до здрач и заглушава всички други животински звуци. Може би заради това песни на гугутки в едноименното село не се чуват, нито такива пернати се забелязват да летят. Но пък има два щъркела, които са свили гнездо на най-челния уличен стълб - до някогашната пивница. Сега тя е изоставена, както и голяма част от постройките. Забравено от всички, селото със закачливото име Гугутка живее сякаш в миналото, скрило се там някъде в Източните Родопи, по поречието на Бяла река, на крачка от гръцката граница. В миналото е било общински център, но днес дори градският автобус от Ивайловград го навестява един път в седмицата - в сряда. Българските медии и мобилни мрежи си пробиват път дотук дори още по-трудно. Една част от малцината останали жители все така, като предците си, се мъчат тежко от ранно утро да отглеждат тютюн. Другите преживяват покрай добичетата си - основно крави и кози. Европейският съюз изглежда в Гугутка толкова далечен, сякаш е на Марс. Политици в селото не са стъпвали никога. Или поне местните хора нямат такъв спомен. Далечни са и градските нрави на съвременна България - в Гугутка всички са щастливи и никой от нищо не се оплаква. И макар за пришълеца картината на изоставени домове и обществени сгради да изглежда стряскаща и тъжна, добрият нрав на местните хора бързо заличава всякакви мрачни мисли.

"Едно време тука живеехме само българи. Много народ и много горди хора, защото бяха оцелели в големия ад на 1913 г. Ама всичко се пръсна. Дойдоха турци и помаци. Българите вече сме малцинство. Още малко и хич няма да ни има - като измрем и ние, дето останахме", нарежда баба Въла и започва да смята колко точно българи живеят сега в Гугутка. Успява да преброи до осем. Самата тя преди години също избягала от селото и с децата се преместила в Берковица. Ала починал брат й, който живеел сам в къщата им, та се завърнала да я наглежда и да

доживява дните си със спомените

Като малка си имала приятелка от долната махала, чиято майка все се държала странно за хълбока. Питали я какво й има там, но тя не обичала да говори за това. "Само веднъж приседна до нас, трябва да е било 1942/43 година, вдигна си дрехата и видях, че в хълбока й има дупка - цял юмрук можеше да влезе там. Тогава за първи и последен път ни разказа историята си и какво е преживяла. През 1912 година, то тогава селото се е наричало Арнауткьой, турците надошли за последно тук. Извели на площада всички българи, които не успели да избягат и да се покрият в планината. И нея извели. Пък била много красива тогава, чудно как не са й налетели първо. Наредили ги в редица и почнали да стрелят в тях. Нея куршумите я улучили в хълбока. После един минавал край труповете и ги ритал, за да е сигурен, че са умрели. Забележел ли, че някой мърда, му казвал да стане. Ама който стане, го доубивали. А тя останала да лежи и се направила на умряла, та така единствена се спасила. Как е издържала на тая болка да не се издаде, не я знам. Пък и съм била хлапе, де да ми е било на акъла да я питам това. После турците запалили всички къщи в селото, та оцелелите в единия ад ги чакал друг - останали без покрив. Затова дълги години след това тука имаше негласно решение - който се изселва, не продава къщата си на турци. Но с годините вече никой не остана. Ама пък аз си се разбирам с всички и добре си живееме", вкарва накрая оптимизъм в тъжния си разказ баба Въла.

Къщата й се намира точно срещу кметството. "Ей оная - с олющените стени". Но родния й дом бил на десетина метра встрани. Съборили го, за да направят площад. А насред него се издига паметник, върху който са изписани имената на загиналите в Гугутка през 1913 г. Най-отдолу е името на 11-годишно момиченце.

В наши дни цялото село постепенно също се превръща в паметник. Почти пред всяка втора къща са избуяли треви и тръни, а некролозите на портата са се окъсали от времето - сигурен знак, че стопаните й са починали и тук не живее вече никой. Точно до площада стои изоставено училището на Гугутка "Св. св. Кирил и Методий". В него школници не са стъпвали вече шест години, откакто е закрито. Из някогашните класни стаи все още могат да се намерят

оцелели помагала за спрежение на глагол

или за смятане - захвърлени и занемарени по земята. Леля Станка понякога се отбива да види какво е останало от сградата. Някога тя е преподавала тук. "Тази година на 24 май не можах да ида за празника в училището в Ивайловград, та си влязох в старото школо в Гугутка, ей-така - да си го видя. Много мъчно ми стана като гледам на какво е заприличало". Точно до училището пък е църквата "Св. Йоан Богослов", построена още през 1883 г. В двора й има надгробни камъни без имена, където вероятно са полагани телата на някогашни попове, служили в нея. А подът й представлява инкрустация в тракийски стил. Църквата обаче стои заключена вече 19 години. Оттогава не е виждала свещеник, след като се споминал последният - Тодор Стойчев. Ключовете ги държи леля Мара, която по неволя се е превърнала в клисар. По празници все пак отваря портата, но малцина прекрачват прага й. А и свещи няма - всеки си носи от вкъщи. Когато умре някой, пак леля Мара е тази, която ще не ще, бие камбаната. Заради действащите по онова време османски закони, строителите на храма е трябвало да го вкопаят в земята, за да не се извисява високо и наравно с джамиите. Но в Гугутка и във всички околни села и джамии няма. "Имаше една преди време в едно село наблизо, ама рухна и никой не я ремонтира. Хората вече не се вълнуват от религия", заключава кметът на Гугутка Векирия Емин. В регион, който от години е бастион на ДПС и БСП, Емин е като генерал без армия - единствен кмет от ГЕРБ в цялата община Ивайловград, че и в почти цяла Хасковска област. Сам си е началник, защото други длъжностни лица в кметството му няма. Емин никога не е членувал в ДПС, макар че веднъж вече се е кандидатирал за кмет с подкрепата им. После обаче се разочаровал и взел, че станал член на ГЕРБ. "Не може едни хора да ги взимаш под мишница, а други да ги тъпчеш", е краткото му обяснение защо е прекъснал отношенията си с партията на Доган. Заради разрива през 2003-та загубил изборите. "Бях се кандидатирал като независим, ама нямах нито един мой представител в изборната комисия. БСП и ДПС направиха някаква шашма и загубих с един глас. През 2007-а ГЕРБ вече имаше един член в комисията и спечелих с три гласа. А сега, за новите избори, и председателят е от нас, и един от членовете и няма да им минат вече шашмите", предупреждава Емин. В момента той отговаря както за стопяващото се население на Гугутка, така и за още цели 7 околни села. Във всички тях по официални данни би трябвало да живеят общо 629 души, но реално надали са останали и половината: Бял градец, Казак, Ботурче, Розино, Вис, Ветрушка и населяваното само от един-единствен човек - възрастен овчар, селце Бели дол. Все звучни и весели имена на фона на бавната им и сигурна смърт.

www.segabg.com/online/new/articlenew.asp...7§ionid=5&id=0001201

Те това е. Който иска на село да го има предвид. Живота там не струва колко на куче. Особено ако си българин.
===============================================================
Е, па аз съм на село. Живота там струва много и е пълноценен, стига да знаеш как да го живееш и как да си го осмислиш. Точно, ако си Българин. Щото там е съхранено древнобългарското. Само трябва да го намериш, и като го намериш, да знаеш как да го използваш.
Най-важното е да се снаряжиш добре. Пък нека дойдат хърсъзите. В едно запустяло село, все има къде да заровиш повечко трупове. Ще бъдат перфектна тор.