И още една история, този път записана в летопис, открит в разрушения замък Дуб на чешкия рицар Милохнев.
Действието е около 1220 година, навръщане от Йерусалим кръстоносецът преминава през България. Той, заедно с останалите от поредния кръстоносен поход благоразумно поискали от Иван-Асен разрешение да минат през земите ни. Още им е държало влага от удара, с който Калоян ги разбива преди 15 години при Одрин. С колобърска помощ в решителния момент, братята Асеневци възстановяват Българския Саракт, макар и не за дълго. Проклятието вече е тегнело над земите ни, но в този период - края на 12, началото на 13 век тенгрианството в България се завръща. Свидетелство за това е летописа на ромеина Георги Акрополит, как Калоян по примера на великия Кан Крум Страшний направил следното;
"… Самият им император Балдуин бил пленен от тях и бил откаран вързан при царя на българите Йоан (Калоян). Той, както казват, отсякъл главата му и по варварски обичай я превърнал в съд за пиене, като я очистил отвътре и я украсил от всички страни отвън…"
Напълно вероятно чашата, описана по-долу да е същата или от тиквата на някое друго знатно величие, което е имало лошия късмет да воюва с българи.
Въпросното чехче го закъсва някъде из Балкана. Според летописа е ранен от мечка и спасен от дъщерята на боила Богорис - красивата Ладика.
Тя освен че била красива се оказало, че имала колобърски способности. Лечението му било с древнобългарски ритуали и билки, в която девойката била посветена от майка си. Докато е в боилския дом той забелязва една странна лампа, под формата на чаша, на която 12 мъже в кръг държат полукълбо, изпъстрено с древнобългарски знаци. Често използвана от момичето за свещенодействия. Наследство от майка си, която пък я има пак по майчина линия от великата колобърка Асла. Лада му показва и парче материя, известно още като философски камък. Явно този Милош се е сдобил с доверието на домакините, защото като оздравява Богорис го кани на гости при приятели, което е било всъщност събор на Колобърски съвет. Невероятно висока чест за глупавия чужденец. Там той сяда до българи около кръгла маса, които си подавали чаша с червено вино, направена от череп, и всеки се редувал да пие от нея. Те са поемали Орендата, но на достопочтенното чехче това свещенодействие му се видяло нецивилизовано и отблъснало подадения му бокал. Без дори да осъзнава каква чест му оказват, за което без малко да резнат и неговата зелка. Спасило го само намесата на Богорис. Малко след това кандидат-зетя (според мен) е отпратен да си ходи по живо по здраво към цивилизованата Европа. Тръгвайки си обаче, благовъзпитаният "рицар" за благодарност отмъква парче от "философския" камък, както и самата чаша с 12-те колобъра на нея.
По-късно те попадат в ръцете на главният алхимик на английския крал, който по това време е бил в Прага. Оттам започва и треската в търсене на злато и безсмъртие, което в Средновековието взима внушителни размери из западноевропейските дворове. Естествено за тази си кражба, Милохнев полудява, родът му е прекъснат, а замъкът му разрушен и така си стои до ден днешен.
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
