Сказание за Чулман на български език

Аз не мога да разбера за какво говорят Лемс, защото нямам време да гледам телевизия, но открих други неща, които ме притесниха и ще ги публикувам след малко в нова тема - организации за следене на положението в страната, организации за подкрепа на ромското население и програми за унищожаване на национализма в България.....

Радостен съм да ви съобщя, че след намесата ми в еврейския форум, и след препечатването на част от водения диалог в нашия форум, евреите решиха да закрият темата. Някой е решил, че не бива да рискува. Може да си направите изводите.

Не мога все още да си направея изводите, не съм запознат достатъчно много със конспирацията, но исках да кажа нещо за епоса "Чулман Толгау"
Впечатлен съм ..БАСИ колко хубави епоси сме имали ние-българите. ряпа да ядат скандинавците с техните саги

А това е само първата книга от епоса!

Забелязах,когато се запознах със ”Старогръцки митове и легенди” една голяма разлика с епоса “Сказание за Чулман” и нашите вярвания.
Кой е Царя на вселената,кой е най-горе в йерархията вземащ винаги последен важните решения и следователно всемогъщ?В ”Старогръцки митове и легенди” няма ясно посочена йерархия.
Всичко е родено от безграничния,вечен и тъмен Хаос.От него се раждат безсмъртните богове и целия свят.Той е извор на живота.Извор,но не и Всемогъщ Цар.Той оттук нататък не взема участие в работите вселенски.
След като се раждат безсмъртните богове те постоянно водят битки помежду си за това кой да управлява.Първо един се изкачва, после бива смъкван забележете....с коварство!(Кронос детронира баща си Уран с коварство).След това Зевс детронира Кронос.А по време на царуването на Кронида, Прометей му предрича,че ще го свалят от трона.В Илияда,когато троянците са притиснали ахейците чак до корабите им,Посейдон се включва в битката,въпреки изричната забрана на Зевс,който след това изпраща Ирида,за да каже на Посейдона да се оттегли иначе го чака наказание.На това богът на моретата отвръща,че на Зевс е равен и от битка не го е страх.И прочие...
Докато в “Сказание за Чулман” срещнах това:
”(5) При него бил келбир,
синът на Боян-Имен - Арбат.
Когато народът се събирал,
Арбат изпълнявал неговата песен:
”(6) “Над целия свят има
един цар - Бир Тангра.
Най-добрите от всички останали
са негови слуги.
(7) Старшите слуги
са най-добрите алпи,
а младшите слуги
са най-добрите хора...”
А в началото на сказанието се казва,че Вселената е създадена от “Великия Творец - Тангра”
Тоест имаме създател, но той е и Всемогъщ Цар на всичко,вовеки!Всевищния Тангра определя и кой ще е първенец измежду Алпите.Алпът Мар-Нар.С това свадите между тях са прекратени.
Ясно посочената йерархия според мен говори за истинност на Сказанието,защото въпрешно вярвам,че нещата във Вселената са много точно подредени!

25. За царя на Сънджак Давър и неговите деца

(1) След потопяването на имегените
Кушдар отишъл с Канджар
на сънджакския бряг
и казал на оцелелите сънджакци:

(2) “Доведох ви
вашия принц –
най-малкия син на Аслан,
младия Канджар.

(3) Вземете го
и го поставете на трона...
Нека не угасне
огнището на Шатър-Булгар!

(4) А за спомен от това,
че ние, давърците,
помогнахме на вас, бурджаните,
да се спасите от имегените, -

(5) нека давърците
да получат правото
да строят чифлици и пристанища
на сънджакския бряг”.

(6) Целият народ с радост
се съгласил с него
и се втурнал към Канджар,
за да го качи с килим на трона.

(7) Но тогава станало ясно
че в целия Бурджан
не е останал
нито един килим.

( Всички килими били
взети от имегените,
които си правели
от тях дрехи.

(9) Освен това имегените
принуждавали поробените българи
да си бръснат главите
и ги правели плебеи.

(10) Оттогава българите
най-тежките времена
наричат времена
на “бръснатите глави”...

(11) Само четиримата
млади бийове на шан-българите,
които тръгнали с Умай-биче,
запазили плитките си.

(12) Като видял смущението на сънджакците,
Кушдар наредил на тези бийове
да вдигнат Канджар на трона
върху своя щит.

(13) Така и направили –
и от онова време
българите вдигат
своите императори върху щитовете си...

(14) Сънджакците толкова се зарадвали
на завръщането на своята власт,
че се нарекли
с второ име – канджари.

(15) Заедно с Канджар
в Къркан се върнала
половината от шан-българите
и отново оглавила сънджакците.

(16) Върнали се бурджаните
към старите си обичаи
и отново при българите
имало 7 рода.

(17) Нещастните тузи
сами помолили българите
да ги приемат
в своите 7 родове.

(18) Защото те избили
своите бийове и келбири –
виновниците за всички
нещастия на тузгарите.

(19) Младият Канджар съобщил
за възцаряването си на Агадж
и продължил да плаща данъка
на силния Агаджир...

(20) Канджар имал син Давър,
а негови деца били
синът Кавъл
и дъщерята-красавица Амил.

(21) Но майка им умряла рано
и Давър трябвало
да се ожени повторно
за една буртаска бика.

(22) От тази буртаска
той нямал деца
и тя намразила
децата на цар Давър.

(23) Решила тя: “Ако аз
нямам деца,
то и Давър няма
да има – ще ги изтребя!”.

(24) А възпитател на децата
бил добрият Тавъл –
по-малкият брат на царя,
който сам нямал деца.

(25) Почнала буртаската да разпространява
за Тавъл и децата на царя
всевъзможни мръсни сплетни –
една от друга по-лоши.

(26) Така тя казвала за Тавъл:
“Той ме задиря!”,
а за Кавъл и Амил:
“Те тайно съжителствуват!”.

(27) Поради тези сплетни Давър
затворил Тавъл в зиндана,
а на Кавъл и Амил
забранил дори да се виждат.

(28) Тогава буртаската се престорила
на любяща мащеха
и тайно устроила
среща на Кавъл и Амил.

(29) Бедните деца дошли
в една каменна кула,
без да знаят, че о върха й
Кубар точи копието си – мълнията.

(30) Но буртаската знаела това
и поканила при кулата
няколко бия, които искали
да видят тайната среща.

(31) Когато братът и сестрата
влезли в кулата и се прегърнали,
тогава Баръс-Бабай ударил
в кулата със своята Саръджа.

(32) Узнал царят от бийовете
за случилото се и наредил
да постъпят според обичая,
а той бил следният:

(33) Ако в една къща попадала
мълнията на Кубар,
тогава всички обитатели
били заковавани в сандък.

(34) Кавъл и Амил
били заковани в сандък,
който поставили
на върха на кулата.

(35) Но Урус-Бабай,
узнавайки за това,
решил да им помогне,
защото били невинни.

(36) Той помолил Чулман
да спаси децата на Давър,
след което със Саръджа
разрушил кулата.

(37) Сандъкът паднал на земята,
а Чулман я продънил,
образувайки на мястото й
едно красиво езеро.

(38) Езерото и хълмът до него
почнали оттогава да се наричат
с имената на децата на Давър –
Кавъл и Амил.

(39) Но Чулман не позволил
на децата да загинат
и известно време
те поживяли в неговия дворец.

(40) А когато Кубар-Бабай
наказал буртаската –
поразил я със Саръджа –
Чулман ги пуснал да си вървят.

(41) След гибелта на буртаската
очарованият от нея Давър
дошъл на себе си и се ужасил
от това, което бил сторил на роднините си.

(42) Той тутакси освободил
от зиндана Тавъл
и безутешно затъгувал
за Кавъл и Амил.

(43) Но тогава при него се върнали
Кавъл и Амил
и царят, ридаейки, ги прегърнал
и отново станал щастлив.

(44) Но за спомен от станалото
Кавъл бил наречен Саръджар,
а Амил – Джангирим...
а сетне станало следното:

(45) При щастливият Давър
дошъл възродилият се
Иджик Алабуга - Аспарък Себер
в облика на прекрасен витяз.

(46) Сватосал Аспарък Амил
за своя баща - ...
тогава настъпил Джиенът
и почнали пирове в чест на гостите.

(47) След пировете
Иджик показал на сънджакците
забавлението на масгут-българите –
играта “Червена Планина” – Шаръ Яр.

(48) Това забавление
толкова харесало на царя,
че той решил
да вземе участие в него.

(49) Никой не знаел – и той самият,
че Давър е наследил
крехки колена и китки –
така било угодно на Тангра.

(50) Когато девойките
почнали да търкалят колелата,
мощният Давър решил
да ги спира с ръце.

(51) Но когато той
спрял едно колело,
друго го ударило
по лактите и колената.

(52) Отцепили се тогава от тялото му
ръцете и краката –
паднал царят
и тутакси умрял.

(53) Затъгувал народът,
но Тавъл казал:
“Не бива да се тъгува на Джиен,
на Улуш трябва да се веселим!

(54) Всевишният Тангра
ни е дал обичаите,
нека не ги нарушаваме
и да възславим Твореца!

(55) Хората идват и си отиват,
а обичаите остават.
Нашият народ ще живее,
докато почитаме обичаите!”.

(56) Но не забравил Тавъл
посмъртно да почете брат си –
в памет на Давър
той се нарекъл Шаръ-Яр.

(57) Благодарение на Тавъл
Кавъл станал цар на Шатър-Булгар
и с чест изпратил
гостите и Амил в Кашан...

(58) Потеглил керванът на Аспарък
за вкъщи през Буртас –
там той срещнал
двама иделски бахадири.

(59) Това били синовете на Буртас:
могъщият Биш-Егет,
оглавил след баща си
царството Идел,

(60) и неговият по-малък брат –
храбрият Джаргибей,
управител на Исадун –
една от областите на Идел.

(61) Те казали на Себер:
“Нападна ни
мерзкият Тумак,
който стана цар на Курган, -

(62) само защото Джаргибей
му попречи да преследва
едно стадо елени
в неговата земя.

(63) Като премина Джаик, Тумак
разори Исадун
и се захвана да изтребва
всичко живо.

(64) Отначало той изби
всички хора,
а сега убива
дори последните животни.

(65) Ние се опитахме
да му попречим,
но той сключи съюз
с аждархаите-караки.

(66) Привлече той караките
с обещанието за лека победа
и горите Аждарха,
които са множество в Буртас.

(67) Заедно с аждархаите
Тумак разби нашата войска
и сега идва след нас,
за да разори Буртас”.

(68) Разбрал Иджик,
че е настъпило времето
да стане Аспарък –
алпа на лова...

(69) Повел той кервана си
по-нататъщ по обиколни пътища
и при една нощувка
тихичко изчезнал.

(70) Оставил на брега
на една река своите доспехи
и хората помислили,
че се удавил.

(71) Потъгували кашанците,
но нямало какво да правят –
продължили нататък
и се добрали до Кашан.

(72) Пратеник от кервана с печалната вест
пристигнал по-рано
и Кашан посрещнал кервана,
ридаейки от мъка.

(73) Но когато Амил
му открила своето лице,
Кашан забравил
за всичко на света.

(74) Безумно се влюбил той
в дъщерята на Давър
и това му помогнало
да се справи с бащината си мъка.

(75) Веднага след помена
Кашан се оженил за Амил
и на сватбата й казал:
“Ти си ми дадена от Аспарък!”.

26. Иджик става алп на лова и помага на масгутите

(1) Още много години
царувал Кашан.
Той бил щастлив с Амил
и винаги помнел за сина си...

(2) А Аспарък се върнал
при синовете на Буртас –
Биш-Егет и Джаргибей –
и им казал:

(3) “Ще ви се разкрия:
аз съм Иджик-Алабуга,
а облика на син на Кашан
ми бе даден от Всевишния.

(4) Възроди ме Творецът
и ми повели да стана алп на лова -
Аспарък Себер;
искам да накажа Тумак!”.

(5) Предложил Иджик на витязите
заедно да се справят с врага –
и синовете на Буртас с радост
сключили съюз с него.

(6) Аспарък ги помолил
да привлекат аждархаите в една гора
с помощта на няколко егета,
поставени на кобили.

(7) Като обяснил на синовете на Буртас
как се ловува за аждархаи,
Себер тръгнал срещу Тумак
и казал на братята на прощаване:

( “Когато накажа Тумак,
ще вдигна над хълма Урал
моето зелено знаме –
тогава ударете врага!

(9) Ти, Биш-Егет,
удари от едната страна,
а ти, Джаргибей – от другата:
нека аубашите станат улаки!”.

(10) Междувременно аждархаите
се прехвърлили през Урал
и потеглили към Буртас,
в търсене на своите дървета.

(11) А Тумак се задържал в Исадун,
изтребвайки там всичко живо –
искал той дълго време там
никой да не може да живее.

(12) По купищата убити животни
Иджик намерил Тумак...
Онзи препускал по степта
със своите аубаши.

(13) Той устроил хайка
на ширина 300 версти –
обкръжил последните животни,
за да ги изтреби всичките.

(14) Неговите аубаши били
същите като него –
безжалостни убийци,
отхвърлени дори от своите родове.

(15) Те били опетнени с кръвта
на свои родственици и на чужди,
и не щадяли никого –
нито човек, нито звяр.

(16) По примера на Тумак
аубашите станали човекоядци.
Когато минавали през аулите,
хората бягали в степта...

(17) За свое щастие Алабуга
решил да не стреля –
помислил си: “Попадна ли в хайката,
и мен ще убият аубашите!”.

(18) Не знаел той,
че и да би стрелял,
не би улучил Тумак
и би изгубил вярата в себе си.

(19) Когато бягащите животни
се изравнили с него,
той се превърнал в елен
и побягнал към урвата Апсатъ.

(20) Веднага видял Тумак
чудно красивия елен;
желанието да го убие
надвило предпазливостта в него.

(21) Отделяйки се от останалите,
Тумак препуснал след Иджик,
не знаел той, че Аспарък
можел да тича по водата и въздуха.

(22) Подскочил Алабуга Себер
към урвата Апсатъ,
скочил в пропастта
и продължил да бяга по въздуха.

(23) А тогава Тумак,
хвърляйки се след Аспарък,
се сринал в урвата
и тъй настъпил неговият край.

(24) Оттогава Алабуга
почнал да се нарича и Апсатъ
и за него по Земята
се разнесла гръмка слава...

(25) А в това време иделците
изтребили множество аждархаи
и принудили оцелелите
позорно да отстъпят.

(26) Когато Аспарък вдигнал над Урал
своето зелено знаме,
братята нападнали едновременно
от двете страни врага.

(27) Аубашите, изгубвайки водача си,
изгубили и увереността си,
затова не се били дълго
и се втурнали да бягат.

(28) Те избягали в Курган,
за да качат на престола Оймек,
но народът, като узнал за поражението,
не пожелал да остане покорен.

(29) Мразели курганците
жестоката власт
на Оймек, Тумак
и техните аубаши.

(30) Синът на един бий,
изяден от аубашите,
събрал багълите
и им казал:

(31) “Йерми-Ас ни доведе тук,
за да ни управляват мъже,
нека тогава да изберем
един мъж за цар!”.

(32) Оймек изпаднала в ярост
и наредила на аубашите
да накажат метежниците,
но хората не се разбягали.

(33) Спомнили си курганците,
че те са храбри масгути,
грабнали оръжието
и разбили аубашите.

(34) Злодеите, зарязвайки Оймек,
избягали в горите на аждархаите;
а съседите им почнали
да ги наричат ермиасци.

(35) А Оймек, търсейки убежище
от гнева на народа,
избягала в Каен – защото в карамаджа
никой не можел да я докосне.

(36) Но внезапно хората,
обкръжили карамаджа,
видяли как две дървета
се навели над нея.

(37) Не успяла и да изохка –
и дърветата я хванали
със своите върхове и, изправяйки се,
разкъсали Оймек на части.

(38) Дълго стоял народът
до портите на карамаджа
и размишлявал за това
как Тангра наказал Оймек...

(39) След това курганците изпратили
пратеници при Абар
да го поканят да стане цар –
и Абар се завърнал в Курган.

(40) Въздигнали го новите бийове,
избрани от родовете,
на престола на Курганското царство –
и там се възцарило спокойствие.

(41) Нарекъл Абар
Курганските планини
на името на дядо си – Бурджан,
а своята столица – Акмар.

(42) И започнали да живеят в мир
Караджим, Кашан и Курган.
А когато било нужно, заедно
се изправяли срещу враговете.

(43) Така отново се успокоили
Аскъп и Ечке-Баш.
20 столетия живял народът,
без да познава вражди и беди...

С тези две последни глави завършва първата част на чутовният епос "Сказание за Чулман", наречена "Иске Булгар ъръ" или "Песен за старият Булгар".
Целият епос е 7 части!

Петър. писа: Забелязах,когато се запознах със ”Старогръцки митове и легенди” една голяма разлика с епоса “Сказание за Чулман” и нашите вярвания.
Кой е Царя на вселената,кой е най-горе в йерархията вземащ винаги последен важните решения и следователно всемогъщ?В ”Старогръцки митове и легенди” няма ясно посочена йерархия.
Всичко е родено от безграничния,вечен и тъмен Хаос.От него се раждат безсмъртните богове и целия свят.Той е извор на живота.Извор,но не и Всемогъщ Цар.Той оттук нататък не взема участие в работите вселенски.
След като се раждат безсмъртните богове те постоянно водят битки помежду си за това кой да управлява.Първо един се изкачва, после бива смъкван забележете....с коварство!(Кронос детронира баща си Уран с коварство).След това Зевс детронира Кронос.А по време на царуването на Кронида, Прометей му предрича,че ще го свалят от трона.В Илияда,когато троянците са притиснали ахейците чак до корабите им,Посейдон се включва в битката,въпреки изричната забрана на Зевс,който след това изпраща Ирида,за да каже на Посейдона да се оттегли иначе го чака наказание.На това богът на моретата отвръща,че на Зевс е равен и от битка не го е страх.И прочие...
Докато в “Сказание за Чулман” срещнах това:
”(5) При него бил келбир,
синът на Боян-Имен - Арбат.
Когато народът се събирал,
Арбат изпълнявал неговата песен:
”(6) “Над целия свят има
един цар - Бир Тангра.
Най-добрите от всички останали
са негови слуги.
(7) Старшите слуги
са най-добрите алпи,
а младшите слуги
са най-добрите хора...”
А в началото на сказанието се казва,че Вселената е създадена от “Великия Творец - Тангра”
Тоест имаме създател, но той е и Всемогъщ Цар на всичко,вовеки!Всевищния Тангра определя и кой ще е първенец измежду Алпите.Алпът Мар-Нар.С това свадите между тях са прекратени.
Ясно посочената йерархия според мен говори за истинност на Сказанието,защото въпрешно вярвам,че нещата във Вселената са много точно подредени!

В "древногръцките митове" има една уловка и тя е в това, че те са откраднати и след това напаснати към особеностите на данайската психология.
Боговете там са индивидуализации на Хаоса. Хаос привидно изглежда инертен и нединамичен, но това не е така, той прониква на всяко едно ниво чрез своите индивидуализации и персонализации, поради, което те напълно го изразяват. Йерахия има, но тя е един динамичен хаос, в него няма субординация, знае се кой е Върховният,но той не е Вечен и Абсолютен; битките между боговете, интригите, липсата на каквато и да е структура, от която може да се създаде ред, всичко това е самият Хаос в действие. Затова "боговете" там имат характер на стихии.
Редът - това е да впрегнеш Хаос в рало, затова ние имаме Орда, Ордос - ред, порядък, от който можеш да извисиш Държава, докато последните стигнаха само да т. нар, "полиси" - градове-държави, и неслучайно всички миязми на т.нар. "демокрация", гърците с гордост казват,ч е са положили в основите на европейската цивилизация

Въ ханчето на село Парамунъ средъ книжките за Трънските думи, диалектъ, манстири, гледам една нова книжка съ свежа рисунка на еднорогъ, на гърба хубава рисунка на детенце на художника Борисъ Георгиевъ. И... не мога да повярвамъ... заглавие съ добре подбранъ шрифтъ отъ старопис, "Сказание за Чулманъ". "Сказание за Чулманъ" на хартия. Някой се е постаралъ за едно добро дело. Въ книжката няма издателство, няма адрес за връзка. Казаха ми телефона. Свързахъ се съ издателятъ. Има още 50 броя. Ако има търсеность може да напечата още. Продаватъ се въ Перникъ. Ако някой отъ други градове иска да си закупи, 8 лева струва, може да се свърже съ Йорданъ Николовъ тел. 0892996628 .

На сайта "Сказание за Чулман" може да се прочете безплатно. Ако е имало нужда, щяло е да бъде издадено на хартия и въобще да не бъде качвано в интернет. От сайта, който иска може да си го изпринти. Не искам да влизам в такива взаимоотношения и не смятам, че свещените български епоси трябва да бъдат комерсиализирани като бъдат вкарани в книжният оборот на республиката. Ако има нужда, ние ще го комерсиализираме, но пък Емил Коларов, извършил превода, има против.