"Метрополис" се появява на големите екрани през 1927-та, излязал от главата на един от най-добрите режисьори в историята на киното - Фриц Ланг. Мащабът му за тогавашните времена (че и за днешните) е впечатляващ. Във филма са взели участие 3000 статисти, а времетраенето на оригинала е било над 200 минути.
Ситуиран във футуристична диктатура, в която управляващата прослойка живее в упадъчно изобилие над земята, докато подобни на роби работници се трепят при непоносими условия под нея, "Метрополис" разказва мелодраматичната история на един работнически бунт. Лудитското им въстание е всъщност неочакваният резултат от план, скроен от Господаря на Метрополис - Йо Фредерсен - и един луд учен на име Ротванг. Замисълът е да се подкопае освободителното движение на работниците и да се дискредитира лидерката им Мария, като се прати агент-провокатор сред работническите редици - киборг-двойник на Мария. Планът дава неочакван резултат, когато киборгът, като действа в разрез с програмата си, подтиква работниците към разярено унищожение на машините, които ги заробват. Но като унищожават машините, те наводняват домовете си и почти удавят децата си. Стабилитетът е възстановен на края на филма, след като работниците изгарят киборга-вещица, а синът на Господаря - Фредер, влиза в ролята на посредник между работниците и управляващите.
Филмът започва с монтажа на големите машини на Метрополис - фалически промишлени образи на зъбни колела, бутала и динама, движещи се с неумолим ритъм и повторение. Тези образи са последвани от сцени, които установяват икономическите и технологическите взаимоотношения чрез ясно очертан пространствен език. Под земята, където работниците се мъчат, виждаме тъмната страна на технологията. Там, където слънцето никога не огрява, работниците са доведени до роботи, а движенията им са доминирани от механичните тактове на машините. Ставаме свидетели на жестока експлозия в машинното отделение, споделяме виждането на Фредер за технологията като Молох, поглъщащ жертвите си, и виждаме работници, заробени от механизми, които наподобяват гиганстски часовници с циферблати, разграфени на десет часа. Това е инструменталната представа за технологията: човешкият живот е изцяло доминиран от машините. Тези силни метафори на отчуждението и раздробяването помагат да се обясни защо филмът често е интерпретиран като осъждане на дехуманизиращите ефекти на технологията.
Някой сега да не ме опрекне,че е бил любимия филм на Хитлер, просто филма си заслужава!
