Битката на века

Малко материал за една велика битка, провела се на 20.08.917 до река Ахелой и крепостта Тутом (днешно Поморие). Малко предисловие за това. След като Борис 1 милосърдно ослепява първородния си син Расате, на престола идва брат му Симеон. Първоначално той не е бил много съгласен, защото дълбоко в сърцето си е запазил старата Вяра и не е искал да последва съдбата на брат си, но после приема. Има сведения, че дори е предлагал трона на другия си брат, великия Боян Мага (също учил в Магнаурската школа). Последният категорично му отказва, защото той е имал други планове. През управлението си България все още е в апогея на могъществото си. Въпреки жестокия удар с убийството на елита на България - Симеон наследява силна, добре мотивирана войска, а и не всички боили и колобъри са избити. Проклятието, което виси над България все още не е започнало да действа с пълна сила. Така Симеон решава да се придържа към първоначалните планове на колобърите. Съгласуване на Старата Вяра с християнството. Гоненията срещу тенгрианите са прекратени. Тогава самите те стават известни като богомили, за ужас на назначените ромейски фанариоти. В Преслав Симеон пренася всичката тенгрианска символика от старата столица. Дори днес там археолози откриват артефакти със свещените символи на Дуло и Тангра. Свидетелство за това е и Кръглата базилика в Преслав. Построена по всички правила на старобългарското строителство. Под формата на равнораменен кръст, ориентиран към посоките на света. В центъра, симоволизиращ Слънчевата Небесна Вяра - самия храм с кръгъл златен купол. Точно под него - 12 колони, символизиращи за християните апостолите, а в по-древен план - Космическия Съвет на Плеядите.
Симеон не спира дотук. Той постепенно започва да гони ромейските съветници и фанариоти обратно откъдето са дошли. Това му действие навлича гнева на надменните василевси. Баща му Борис от манастира също му е сърдит, но той вече няма думата. През 896г. Симеон смачква византийската армия при Българофигон (днешно Бабаески, Турция) и стига до Константинопол. Ужасеният император Лъв Философ се принуждава да подпише мир, по философски примирен с всички условия на българите. Едно от тях, както обикновено е бил стария тангриански обичай при полагане на клетва е да се обърне конско седло и ритуално заколи куче. Заради тази "езическа" привичка са се жалвали на баща му Борис в нарочно писмо, но онзи вече нищо не е могъл да направи, освен да се сърди на сина си.
Лъв Философ добре е знаел за силата на българското оръжие и до смъртта си е спазвал договора и изрядно си е плащал данъците на България. След смъртта му надменният брат Александър решава да тества търпението на българите и спира да плаща, в резултат на което през 914 губи източна Тракия и Одрин.
Кулминацията тепърва предстои

В подготовка за битката византийците решават да сключат мир с арабите и да прехвърлят цялата си армия от източните граници на империята. Ето какво пише Теофан Континоат; (забележете, че той дори не пише за българите като християни)
"Съзнавайки загубите от Симеон и атаките му срещу християните, императрица Зоя подписва договор с агаряните (арабите) и прехвърля цялата анатолийска армия, за да започне война и победи Симеон"
Армията им достига внушителното число 110 000 души. Огромна цифра, дори по днешни сметки. Отделно ромеите плащат на печенегите да нападнат България от северозапад, за да не могат българите да прехвърлят армията си.
На самите войници им се плаща предварително, а командващият флота адмирал Романос перхвърля войски, които нападат североизточните граници на България (днешна румънска Добруджа). Симеон няма избор и задържа части от армията си по северните граници, които героично отбраняват България. Основната армия обаче прехвърля към Анхиало и въпреки това е разполагал само с 70 000 души. Числено ромеите са ги превъзхождали с 50%. На 20.08.917г преди изгрев Слънце започва битката, известна на историците като Битката на века. Близо 200 000 войници в смъртоносна схватка.
В битката Симеон нарочно остава центъра си по-слаб, а концентрира силата си в крилата, които удържат напора. Центъра обаче започва да отстъпва. Самият Симеон, заедно с най-елитните си войни - тежката конница, въоръжена с копия-бончуци се крие в засада зад малък хълм. Точно след изгрев Слънце, както е съветван от своите колобъри - с цялата мощ на конницата (по традиция ударната мощ на българите) той изненадващо атакува по левия фланг, както го описват Йоан Скилица и Лъв Граматик. Един страховит странен вик "ДЕН ГРЕЕ!!", хвърля атакуващите Българи в екстаз. След което следва това;
"С тези страховити викове мъжете (ромеите) побягват в ужас. Някои от тях са стъпкани, а други посечени от врага. Такова проливане на кръв не е имало от години. Лъв Фока се спасява, бягайки към Месемврия (където е бил византйиския десант), но Константин Липий, Йоан Грапсон и много други архонти (командири) са посечени."
Разгромът е тотален. От 110 000 души армия, византийците губят 70 000 души. Това е една от най-голямата и кървава битка в средновековието.
Години след това ромейски летописец се жалва, че там още се белеят костите на цвета на ромейската войска.

Оттам нататък Симеон се разправя с всички съюзници на Византия - хървати, печенеги, сърби. За следващите 10 години България се превръща в единствената супер сила в Европа, срещу която няма армия, способна да се противопостави. Идва 9 ноември 924г. - добре познатия ни Архангеловден, когато Плеядите са в зенита си (Димитровден по новия грегориански календар). Пълна концентрация на духовната и бойна мощ на обединените български сили. По съвет на колобърите Симеон е пред стените на Константинопол с най-смайващата бойна сила, която някога през този век се е знаела. Подобно на своя тракийски предшественик Рез в Троянската война, той идва с войска, облечена в злато. Ето какво пише отново летписеца Континоат;
"Симеон пристигна там с войска, разделена в многобройни подразделения. Накои имаха златни щитове и копия, други сребърни. Те бяха обзаведени с оръжия от всякакъв калибър и до един облечени в железни доспехи. Сред тях Симеон беше наречен император на езика на романите (латински)"
Тук хитрият византийски император Романус прибягва до една крайна мярка, за да спаси империята. Той излиза заедно с всемирния патриарх Николай (уважаван от Симеон духовник, заради което все още е приет за патриарх на българите). Този достолепен мъж носи в ръцете си не какво да е, а тленните мощи на самата Света Богородица. Императорът буквално започва да се моли на Симеон, хитро използвайки християнския зов за смирение. Самите молби са дословно записани от хронистите - явно е бил много добър в убежденията и удря Симеон в слабото му място. Старата Вяра срещу христианското смирение. Този разговор наистина успява да промени Симеон и ... той се отказва. Просто се отказва, което е груба стратегическа грешка от негова страна. Самият император е бил известен с езотеричните си знания и в случая е използвал класическа нлп технология за убеждение.
При раздялата си ето какво пишат очевидците пак;
" Докато говореха двамата императори (забележете как наричат Симеон) два орела кръжаха над тях заедно пищейки, а след това веднага се разделиха. Единият пое към Града (Константинопол), а другият отлетя надалеч къмто Тракия. Учените го определиха като лош знак, че този мир няма да е дълъг."
В случая отлетелият орел към Тракия символизира Ден Грее и превъплатената Оренда. Проклятието е вече било в сила, иначе този ден щеше да ознаменува триумфа на българския Саракт. Разрушаването на империята! Знаменателен ден, когато историята на света щеше да се пише по друг начин.

С доброволният си отказ нещата се обръщат срещу България. През 925г умира приятелят на Симеон, византийският патриарх Николай и веднага след това Симеон провъзгласява българската православна църква за патриархия. През 926г. губи Хърватия от съюзника на ромеите, васала Томислав. Разбрал за коварството на ромейският василевс Романос, той започва да се подготвя за нова кампания, този път съкрушителна. Въпреки молбите на ромеина с идването на пролетта на 927г той наближава пак Константинопол, когато се случва и нещастието. Симеон умира от сърдечен удар. Причината за смъртта е естествено "милосърдният" василевс Романос, който прибягва до вуду магия. Отчупва главата на негова статуя и в този момент последният велик наследник на Дуло от Първото царство умира. Датата - 27.05.927г.
След смъртта му, докато го няма в Преслав престола се узурпира от епилептика Петър, копеле от един несполучлив втори брак на Симеон със славянка. Въпреки всички традиции, узурпатора успява не без помощта на чичо си (шурека на Симеон) - кардинала в сиво Геори Сърсъвул (Цървул) и тайната подкрепа на византийците.
Първата работа, която малоумният самозванец прави е да се ожени за внучката на василевса Мария, подписва мирен договор и се обявава за васал на императора. Леописците казват с подигравка за него, че "ликвидира всичко, което баща му постигна и превърна България във византийски протекторат". Управляван от ромейски агенти - нещо подобно на сега.
Второто нещо което прави е да започне гонения срещу богомилите - тогавашните носители на тенгрианството. От този момент Древната Вяра минава в нелегалност и забрава. Повече по темата за Петър имаше тук;
www.voininatangra.org/modules/ipboard/in...?showtopic=755&st=60

Второто нещо което прави е да започне гонения срещу богомилите - тогавашните носители на тенгрианството.

---

Тук не съм съгласен. Моята позиция коренно се различава от тази. Понеже богомилството е дуализъм, то си е един вид зороастризъм. Признаването на подобна връзка, веднага налива вода в мелницата на ираноидите, защото те ще кажат: ето, какво ви казахме, Тенгрианството е зороастризъм, а ние сме иранци.
Богомилството нахлува по нашите земи ведно с християнството. Малко по-рано или по-късно, това е без значение. Вероятно, недоволните радикално настроени Българи са подкрепили това движение, заради гоненията и избиванията на тенгриани. Нещо като съюз. Защото трябва да се съгласим, че в Тенгрианството не ще срещнем бунт срещу Държавата. Не само срещу Държавата като институция, но и като Идея. Само този повод е достатъчен, за да ни покаже, че не е възможно дуалистичните богомили да са били автентични тенгрияни. Вероятно става дума за подкрепа на това движение заради християнския начин на устройване на Държавата, след Борис Михаил. Тъй като тогава по съвсем познатата ни формула днес, малцинствата - славяни и всякаква паплач са вкарани в управлението на Държавата. Защото християнството е космополитно по характер. Може да са си имали и тогавашно ДПС И тогава се е случило онова, което наблюдава днес като икономика и политика, и робството е било неизбежно, въпрос на време.

"Тенгрианството не ще срещнем бунт срещу Държавата. Не само срещу Държавата като институция, но и като Идея. Само този повод е достатъчен, за да ни покаже, че не е възможно дуалистичните богомили да са били автентични тенгрияни."

Съгласен съм с това. Самата идея при богомилите, че държавата е творение на Злото е отрицание на тенгрианството. По своята същност, богомилството е приличало повече на зороастризъм и манехейство. По това време се разпространява и на запад като катарство. Оттам и много общите неща с тенгрианството в старите катарски манастири във Франция. (Тук се сещам за един познат на Елтимир и Спорт и Здраве, който се е занимавал именно да търси тенгриански артефакти във френските катарски манастири).
Но да се върна на богомилството. Нима ние сега не сме против държавността, каквато е в момента в България? Как да обяснят на простите селяни, че тогава (по времето на Петър) държавата е била дефакто протекторат на Византия. Ние също сега можем да бъдем обвинени в подобно прегрешение. Че не щем тази "държава". Факт е, че лидерите на богомилите са били колобъри. Тук визирам не само Боян Мага, но и Василий Врач, чийто опит да бъде изгорен в Константинопол за еретизъм е добре документиран от дъщерята на византийския император. Така е било и с Иван Рилски, за когото знаем, че за да отблъснале войската на Петър да го арестува, е прибягнал до тенгриански методи за управление на стихиите. Факт е също, че наследниците на богомилите - павликяните участват на страната на братята Асен и Петър при възстановяването на българската държава. Дори в исихазма, който после е изиграл зловеща роля в унищожението на Втората българска държава е имало много елемент на тенгрианство.
В последствие та до наши дни болшинството посветени тенгриани намират убежище именно в православните манастири като монаси или свещеници. Така че за мен истината не е черна и бяла.

Факт е, че лидерите на богомилите са били колобъри.

Това е интересно... Какъв компромис от страна на колобрите е направен, за да оглавят движението на богомилите? В името на какво? Защо колобрите не са организирали тенгрианско движение, а са предпочели богомилите?
Никога не съм се замислял над тези въпроси...

Ето един параклис, на което място по времето на Петър се избиват посветени "богомили". Мястото е свещенно, забележете как дърветата посадени от някой странник около входа символизират избитите седмина Посветени. Параклиса се казва "Иван Рилски" и е в Странджа.
forum.offroad-bulgaria.com/showthread.php?t=17128&page=2

Миро писа:

Факт е, че лидерите на богомилите са били колобъри.

Това е интересно... Какъв компромис от страна на колобрите е направен, за да оглавят движението на богомилите? В името на какво? Защо колобрите не са организирали тенгрианско движение, а са предпочели богомилите?
Никога не съм се замислял над тези въпроси...

Значи, същия въпрос можем да зададем и затова, какво е накарало някои от тях да станат свещеници. Може би самите те знаят отговора, ние можем само да гадаем. Аз както ги чувствам нещата са така;
След Борис и особено при Петър официалното православие се узурпира от византийските фанариоти. Виждате, че дори при Симеон патриаршията е била под контрол на византийците. От тогава до ден днешен, БПЦ е силно централизирана институция, подобно на армията. Така, че да заемат някакви важни длъжности в църквата е било изключено, както и сега. От друга страна са знаели за Проклятието. Затова и Боян отказва на брат си царската корона. Какъв избор им остава? Тайно да изпълнят плановете на предците от времето на Пресиан и да се опитат да въплътят тенгрианството в българското православие. В голяма степен успяват и това променя нашето православие в съвършено друго русло от това на гърците или руснаците. Това е бил единственият начин да го направят достъпно за хората, втъкавайки Тенгрианството дълбоко в българската народопсихология. Правейки открито тенгрианско движение не би могло да успее, точно както сега ако се опитаме да го институционалиризаме. Те не са си правили илюзии за това, а ромеите са налагали тяхното си юдохристианство по същия начин, както днес ни налагат глобализма и чалгата. Падни на колене пред смръдливия византийски фанариот или ще отидеш в ада.
Да не забравяме например, че Василий Врач е бил много обичан от българите. Името му Врач трябва да говори нещо. Той е използвал древните тенгриански знания за билколечение и чекръкчийство да помага на бедните хора. Покрай това той им е давал и други идеи. Като помислиш, ако си родител и някой те излекува или помогне на детето ти да оздравее, ще приемеш много внимателно и останалото, което ти казва. Затова са и представлявали опасност за официалната църква.