Истината е много по-дълбока от колкото искат да ни убедят господа историците..!!! Легендата за Бог и въстаналия Сатанаил е изключително грешно тълкувана от враговете на Богомилството, за да може то да бъде изкоренено, бидейки заплюто като ерес...!!! Абсолюта не би търпял нисша сила производна нему, ако тя не е част от цялостния Му Божествен план (както е и в Тенгрианството)...!!! Богомилите не се съмняват чие е върховенството, но и не крият първоисточника на злото (спомнете си снимката на северната стена на катедралния храм в Рилския манастир)...!!! Но нека хвърлим малко светлина върху произхода на Богомилството и неговите истински корени и влияния, защото в учебниците по история пишат само глупости, а знанията на повечето Българи по темата са основно от там....
За разлика от богомилите, за есеите се знае и е писано достатъчно. Около двайсет години след разпъването на кръста на Сина Божи юдеинът Филон Александрийски описва подробно живота на есейската общност в Палестина. Той извежда тяхното име от латинското Hosio (Светите) и твърди, че чрез чистия си и богоугоден живот те напълно са доказали своето право да се наричат така. Петдесетина години по-късно Йосиф Флавий обръща специално внимание на окултните знания и сили, които те владеят. Есеите са посветили в тяхното тайнство и самия Иисус Христос, защото принадлежността на рода му към тази общност е неоспорим факт. Есей е бил Неговият кръстник Йоан Предтеча, както и Йосиф Ариматейски, комуто е разрешено да прибере мъртвото Му тяло, за да го погребе. Есеи са били първите Му шестима последователи - апостолите Симон Петър и брат му Андрей, Филип, Бартоломей, Иаков и Иоан, защото в Новия Завет те всички са наричани назореи, а това е синоним на есеи.
Древното палестинско село Уади Кумран, за което се заговори във връзка с откритите там прочути свитъци, представлява само едно звено от огромната мрежа огнища на последователите на това духовно движение. Есеите са наследници и последователи на учителя на справедливостта Мелхиседек, който още в древността ги е уведомил, че Синът Божий един ден ще се роди от техните среди. Още той им е завещал правилото, че между Бога и човека не бива да има никакъв посредник.Кога се заражда богомилството и кои са най-ярките му имена?
От първия брак на цар Симеон І с куманката Кубера се ражда първородният син Михаил, който след смъртта на майка си незабавно е покалугерен, за да бъде елиминиран като претендент за престола. Следващата царица, арменката Мариам, е сестра на ичиргу боила Кеворк Сурсупал, известен в историята като Георги Сурсувул. Тя е майката на другите трима синове и дъщерята на българския цар. Най-големият е Петър, който след неговата смърт пряко волята си е качен на трона. Вторият, Иван, избира пътя на пустинничеството в полите на Рила планина. Това твърдение е в разрез с общоизвестения вариант за произхода на Рилския светец. Съществуват обаче доказателства, които потвърждават, че между цар Петър и Иван Рилски е съществувала особена близост. Само един родственик е можел да си позволи лукса, когато е бил потърсен, да откаже среща на владетеля на страната. Най-малкият син на Симеон І е принц Боян, приел след покръстването си християнското име Бениамин.
Всички случили в България и Европа след 927 г. събития са породени от младия български принц Боян, който е главата и идеологът на богомилството. Като юноша той е сред елита на Константинополската Магна Аула (Магнаура), като с ерудицията и ученолюбието си често е сравняван със собствения му баща. Когато след убийството на Симеон Боян незабавно е отзован в Преслав, той е навършил едва 17 години. Преди това във византийската столица с него са установили връзка двама сирийски мистици, които стават духовните му наставници и от които той още там е бил посветен. По-късно те го посещават и в България, за да го подкрепят в бъдещата му мисия и в посвещаването и на други лица, които ще обособят ядрото на новата духовна общност. Първият човек, спечелен за тази кауза, е самият български патриарх Стефан. Макар и в напреднала възраст, той се отправя за далечна Венеция в мисията си на неин първи богомилски епископ. Негова е заслугата за изграждането на духовните общности в Дубровник, Флоренция, Малта и в самия Рим. Той напуска този свят през 929 г. в Рим и е погребан там. Преди да напусне България, Стефан Венецианец подарява на Боян, "за усамотение и молитва" намиращия се близо до Преслав манастир "Света Параскева". Оттук заискрява и тръгва из света светлата идеология, за да възкреси Христовият импулс за доброта, чистота, любов и опрощение.
Като начало на зараждането на богомилството е приета 928 г. Тогава в Преслав от ръката на сирийските учители са ръкоположени неговите първи апостоли. Освен споменатия вече Стефан Венецианец, в ранг епископ са издигнати Симеон Антипа, Василий Византиец, Гавриил Лесновски. Сред тях е и самият епископ Йеремия, когото историята ни познава като поп Богомил. За него Стоян Ватралски пише: "От своя народ, благодарение на злочестото византийско влияние, тоя великан е нещо по-зле от отречен, нещо по-срамно от забравен".
На това знаменателно за България, Европа и целия свят събитие Боян Магът (това ще бъде вече неговото духовно име) получава като завет от посветените 22-те таблици на богомилското Таро, като знак за прякото наследяване на предхождащите го атлантско, египетско, мексиканско и есейско Таро. Предадено му е и едно оригинално копие от Йоановото Евангелие.
През 929 г. високообразованият Никита Скитник съвместно с кипърския епископ Василий Византиец създава Богомилската църква в самия Константинопол. Теодор Преславски основава църкви на новото учение в Охрид, Прилеп, Солун, Атина и Коринт. По-късно ръководството на Солун поема ученикът му Марк Средецки. Неговите пътища често се пресичат с тези на неуморния доростолски епископ Петър Осоговец, който пресича Карпатите, стига далеч на север до Краков, Варшава, Рига и Севастопол. Светомир Македонец, който по произход е комитопул, за 30 години обикаля почти цяла Европа и Мала Азия, за да създава нови църкви и да насърчава с личен пример и слово вече съществуващите.
Една от най-ярките фигури сред тази блестяща плеяда е Симеон Антипа - гениален иконописец и миниатюрист. Той е получил своето специализирано образование в Атина, Константинопол, Флоренция и Венеция. Той преписва, украсява и коментира всички книги, които са писали богомилските апостоли. Многобройни са основаните от Симеон Антипа нови църкви. Лично той ръкополага 35 презвитери.
Началото на това неоценимо национално богатство поставя самият Боян Магът, който още през 928 г. написва първите "Богомилски легенди", предназначени за външния, т.е. за широкия слушателски кръг.
Списъкът от тези величави, но непознати ни българи, ще бъде непълен без споменаването на един друг скромен труженик на делото - теоретикът и писател Хамерон Дубровницки, както и без личността на една млада жена - Макрина, която след строг обет приема името Михаил Унгарец, тъй като се подвизава изключително в Панония. Богомилски епископ е бил и Гавриил Кротовски, канонизиран от ортодоксалната църква под името Гавриил Лесновски. Сред неговите заслуги са отбелязани и ръкополагането на поне четиринадесет богомилски презвитери.
Цялата тази перфектно създадена структура се ръководи от самия Боян Магът, а негов незаменим заместник и помощник е поп Богомил. Останалите апостоли се завръщат в Преслав, колкото да споделят проблемите си и да получат нови напътствия и кураж, за да продължат святото дело, на което са посветили своя живот. За стихийното разрастване на това ново движение огромна заслуга имат двамата духовни наставници на цар Петър - Данаил, приемникът на патриарх Стефан, и амбициозният презвитер Козма.
Ситуацията в българския царски двор се усложнява. Цар Петър на няколко пъти иска да абдикира, но принц Боян категорично отказва да го наследи. Нито за миг не престават византийските интриги от юг и сръбските от запад. Това са само част от причините, от които се възползва регентът на престола - Кеворк Сурсупал, за да започне гоненията против богомилите въпреки категоричните протести на царя. Седемнадесет от най-видните богомили са арестувани, упрекнати във всички адови грехове и измъчвани. Това се случва в отсъствието на Боян, който в този момент е далече от родината. Докато се завърне, вече са умъртвени първите мъченици на движението. Магът едва успява да изтръгне от ръцете на убийците своя заместник - Богомил. С този акт се поставя началото на гоненията, но те не спират разрастването на делото - осем новопокръстени духовни наставници се отправят към Хърватско, Унгария и Галия. Сред тях са Управда Будимски и Управда Марсилски, на които се пада голямата чест да бъдат първоучителите на албигойците.
В Константинопол се възцарява императорът богомил Константин VІІ Порфирогенет. Той назначава за свой магистър Никита Странник, за управител на двора си - Василий Византиец, а за началник на наемните войски - Светомир Македонец. Този велик владетел покръства киевската княгиня Олга в богомилската вяра. Тя е българската принцеса Садоке - Елена, дъщеря на цар Расате - Владимир. Пристига в Константинопол с цялата си свита аристократи и видни търговци. Всички те приемат кръщение в учението от ръката на самия византийски император. След кончината на киевската царица ортодоксалната църква я канонизира като светица, запозната с всичките й сладкодумни проповеди… против нея.
Как трябва да тълкуваме и почестите, които същата тази църква отдава на всеки 28 март на самия Боян Магът, наричайки го Великомъченик - като безхаберие или като демагогия? Тя е канонизирала още един голям богомилски водач - презвитер Григорий, епископ Мизийски, но след ХІІ век името му е зачеркнато от списъка на православните светци. Презвитер Григорий не само е бил духовният наставник на княгиня Олга, но като такъв той я е придружил до византийската столица, за да присъства на покръстването й. Тъкмо на този неизвестен и велик българин се дължи полагането на "основите на книжовността на Русия, свързана с нагаждането на книжовния език на Преславската школа към руските условия", както пише Асен Чилингиров.
Роман ІІ, който през 960 г. наследява Константин VІІ, по нищо не прилича на своя баща. Неговата първа грижа е да се отърве от обкръжението му. Сред първите жертви се оказват Андроник Тирски и самият Василий Византиец, изгорен на клада през 961 г. При посещение в затвора, за да насърчи своите съидейници, е арестуван и бит дори самият Боян. Останалите мъченици са обезглавени, а телата им хвърлени в Босфора.
След кратко и безчинно царуване, Роман на свой ред е свален. На престола се възкачва симпатизант на учението - Никифор Фока. Той прекратява преследванията срещу богомилите. През 967 г. от всички презвитери е оцелял единствено Никита Странник, който заради голямата си дарба на военачалник отново е издигнат на патрицианския пост началник на византийския флот. Ала въпреки неоспоримите си качества и бляскавите победи, той загива, посечен лично от ръката на императора. Никита Странник си позволява да го порицае, че подкупва вероломния киевски княз Светослав да нападне България.
Планът на Никифор Фока успява - Светослав нахлува в Добруджа. Сред хилядите негови жертви е и Петър Осоговец, който е изтезаван и полумъртъв е хвърлен на кладата, запалена в Доростол. Своята мъченическа смърт в Преславец намират други 62 презвитери и 108 верни. Техните имена са съхранени за поколенията и обезсмъртени чрез архивите на Симеон Антипа. Сред тях фигурират и десетки храбри и предани жени.
Друг любопитен, но незнаен исторически факт е, че богомили са били всички членове на семейството на комитопула Шишман. Бащата и четиримата му синове - Арон, Давид, Мойсей и Самуил, са отлъчени от движението лично от поп Богомил. Причината е раздорът, който са всявали в държавата в опитите си още тогава да отцепят западните покрайнини от трона. Кеворк Сурсупал заповядва следващата вълна от гонения през 969 г., воден тъкмо от личната си неприязън към тях. Този път са заловени и след продължителни мъчения в манастира "Света Параскева" заедно с още 200 верни последователи са убити Михаил Унгарец и Теодор Преславски. През същата есен заедно с 12 свои презвитери и 96 верни е изгорен на клада Светомир Македонец. Само няколко дни по-късно е посечен Хамерон Дубровницки с други 19 презвитери, 74 верни и 183 оглашени.
По времето на тези репресии дългата ръка на ичиргу боила едва не сграбчва и самия Боян, но той навреме успява да се измъкне от страната, за да потърси убежище в Константинопол. На 17 февруари 970 г. по заповед на Йоан Цимисхий палачи удушват Боян Магът в неговите покои, по-късно трупът е хвърлен в Босфора. По специален пратеник неговият пръстен-печат е изпратен за Преслав и предаден на следващия в йерархията, на заместника му Йеремия - Богомил. На 25 януари 971 г., почти година след гибелта на Мага, той самият е изгорен на пламтящата насред столицата клада, като преди това са умъртвени над 400 души.
След още година и половина загива и последният от големите - Симеон Антипа. Той е изгорен на същата клада, на която издъхва и Богомил, но славата му на "глава на албигойството" ще го следва неотлъчно през идните столетия. Започва изключителното влиянието на богомилската философия върху европейската цивилизация. Както и да са наричани в Европа богомилите - катари, патерени, валденци, бугри, кудугери, фундаити (торбеши), пифили, всички имена са синоними на албигойци, а самото име възхожда към авестийското алба - "бял, светъл" и гойа - "живот".
