На 1 януари 2007 ни приемат в европейският съюз

Sinclaire писа: Единствено общо е, че сме хора.
Комунистите бяха наложили еднакво заплащане, даже майка ми - очен лекар, взимаше по малко от една краварка на село. Това погледнато от всички страни е несправедливо. Затова селяните реват за бай Тошо, ама този престъпник отдавна ври в някой казан.

Навремето имаше един лаф: "Учи мама, за да не работиш". Това беше една истинска перверзия, първом, защото и интелектуалеца се труди, както и земеделеца. И всеки със своя труд допринася. В социалния организъм, ако има противопоставяне или нехармоничности, той заболява и то раково заболява.
Но защо го казаха това "Учи мама, за да не работиш". Защото след колективизацията трябваше да се опитат да убият и любовта на българина към земята, за да не се върне никога той към нея. Външните репресии по нейното отнемане като право на собственост и стопанисване, трябваше да се подплатят с вътрешни репресии, с извращение на оная духовна връзка, която съществува в Българина със земята. А тя стоеше в основата и е един от елементите на държавообразуването и съществуването. И неслучайно ние сме я одухотворявали като Утроба и сме и дали дори име-прозвище Омая (Умая) .
Ето тук беше съсредоточен тяхния удар. Те са смятали, че ние сме повече като Антей - черпим своите сили от земята и лесно ще ни победят, забравят, че ние вземаме своите сили и от Небето.

И ученето е труд, даже много по-голям!
Според статистика на ООН всеки долар вложен в образование се възвръща 12-кратно. Затова хора учете се, квалифицирайте се, където сте силни, бъдете сред най-добрите.

Относно кой колко взема

Единствено общо е, че сме хора.
Комунистите бяха наложили еднакво заплащане, даже майка ми - очен лекар, взимаше по малко от една краварка на село. Това погледнато от всички страни е несправедливо. Затова селяните реват за бай Тошо, ама този престъпник отдавна ври в някой казан.

Към казаното от Йордан искам да добавя и следното:
Погрешно е да се насочваме към това кой колко взема и по това да отсъждаме има ли справедливост или не. Съсредоточението във "Взимането" показва прилепналост към паричния модел, който в основата си е несправедлив. Не само защото не е възможно измерването в ПАРИ на приноса, а защото е НЕСПРАВЕДЛИВО да се измерва по този начин. Нека всеки помисли - ако постиженията на лекаря или земеделеца се възнаграждаваха с пари, то какво следва от това? - засилване значението на паричната система, а от там увеличаването на влиянието на управителите на парите. Не казвам, че това е лощо защото сега парите са в ръцете на изроди. Това е лошо по принцип, защото забравихме откъде тръгнахме - искахме да възнаградим труда на един лекар, а постигнахме нещо съвсем различно. Т.е. допуснахме принципна грешка.

Какъв е правилният подход? Редно е, ако лекарят заслужава благодарност да му дадем нещо ценно за нас - възможността да взема решения, като му осигурим и материална и информационна възможност за това. Например да ръководи клиника, да обучава лекари или просто да продължи с операциите си.
По същия начин земеделецът ще получи нашето доверие и сътрудничество във вид на труд и средства, за да взема решения относно това какво да се засее, как да се обработва и т.н.

Сега всеки вижда успехът като разкош - да имаш вила, хеликоптер и любовници. Но какво общо има всичко това с целта на живота на самия "успял"?! Та нима за учения излежаването с шарени гащи на собствен остров е награда?! Жалко, който не знае, че ще започне да деградира. Пак казвам - едно е да имаш подкрепа, благодарност и да живееш добре, но друго е да се превръщаш самия ти в паразит. Като начало е добре да спрем да мислим за успеха по горния начин. Така един ден ще доживеем благополучие и истинско богатство.