Милошевич е починал в килията си в Хага
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
- още първия ден сложиха един дълъг списък от задачи, които трябва да изпълним - да сме намалили данните за евреите, да сме направили еди какво си и пр.
- изказват се, все едно се намират в чат-стая - първосигнално и нахално.
- нахвърлиха теми и си дадоха мненията по тях - мнения, които могат да се прочетат във всеки вестник. Ако бяха прочели повечко неща от сайта, включително форума, щяха да разберат, че тук има здраво убеждение по много въпроси, което е далеч от медийната пропаганда. Ако пък са прочели, значи са се заели с някаква организирана задачка.
Да видим до къде ще я докарат.
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
П.С. Забравих да напиша, че е в раздел файлове, защото е PDF.
Това съобщение е редактирано от Севар на 13.3.2006, 12:56
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
Слобо писмено се обърнал за помощ към Москва ден преди смъртта си
Милошевич тровен с лекарства
...Слободан Милошевич е изпратил в петък писмо до Русия, в което е съобщил, че му дават погрешни лекарства, съобщи неговият адвокат Зденко Томанович, цитиран от Ройтерс. Адвокатът показа копие от написаното на ръка писмо на журналисти в трибунала в Хага...
...Адвокатът поиска аутопсията на тялото да се извърши в Русия, но Международният трибунал отхвърли молбата му. Руските власти, от своя страна, също поискаха щателно разследване на причините за смъртта на бившия югопрезидент.
Догадките, че Милошевич не е умрял от естествена смърт, се засилиха след като при първоначалния оглед на трупа лекарите в Хага не можаха да установят причините за кончината му. Главният прокурор на Трибунала Карла дел Понте заяви, че не изключва и версията за самоубийство....
www.monitor.bg/article?sid=&aid=73734&cid=1&eid=652
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
Процесът срещу Милошевич е струвал 200 милиона долара!!! Нямам думи какво ограбване!
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
www.monitor.bg/opinions/article?sid=&aid=74106&cid=50&eid=655
Вижте картниките.
Слобо застана пред съда на историята
Мултиетническият експеримент "Югославия" се разпадна под натиска на великите сили
Магдалена Ташева
Слободан Милошевич (1941-2006).
На 11 март т.г. поредната жертва на американския трибунал в Хага, Слободан Милошевич, застана пред съда на историята. Поредната, защото преди него там умряха при неизяснени обстоятелства още трима сърби. Пет дни преди това Милан Бабич, лидерът на република Сръбска Крайна, бе "самоубит" в килията си.
През февруари 1996 г. генерал Джукич бе отвлечен в Сараево и транспортиран в Хага в перфектно здраве. Малко след това той бе върнат полумъртъв, на системи, за да издъхне в родината си. По същия удобен начин замлъкна и Славко Докманович, бивш кмет на Вуковар. Той бе намерен обесен в килията си в хагския затвор на 29 юни 1998 г. И той умря неосъден. Месец по-късно, на 1 август 1998 г. в Схевенинген издъхна от мъчителна смърт и босненецът д-р Милан Ковачевич, шеф на болница по време на войната. Официалното обяснение, както и при Милошевич, беше "инфаркт на миокарда". Аутопсията, извършена в присъствието на сръбски лекар установи, че е умрял от скъсване на аортата в корема. (АП, 10 август 1998 г.)
Че Милошевич е тровен, стана ясно още през есента на 2002 г. По това време той вече бе разобличил медийните лъжи за масовите гробове, лансираната от Харис Силайджич глупост за стоте хиляди мюсюлманки, масово изнасилени от сръбската армия "по заповед на Милошевич" (помните ли съобщенията, че те раждали в специални "бебешки ферми"?), всички зле скалъпени сценарии на американската пропаганда, като "Рачак", операцията "Подкова", митичния хладилен камион.
Снимки: Интернет
Престъпенията срещу сърбите, които останаха невъзмездени: Любителски филм, заснет от саудитски муджахидини в Теслич (Босна), докато обезглавяват трима босненски сърби.
Понеже се защитаваше сам, Слобо лично разпитваше свидетелите на обвинението, сред които например и хърватския президент Стипе Месич, при което успя да разкрие и някои крайно неприятни страници в биографиите им.
Той трябваше да умре, защото, подобно на Джукич, Докманович и Ковачевич, нямаше как да бъде осъден. Не може да се изработи закон, по който Милошевич да е военнопрестъпник, а Клинтън и Блеър - не. Няма как д-р Радован Караджич, полк. Ратко Младич и Фикрет Абдич да бъдат изкарани убийци, пък Алия Изетбегович, Франьо Туджман, Хашим Тачи, Агим Чеку и Рамуш Харадинай, всеки от които извършител на масови етнически прочиствания, да не са.
С годините станаха ясни и други страни от историята на гражданската юговойна. Например, в средата на април 2002 г. в Хага бе разсекретена информация на службите за събитията в Сребреница, където действаха холандски "сини каски". Докладът стана причина за оставката на социалистическото правителство на Вим Кок.
Докладът описва интимното сътрудничество на Вашингтон с Техеран, Рияд и отделни джихадистки частни армии, които в началото на 90-те години внасят оръжия и муджахидини в Босна през Хърватия, в нарушение на оръжейното ембарго на ООН. Между 30% и 50% от оръжията остават в Хърватия. Това е "таксата" , която Туджман иска от Клинтън. В началото доставките се извършват от националния превозвач "Иран еър" и американска ескадра от самолети C-130 Херкулес. (Виж в. "Гардиън" от 22 април 2002 г.) Координаторите на доставките са полк. Джеймс Пардю и Робърт Фроуик. През 2001 г. двамата посредничиха на албанските мюсюлмани за федерализиране на БЮРМ, а после Пардю изкара един посланически мандат в София.
У нас все още има хора, които в разпадането на Югославия виждат възмездие за несправедливо отнетите ни от Сърбия територии. Западна Европа ни ги отне , за да посее за столетия семето на на непримириия конфликт между двете нации. Вече век сърбите и българите гледат към същата тази Западна Европа като към арбитър. Колко удобно! Всъщност, създателите на Югославия разрушиха собственото си творение, не защото съзнаваха, че са го създали с грабеж на чужди територии, а за да си присвоят нейните огромни индустриални и природни активи. Тези сили никога няма да ни върнат нито Западните покрайнини, нито Повардарието. Твърде вероятно е да ни отнемат още земи, по същата рецепта, по която разрушиха и Югославия - като ги изтъргуват срещу мюсюлманска подкрепа.
Защото историята на разпадането на Югославия е история на реислямизацията на Балканите.
Това става ясно от събития, които все не намират полагащото им се място в коментарите, включително и по повод смъртта на Милошевич.
Разкритият на 16 април 2002 г. в Рударе (Косово) масов гроб на 350 сърби, който Карла дел Понте отказва да разследва.
Между 1960 и 1989 г. стотици християни са приндудени да напуснат Косово и да се разселят из Югославия. Прогонени са от политика, която днес наблюдаваме в Кърджали, Добруджа, Лудогорието. Първо, открито ги гонят и ги наричат "славянски изроди". Второ, който не говори албански, стои безработен. Мохамеданите вършат демонстративни престъпления, които също толкова демонстративно остават ненаказани. Така християнското население на Косово намалява от 60% до около 25%.
Ето един пророчески анализ, писан преди близо 20 години. "През 1981 г. в Прищина избухнаха кървави размирици. Албанците искат "етнически чисто Косово" и прогониха македонските славяни. Крайната им цел е моноетническа Албания, включваща Западна Македония, Южна Черна гора, част от Южна Сърбия, Косово и същинска Албания”.
По-нататък в тази статия, публикувана в "Ню Йорк Таймс" на 1 ноември, 1987 г., авторът Дейвид Байндър пише: "Православните църкви биват взривявани и опожарявани. Кладенците са отравяни. Палежи унищожават реколтата. Албанците вече контролират всяка сфера от обществения живот в автономната провинция Косово - полицията, съдебната система, обществените услуги, училищата и фабриките."
През ноември 1990 Конгресът на САЩ приема закона за бюджета за операциите в чужбина за 1991 г., който прекратява американската помощ за всяка от югорепубликите, която не обяви независимост в срок от 6 месеца. През февруари 1991 г., следвайки Вашингтон, и Съветът на Европа поставя същия ултиматум.
На 25 юни 1991г., малко преди да изтече крайният срок, Словения и Хърватия обявяват независимост. САЩ открито подкрепят хърватския президент Франьо Туджман, нашумял с изявлението "Гордея се, че жена ми не е нито сръбкиня, нито еврейка." Приети са закони, които лишават сръбското малцинство от гражданство, работа, заплати, пенсии и собственост върху земята. До 1995 г. от Хърватия са прогонени около 500 000 сърби. Хиляди са избити. (Виж британския в. "Гардиън" от 17 август 1992 г.).
На 18 март, 1992 г. в Лисабон босненските мюсюлмани, православни и католици (всичките сърби) сключват споразумение за запазване на унитарна държава. Но САЩ убеждават Алия Изетбегович, водач на ислямистката Партия за демократично действие, да провъзгласи Босна за суверенна държава (Виж "Ню Йорк таймс" от 17 юни, 1993 г.). Някои мюсюлмански лидери, като Фикрет Абдич, се възпротивяват, но тяхната съпротива бива смазана. Абдич например два пъти бие Изетбегович на избори и двата пъти те са касирани от Вашингтон.
През юни 1994 г. шестима американски генерали помагат на силите на Изетбегович да атакуват мюсюлманите на Фикрет Абдич в Бихач и Тузла, с което нарушават статута им на защитена зона. Бихач е бомбардиран от американци. (Виж в. "Гардиън" от 17 ноември 1994 г.)
Фикрет Абдич е съюзник на сърбите. Неговото правителство в Бихач беше "един от малкото примери на успешно мултиетническо сътрудничество на Балканите", писа ген. Чарлз Бойд, бивш заместник главнокомандващ на Европейските сили на НАТО, във "Форийн Афеърс", септември-октомври, 1995 г.
Американските медии тръбят, че в Сребреница босненските сърби са вършили масови кланета, изнасилвания, изтърбушване на жертвите, обезглавяне на малки деца. Пристигат следователи на ООН, които на 24 юли 1995 г. съобщават, че не са успели да открият нито един свидетел на нито едно зверство, макар че са интервюирали стотици мюсюлмани в Сребреница и Тузла. Истината е друга - намерили са много доказателства на обезглавяване на сръбски селяни от ирански и саудитски муджахидини от 8-ма босненскомюсюлманска дивизия, включително фотографии и видеофилми.
По-късно те са публикувани. Ген. Намбияр, командващ "сините каски" на ООН, също заявява, че в Босна не е видял никакъв сръбски "геноцид". Затова той трябва да бъде изфабрикуван.
През февруари 1994 и август 1995 мюсюлмани хвърлят ръчно направени мини върху тълпата на сараевския площад "Маркале", при които загиват съответно 68 и 74 души. Долу камерите чакат кървавата баня на безопасно разстояние. Целта е да бъде предизвикана намесата на НАТО. (Виж Ройтерс от 18 февруари, 1994 г.) Почти веднага започва операция "Буря". С 4000 рейда бомбардировачи на САЩ разрушават отбраната на сърбите, с което разчистват пътя за хърватската офанзива в Крайна под командването на генерал Агим Чеку. Стотици хиляди сърби са изтласкани в Сърбия. Убитите наброяват 14 000. Скоро след това Чеку поема командването на АОК. Днес той е премиер на Косово.
През 1996 и 1997 г. ЦРУ, германските служби BND, британските SAS и ислямисти, финансирани от Осама бин Ладен, обучават АОК, чиято главна квартира е разположена в родовото имение на Сали Бериша. АОК напада държавни сгради и полицейски управления. ("Ню Йорк таймс",25 април, 1998 г.).
Идва март 1999 г. и "преговорите" в Рамбуйе. Вашингтон подготвя проектодокумент, според който цяла Югославия, заедно със столицата Белград, трябва да бъде поставена под пълната окупация на НАТО и при пълен имунитет на НАТО от югославския закон.
На Благовещение, 24 срещу 25 март 1999 г., започват бомбардировките, продължили 78 дни.
Ето само някои от военните престъпления на САЩ-НАТО:
От 4 до 15 април са бомбардирани 16 манастира, от които два, "Света Богородица" и "Св. Никола" в Куршумлия, са построени през 12 век; бомбардировката на влака в Гърделичката клисура (12 април), на трите бежански конвоя по пътя Призрен-Джаковица, които се отзоваха на призива на Милошевич да се върнат в Косово, при които загинаха 74 души (15 април); на резиденцията на Милошевич при очевиден опит за убийство (22 април), на сградата на Сръбската телевизия (РТС), при която бяха убити 15 души (23 април). На 24 април НАТО хвърли кластерни бомби върху косовското село Догановци. Сред убитите бяха и пет деца. На 27 април НАТО бомбардира жилищен квартал в гр. Сурдулица. Сред убитите бяха и 12 деца. На 1 май 1999 г. НАТО бомбардира автобус на моста Лужан. Убити бяха 34 души, сред които 15 деца. На 13 май НАТО хвърли кластерни бомби върху Призрен. Убити бяха 79 бежанци. Бомбардиран бе и бежански конвой до гр. Корица, при което загинаха 87 албанци.
Тълпите пред траурната книга в Белград, показват, че мястото на Слобо в паметта на сръбския народ е вече осигурено. Нещо повече, уважението към него ще расте, поне докато сръбският народ не бъде възмезден за извършените срещу него престъпления. Сигурно е и друго - до връщането на изконно сръбските земи в Босна и Крайна на Сърбия, Балканите ще си останат барутен погреб. Защото траен може да бъде само справедливият мир.
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
Според мен го убиха защото във съда щеше да говори още много неудобни неща! Просто щеше да ги смаже със информацията, която щеше да пусне!
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
За нас
Подкрепете ни!
Ако желаете да подпомогнете Движението, свържете се с нас чрез формата за контакт. Ще Ви предоставим информация за възможните начини да го направите.