www.blitz.bg/news/article/153922
Идващата зима може да се окаже една от най-студените за последните години. Причината е в очакваното временно затишие на активността на Слънцето, съобщава "Стандарт". От това, кога ще му свърши "почивката", зависи дали ще има ледена зима. В същото време магнитите бури няма да намалеят, а дори се очаква и да зачестят.
Магнитни бури ни удрят през ден през септември. Въпреки че в момента Слънцето "дреме", изригвания има, макар и с по-малка сила. Според предварителните прогнози освен днес слънцето ще изпраща електромагнитни "писма" до Земята и на 15, 17, 20, 22, 27, 29 и 30 септември.
Тези, които все още се тресат от нерви заради предупрежденията на американската космическа агенция НАСА, че в края на месеца се очакват силни геомагнитни бури, могат да отдъхнат.
През последните дни учените смекчиха прогнозите си и отложиха опасността най-рано за ноември. Преди броени седмици от НАСА предупредиха, че най-силната магнитна буря се очаква да връхлети земята около 20-и септември. Хората напоследък много се притесняват от увеличената слънчева активност, но място за паника няма, коментира пред "Стандарт" доц. Борис Комитов от Института по астрономия с НАО "Рожен" към БАН и ръководител на проект "Хелиотараксия - Център за слънчев и слънчево-земен мониторинг-Ст. Загора". По думите му в момента Слънцето се намира в така наречената яма на Гневишев - временно затишие на неговата активност между два пика, което продължава обикновено между 14 и 18 месеца за отделните 11-годишни слънчеви цикли.
В зависимост от това, кога ще свърши "почивката" на Слънцето, зависи дали ще има ледена зима или студена и дъждовна пролет, обясни специалистът. В такава фаза на слънчевия цикъл като "ямата на Гневишев" преобладават слаби слънчеви изригвания и това благоприятства по-устойчивото и сухо време. Късната есен обаче може да ни поднесе неприятни изненади заради вторичния пик на 11-годишния слънчев цикъл, който предстои да настъпи до няколко месеца, но не по-рано от ноември-декември, предупреждава доц. Комитов.
Причината е, че с вторичния пик ще започне и сезонът на слънчевите "мегаизригвания" в настоящия 11-годишен цикъл и той ще продължи макар и все по-затихващ почти до неговия край към 2019 г. Това са слънчеви изригвания с мощностен клас, равен или по-голям от Х9. Ако обаче Слънцето реши да си "подреме" още няколко месеца, вторичният пик може да се отложи чак до пролетта, дори лятото, обясни експертът. В такъв случай зимата ще бъде мека и суха, а пролетта - студена и дъждовна. Доц. Комитов уточни, че Слънцето активизира дейността си на 11-годишен период.
Последният цикъл, известен като 24-и цюрихски цикъл, е започнал през октомври-ноември 2008 година и е достигнал главния си максимум през ноември 2011 г. Вторият пик обаче макар и по-малък крие повече рискове за човешкото здраве и почти цялата ни техническа инфраструктура именно защото е свързан с началото на фазата на слънчевите "мегаизригвания". Те понякога водят до увеличаване на естествения радиационен фон.
Мегаизригванията могат да изкарат от строя част от техниката и нанесат сериозни щети на националните икономики в световен мащаб. Подобно нещо се е случило на 11 март 1989 г., когато за 2 часа спира тока в Канада и някои американски щати. "Квебекският инцидент" носи щети в размер на 9 млрд. долара само за 2 часа, изтъква доц. Комитов. Той допълва, че на 28 октомври 2003 г. заради мегаизригване от мощностен клас X17.2 се получили нарушения в подаването на електроенергия в над 50 страни, а 1/3 от комуникационните спътници излезли от строя, блокирали много джиесеми и интернет връзки.
