Всеки трети седмокласник има двойка по математика
Сривът в знанията е безпрецедентен за последните 7 години
Близо 34% двойки по математика на задължителния модул и почти 18% слаби оценки по български език и литература. Това е стряскащата равносметка от тазгодишното национално външно оценяване след седми клас. То показва безпрецедентен срив в знанията на младежите за последните 7 г. Слабото представяне е факт въпреки понижението на скалата за оценяване с 2 т. в сравнение с 2015 г. Никой от просветното министерство не се ангажира да назове причините. "Тъжният резултат показва проблеми в подготовката на седмокласниците", коментира лаконично зам.-министърът на образованието Диян Стаматов. "Това са сурови данни, не ни се сърдете, че те са такива. Анализът ще се прави тепърва", каза пък просветният министър Меглена Кунева.
Едно от малкото положителни неща в тазгодишното национално външно оценяване е, че около 5% повече младежи са се явили и на втория модул за разлика от м.г., когато решилите да се пробват на него намаляваха.
Най-тревожни за поредна година са резултатите по математика, които продължават да спадат. Ако през 2015 г. средният брой точки на учениците по първия задължителен модул бе 29.4 т. (от 65 възможни), то през 2016 г. точките стават 26. Подобно е положението и при втория модул, който е вход за елитните гимназии - от 8.2 т. тук резултатът пада на 7.5 т. (от 35 възможни). Общо за двата модула средният брой точки на 7-класниците се срива от 45.7 на 40.8 т., равняващ се на оценка "добър 4".
От 53 хиляди ученици, явили се на националното външно оценяване по този предмет (т.е. на първия модул), слаби оценки са получили близо 18 хиляди, което е почти 34% двойки. Миналата година те бяха 27%. Децата се затрудняват най-много със задачите, изискващи моделиране на алгебрична или геометрична ситуация, по-лесно им е разчитането на графики, чертежи и мрежи, както и най-простите задачи от първо познавателно равнище.
От МОН коментираха, че 18-те хиляди двойки по математика не са краен резултат, защото имало случаи на ученици, които са получили "слаб 2" на първия модул, но са писали и по втория модул (получили са няколко точки дори заради правилно направен чертеж), благодарение на който са получили по-висока оценка. Така броят на двойкаджиите по математика, работили и по двата модула, излиза доста по-малък - 3881. И така обаче учениците с двойка на двата модула са драстично повече от миналата година, когато броят им бе 2100.
Рекордно слабите оценки по математика са факт, въпреки че тази година на седмокласниците бе разрешено да ползват лист с формули. Още по-притеснителното в случая е, че скалата за оценяване тази година бе занижена с 2 т., т.е. за тройка тази година са нужни 16 точки, докато за м.г. бяха необходими 18 т. Зам.-министър Диян Стаматов обясни, че скалата се определя всяка година след проверка на работите на учениците, т.е. тя се занижава или завишава на база на средното постигнато ниво. Според него обаче е погрешно да се твърди, че скалата сега е по-ниска и на тази основа да се съпоставят випуските - по-правилно било да се каже, че "нивото на отговаряне на задачите съответства на определената т.г. скала".
Другото оправдание бе, че тази година е имало смяна на формулировката на въпросите, които били синхронизирани с PISA, т.е. по-практично насочени и съответно по-трудни за осмисляне. "Практическите задачи за мислене се учат едва в 7-и клас, преди това в пети и шести клас децата се готвят по различен начин", бе странното обяснение на министерството. Според трактовката на Кунева би било твърде "първосигнално" да се твърди, че по-трудните задачи са довели до по-слаби резултати. Като цяло обаче още след изпита коментарите на деца и родители бяха, че задачите са били трудни.
Зле е положението и при българския език и литературата. Тук двойките на първия модул са малко над 9 хиляди, което от 53 хиляди явили се прави близо 18% слаби оценки. През 2015 г. двойките по този предмет бяха 15% от всички оценки. Общо по двата модула "слаб 2" са получили 759 деца. Сривът в средния брой точки общо за двата модула по български е сравнително малък - от 58.6 на 57.8 т., което отново значи оценка "добър 4" (м.г. този брой точки бе на границата между "добър" и "много добър").
Масово седмокласниците не могат да извличат информация от текст, особено когато не е пряко повторена, а е необходим анализ на внушението, констатират експертите. Много деца не се справят в разпознаването на видовете сложни изречения по състав, куца им пунктуацията, срещат трудности при съвместяване на глаголните времена и наклонения, все още има и необосновано пропускане на епизоди или сбито предаване на съдържанието при преразказа.
Четворките и шестиците по математика (общо от двата модула) намаляват за разлика от много добрите оценки ("петица"), които бележат незначителен ръст. По български език пък учениците с оценки "добър", "много добър" и "отличен" намаляват, а тези със среден резултат са пренебрежимо малко повече от м.г. Само един ученик е изкарал максималния брой точки - 100 т. - по български език, а 37 имат пълна шестица по математика.
От МОН не коментираха какви са причините за отчайващите резултати с мотива, че са ги получили в 9 ч., а са ги представили в 10:30, т.е. е твърдо рано за анализи. Според Стаматов част от причините могат да се търсят в масовото пътуване на родители зад граница, които оставят децата си сами или на баби и дядовци. "Нищо не бива да се приема фаталистично, ще помогнем там, където има нужда", заяви министър Кунева. Как точно ще се помага обаче, тепърва ще се умува. Мерки трябвало да вземат на регионално ниво - всяко училище да анализира резултатите си и да представи ясен план за повишаване на оценките, както и на национално чрез промяна в начина на оценяване на учениците. Зам.-министър Стаматов обясни, че е нужен "положителен поглед" на оценяване, защото сегашният бил негативен. Затова вместо оценки занапред тийнейджърите щели да получават точки, което действало по-обнадеждаващо.
РЕГИОНАЛНО
За разлика от м.г., когато от МОН предоставиха подробни данни кой регион с колко точно е подобрил или занемарил представянето си, тази година данните по области бяха доста по-оскъдни. София-град (38 т.), Смолян, Търговище, Габрово и Варна се нареждат на първите 5 места по среден брой точки по български език, а като най-зле се открояват резултатите в Сливен (26 т.), Враца, Плевен, Монтана и Ямбол. По математика в челната петица влизат София-град (33 т.), Варна, Търговище, Кърджали и Бургас, а най-назад са Шумен (21 т.), Враца, Видин, Перник и София-област. Миналата година нито един регион не бе повишил резултатите си от 2014 г., като най-сериозно бе изоставането при Велико Търново, Видин и Разград.
ЧЕТВЪРТИ КЛАС
Учудващо, спад в оценките има и при четвъртокласниците, които традиционно се представят много добре, въпреки че от МОН твърдят, че резултатите от националното външно оценяване при тях са съпоставими с м.г. Средният брой получени точки е по-нисък от 2015 г. по 3 от 4-те предмета - български, математика и "Човекът и природата", за разлика от "Човекът и обществото", където общото представяне се подобрява значително (м.г. пък то се влошаваше). Шестиците и петиците по български т.г. са 69.5% при 80% отлични оценки за м.г. По математика много добри и отлични оценки получиха 65.1% от четвъртокласниците, а м.г. процентът им бе 75%. От догодина оценките от изпитите след 4-ти клас може да служат като вход за природо-математическите гимназии след 5-и клас, подобно на изпитите след 7-и клас, съобщи зам.-министър Диян Стаматов.
www.segabg.com/article.php?id=806890
Нали някой не прави огромната грешка да си мисли,че това става случайно?Или да прави огромната грешка да си мисли,че децата са си глупаци по принцип?
Това е част от Плана за разрушаване на България.Образуванието да е абсолютно безрезултатно.
Ще дам пример със себе си.В часовете в училище по никакъв начин не можех да смогна на темповете,с които се преподаваше математиката.Обемът на материята е огромен.И изкарвах 2-ки или 3-ки.
Обаче след като се записах на частни уроци започнах да си усвоявам материала и започнах да изкарвам 5-ци и 6-ци.Да,но парите свършиха.И се отказах...
Образуванието е толкова неефективно,че няма как да е така,ако не е нарочно направено по този начин.И е!Прекарваш по 7-8 часа минумим в училище,за да ти се наложе да си платиш,за да прекараш още време в изучаване на това,което би трябвало да си го научил.Но,ако човек се замисли в клас няма как да се изучи наука като математиката,а и не само,затова резултатите са такива.
Погубват потенциала и времето на децата.Погубват живота им!Защото като видят 3-ка по математика и те мислят за пълен идиот.Иди си разправяй личната история...
Отговорните за това нещо ще бъдат избесени като мръсни долни пумияри каквито са!
)) Па после се чудим, защо официозни учени ме обвиняват във "фантазиране". Ми толкова си може мат'риала. Дали ще стане учен или агент на ДС, това не повишава качеството му. "Битовите инциденти" са един общ знаменател, г-да от Държавна Сигурност, с който не бива да се прекалява! Все пак, тук и сега, в "държавата ви" са останали будни хора, освен масата блеещ електорален добитък. Кажете си направо: "Митьо Очите ни върши много добра работа през годините, но остаря и е време да бъде награден подобаващо, както всеки наш нискоразряден служител". Уреждаме го като посланик на едно по-добро място