Политическа есен

Какво пречи ЕДИН адвокат да иде в съда в софия и без много перчене да регистрира това,което е за регистриране?
И,помнете ми думата,казвам го отсега-ако не се задействаме,името "Движение Саракт" ще бъде вече запазено-и ще е много неприятна изненада за всички нас.Тъй че ако има някой юрист от София,който чете,да бяга бързо в съда и да го запази!

Мещер,защо ни трябва да играем нашата игра по техните правила.Да не би законът да гарантира(или отрича) обективното съществуване на нещо(в случая примерно "Движение Саракт")?Просто сядаме казваме "хоп" и готово.Разбира се,регистрацията може да се направи,защото някакви препятствия от церемониален характер(бюрокрацията) е възможно да попречат на евентуална комуникация с противника.

100 на 100 вече са се задействали.Ама трябваше повечко от вас да дойдат на Петрова нива...
Аз правя това,което трябва да се прави-пазя и си укрепвам Кръговете.Обаче големият кръг как ще стане без едно Оборище?!

otnesen писа: Даваш ли си сметка,че предлагаш да се изгради Матрицата на същата машинна основа като във филма(предполагам без онзи гаден бъг - агент Смит )
И да оставим една независима от нас система да еволюира така,че да ни запази от възможностите на останалата вселена да ни навреди.Сещам се за 2 такива концепции от фантастичните книги,които съм чел.
Първата е на Фред Саберхаген - "Берсерк".Там машините бродят из галактиката и де що видят наченки на органичен живот - унищожават.Така,предполагам,правят опит за превенция на евентуална еволюция,която хипотетично би могла да се окаже враждебна в бъдеще.
Втората е на Джон Броснан - трологията за "Небесните господари".Там изкуствения интелект просто замисля,произвежда и пуска на свобода вирус,който променя ДНК структурата на хората така,че мозъкът им да е постоянно окъпан в хормона на щастието.

Предполагам,че има и други основи за подобни системи(не само машинни).Но такова действие ми прилича на това да направиш най бронираната къща в света(така,че да не можеш да излезеш),да влезеш,да заключиш,да стриеш ключа на прах и после да купонясваш вечно.

Явно крепостите не са кой знае каква перспектива(в смисъла на това да оградим жизненото си пространство).Иначе могат да бъдат полезни за някоя стратего-тактическа маневра(да защитят някой уязвим елемент от цялото).

Не познавам авторите за, които ти споменаваш. Дори и филма "Матрицата" не съм гледал.
Това което искам да кажа е, че според мен тези сили, които дават на човечеството предимство да се развива и да бъде доминираща сила на планетата Земя, са същите сили които едновремено с това ни тласкат към разруха! Егоизъм, суета, себичност..... В този смисъл искам да кажа, че ние сме най-големите врагове на самите себе си...
Въпросът е- Можем ли да дадем живот на една организация, която да бъде имунизирана срещу вътрешни борби за надмощие.??? При положение, че това е единственият ни познат, силен стимул- конкуренцията !
Ние Българите сме много силен народ! Едновремено с това сме и с нищо повече от другите наций. Ние можем да бъдем и всичко и нищо!! Зависи само от нас. Можем да бъдем и покорители, можем да бъдем и оцеляващи!! Като се замислим, през последните векове сме известни с това, че понасяме на всичко и въпреки всичко оцеляваме!!
Аз съм оптимист, че ние можем да бъдем победители и водачи!! Нека оставим дребнавите хора да спорят, дали управлението на Борис и Симеон е "Златен век" или не. Хайде ние да тласнем България в един нов златен век! XXI- новият златен век в Българската история.

И аз мисля, че няма нужда да строим нова "Берлинска стена". Дали китайците ги е спасила Великата китайска стена - НЕ, една туристическа атракция е сега. А за какво ли сега САЩ строят стената на границата с Мексико - за да не допускат нелегални имигранти или за да не пускат собствените си жители навън след време?

Въпросът е- Можем ли да дадем живот на една организация, която да бъде имунизирана срещу вътрешни борби за надмощие.??? При положение, че това е единственият ни познат, силен стимул- конкуренцията !

Здравей Златен Век, отговорът е МОЖЕМ.
Цитирам otnesen:

Като приоритетна цел номер 1 трябва да се постави:
Проходимост на всякаква информация от всякакъв характер във всички нива,подсистеми и надсистеми.Така един вид се постига възможно най-кристална яснота за случващото се наоколо въобще.Без тази основа ще се занижи степента на разпознаваемост на възможните опасности в околната среда(и вътре в системата също).

Мещера правилно каза ако може да се регистрира е добре да се направи.

Но по-важното според мен е осъществяването на първата от две съществени стъпки.
1. Съединението ни в електронен формат. Ние, Хнета, и други разпространители на алтернативна информация да се обединим в някакъв вариант, ние трябва да поканим останалите.
В самата организация, за да няма интриги и за да се елиминира опасноста от навлизането на паразити трябва да има прозрачност. Анонимността е желана като за начало, но с времето трябва да се премахне. А който бъде открит от самото начало ще си заслужи и по-голяма трибуна. Защото информирането ще е главен приоритет. Поне като за начало.

2. Участие на по-мащабно от интернет ниво - вестници, телевизия, радиа. Веднъж като сме много ще можем сами да се спонсорираме, най-важното за да разпространяваме информацията по-мащабно.

Но съединението ни е необходимо. Само от тук хората, които са по груби сметки няколко стотин е хубаво да застанат за Идеята. Тогава ще можем да отправим покани и към другите заслужили интернет пространства. Първо трябва да докажем, че тукашното местно съединение е възможно.

Като се позамислиох малко и...
Абе хора,някой знае ли нещо за Идеята?
Прегледах секция "Кои сме ние?" на сайта и там "идеята такова","идеята онакова","една идея",такива работи.Дайте да видим Идеята.Като ще градим организация около нея тя трябва да е винаги и навсякъде,първо тя да се разпространява,после другото.

otnesen писа: Като се позамислиох малко и...
Абе хора,някой знае ли нещо за Идеята?
Прегледах секция "Кои сме ние?" на сайта и там "идеята такова","идеята онакова","една идея",такива работи.Дайте да видим Идеята.Като ще градим организация около нея тя трябва да е винаги и навсякъде,първо тя да се разпространява,после другото.

Да ви я загъна ли в нещо или ще я вземете така?

otnesen писа: Като се позамислиох малко и...
Абе хора,някой знае ли нещо за Идеята?
Прегледах секция "Кои сме ние?" на сайта и там "идеята такова","идеята онакова","една идея",такива работи.Дайте да видим Идеята.Като ще градим организация около нея тя трябва да е винаги и навсякъде,първо тя да се разпространява,после другото.

Идеята е много проста: Будните да събудят Спящите.

Bogatir писа:

otnesen писа: Като се позамислиох малко и...
Абе хора,някой знае ли нещо за Идеята?
Прегледах секция "Кои сме ние?" на сайта и там "идеята такова","идеята онакова","една идея",такива работи.Дайте да видим Идеята.Като ще градим организация около нея тя трябва да е винаги и навсякъде,първо тя да се разпространява,после другото.

Идеята е много проста: Будните да събудят Спящите.

Благодаря!

"Идеята е много проста: Будните да събудят Спящите."
Опитвам се да го правя вече десет години. И какво? Едни идват, после си отиват, после идват други, те също си отиват, после пак идват други... Докога? Нямам вече сили да чакам.
Доколкото разбирам, есента си отиде. За политическата есен говоря. Следва дълга и тежка зима. Такива като мен няма да я преживеят. А после? Защото ще има и после. Ще опитам да намеря един текст и да го пусна. Вместо сбогуване.

АЛЕГОРИЯ
/посвещавам на забравените борци за свобода/
Зимата покри всичко с белия си саван. Безкрайно мразовита зима беше. Настъпи внезапно. Цветята се скриха под снега, ледове покриха тревата в полето. За дълги години се възцари безмълвие. Виеха безнадеждно студени ветрове, превръщайки в ледена буца всяка показала се живинка. Замръзнаха светлината и тъмнината, вледени се небето. И само воят на Северния вятър се носеше над еднообразната пустош.
В началото никой не се учуди. Дори учудването бе замръзнало. Крехки кокичета, пробили белия сняг храбро надигнаха глави, търсеха Слънцето. Вятърът спря за миг вледеняващия си полет и се замисли: "Откъде се взеха тези странни бели цветя и що за сила е издигнала крехките им стъбълца? Как са пробили снега, как са преодолели студа?".
А кокичетата разделяха светлината от тъмнината, търсеха Слънцето, викаха Пролетта. И тя ги чу! Под разтопените снегове семената на замръзнали растения пуснаха своите кълнове. Стоплена от пролетното слънце зеленината бързо избуя. Привлечени от извъшващата се промяна дойдоха топлите ветрове. Оживи се земята.
Настъпи радостна суматоха, в която никой не забеляза как увяхнаха кокичетата - предвестниците на пролетта. Никой не ги удостои с внимание при вида на новите пищни цветове. Скромният им вид не предизвика ничие възхищение. Но нали те бяха първите, нали те повикаха Слънцето, нали те събудиха Живота? Сега вехнат, забравени от всички. Покрива ги израстналата трева, засенчват ги новите растения. Умират кокичетата.
Пролетта вече преваля. Идва лятото, а след него е ред на есента. После пак ще дойде зима, пак ще се покрие със сняг полето, пак ще задухат ледените ветрове и пак ще надигнат глави храбрите бели цветя. Иначе кой друг ще събуди Слънцето, кой ще доведе Пролетта?
Не, не са мъртви кокичетата. Те помнят и чакат, знаейки какво е било и какво предстои.
А то, предстоящото приближава!