Задкулисното настояще историята на анонимен

След като се обсъждат някои принципни обстоятелства, групата потегля към лифта.

П наблюдава незабелязано X и си мисли, че отчуждението му е точно това, което му се полага, след като насочи насъбраната агресия от предния ден към нея без да го е провокирала по какъвто и да е начин.
В един момент обаче, отчуждението на X започва да притеснява П до известна степен, защото то вече не прилича на обикновено огорчение, а на нещо съвсем различно. На П и' се струва адски ненормално това, че X изобщо не прави и опит да я заговори, да се извини или въобще да осъществи какъвто и да е контакт. Той всъщност не осъществява контакт с никой. Двамата сядат заедно на лифта и това, кеото трябваше по същество да представлява напрежение, в един момент се оказа пълно отсъствие. Да, X изглеждаше сякаш изобщо не присъства на всичко случващо се около него... П реши да остави нещата така.

Потеглиха към Сопот, там спряха,за да обядват, след което потеглиха към Пловдив. На отиване към Сопот жегата беше същата, но П и X я понесоха без проблем. А този път и двамата започнаха да се чустват много зле. Прозореца на X, който беше седнал отпред, беше отворен и вятъра духаше право в лицето му. Течението достигаше и до П, кяото беше седнала отзад в средата. В един момент обаче X сякаш заспа. Главата му падна с цялата си тежест на гърдите му и започна буквално да се лашка на ляво и на дясно по много груб и странен начин. П си помисли, че той е заспал, тъй като не беше отпочинал през нощта, но гледката беше фрапираща. Тя се почуди как може някой да спи така, сякаш врата му е счупен. Ако прозореца му не беше отворен, X сигурно щеше да си разбие главата в стъклото. Това сякаш не направи впечатление на никой освен на П, но тя не се сети, че той може да е припаднал. Силно и' се прииска да го попита добре ли е,но реши да не го буди. Самата тя бе започнала да се чувства твърде зле.

В един момент П започна да губи силите си и да усеща тежестта в главата си. Догади и' се. Всички в колата заспаха освен нея и Жоро,но тя не искаше да губи съзнанието си и реши да устиска до Пловдив безмълвно. Най-накрая колата спря в близост до гарата. Всички слезнаха, а П бе последна. Със слизането от колата, тя се олюля, краката и' се подкосиха и се хвана за колата, предупреждавайки останалите, че чувства, че ще припадне. Жоро и М имаха готовността да и' помогнат и я оставиха да си поеме въздух. X пък изглеждаше сякаш не знае къде се намира точно в този момент и определено не реагираше адекватно на нищо. П имаше силно сърцебиене, беше задъхана, повръщаше и' се, а главата и' бучеше. Все пак някак успя да задържи съзнанието си отново. И двамата с X искаха колкото се може по-скоро да се запътват към гарата и да се приберат по домовете си, за това тя се помъчи да се мобилизира и да се вземе в ръце.
Сбогуваха се с другите и потеглиха.
Като стигнаха до гарата и завериха билетите си, П отново се почувства много зле. X заспа, а тя отиде да потърси тоалетна, където да намокри лицето и главата си. Цялото това завръщане се бе превърнало в някакво мъчение и за двамата, а когато X избухна и се разкрещя на някакви хорица във влака, П се стъписа, защото такъв не го беше виждала до тоя момент и до известна степен и' стана неудобно от него.

И двамата се прибраха по домовете си без да си кажат и дума освен едно сухо - чао.

От тук нататък започва най-особенната част от историята.

И така...Х и П се връщат в София.Поели на необичаен поход,с необичайни хора.Преминали през необичайни обстоятелства,чието тълкуване може да е за добро или зло...,Х не е в състояние да тълкува нищо.
Извършва обичайни хигиенни процедури,подрежда багажа и жилището си и ляга да спи.Една нощ не му е достатъчна,Х прекарва цялото следващо денонощие в сън.

Х сънува необичайни неща.Събужда се отвреме-навреме,обвзет от различни чувства и насторения.П може би му е обидена,Х вече не го е грижа за това и въпреки ситуацията общува с нея.Когато се събужда,той й праща смс-и,в които разказва накратко сънищата си.След това заспива и продължава сънното си пътешествие.

На следващия ден Х се чувства по-добре - може да се побере в себе си,чувства,че Дълбочината отново присъства около него.В следствие на понякога насилственото,а понякога спонтанното общуване Х и П се сдобряват.Докато случката остава назад във времето,нещата изглежда се нормализират и животът тече постарому.

Х и П напълно възстановяват взаимоотношенията си и с нетърпение чакат уговорената екскурзия до Кръстова гора.Х и М(приятелят на жоро) общуват по чат-програмата Skype и се опознават повече.
Скоро след екскурзията М споделя на Х,че около тях с Жоро започанли да стават неприятни събития.М разказва,как той самият визуализирал черен обръч...нещо като видение.Това според М бил "обръч от нещастия".М го хванал в мислите си,напрегнал се и го счупил.На Х не му става съвсем ясно за какво става дума.
М е добър човек,ентусиаст,веселяк...радва се на живота.Х разбира,че М и Жоро имат много общо в ежедневието си - свирят заедно,имат допирни точки в работата си и в забавленията си.Освен в едно - М обича да пие заедно с пирятелите си и понякога да прекалява.Х забелязва,че името на Жоро никога не е споменавано в това занимание.
М пее добре(той е вокалиста в групата,в която и Жоро участва),учи се да свири много бързо,рисува отлично.М праща на Х папка с файлове,сред които картинки на своите видения,нарисувани на програмата пейнт,звукови файлове на някои от песните им,както и текстови файлове с импровизации на М.
М си пада особен вид писател.Обича да разказва случките си или мислите си в приповдигната форма на текстов файл,който след това си запазва.Това се оказва неочакавно и донякъде изненада за Х - той самият се е опитвал да записва някои неща,да разсъждава на клавиатурата.С тази разлика,че после трие всичко,което е написал.Х и М откриват много общи помежду си неща.

Понякога в чатовете се намесва и Жоро,който рядко е на линия.Той пордължава да говори на Х,колко се радвали те с М,че го открили и че се срещнали.Как нито П,нито те,нито Х,нито който и да е от групата,е истинско човещко същество.Всеки е нещо друго,нещо повече,нещо по-особено,нещо,от което нещо зависи. Нещо,което оказва влияние на нещата...а не жалък човек.
Всички,освен французойката.Х гледа на тези твърдения като възможни,П гледа скептично.

И Х и П чакат скоро да се обади Жоро и групата да посети Кръстова гора - това е отдавнашно желание на П,която познава Жоро много преди да го запознае с Х. Предполагат,че първо ще отидат замалко на гости на Жоро и групата в Хсаково.

Обаждането не закъснява много.Но Х и П са озадачени,от неочакваното предложение на Жоро.

Ако ще изопачаваш историята, тогава без мен!
На X му било все тая дали ще се здобрят и общуването било насилствено? Да, насилствено и настоятелно от страна на X, който прати сумати сърцераздирателни смс-и, на които П първоначално не отговаряше въобще, като "Това, което правиш боли повече от нужното!" A сега разправяш, че му било все тая. Добре, щом това те кара да се чувстваш по-добре продължавай така. Но аз няма да си губя времето да разказвам измислени неща!

Под "насилствено" исках да кажа,че общуването между Х и П не върви,когато са скарани.Но тъкмо общуването е това,което сдобрява скараните.Ако общуването се прекрати и не се направи никакъв опит,страните може и да останат скарани завинаги.Това имах предвид под "насилствено"...тоест "нарочно",с цел оправяне на взаимоотношенията,когато едната от страните все пак не желае общуване.Нищо не съм изопачил.

Х вдига телефона,Жоро се обажда.Х е поканен да остане два дни в Хасково на гости.Въпреки,че не е очаквал точно това...
-Може би П също би искала да дойде.
-(кратко мълчание)Ами...да,аз ще й се обадя.Тя имаше някакъв приятел там,може да остане при него...При мен не може да се спи,а при М има само едно легло.
-Обади й се,сигурен съм,че ще иска да дойде.

Нещо не е наред.Х има силна интуиция и често действа от нейно име,когато не я осъзнава.Не му се ходи без П.Но в крайна сметка,той отдавна е чакал обаждането на Жоро с нетърпание.Това,че нещата не са точно така,както си ги е представял,не значи,че трябва да се чувства измамен.Това вече са самовнушения...
Х споделя с П.Тя е не по-малко озадачена и в мислите й се случва нещо,чиято природа Х не може да определи.П изглежда смутена на Х ,после сякаш малко отдръпната.
П предполага,че Жоро иска независим контакт с Х,в случай,че Х и П разминат интересите си.
-Не ми се ходи без теб.
-Ясно ми е какво иска Жоро.Той щеше да ми се обади иначе.По-добре да не идвам,няма да се поставям в позицията на натрапник.
-Голяма работа.Искам да отидем заедно.Не може ли да си вземем някоя стая като нямат легла? Да не спим по къщите им?
-Да,и през цялото време ситуацията да е куца.Щом не съм искана,ясно.Само че Жоро ще се сети,че ще ми кажеш.Знае,че ще се обидя,не зная защо го прави по този начин.
-И все пак си мисля,че трябва да отидем заедно.

Х не иска да настоява повече.Нека ооо разкаже за наблюденията на П върху вътрешно-груповите отношения.
Ситуацията и отношението на Жоро са достатъчно обидни и работата е ясна.Х ще пътува сам.
По-късно ще стане ясно,че П е почувствала същото неравновесие като Х.Двамата си дават сметка,че това не са били самовнушения.

Х обича да наблюдава обстоятелствата.Подредбата им му се струва интересна и обича да ги вкарва в схеми.Понякога си измисля и се заблуждава,а понякога събитията сякаш имат скрит план на действие.

Странно.Този път не става така.Х заминава в ден,в който отменя други ангажименти и излизания.Пътят не върви гладко,Х не хваща първия автобус.

Странно.Обстоятелствата пречеха с всичка сила на Х и преди да отиде на похода из Балкана.Дори се наложи да изпроси пари от близки и да пропусне изпит.

Въпреки интуицията,въпреки обстоятелствата,въпреки емоциите,Х тръгва на път.

П може би му е обидена,Х вече не го е грижа за това и въпреки ситуацията общува с нея.Когато се събужда,той й праща смс-и,в които разказва накратко сънищата си.

"Толкова боли, че няма начин да го забравя повече и да направя същата грешка отново. Моля те, прости ми!"

Явно има начин, защото на X явно му е твърде къса паметта!

---

А Жоро се обажда на X в началото на седмицата - два три дена преди X да реши да замине.

П не и' харесва тая история. Струва и' се странно. Жоро казва на X, че го викал, защото французойката искала да говори с него, а Жоро държи на французойката. Тя го е съпътствала в годините на разследванията му из Франция и я е обучил добре, според неговите собствени думи. На П и' се струва ненормално, след като Жоро я познава от 6 години, а X го познава от две срещи, Жоро да привика X без нея, защото беше от ясно по-ясно, че тя е нежелано присъствие.

П обаче има лошо чувство за тая ситуация и в момента, в който разбира, интуйцията и' казва "Не го пускай да отиде", ала разума и морала и' казват "Не можеш да решаваш вместо него и да се месиш в изборите му".

Минават два-три дена и точно срядата преди да замине X, П го пита: "Купи ли си билет?"
Той отвръща, че да. Тя го пита - "Значи си сигурен, че искаш да отидеш 100%?" Той и' отвръща непоколебимо и с ентусиязъм "Да!". Опитва се още веднъж-дваж да я убеди да отиде и тя, но П отказва. В този момент на П и' се сви стомаха, но прехапа устни и си каза, че няма никакво право да му се меси - за втори път. Тя знаеше, че стига само да го помоли и той няма да отиде, но не искаше да налага своята воля върху неговата. X пък от друга страна сподели, че чувствал неравновесие, а П му каза да не си внушава. Тя си каза същото. Не и' се искаше тази прословута "интуйция" да се окаже просто ревност, за това реши да стои настрана.

Точно в тоя момент Жоро се обажда на П. Пита я гузен и смотан "Как си?"
Тя се прави на ударена и му казва, че е ок, че всичко е наред. Жоро я пита "Какво стана, ще итдваш ли с X?"
П: Не, няма да идвам с него.
Жоро: Защо?
П: Не искам, пък и сега в последния момент няма време за организация.
Жоро: Нали знаеш, че си винаги добре дошла?
П: Да, знам.

След като разговора приключи, П се обърна към X и му каза с ирония "Защо ли се обажда на мен чак сега - вечерта преди да пътуваш, за да ме пита дали искам да дойда? За да си измие ръцете. Знае, че няма да дойда, защото съм горда и не съм поканена, а пък време не остана да купувам билет и точно сега се обажда, за да провери какви са настроенията и уж да ме покани."

На другия ден X замина, а на П и' застана буца в гърлото.

ooo писа:

П може би му е обидена,Х вече не го е грижа за това и въпреки ситуацията общува с нея.Когато се събужда,той й праща смс-и,в които разказва накратко сънищата си.

С тази реплика исках да кажа,че Х решава да общува с П и да сподели мислите си независимо от ситуацията.