Задкулисното настояще историята на анонимен

Много интересна история, много интересна, поздравления за разказвача, умението му в това отношение е голямо.

Щитъ над България, трябва да се усили.., вече е спусната информация за това на различни хора.Силата на щитъ е тясно свързан с едни български символи, които все още не са ясни в детайлност.

Силата на щита зависи и от земята, процесите по усилването на щита ще тръгнат от 7точки(географски), които и те не са все още ясни.

Всички тези процеси са успоредни с други по възстановяването над род, закон и държава.

Някои моменти в разказа за X са пропуснати. Първо, това не е разказ за X, това е разказ за Жоро, в който участниците са няколко, но все пак в горното изложение е обърнато внимание на гледната точка на X.
Аз ще допълня някои липсващи моменти. Като за начало, вниманието, което X получава от Жоро се случва много по-натам в историята,а в самото начало X е подложен просто на наблюдение и Жоро си проправя път към доверието на X с финес, незабележимо опипвайки слабите места като егото му. Самият Жоро е достатъчно методичен човек, че да не процедира импулсивно и мигновено и да разкрива картите си изведнъж. Той преценява възможностите, анализира ситуациите и в следствие изготвя план за действие. Приказките за това колко е стар X, каква връзка има той с Жоро и приятелката и другите похвати на Жоро спрямо X, както казах, се случват в последствие, но не и по време на екскурзията. На тази екскурзия Жоро добре преценява X и това дали ще му свърши работа, а за да си осигури идеалните условия за зомбировка на X, Жоро ще използва слабостите, които забелязва в него и в приятелката му в създадената ситуация на напрежение. Тези слабости са следните: X се влияе от приятелката (а това е ценна информация за Жоро), а тя от своя страна пък е твърде горд човек. И както Спорт-Здраве казва, между двамата понякога е лесно да се създаде напрежение. От тези три условности в последствие Жоро ще се възползва с манипулаторски майсторлък.

Няма да съм толкова последователна от гледна точка на хронологията, но все пак ще допълня някои липсващи моменти.

Вечерта, след дългия поход, всички заспиват като къпани или поне това споделят на следващата сутрин. Само X и приятелката преживяват тежка нощ. X не може да спи и прекарва нощта извън стаята, а приятелката се измъчва от кошмари цяла нощ. Това, което тя основно запомня от съня си е неговия финал - сънува, че X е поел по пътя на развиването на своите заложби и способности, развил ги е и е започнал да ги употребява за грешните цели, като материялни облаги и лична изгода, в следствие на което се е съсипал, съсухрил и се е превърнал в пропаднал низък човек, който тя вече не може да разпознае и е дълбоко покрусена от случилото се с него. Когато тя се опитва да поговори с него, той просто не я разпознава дори и я отблъсква, защото не го интересува нищо и никой освен него самия и съкрушения му живот, в който той пак се опитва да употребява придобитите си способности колкото да преживява - на вид приличал на пропит, пропаднал бездомник. Впечатлението е толкова силно, че приятелката се събужда с ужасно усещане и съжаление от слуцващото се, но гордостта и не отстъпва и тя не проговаря повече на X.

Тя си мисли, че това е просто сън, продиктуван от породеното напрежение между двамата, защото до момента въпросния сън няма видим допир със случващото се, но това което тя не подозира е, че сънят и се доближава до евентуалната участ, до която може да се докосне X в по-късен етап от историята.

Магнал, разбрах, че си тук да помагаш, за което те приветствам. Надявам се да не те подведе гордостта и да се откажеш, защото те ще се опитат. Някои неволно, други волно.
Аз също получих много окуражаващи сигнали тези дни. Смятам, че посланието ни е стигнало до които трябва. Има един момент, в който трябва да се каже ДОТУК! Особено за осъзнатите Българи, които поради своята младост или наивност са манипулирани от тъмните сили. Защото светлината на Ден-грее е абсолютна и всепобеждаваща, колкото и да не им се иска на някои.
Пак казвам, вече няма да им е лесно, не и оттук нататък. Дори и да губим засега, Тангра е с нас!
ДЕН ГРЕЕ!

Ха-ха-ха, приятелю гордостта е продиктувана от нещо много опасно, а именно егото, а то при мен е години заличавано

Времето ми тук вече е преброено, но с теб тепърва ще имаме общи дела

От тук нататък ще обозначавам приятелката на X с буква П.

Малко отклонение. Връщам се на момента, в който групата е достигнала специялното място. Французойката обикаляше като откачена на стръмния хълм, ту клякаше и сядаше на определени места, ту записваше нещо в тефтера си и просто изглеждаше напълно откъсната от групата. Групата отмаряше и жената на Жоро (или М) попита Жоро какво прави французойката. Жоро непоколебимо и назидателно им отвърна "Ами работи, какво мислиш, че прави, за разлика от вас". От П и X не се очакваше да "работят", защото с тях се подхождаше внимателно, а и те все още не бяха преминали през обучението, което Жоро отдавна предлагаше на П.

Жоро го попита какво вижда, но М отговори троснато и някак раздразнено "Ми нищо не виждам". Жоро се подразни, сякаш очакваше много повече, даже претендираше много повече от своя ученик М. Тогава М се насили да задоволи очакванията на Жоро и да "види" нещо. И изведнъж започна да вижда погребания воин с доспехи и меч, да го описва, само че го описваше с плащ от плат, но гол от кръста нагоре като спартанец. На П не и` стана ясно в крайна сметка гол ли е или не. Жената на жоро също се включи. Тя беше тази с най-развито "зрение". Още предния път, когато тя и Жоро стигнали сами до мястото, тя видяла цялата крипта отдолу, както и старинните руини на крепостта. Само, че тя видяла и някаква жена, господарката на това място, с червени коси. Жоро сравняваше видението на М с това на жена си, за да прецени достоверността. В този момент пък французойката сподели, че видяла как М влиза под земята вливайки енергията си през върха на близкия хълм, за да вникне отдолу, а после енергията извирала от хълма. В тоя момент тя погледнала към М и видяла, че той се концентрира за работа с енергията, за да "види" под земята и решила, че енергията, която се вливала и извирала от хълма е той-М. Интересно е, че самия М се учуди на видението на французойката и по-късно, когато П и М останали насаме, той споделил съмненията си относно видението на французойката. Всичко това се развива, след като Жоро, М, французойката и X се върнали от специялния поток с вода, на който отишли, който бил зареден силно с енергия. Нека се върнем още малко по-назад в историята.

С пристигането на въпросното място, П е много уморена и не желае да ходи при заредения поток, за това решава да се облегне на издадените камъни, които били разпръснати навсякъде върху тревистата повърхност на мястото. Жената на Жоро решава да остане с П, за да си почине и тя. Все пак килограмите и` не са никак малко и беше крайно време да се умори, след като П и X не можеха да я догонят, наред с Жоро и французойката, по време на похода до мястото.

И така двете остават насаме. П направо ляга на поляната, отпуска се и завързва неангажиращ разговор с жената на Жоро. Жената на Жоро започва да разказва за мястото, какво видяла, как било. Сподели, че руините отдолу били толкова древни, че едва ли някой може да намери историческа информация за тях. По едно време заразказва, че знаците, които виждала отдолу и` приличали на келтски. Това твърдение озадачи П, защото и` се стори странно, че отдолу крепостта и символиката приличали на келтски, пък крепостта била по-стара и от историята едва ли не, а също така и` се стори странно наличието им именно под земите на България. Тогава П споделя небрежно на жената на Жоро, че е чела за приликата в бита и символиката на славяните и келтите, при което жената на Жоро мигновено я прекъсва и и` казва - "Няма никакво значение какво си чела. Даже не трябва да четеш, няма никакъв смисъл от това!" П се сепва и достигналите до нея реплики и` правят ужасно впечатление. Жената на Жоро по принцип има навика да прекъсва П и всеки неин опит сама да изрази независимо мнение, като същевременно я напътства да изпразни главата си от мисли, да се отпусне и да се опита да усети енергията и да "прогледне". П винаги се дразни от това, но тактично премълчава. По природа П не приема наставническото отношение, особенно от хора, които не припознава като афторитети, но преглъща подобните ситуации с жената на Жоро с цел избягване на конфликт. Самия Жоро пък никога не проявява наставническо отношение към
нея, а тъкмо обратното, отнася се към П като към своя равна, с което печели нейното търпение и отворено отношение. В случая обаче, на П и` прави изключително впечатление репликата "Няма смисъл да четеш" поради няколко причини. Първата е, че това е реплика изказана от човек, който очевидно няма кой знае каква обща култура, обаче получава знанията си на готово от мъжа си, който, за разлика от нея, е чел и то изключително много и ценни книги. (Жоро даже е споделял, че е прекарал две години в глад, като се е хранел само нощем с някои плодове и вода, за да достигне състояние, което да му позволи да разчете някакви древни и специялни текствове). Второ, как може човек, който се счита за просветен, да изкаже такъв глупав коментар. И трето, от къде накъде някой ще се меси директно в решенията на П, за това как да развива себе си. Това никак не и` се харесва, както и надменността и самонадеяността, с която жената на Жоро обича да налага мнението си. Тази същата жена П беше срещнала преди 3-4 години, но тя нямаше нищо общо със сегашната си същност. Но на това ще се обърне внимание в някой от следващите постове.

П решава, както обикновено, да премълчи, защото и` беше ясно, че този спор няма никакъв смисъл и може само да породи излишно напрежение. П се замисли над това колко са различни "учениците" на Жоро от него самия, както и от нея и X. Жоро наистина знаеше какво прави за разлика от тях. Те бяха хора неумеещи да следват пътя си без Жоро, тотално зависими от него, напътствията му и неговата цел и това силно им личеше. Бяха такива по природа, за това и бяха попаднали така силно в неговите мрежи. Самите те не намираха никаква връзка с П и това си проличаваше доста често, но се мъчеха и в това да посрещнат очакванията, претенциите и наставленията на Жоро, който залагаше нещо на П (незнайно за никой какво) и желаеше неговите сподвижници да се постараят максимално да я приемат като част от групата. На всичко това също ще обърна внимание в следващ пост.

П се замисли за това, че тя самата не може да намери връзка с никой от присъстващите освен с X и Жоро, чийто цели тя винаги е чувствала, че се разминават с нейните, но по неведоми за нея причини, продължаваше да поддържа връзка с него през дългите години на тяхното познанство.
На П и` омръзна да мисли за тези неща, защото считаше, че няма смисъл да се настройва негативно, за това насочи мислите си към нещо друго, което и` беше любопитно.

Още от ученическите си години, една приятелка на П я беше научила да вижда хаотичните бели точици във въздушното пространство, както и вибрациите на енергията, които също и изглеждаха някак хаотични, но не толкова бързи. Тя си помисли, че можеби тук, на това енергийно място, тя би могла да види енергийните вибрации по-ясно и се опита. Белите точки се виждаха добре, както обикновено, но вибрациите се виждаха даже по-слабо от обичайното, от което на П и стана ясно, че явно е твърде изтощена. Унесът постепенно обхвана съзнанието и тялото и` и тя задряма. Сънува някакви неща, които после не запомни, стори и` се че е спала дълго време. X и другите се върнаха и тя се събуди. Вече се чустваше много по-отпочинала и свежа. X се опита да я заговори, но тя го помоли да не я разсейва. Сега, без дори да се напряга, сякаш вибрациите сами играеха своя вихрен танц пред очите и`. П се загледа все повече и повече и за пръв път видя една нова гледка. Не беше внушение, тя физически виждаше с очите си ясните вибрации, но те вече не бяха хаотични, а имаха определени траектории. Сякаш вибрациите представляваха нишки потоци, които се огъваха в привидно различни форми, следвайки един и същи ритъм, за да окончаят в една и съща форма. П започна да вижда формата, която вибрационните потоци образуват в постоянното си движение и тази форма съвсем ясно описваше нещо, което на П заприлича на лотус. Тя дълго се взира в "лотуса" и се почуди дали това има връзка с лотусите в хиндуизма. Беше се отнесла изцяло, когато Жоро каза, че е време да потеглят по обратния път към хижата, за да може групата да се прибере по светло.

П е човек, който не обича спорта и физическото натоварване. За нея извървяването на 10 километра на равен път отнема около 2-3 часа, ако не и повече. Тя обича да върви, но за нея е трудно и уморително да изкачва баири, тъй като не е спортна натура и няма този тренинг, а и зад гърба си има 7 години пушачески живот.

За нея бе много трудоемко, а и твърде непонятно, това че успя да извърви 15-20 километра планински път за 2 часа и половина в посоката на отиване. Е, вярно, че беше последната в групата и моралната подкрепа на X определено и` дойде в помощ, но нямаше друг избор освен да се справи с поставената цел. П често спираше, а сърцето и` често забиваше лудо и секваше дъха и`. Само X знае колко трудно и` бе да се справи с физическото си натоварване, защото сам имаше възможността да се увери колко неподготвена е тя, тъй като той е изключително добре запознат с двигателните функции и способности на тялото. Даже беше учуден, че не чу оплаквания от нея.

До тук добре, ами на връщане? Всички се запътиха с бодра крачка по обратния път към хижата. П обаче бе уморена и разсеяна, бавеше се и събираше мраморни камъчета по пътя, като вече и` бе все тая дали ще успеят да се върнат по светло или ще спи и мръзне в планината, защото не и` бе останала капка енергия.

На идване тя знаеше, че от нейното придвижване също зависи дали другите ще успеят да стигнат до мястото, защото Жоро бе казал, че ако групата се бави и времето напредне, то в един момент ще започнат да се връщат без да са посетили мястото. М бе изпуфтял грубо и негативно, тросвайки се, че в такъв случай идването му е щяло да бъде безсмислено, а Жоро го скастри, добавяйки, че и при такъв вариянт екскурзията пак щяла да има своя смисъл. Така, че П се чувстваше отговорна и за останалите, за това волята и` бе впрегната двойно повече на отиване. Но сега, тя вече не чувстваше отговорност за нищо, най-малко за себе си, тъй като бе физически изцедена, до степен, която изтощава и психиката. Тя направи опит да хване темпото на другите, но видя, че този път просто няма да се получи. Тук волята вече нямаше думата, защото П бе дала всичко от себе си на идване.

Жоро забеляза, че нещо не е наред и, че този път изоставането няма да бъде наваксано както на идване. Разтревожен се върна да провери какво става. X бе безсилен и обезсърчен, нямаше с какво да помогне на П освен с присъствието си и пасивно наблюдаваше завръщащият се Жоро. Жоро се доближи до П, загрижено попита какво става. Тя му отговори, че просто не може повече и този път Жоро разбра, че наистина е така. Тогава Жоро хвана лявата ръка на П и обхвана с пръсти месестата част, от която тръгва палеца. В нея той забоде своя палец, прошепвайки със спокоен и монотонен глас на П да се отпусне, да си мисли положителни неща и тн. Постояха така известно време, а X ги изостави и потегли към останалите. П не чувстваше абсолютно нищо, просто се бе отпуснала и погледа и` шареше около близките и далечни хълмове и склонове чийто край не се виждаше.

По принцип Жоро е преминал обучение за масажист-рехабилитатор при един от най-добрите френски масажисти (по думи на Жоро). Даже беше споделил, че френския масажист не искал Жоро да си отива, защото бил най-добрия му ученик. Жоро бе казал подсмихвайки се, че онзи си мислел, че Жоро е научил перфектно всички точки и техники, а Жоро всъщност умеел да масажира перфектно, защото Виждал енергийните точки и потоци в тялото и просто Знаел къде какво трябва да пипне. Жоро също така е споделял, че притежава това знание и спрямо растенията. Без да е билкар и да познава растенията, той просто вижда енергийното им тяло и цвета му и по това се ориентира кое растение за какво служи и в какво е полезно. По този начин бил лекувал много хора препоръчвайки им определени растения и определени рецепти за специфични болести без да е билкар и без изобщо някога да е изучавал растенията по традиционен начин. Жоро също така е казвал, че това е нещо, което и всички останали от групата могат да постигнат, ако се научат да работят с енергията и да я "виждат" като него. Това щяло да бъде полезно, когато настъпят тежки времена.

Та Жоро отмести пръстите си от ръката на П и я посъветва да стъпва с предната част на ходилото и пръстите, а не с петата, когато може. Посъветва я също така да стисне ръцете си в юмруци, като прибере палците вътре и ги обгърне с другите пръсти. Той така ходеше. Също така я посъветва да си представи, че стъпва в облаци, а не в земята и че се рее в пространството в пълна безтегловност. П прие да последва съвета му. От този момент нататък П не почувства повече умора и се изпълни с повече енергия отколкото имаше на идване. Тя пое бодро по обратния път без да знае дали реално е постъпила енергия в нея или сама автосугестията е свършила работата, но в един момент се оказа така, че X, който бе атлетичния, вървеше по петите и` задъхан, с болки, полагайки усилия, за да я настигне. Обратния път бе извървян за по-малко от 2 часа и половина за огромното учудване на П и X, до момента, в който не се стъмни и придвижването стана изключително трудно по тези тесни пътеки, но до хижата не бе останало много.

Вечерта Жоро извади опаковка аспирин и всички си взеха по една таблетка без X, който бе отишъл до банята. П е свикнала да пие аспирин след натоварване, но това не и` спестява изцяло мускулната треска на другия ден, а при такова неимоверно натоварване, което за пръв път и` се случва в живота, тя очаква, че аспирина няма да окаже и капка влияние върху тежката мускулна треска, която и предстои да преживее. За най-голямо нейно учудване, на другия ден П не изпитваше никакви мускулни трески, а X изпитваше силни болки и се чувстваше твърде изтощен физически, което си остана загадка и за двамата.

Вечерта след похода всички се прибират по стаите си. М, П и X са в една стая. X отива да се къпе, а М и П остават насаме.

М и П за пръв път завързват искрен разговор. Това е втория път, в който двамата се срещат, но до този момент общуването помежду им не се получава. Останали насаме за пръв път, сякаш М сваля една принудена маска, която се чувства задължен да носи. Може би просто бремето на жоровите очаквания си е казвало думата. М за пръв път осъществява непринуден контакт с П и без да се усети попада в един личен разговор, който до някъде го разголва. В този момент сякаш М забравя отчуждението и подема темата за себе си и за изминалия ден.

М споделя интересни неща за себе си. Той е бил националист, който е имал труден живот. Намерил си е малка на възраст приятелка, за която да се грижи, която също има тежък живот. Може би това ще се окаже единствения човек, който все още крепи връзката и допира на М с нашето "измерение и настояще". М споделя, за голяма почуда на П, че преди да срещне Жоро, абсолютно никога не се е интересувал от мистика, езотерика, окултизъм, магии, мистерии и въобще това, което някой вероятно погрешно би обобщил като път към "духовното". М даже подчертава, че никога не е знаел и подозирал дори за съществуването на "такива неща", както ги нарекъл. Това силно изненадва и впечатлява П. А днес М е въодушевен и запален практикуващ и учещ се "магьосник". (Жоро не обича да нарича работата с енергията "магия", той я нарича "Науката". Независимо от това, понякога той нарича себе си и учениците си Магьосници).

П е озадачена от това как Жоро е избрал именно М, по кои признаци? Да, П знае, че българите носят в себе си заложби, но тези, които имат по-силна връзка с духовното обикновено го осъзнават по някое време в ранния си живот, ако не и от както се помнят, а М споделяше, че дори никога през ум не му е минавало, че може да има и нещо друго освен материялния свят, който виждаме. А вижте го днес - каква метаморфоза! Сега той каточели направо си вярваше, че е богоизбран магьосник. Това момче определено беше доста объркано. П си даде сметка, че щом Жоро е единствения източник на знание за М, а и щом М сам никога не е намирал пътя към нищо духовно и извън материялно, то М е тотално зависим от Жоро. Най-интересен е факта, че Жоро се старае да внушава на М, че самия Жоро е зависим от М и М действително го вярва, живеейки със самосъзнанието, че е отговорен за живота на Жоро. Жоро му бил казвал, че М му трябва, за да го пази!?! И съответно Жоро обучава М по такъв начин, че М да има такива възможности. М определено е абсолютен инструмент в ръцете на Жоро, който Жоро моделира по начин най-угоден нему. Можеби за това го е избрал именно такъв какъвто е бил. Не е за подценяване факта, че М е бил запален националист, който даже е поемал самоиницятивни действия на съпротива - бил запалил джамията в града си и др. неща, котио той не е споделял лично с П, но е споделял с X и с общ приятел на X и П. Те могат да добавят за М своите впечатления и информацията, с която разполагат.

Факт е, че М днес не е националист. Той е приел изцяло позицията на Жоро, за която ще разкажем по-натам.

М сподели на П, също така, че когато отишли на мястото, М не могъл да усети и види нищо "особенно". Самият той не беше много сигурен дали видението, което извикал в последствие е било действително или просто плод на въображение. Той също така сподели смута си от французойката и нейното видение за него. Сякаш сам се бе учудил, че тя го вижда, сякаш не бе сигурен дали изобщо в този момент е работел с енергията.

П не бе виждала М, когато общия приятел на X и П се запознал с него, но в последствие сравнили впечатленията и се оказало, че М се е променил коренно в рамките на половин година, в резултат на работата си с Жоро.
М е грохнал, прегърбен, с присвити крака и странна походка, натежало тяло, изпъкнал корем. Интересно е, че М има много силен, грозен и странен тик на носа, който караше П да асоциира М с бобър. Общия приятел обаче в последствие бе споменал, че никога не е виждал тикове по лицето на М, че той е бил здраво, изправено и силно момче, положително и лъчезарно. А сега той е изнервен, някак самонадеян, егоцентричен и тотално различен човек, който изобщо не е в добра физическа кондиция (сякаш от него лъха някакъв неясен недъг). Просто нещо много странно се бе случило с това момче. X пък бе намерил връзка с М и бе видял в него добрия човек.

М сподели също, че е изпробвал телепатия с приятелката си, която той нарича "Котката" (?!?!). Та, визуализирал той някакви неща, изпращал ги на Котката, а тя после предавала с точност видението. Та стана ясно, че самия М (20 и няколко г.) е започнал да обучава едно 15 годишно дете в техниките, които Жоро му преподава. Интересно обаче, че Котката и Жоро не се харесват, а самата Котка е единствения човек, който може да укаже някакво влияние върху М извън Жоро. В последствие ще стане ясно, че Жоро има редовната практика да се опитва да раздели избраниците му от близките им, които могат да им укажат влияние извън жоровото.

П оцени откровеноста на М. Хареса и', че в крайна сметка успя да види човека в него и да се свърже с него. Те си говореха вече без принуда, без напрежение, без задължение; X се появи, разговора продължи, но не за дълго, защото П и X не си говореха, а и бяха много уморени. Самия М беше преизпълнен с енергия и не можеше да заспи - искаше да говори, говори, говори. Накрая П му каза, че не знае от къде черпи завидната си енергия, но тя самата вече е полу-заспала и не го слуша повече. Така разговора приключи. Не след дълго X излезна от стаята, за да прекара нощта навън, а П отпътува към света на сънищата (в частност кошмарите).

Кавгата между П и X прави впечатление на Жоро. Незначителния разговор между двамата отнасящ се до боба и хляба поражда силни последствия. И двамата реагират силно и емоционално. П не проговаря повече на X - на другия ден за нея X не съществува и е подложен на пълно игнориране. От своя страна X реагира тежко отчуждавайки се от всички и всичко, затваряйки се в себе си и изпадайки във видима меланхолия и тъга.

На сутринта Жоро наблюдава ситуацията. Интересува се дали П е добре, все пак и' се води приятел от години, а X вижда за втори път. За нея това е нормално и не отчита като особенност неща, които ще и' направят впечатление при по-късна преоценка.
Жоро пита - как спа? А тя му отговаря, че е имала кошмари и е спала зле. Той видимо се учудва и замисля, но тя не желае да сподели повече.

Всички се запътват към лифта, но Жоро решава да се отбият на някоя поляна преди да слезнат с лифта, за да поговорят и да обсъдят случилото се предния ден.

Денят е горещ и групата се отклонява от пътя търсейки сенчесто място под някое голямо дърво. Не след дълго избират една хубава поляна. Всички сядат около Жоро. X сяда по-отделно и в близост до М, безмълвен и унил, с лице към Жоро и П, която е седнала от дясната страна на Жоро.

Жоро прави кратко обобщение на предния ден. Отново се обсъжда светът, строежа на крепостта и това, което някои са видяли отдолу. Жоро започва да пита всеки по ред с какво впечатление е от предния ден, какво е видял и почувствал и как оценява случилото се. М изведнъж сподели цяла серия от видения и усещания, които получил, с такава сигурност, сякаш никога не се е съмнявал в себе си. Даже сподели и сумати нови неща, които уж видял предния ден. П направо го зяпна. Сякаш бе говорила с някой друг предната вечер, а днешния М и окото не му мигна от всичко, което изреди с безрезервна сигурност. П се стъписа. Помисли си, че това, което М прави в момента може да е само плод на изключително самовнушение или голямо лицемерие и преструване. На П и' направи впечатление, че каточели не им съвпадаха изцяло виденията на тримата - М, французойката и жената на Жоро.

Французойката пък беше направо фрапираща. Като дойде нейния ред, тя сподели, че никога не е виждала такова невероятно място, че се чувствала у дома си на мястото, че била изпълнена с неимоверно щастие, като била там, и че сега била изпълнена с тъга и съжаление, че си тръгвала. На П француцойката и' звучеше като дете, което са го водили в лунапарка. Тя каза още някакви неща, които П не запомни, но ако пропускам някоя подробност, то нека Спорт-Здраве ме допълни в разказа.

Дойде ред на П. Тя почети нищо не каза, освен, че мястото е било хубаво, и че е доволна, че се е справила с трудностите около похода, което за нея не беше никак малко. X пък едвам промърмори нещо. Него го бяха впечатлили по-скоро природните дадености на мястото, растителността, камъните с ръждата и странните "скариди". Беше също така доволен, че е бил на екскурзия с крайна цел, което е било нещо, което отдавна искал да преживее. Общо взето X и П единствени не оцениха "мистиката" на мястото така силно, както останалите.

Идва ред на жената на Жоро. На нея Жоро разчита най-много, както и на достоверността на видяното. Тя споделя, че е видяла две горски енергийни същества да се присъединяват към групата и да ги съпровождат по време на пътя през гората, били пазители на гората и искали да предпазят и групата. Те били помогнали на групата да минат безопасно, според жената на Жоро, тя така ги била почувствала. Съществата нямали определена форма, просто били светещи и енергийни. Действително похода преминал без произшествия, а Жоро беше казал, че местния хижар (или някой планинар) му бил казал, че по тея пътеки не преминавали много хора, защото все започвало да ги вали и да ги удря градушка. Така се било случило и на Жоро и жена му предния път. Той беше споделил, че било много тежко под градушката и че не бил с подходящи обувки, та целите му крака били в много рани и като цяло намирането на мястото се усъществило с голяма мъка за него.
Жената на Жоро също така сподели, че се е опитала да сравни същностите на хората от групата с тези на подземните хора, дето видяла, за да види дали това са били те в предишен живот. Сравнявала аурите с излъчването на ония от долу, но не намерила съвпадение.
Жоро добави, че тепърва щели да открият предишните тела и същности на присъстващите хора от групата някъде под земите на България.

Последен Жоро взе да обяснява с какви впечатления е останал.
Ясно е, че той не сподели всичко, което мислеше, но каза някои неща. Като за начало беше доволен за дето са се събрали всички и са се сработили. Искал да види как групата работи заедно и дали се справя. Искал също така групата да се научи да преминава през трудности, защото това е само капчица от това, пред което трябва да се изправят всички в бъдеще. Беше доволен, че всеки е останал с някакво впечатление. Беше направо въодушевен.
После подкани ако някой има въпроси да ги зададе. П зададе въпроса за нещо, кеото М и' беше споменал вечерта, но не и' беше станало ясно. Нещо за радияцията, която удряла земята. Жоро заприказва, за това, че преди време света бил разделен на различни пространства, сякаш бил разделен на различни измерения, на различни части. Сега земята се "зглобява" отново и световете се преплитат, за това все повече същества останали в другите измерения ще се появяват в нашето. Този процес удрял земята с радияция все повече и България ще има нужда от защитния купол от Енергия, който групата трябвало да помогне да бъде активиран, като намери различните енергийни точки разположени по българската земя за тази цел. Oт "триенето" на "световете" се получавало облъчването на земята, защото върху нея попадала много енергия на неподредения хаос. А пък самия Жоро работел с енергията (или силата) на подредения хаос и от нея разбирал. Според него нашия свят е изграден от подреден хаос. Той също така сподели, че светът много ще се промени, природата също, та и хората от групата трябвало да се подготвят - в рамките на 10 години трябва да бъдат готови за промяната. Жоро също сподели, че не останало много време, че трябвало да се забързат.

В лична среща малко преди екскурзията, Жоро бе споделил с П, че една нощ той и жена му чули някакво същество от друг свят (измерение), което се разхожда по улиците до блока им (понеже спяли на отворен прозорец). Жоро спял в едната стая, а в другата жена му с бебето. Жоро чул странния звук и разпознал, че не е от нашия свят. В този момент дотичала при него жена му и му казала, че чула нещо неземно отвън и изпаднала в ужас. Било страшно. Жоро бе казал на П, че такива срещи ще стават все по-чести и по-лични и те трябва да се подготвят.
Във връзка с това, в по-късен етап от историята Жоро ще спомене на X, че иска да си направи ковачница, за да може да кове специялни мечове, които да зарежда с определена енергия, за да може да се изправят хората от групата срещу съществата, които ще се появят и ще нападнат този свят.

Самият Жоро добре виждал "дупките", както ги нарича (отвори между пространствата), които се отваряли в големите градове. Такава дупка имало в повечето столици в Европа и Жоро е споделял с П, че е виждал много гадории да излизат от тия дупки, за това било толкова тежко в големите градове...