Задкулисното настояще историята на анонимен

Разбира се, че са реални. Дори, става въпрос за "реаност, по-реална от реалността", както казваше един НЛП-майстор по друг повод, но това е друга тема. С нетърпение очаквам още от тази история...

Стихосбирката на Георги Латев

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Стихосбирката на Георги Латев

www.voininatangra.org/modules/xcgal/albu...%E5%E2%20%281%29.jpg

www.voininatangra.org/modules/xcgal/albu...%E5%E2%20%282%29.jpg

Елтимир писа: В галерията ще пусна нещо от стихосбирката на Георги Латев. Ако някой умее, нека премести снимките тук. Спорт - Здраве говори за реални събития, зад които стоят реални хора.

Историята ще стане доста конкретна от страна на фактите.На Х му предсотят още много преживявания.Читателят тепърва ще се сблъска с много факти и голяма доза окултизъм(в смисъла на нещо "скрито").

Приятелят на Георги от сега натакъ ще бъде споменаван в историята като "М".

Приятелката на Х и М разговарят на различни теми.Приятелката на Х му е сърдита и не му обръща внимание.Той се опитва да се включи в разговора,но без успех и усетил отблъскването,го нялага меланхолия.
Скоро всички притихват и заспиват.Но не и Х.В главата му изплуват меланхолични мелодии от Аудиослейв и други рок-групи.В крайна сметка Х се разплаква.Плаче тихо и дълго,без да мисли,без да има причина.Чувства силна самота и отхвърленост.Дали напрежението от натоварения ден е решило да напусне емоционалния свят на Х или това е следствие на странни внушения,не се наемам да гадая.

Минава значителна част от вечерта.Х е разбрал,че няма да може да заспи.Решава да стане и да излезе навън...когато вдишва чистия и смразяващ нощен бриз на 2000-метровите планински въздушни течения,се чувства по-добре и сълзите секват.Наумил си е да посрещне изгрева на слънцето,както прави всяка сутрин на балкона си в София.Представял си е,че в планината залезът е по-късно,а изгревът - по-рано,но разположението на хижата е такова,че залез отсъства,а изгревът е с повече от час и половина закъснение от характерното за сезона.
Х още не е разбрал това.Тепърва му предстои да изчака оттеглянето на мрака и замирането на нощния студ.Небето е толова изпълнено със звезди,че съзнанието,вместо да почива,докато гледката е пред очите,се натоварва от необичайното множество звезди.Големите са още по-големи,тук в планината,а малките са още-по-ярки.Х е очарован,той обожава да гледа звездите и впрочем има едно мистично преживяване с тях.Х ляга на една от големите дървени маси,направени от цял дървесен ствол,разрязан на две,и насочва поглед към необятното черно небе.Самата мисъл,че за разлика от деня,очите му съзерцават пространство,отдалечаващо се от галактиката и потъващо в безкрая,привлича въображението му.
Но вълчият вой не е въображаем.Студът също,а Х е оскъдно облечен с фанелка и анцунг.Макар че вълк не би се осмелил да доближи хижата,Х би замръзнал за броени минути.Затова влиза в столовата,сяда на една пейка и удря чело в масата.

Когато Х отваря очи от кратката дрямка,мракът е все така гъст.Вероятно не е минало много време,но ръцете му са изгубили чувствителността си.Решава да се върне в стаята,както и прави.Навлича всичко,което може да напипа в мрака,без да буди никой.Облича се с три фанелки,блуза,дънки,обува обуквите си и прекарва останоло време замислен в столовата,наблюдавайки бягството на вечерта.
Х може би изглежда замислен отстрани,но всъщност неговата мисъл отсъства.Той просто съзерцава околната природа.Сякаш нещо е станало...нещо,за което няма виновни.Сякаш по бавната и мощна река на съдбата е доплавало нещо,окето натъжава Х.Той знае,че природата го слуша и че тя е единствената,пред която има смисъл да се оплаче и на която има смисъл да разкаже.Въпреки,че той самият не знае какво се е случило.Харесва му да говори с природата и го прави.Тя,както винаги,слуша,но не отговаря,оставяйки го сам да стигне до отговори.Само ако знае Х за какво се жалва пред нея,ако знае въпроса,който иска да зададе...Но не знае.

Утрото настъпва.Мракът е напуснал тази част от света,но слънцето още не се вижда.Х губи търпение.Забелязва,че върховете на най-високите борове, корените на които дълбаят най-високото възвишение около хижата,се къпят в златната слънчева светлина.Х се мъчи да отгатне по логически начин къде биха паднали първите достъпни за ръста му слънчеви лъчи и погледът му се спира на една полянка,недалеч от хижата,тъкмо в подножието на боровото царство.

Х достига до полянката,преминавайки през треволяка,сяда на детелините и зачаква слънцето да се покаже иззад скалистия насрещен хребет.

Х усеща как влагата от почвата постепенно се мъчи да стигне до кожата му.Еднообразната поза,в която седи,го вдървява.Слънцето се бави повече,отколкото е очаквал.
В близката далечина се вижда хижата.И една фигура я прекосява.Не след дълго фигурата се връща обратно,спира се по средата на дворонто й място и вероятно гледа към Х.Х разпознава Жоро по сведените рамене и широкото(от напредваща плешивина) чело- Х има добро зрание.

Вече е светло,но все още е безлюдно.Само Х знае колко търпение струва тазутрешното слънце.
Птички вече се чуват.Бубочеки надигат своята дневна врява.Клюмнали треви се надигат и най-накрая Х е озарен от короната на величествената слънчева сфера,надничаща над скалите.Както винаги,когато гледа слънцето,погледът на Х е прикован.Сякаш волята да погледне встрани вече не му принадлежи.
В първите няколко минути лъчите изчезват.Слънцето се превръща в сребриста сфера без лъчи,съвършена и чиста.В очните дъна и навътре по скулите се усеща силна топлина,която постепенно навлиза навътре и достига вътрешността на черепа.След известно време се появяват концентрични кръгове в цветовете на дъгата,сякаш разнищили се от съществото на сферата.Умножават се и се разширяват,докато не запълнят целия кръгозор на Х.

Паренето в очите се засилва и Х знае,че е дошъл моментът да отклони погледа си,за да не повреди ретината.Прекарал е близо 45 минути в съзерцание на светилото.
Х се отпуска назад,ляга на мократа трева и със всичикте си сетива приема топината от златните лъчи,които обвиват повърхността на дрехите.Х изпада в кратка дрямка,след което губи представа за времето.

Надига се и отново сяда на тревата.Съзнанието му е празно - не само няма навалица от мисли,не само няма състезания и надпревари на идеи,а липсва площадката за такива събития.Х разполага единствено със съвършено балансиран вътрешен покой.
Над тревата надолу по хълма Х забелязва да се носи странен прашец.Вятърът го поема по странни траектории,а прашинките са необичайно едри.Х дълго гледа този паршец,докато в по-късен етап на времето неговата пирятелка няма да го научи да вижда свободните частици хаотична енергия(по определение на М),реещи се из Земното измерение.

Предполагам,че на читателя ще му бъде интересно как Х е бил научен да забелязва тези частици енергия.
Най-лесно се забелязват в спокойно време,когато светлината е слаба,но с висок интензитет.Тоест облачно,спокойно от вятър,време или по време на залез.Еднородният цвят на природната среда е най-силната предпоставка за лесното им забелязване.
Нека желаещият да експериментира да погледне към облачното или синьото небе.Нека се загледа надалеч,погледът му да мине през облаците.Нека си представи,че няма облаци и погледът е пуснат на свобода в предстоящия безкрая - тоест нека разфокусира.След като постигне разфокусирано състояние,нека желаещият да експериментира да постигне всеобхватност на погледа - да се опита да обхване всичко в кръгозора си - от външния край на едното око до външния край на другото око.Но без да губи разфокосираното състояние.
Рано или късно желаещият да експериментира ще забележи някакъв флуид да разваля чистотата на картината пред очите му.Нека желаещият да експериментира да се съсредоточи върху повърхността на този флуид,но не в една точка,а без да губи разфокосираното състояние, нека започне да гледа само този флуид.Флуидът постепенно ще се сгъстява в отделни точки,които се реят из пространството.Защото това не е течност от окото.Колкото по-дълго желаещият да експериментира е съсредоточил вниманието си върху тях,толкова по-отчетливи ще стават те.Прилични на бели винени мушици,те се реят из пространстово без определена посока.
Когато желаещият да експериментира оттренира тази способност на очите си,ще забележи,че тези честици изпълват пространството и са навсякъде из материята,която така пренебрежително наричаме "въздух".

Х има нужда да се разсъблече и бавно се запътва обратно към хижата.

Появяват се хора по пътеките,изникват групи планинари,които спират на дървените хижарски маси и после пак продължават.Х наблюдава разбуждащия се свят,докато бавно върви към Добрила.

Сяда на пейките и продължава да гледа този странен облак около боровия висок хълм,който сякаш обвива растителността в прозрачен пашкул.
Идват две групи от възрастни хора - планинари.Сядат,шумят,пускат своите забравени шеги от 50те едни на други,стягат се и продължават отново.Х си отдъхва от кратката врява.Спокойствието сякаш го е опиянило и той желае съзнанието му да остане празно и леко,както до преди малко.Но не може да се изолира от хората,все пак живеем в общество,а и не е на екскурзия сам.

Слънцето,изкачило се нависоко в совето царство,вече достига до всичко и напича дървените маси приятно.Х се отпуска на масата пред него,намира се в странно състояние - не е спал цяла нощ и клепачите му тежат.В същото време не се чувства изморен - има сили за всичко,дори се чувства по-стабилен.Някаква сила държи клепачите му отворени.Създава се странно пасивно напрежение в очите,както и във всеки негов крайник - инстинктивното желание да се отпусне,заради липсата на сън и в същото време да няма нужда от това,някак го обърква.Дали човек не става роб на инстинктите си,когато спре да ги преценява?
Мислите на Х са прекъснати от първата,събудила се от групата - французойката.

Тя е странно момиче.Държи се необичайно,малко налудничаво,малко дръпнато - нормално поведение за чужденец.От любезност Х захваща няколко реплики на английски,за да завърже разговор,но на нея не й се говори.Просто седи и гледа наоколо,без да се спира на нищо конкретно.
Учителка по английски.Дошла на гости на Георги за един месец.На Х прави впечатление деформираното телосложение - сякаш отпусната на гръбнака си.S - формата осигурява на човека добра опора,но когато не участват мускули,се натоварват междупрешленните дискове и хрущяли.При хора на възраст хрущялите се износват и следват болки и щракане,а при упражняване на тежест има опасност от херния - хрущялнят диск се пука и част от нервната тъкан излиза навън.При прещипване между прешлените има опасност от запазване на физическата позиция и паралич,без оглед на болката.Получава се от слаби коремни мускули,които се скъсяват и дърпат тялото напред и от слаби гръбни мускули,които не могат да задържат тялото изправено назад.
Тази форма на тялото сякаш е обща за Жоро,М и французойката.Х не забелязва никаква телесна култура.Толкова ли са обладани от духовното и енеригята,че са изоставили телата си на произвола? Още по-странно - тях ли гонеше Х из тесните планински пътечки вчера? Чужденката страда от напреднало оредяване на косата.

Французойката внезапно става,нарамва раничката си и се опътва към близките поляни.Започва да върви по странни траектории,да снима с фотоапарата си и да оглежда дърветата.Тя е единственият движещ се обект и Х я гледа отдалеч,седнал на напечената от слънцето дървена пейка,и си мисли защо чужденката не използва енергийните потоци,за да възстанови косата си.

Следващият,който се събужда,е М.Мълчалив и сънлив сяда близо до Х и търси нещо за хапване из багажа си.После влиза в стола за чай.

Един по един всички се събуждат.Доста мълчаливи,а Х се чувства тежък,стабилен,но някак омърлушен.Оправят багажа си и тръгват обратно към лифтовете.Приятелката на Х не му проговаря...за сметка на Жоро.
-Ти ли беше оня дето лежеше в тревата вечерта?
-Аз бях.Не можах да спя.
-И аз не съм спал.Трябваше да дойда да поговорим.

"Да беше дошъл",мисли си Х,докато върви надолу по пътеката,по петите на последния човек от групата.

През целият път до лифта и до джипката на Георги,Х сякаш губи сили.Чувството му на енергичност до преди броени минути се оказва илюзия.

Мълчанието на приятелката му го гложди отвътре и не дава мира на емоциите му,но има и нещо друго.Х сякаш разсейва присъствието си,губи совята магнетичност, наблюдателност.Способността да се съсредоточава върху обкръжаващия го свят се изпарява.
Сякаш нещо изсмуква Живителната му искра на друго място.Самосъзнанието му отслабва до такава степен,че Х дори не е способен да си даде сметка за случващото му се.Връщайки се назад в онзи момент,той го сравнява с мъчение на Духа и агонизиране на душата.
Преди да стигнат до колата,Х забелязва,че малки части от скорошни моменти отсъстват в паметта му.Х не помнеше как е слязал от последния лифт.

Когато вратите на джипката се отварят,термометър вътре в нея показва близо 60 градуса.Групата изчаква известно време,докато стане възможно пътуването,след което поема към Карлово.
Х се чувства все по-зле и по-зле.Жегата тормози всички и по всеобщо съгласие пътниците се отбиват в заведение за бърза храна в Сопот,за адаптация и подкрепяне.Х няма апетит,взима си минерална вода,мислейки,че пирчината за състоянието му е жегата.М,приятелката на Х,жената на Жоро и французойката сядат вътре ва заведението,докато Георги остава отвън,за да наблюдава неправилно паркиратана кола.Х чувства някакво притегляне към него и решава да седне на неговата маса отвън.
Странно,но всички се чувстват добре и във форма.Жегата е едва поносима,но все пак са усмихнати.След похода Х има засилена мускулна треска,ставите на краката го болят,както и единият навехнат глезен.При останалите няма никакви оплаквания.

След като са се подкрепили,всички заемат отново местата си.Жоро поема обратно към Пловдив.
Гледайки пейзажите навръщане Х си припомня думите на Георги в обратната посока."България минава в друг климатичен пояс.Тук ще стане като в Близкия изток.Погледни - там е горяла гора...виж тревата и растителността.Полето се мени в савана пред очите ни!"

По време на пътуването Х се чувства твърде зле,за да запази съзнание.

Относно тия свободни точици енергия,ако се налага,нека ги изведем в отделна тема.
Аз ги виждам често.И на желаещият да опита бих предложил да си хване плътно носа с два пръста,и да надуе,докато може-получава се този ефект.
Друго,когато се закашлям от тютюнджийска кашлица или пък особено сутрин-ефекта е същият-странно ми е друго-винаги съм отдавал тия прозрачно-бели точици на реакция на организма.Сега прочитам друга теория,която ме кара за се замисля.Не дремя,приятели!Днес бях на едно место-със сигупност облагородено преди 2300 години най малко-вижте галерията.И все пак,Спорт,ми се струва,че говориш повече от гледната точка на лекар...

Х се свестява,когато групата навлиза в Пловдив.Главата го боли както никога до сега - сякаш черепът му се свива.Видимият и осезаем свят се ограничава и Х вече не се чувства част от околното.Отчуждава се от всеки предмет,всеки човек или животно,чувства се чужд на тялото си и на самия себе си.

Пристигат на близо до ЖП гарата и е време да се разделят.Георги и останалите потеглят към Хасково,а Х и пирятелката му се опътват към гарата.
Х не е на себе си.Чувства силно желание да се сдобри с приятелката си,но той едва говори.Опитва се да й се извини,но от устата му излиза несвързано изречение,което почти не носи смисъл.Приятелката му не му обръща внимание и Х си мисли,че сигурно го смята за пълен идиот.Сякаш Духът го е напуснал,Х не чувства повече онова присъствие около него,което е чувствал от както се помни.

Двамата заверяват билетите си.Бързият влак за София ще пристигне след повече от час.Сядат в двата края на близка пейка,Х прегръща багажа си,слага глава върху него и заспива.

Събужда се тъкмо навреме и двамата се качват на влака.Х продължава да се чувства както никога до сега.Въпреки че се е появило силно гадене,тялото му е енергично и жизнено,но Духът и Висшият Аз сякаш напълно са го напуснали.Огромната тежина,немощност и болка сякаш са само в главата му - сякаш не са телесни,а ментални.

Влакът потегля.Х продължава да агонизира,има чувството,че излиза от главата си и изтича в пространстово.Всичко около него постепенно губи своя смисъл - дърветата вече не са живи,влакът вече не е конструкция,а цялостен предмет.Светът губи сложността си и в мисълта на Х всеки обект губи своето осъзнаване - Х не е в състояние ясно да осмисля това,което вижда.Сякаш се превръща в животно.

Приятелката му продължава да не му обръща никакво внимание.Той толкова я е засегнал,че заслужава много повече от това.Не чувства подкрепа от Природата,не чувства присъствието на Духа,не осмисля съществото на околните обекти,в очите на пирятелката си чете последствията от своето поведение и постепенно започва да се мрази.
Едно момче пали цигара,опряло рамото си на вратата между вагоните.Застанало точно под табелата "пушенето забранено".Вятърът води дима право в лицето на Х и той избухва в агресия,която едва не задвижва тялото му.Момчето е с майка си и вероятно сестра си,разразява се кратък,но шумен скандал.Х усеща,че някаква омраза връща съзнанието в главата му.Това го стряска и млъква.Спорът спира и момчето отива да пуши другаде.

Х започва да си повтаря,че трябва да стои в главата си,там му е мястото.Тази враждебност към външното сякаш събужда волята му да издържи това състояние и да изчака да премине,на пук на всичко случващо се.