Задкулисното настояще историята на анонимен

Ще добавя, че никого не съм запознавал с Георги Латев. Той се е свързвал с хората по своя собствена инициатива. Трябваше да мине малко време и да ми разкажат разни събития, за да разбера сред какви хора всъщност съм попаднал.

Това Гуру Y, както го описваш, е носител на типичната юдохазарска жилка, резултат на множество кръвосмешения в рода си. Обичайният резултат - физически уродлив със силни ментални способности йодейски дегенерат. За какво му е нужен обаче този X, най-вероятно типичен представител на българския генофонд? Физически и психически силен, критичен и непокорен, добродушен и открит, с добри, но недоразвити способности. Какво общо могат да имат тези две напълно различни противоположности? Отговорът е повече от ясен. Чрез X Y иска да постигне нещо, което сам не бил могъл. Какво е то?
Напърво време, защо се налага блокирането на чакрите. Бодежът в местата, където са разположени жизнените чакри наистина означава само едно - че върху тях се работи. Това са т.н. i/о интерфейси, които поддържат връзката с горния свят и Орендата. Запушването им означава и прекъсната връзка с тази животворяща енергия, която дава виталност и харизма на човека(в следствие на болест или външна намеса). Човек губи интерес към живота, посърва и става безкритичен. Точно това е най-важното. Той губи критичния поглед върху нещата и става управляем. Блокажа на тези чакри като груб аналог е поставянето на пациент в предоперативна упойка. След това може да му се правят каквито и да са операции по тялото, без той да усети. В случая тук се работи не върху тялото, а върху душата и Y пуска психопаразити, които да го поддържат в това перманентно състояние (защото иначе има опасност за него някоя чакра да се отпуши, така както пациента излиза от упойка). Понякога при по-важни случаи (или по силни индивиди) се налага използването и на помощни средства - техническа апаратура (психогенератори) или химически опиати за дълбоко зомбиране. Точно това е направил и Y спрямо X.

При атаката с тези психопаразити с нарушаването на вътршния баланс аурата на жертвата се променя. Използваният паразит обаче е по-различен. Той смуче от виталността на жертвата и я предава на гуруто Y. В един момент аурата му започва да наподобява тази на X преди зомбирането. По този начин за природните енергии (духове), за които аурата на човека е основния разраничителен белег Y се превръща в X и обратното. Разбира се за целта, Y също трябва да е близко до X, за да се поддържа изкъсо този канал. Точно както въшката има нужда да е близао до донора, за да смуче кръв от него, така и тук Y има нужда да е близо до X, за да е ефективен контрола. Каква е крайната цел на занятието? Ами природните духове, които иначе никога не биха допуснали Y след кратък скенер на аурата му, сега се отварят за него и го допускат до това, което търси. X от друга страна - ами той ще е жертвата, като козата, която ловците залагат за примамка за да излезе лъва. На ловците им е безразлично какво ще стане с нея, ако целта е постигната.
През миналата година подобна "екскурзия" в планините от централноазиатските руски републики завърши трагично за двама българи, използвани като опитни зайчета, които също пострадах наред с останалите. Сега явно историята се повтаря, защото Y чул-недочул, прочел и недоразбрал (вероятно и от този сайт) е решил, че точно там е това което търси. Само че България е осеяна от такива места. Родопите, Сакар, Странджа, Кожух планина, Рила - нявсякъде има свещенни райони със силно енергийно поле. Явно Y е решил, попрехаванaл някоя друга дикусия или емайл от тук, че точно в Балкана трябва да търси. Нека търси, може и да (си) го намери
Всъщност за това толкова им трябва и нашата земя, тя е една от причините за геноцида срещу Българите.
Но нека историята да продължи, може със следващия българин, попаднал в лапите им няма да им е така лесно.

"...Понякога при по-важни случаи (или по силни индивиди) се налага използването и на помощни средства - техническа апаратура (психогенератори) или химически опиати за дълбоко зомбиране. Точно това е направил и Y спрямо X...."
Има много пострадали. Поне аз познавам лично десетина. Ще ми се и те да проговорят. Групите като ЛЕМС и като "апастолите" на Осин продължават да действат, което означава, че никой не е в безопасност. Исках заедно да дадем отпор срещу Злото. Вече почвам да си мисля, че ще ми се наложи да воювам сам.

Казаното от анти666 ще намери потвърждение по-нататък в историята.Елтимир е прав - Името на У е Георги Латев.Има издадена книга с поезия(доколкото лично аз разбирам и се интересувам от литература,мога отговорно да кажа,че стихотворенията,които е писал,са чисто психопатски).В момента живее в гр.Хасково.Точният адрес - скоро в историята.

Х,Жоро и групата сядат в столовата на хижата,за да си подкрепят силите.Х вади една консерва със скумрия и понеже не е гладен,кани останалите да си я поделят.
На приятелят на Жоро много му се ослажда консервата и яде сякаш не е виждал рибешка консерва преди.Всички се взимат по малко,включително и Жоро.Накрая остава едно парче и тъй като всички са малко учудени от гладуването на Х,Жоро го подканва да си вземе и той(Х).Х два пъти отказва и Жоро общо два пъти го подканя.Х я изяжда.
Доколкото аз желая да дам личната си преценка,дали е възможно тази хапка риба да се зареди по някакъв начин и да се превърне в енергийна таблетка от кой знае какъв род,не мога да кажа.На Х също не му идва на ум такава възможност.Като цяло доста малко неща идват на ум на Х.

По време на храненето Х внимателно оглежда всеки елемент от новопостроената уютна хижа.Винаги му казват,че е много любопитен и наблюдателен.Върти главата си и погледа си навсякаде и не забелязва,че Жоро го е гледал с любопитство,макар и да не му е личало.(това са спомени на Х,които аз бих определ като "емоционална памет")

След като групата оставя ненужния багаж по стаите си(предвидено е едно нощуване,което на совя ръка ще е доста интересно за Х),групата потегля на път.

Потеглят на път.Маркировката по пътеката то хижа Добрила е червена и синя,после се поема пътеката синьо и зелено,после пътеката зелено.

Впечатление на Х продължава да прави факта,че Жоро избързва значително.Бърза сякаш е гонен.Останалите от групата също му правят забележка,че всички трябва да се движат заедно.С напредъка на времето останалите се стараят да се придържат към нечовешкото темпо на Георги,докато Х и неговият приятел се отделят значително,изостават и вървят заедно.

Жоро се оправдава с времето,с напредналия час,с това,че е изгубено много от графика с неочакваното отклонение от магистралата,преди да се достигне Сопот.В последствие Х ще си даде сметка,че Жоро не обича природата.Не обича животните,растанията,не обича да е на открито.Сякаш Жоро бърза да си свърши работата и да се върне в хижата.Но Х все още не осъзнава ситуацията,както анти666 отбеляза,Х не разполага с нито капка критичност.

Пътеката е тясна,двете стъпала едва-едва успяват да стъпят едно до друго.Също така е и дълбока,Х заключава,че е правена предимно от добитък,и в последствие се отказва прав.
Тръгвайки от хижата се наблюдава смята на полеви(с наклон разбира се) и горист терен,иглолистна растителност.Пътят е много - общо достига вероятно около 20км в едната посока.Читателят знае как изглежда Великият Балкан - набразден по краищата си с дълбоки пропасти и дерета.Тръгвайки от хижата се заобикаля едно дере с ниско-растителен терен,заобикаля се едно дере в горист терен,после още едно дере с ниска растителност.

Х и неговият приятел са малко изненадани - приятелят на Жоро се е отцепил от групата и е изостанал.Започва да върви с тях и Х намира диалог с него и обща приказка.
Приятелят на Х по-късно ще сподели с него,че на Жоро явно не му харесва Х и приятелят му да са сами.Най-вероятно това е причината да изпрати приятеля си да стои при тях.Това не е направило впечатление на Х,но намира голяма доза логика,защото той наблюдава поведението на Жоро и постепенно се запознава с характера му.

Тримата настигат групата,която ги изчаква.И това не е без причина - достигнали са стадо крави,охранявано от три български овчарски кучета.И тук групата се сблъсква с доза адреналин.

Да... И все пак, има нещо положително в всичко това. Х е оцелял (и духовно, и ментално), и освен това е изследвал ситуацията отвътре, макар и със задна дата. Значи въпреки психо-вмешателството той е запазил (или си е възвърнал) способностите си и същността си, каквото и да му е струвало. Това, което не го е убило, го е направило по-силен.

Кучетата просто пазят стадото,мисли си Х,и е така.Тлъстите овчарки лаят интензивно,а групата трябва да мине през стадото,запречило пътеката.

Всички са съгласни,че Х трябва да върви отпред,и Х тръгва.Кравите са внимателни и сторват път на редичката от хора,докато овчарките не спират да ги лаят,подредени в успоредна на тях редица.Започват да се приближават,но Х обожава кучета и знае как да се държи с тях...продължава бавно,но уверено напред.
Георги върви зад приятеля на Х.Една овчарка,без да спира да лае с тежкия си и дълбок глас,се приближава на критично разстояние.Приятелят на Х не се страхува за себе си,той споделя същата любов към животните като Х,но се опасява,че Жоро ще бъде наранен - той силно се бои от кучета.Приятелят на Х го вика назад и Х сатва жив щит между Жоро и овчарката,след това продължава да върви последен.

Овчарските кучета продължават да лаят дълго,след като групата се отдалечава от стадото.Х забелязва,че приятелят на Георги хвърля настрани едър камък,който до сега е държал в ръката си.

Групата продължава да върви дълго по тясната и дълбока пътека,заобиколена от все повече скали и все по-ниска растителност.

-Ще си напълним бутилките като стигнем мястото.Ще отидем до един извор с много силно-заредена вода,има лечебни свойства.

Странно,мисли си Х.Преди броени минути,още преди групата да стигне стадото крави,Х,приятелят му и пирятелят на Жоро вървяха заедно.Те спряха замалко на едно малко поточе,за да се освежат,но Х не обърна много внимание на случилото се там.Чак когато Георги започва да разказва за лечебния поток,Х се замисля за случилото се преди малко...

* * *

Тримата чуха шума на вода и потърсиха откъде идва.Намериха малко поточе(а най-вероятно рекичка?) и спаряха да се освежат.Измиха лицата си,пиха,напълниха бутилките си и седнаха,кой на камък,кой на дънер,да си починат.Но Х се задържа при поточето,нещо странно имаше във водата.Той се загледа в нея и не можа да откъсне очи от красотата й.Клекна и без да осъзнава какво прави,започна да рови из малките камъчета на поточето,сякаш търси нещо.Пирятелят на Х го загледа,ситуацията му се стори странна и попита Х какво прави.Х се поогледа и вдигна поглед от поточето.Първото нещо,което дойде на ума му беше "Търся опал".Като се замисли,наистина търсеше опал...и нищо чудно - той се интересува от минерали.

* * *

...Водата тук е странна,така е.Х е забравил за карйната дестинация и се е концентрирал в пътуването,но сега отново е нетърпелив да стигне крайната цел.

повторен поуст