Светилище на връх "Свети Илия" село Лилково, Чернатишки дял, Родопи

А това е иконографията му, която по някои елементи прилича на тази на св. Илия. В крайна сметка, ако трябва да доуточним народното вярване, светкавиците и гръмотевиците, би трябвало да се получават от ударите с камшика, който е овладяната драконово-змийска сила.

БОГ ХНУМ И СВЕТИ ИЛИЯ
==================

Взаимовръзката между това много древно египетско божество изобразявано с тяло на човек и глава на Овен и свети Илия ми дойде, вследствие пълното припокриване на някои техни характеристики.
====================================================

СВЕТИ ИЛИЯ

1. Най-често Илинден е покровителствен празник на кожарите, кожухарите, грънчарите и керемидарите.Обяснението на всички тия представи днес у народа е сравнително лесно като се знае типичното изображение на Св. Илия с огнената колесница и хвърковатите коне по икони и по стените на черквите. Това пък е въз основа на библейското предание, че пророк Илия се възнесъл жив на небето с огнена колесница, която Бог му изпратил. Една друга подробност е любопитна за обяснение на кожухарските и кожарските обичаи: когато се възнасял, Св. Илия пуснал от небето кожуха си, за да го вземе пророк Йезекия, та по такъв начин да наследи пророческия му дар.Ламите, свързани със Св. Илия, са взети от по-старите ни "славянски вярвания", а грънчарското празнуване е вследствие на свързване на думите „гръмовитост” и „грънчарство”, т.е. на тъй нар. „народна етимология”, а може и на обстоятелството, че и грънчари и керемидчии имат работа със силно слънце, с огън за изпичане на своите произведения.

2. Под влияние на житието на светеца по българските земи той се приема и почита като повелител на небесните стихии – господар на гръмотевиците, светкавиците и дъждовете.
Ако св. Илия се разсърди, той изсипва ледени зърна от ръкава си или заключва дъждовете в небесна пещера.

Бог ХНУМ

1. Бог на водата и плодородието, създател на всички неща, богове и хора. Считал се за покровител на грънчарите. Митът гласи, че Хнум направил на грънчарско колело първия човек. Божеството е много древно.

Значение на името: «този, който съединява, слепва, създава» или в преносен смисъл "грънчарят"

2. В египетската митология бог на плодородието. Център на неговия култ е остров Елефантина, но той е почитан по цял Египет и в Нубия. В Древността е изобразяван във вид на овен със закръглени хоризонтални рога, а по-късно във вид на човек с глава на овен. Баща на Хнум е Нун. Анукет е негова дъщеря. За негови жени се смятат Менхиту, Сатис, Нейт и Небтуи. Хнум помага при раждане, създава на грънчарско колело човека и неговия духовен двойник - ка. Има власт над човешката съдба. През Гръко-римския период Хнум е демиург, създател на целия свят. Смятан е за пазител на изворите на р. Нил (наричат го „Владетел на катарактите", т.е. на праговете на р. Нил). Като бог на войната той отблъсква нападенията на враговете. Тъй като думите „овен" и „душа" на египетски звучат еднакво (ба), Хнум е смятан за въплъщение на душите на много богове (напр. на Геб). Като демиург е поставян близо до Птах („Хнум те е направил, Птах те е сътворил"), а е отъждествявай с Амон, Ра и Себек.

3. ...През 1961 г. археолозите завършват започналата възстановка на храма, чиито
релефи разказват за божествената поява на Хатшепсут на белия свят. Първата
картина изобразява Амон Ра (Амун), който съобщава, че царица Амозе (съпругата на
Тутмос І) ще му роди дете. По-нататък богът приема образа на Тутмос І. Той се
качва в ложето на жена си Яхмес. [2:77] След това Амон-Ра представя Хатшепсут
пред бог Хнум (богът на сътворението с глава на овен), за да извае новото бебе и
неговата душа на грънчарско колело. (виж приложение 7).[2:77]
Тялото и душата на малката Хатшепсут са изобразени като мъжки фигури.
Поради тази причина първоначално изследователите мислят, че фараонът е момче,
но след като йероглифите са разчетени, става ясно, че всъщност е момиче:
“Нейното тяло било покрито с най-нежен тамян... Кожата й била покрита със злато и
сребро и блестяла пред погледа на цялата страна като звездите в тържествената
зала” . (Надпис в Деир ел-Бахри) [2:78]

4."О, дух, поставен на теглилката на сърцето",... "ти си на Хнум духът изчезнал" - тези стихове от тридесета глава на книгата отъждествяват сърцето с божествената същност, чрез която бог Хнум присъствува у човека.

Относно отключването и заключването на водите в пещера, Хнум се свързва със "свети Илия" чрез тази легенда.

======================================================

Обхванат от тъга и безпокойство, фараонът Джосер седял на трона си сам в смълчания дворец. Той се чудел как да се справи с бедствието, сполетяло Египет.
Вече седма година продължавала жестоката суша. Нил вече не прииждал през юли, за да напои египетската земя.
Досега запасите от жито, натрупани в царските хамбари, стигали, за да се изхранва народа. Но ето, че на седмата година и те се изчерпали.
Било вече началото на август, а нивото на реката оставало отчайващо ниско.
Цял Египет тънел в отчаяние. Децата плачели, младите стенели, стопанките останали без сили, старците се задъхвали, селяните съзерцавали с угаснали очи напуканата земя и отпускали безсилни ръце.
Дори хората от двореца понасяли лишения и богатите не били сигурни за утрешния ден. Храмовете един подир друг захлопвали врати: нямало какво да се принесе в дар на боговете.
Нил отказвал да оплоди египетската земя. Любимата страна на боговете сякаш била обречена на гибел.
След дълъг размисъл фараонът Джосер се сетил за един-единствен човек, от когото да поиска съвет: за своя приятел и Пръв министър Имхотеп, който познавал еднакво добре тайните на архитектурата, медицината, магията и астрологията. Кой друг, ако не Имхотеп би открил причината за маловодието на Нил?
- Египет е в опасност - казал фара
онът - Ако Нил ни откаже благодея
нията си, ще измрем от глад.
- Може би ще намерим разреше
ние на проблема в свещените книги.
- Моля те, побързай, приятелю.
Всеки ден забавяне е гибелен. Трябва
да открием откъде тръгва Нил и кое
божество управлява водите му.
Имхотеп се запътил към Среден Египет. Там, в града Хермополис, се намирал храмът на Тот - бог на познанието и писмената. В залата с архивите Първият министър изровил и най-старите текстове, в които се споменавал разлива на Нил. Той си тръгнал оттам, натоварен с папируси, които веднага отнесъл на Джосер.
- Откак страната ни съществува, -обяснил Имхотеп - ти си първият фа
раон, поискал да надникне в мистерията на раждането на Нил.
- А откри ли къде е началото му? -Да, ето тук пише: в най-южната
част на Египет посред Нил се намира остров, неговото име е Елефантина.
Там е началото на началата. Първо там се появила божествената светли
на, когато решила да сътвори всички същества. Там е изворът на Нил. Той
се ражда от щедрата гръд на острова - от две пещери се излива той, а всяка година през юли се превръща в страстен момък и се втурва да оготоди крайбрежните земи.
- А кой е пазителят на пещерите? -
запитал Джосер.
- Хнум, богът с глава на овен, който извайва създанията на грънчарското си колело. Той се е настанил на острова, стъпил е върху Нил и сандалите му спират течението. Докато не вдигне нозете си, водата ще остане пленена. Хнум - вечният държи ключовете на живота и смъртта и се разпорежда с тях. Той е създал плодородните земи на Горен и Долен Египет, той прави зърното да расте в нивите, за да се изхранваме и камъните да се раждат в кариерите, за да строим храмове. В негова власт е животът на растенията и животните.
- Как можем да убедим Хнум да освободи водите на Нил?
- На този остров има една дъска за писане и земемерско въже. Въжето
служи, за да се отбелязват синурите на нивите, та да не бъде никой още
тен, когато водата придойде и ги за личи. За да умилостивиш бога, тряб
ва да откриеш молитвата, подходяща за него и да я запишеш - затова ти е
дъската. Но никой не знае думите на молитвата.
- Веднага тръгвам за острова - решително заявил Джосер. - Трябва да открия думите на молитвата, за да спася моя народ!

На острова на Сътворението Джо-сер открил дъската и въжето и веднага призовал Хнум.
- О, Хнум, заповядах на моя народ
да организира процесии в твоя чест
по цял Египет; заповядах всеки да се
очисти. Ще ти принесем в дар всичко,
което ни е останало, последните запа
си от хляб и бира, последните птици.
Спаси децата си, Хнум, защото всички
те те почитат, колкото те почитам аз.
Молитвата на фараона останала напразна. Богът се криел, безмълвен.
Но Джосер бил решен да остане на острова, докато не получи отговор на молитвите си. Той зовял безспир невидимия, тъй като бил твърдо решен да промени съдбата на страната си. Ако не успеел, всички щели да погинат, но поне щял да изпълни царския си дълг - да се бори докрай.
Умората го победила. Фараонът заспал. Вече не усещал ни тъга, ни тревога - той знаел своя дълг и щял да го изпълни без колебание.
Щом потънал в дълбок и спокоен сън, богът Хнум дошъл при него.
Богът стоял изправен в целия си огромен ръст и погледът му прониквал право в душата. В знак на почит Джосер 1$здигнал ръце. Тогава богът му заговорил дружески:
- Аз съм Хнум, създателят ти. Ела да те прегърна, братко мой, за да те закриля магията ми и да не те сполети зло.
Бог и фараон се прегърнали и Джосер не изпитал никакъв страх

- Какво се е случило, братко Джосер, та ме зовеш така настоятелно?
- Страхувам се за страната и народа си.
- И с право. Непрекъснато ти дарявам нужните материали, за да строиш
храмове и статуи. А какво правиш ти с тях? Опиянен от славата си и преситен от богатства, Египет забрави да почита боговете и да търси тайните на
невидимото. Трябва да се възстановят старите паметници и да се построят
нови. Фараонът трябва да даде пример на всички останали.
Сега вече знаеш причината за гнева ми.
- Организирах шествия в прослава
на твоята мощ и ти принасям в жертва
последните храни.
- На прав път си, Джосер. Но кажи
ми, знаеш ли кой съм аз?
- Ти си господарят на Нил и повелителят на плодородието на нашата
земя.
- Аз съм този, който създава всичко съществуващо, господарят на енерги
ята, която оживява цялата Вселена от началото на вековете. Щом дойда на
тази земя, се превръщам в Нил. Знаеш ли къде е изворът на Нил?
- В две пещери, чийто повелител си ти.
-Къде са те?
Фараонът нямал право на грешка. Оцеляването на Египет зависело от отговорите му. Джосер повикал на помощ усета на сърцето си.

- Двете пещери се намират в твоето светилище, скрито на този остров.
- Входът към олтара е недостъпен за хората, защото любопитството и
алчността им биха ги подтикнали да използват за недостойни цели тайни
те ми. Но ти служиш добре на боговете и народа си, затова приемам да ти
отворя вратите и да освободя водата.
Нил ще се разлее и ще напои бреговете и полята, Египет ще цъфти и ноздрите на всеки ще се напълнят със свежест. Докато фараоните знаят как да се обърнат към мен, никога няма да има суша. Цветята ще красят земята ти, богинята на жътвата ще даде много жито и вече няма да има гладни. Страната ти ще свети от щастие и ще има смях във всеки дом. Ела с мен, братко мой.
Богът отвел Джосер на дъното на пещерите, където Нил в образа на змия спял, притиснат под сандалите на Хнум.
- Готов ли си да ми построиш храм
на острова на Сътворението?
- Да, ще се обърна за помощ към
най-добрия си съветник, Имхотеп.
Храмът ще пази мистерията на Нил.
Хнум вдигнал сандалите си.
Змията тутакси се превърнала в строен млад мъж с коси от тръстика. Той скочил в застоялата вода, която изведнъж се втурнала буйно навън.
Джосер се събудил.
Странен тътен ехтял наоколо. Царят станал и видял как Нил се покачва и тече все по-мощно. Реката отново прииждала!
В нозете си той забелязал дъската, изписана от собствената му ръка. Това били думите на молитвата към Хнум - думите, които Египет не трябвало да забравя, за да няма вече никога глад и нещастие.
Още същия ден започнало строителството на големия храм на Хнум.

По стените му щели да изпишат с йероглифи молитвата, която всяка година през юли щяла да отприщва притока на Нил. А Джосер заповядал да изсекат на една скала разказа за приключението му, за да могат мореплавателите и пътниците да си спомнят невидимото, но вечно присъствие на повелителя на реката.

След това Амон-Ра представя Хатшепсут
пред бог Хнум (богът на сътворението с глава на овен), за да извае новото бебе и
неговата душа на грънчарско колело. (виж приложение 7).[2:77]
Тялото и душата на малката Хатшепсут са изобразени като мъжки фигури.
=======================================================

Неочаквано откритие върху праисторията хвърлят създателските функции на Хнум - да извайва тялото, но и душата върху грънчарско колело. Човек четейки тези редове, човек, не може да не се досети за стотиците мъжки и женски глинени фигурки в музеите, които гледа с удивление и се чуди кому е било нужно да се създават толкова много и толкова различни фигурки - в разлини пози, с различни лица и особености, понякога нечовешки.
Творчеството на Хнум да моделира, тялото и душата на човека, показва защо е било това. Всяка душа (Ба) има своите индивидуални особености като качества и характеристика, както и личен съдбовен път. Всичко това, трябва да се включи, както в тяхното Ка, така и във физическото им тяло. Затова тялото, но забележете и душата, на малката Хатшепсут за изобразени като мъжки фигури. Признак за андрогинност? Не, само това. Белег, на това, че в предишното си прераждане е била мъж. И това тя трябва да го приложи днес, когато е жена! Невероятно. Затова тя става фараон.
Така, една тъмна част от нашата праистория се осветлява внезапно. Ако изходим от всичко това, се оказва, че стотиците глинени фигурки, вероятно погрешно се наричат "идоли". Вероятно повечето от тях са нищо повече от "матрици" или "модели", които формират душата и тялото на раждащия се човек. Така, както Хнум - демиургът на човешкото сътворение, ги е правил!

Ето примерно това съчетание между съд и човек, т.е. така наречения антропоморфен съд. Той точно показва, как Хнум извайва от глината човека. И както в следващите по-късни вярвания ще влезе аксиомата че човекът е сътворен от пръст или глина с вода и огън.

www.voininatangra.org/modules/xcgal/albu...a_Stara%20Zagora.jpg

Тук тази глинена фигура, която е схващана от анализаторите като хермафродит, всъщност показва, че се раждат или че ще се родят разнояйчни близнаци, което всъщност не отрича хермафродитството

www.voininatangra.org/modules/xcgal/albu...froditxt_Rumxnia.jpg

А това просто показва зародиша на човека в първите му човешки фази на формиране

www.voininatangra.org/modules/xcgal/albu...tan%20Dimitrievo.jpg

А това тук, вероятно пресъздава индивидуалните характеристики на жена (или мъж), която освен естетиката, която ще изрази в това си съществуване, ще има задължението да създаде и нов живот, да продължи рода

www.voininatangra.org/modules/xcgal/albu...serpics/Kazanlxk.jpg

Но Джосер бил решен да остане на острова, докато не получи отговор на молитвите си. Той зовял безспир невидимия, тъй като бил твърдо решен да промени съдбата на страната си. Ако не успеел, всички щели да погинат, но поне щял да изпълни царския си дълг - да се бори докрай. Умората го победила. Фараонът заспал. Вече не усещал ни тъга, ни тревога - той знаел своя дълг и щял да го изпълни без колебание

Много показателна история за отговорността на владетеля в Саракта. Пред народа и държавата. Не изпраща своя ан-колобър Имхотеп, а сам отива там, рискувайки живота си, готов да се саможертва за хората си ако трябва.
Така е било, така трябва и да бъде. И ще бъде!

Ок виздам 4е имас познаниая по египтологиа,но каква е вразката с миастото което ти определиас като светилсте и египетските виарваниа от анти4носта,антропоморфни фигурки ли си открил на това миасто или ниакоиа колона с иероглифи които те карат да сварзвас това миасто с Египет и техните бозества.

psaxtiris писа: Ок виздам 4е имас познаниая по египтологиа,но каква е вразката с миастото което ти определиас като светилсте и египетските виарваниа от анти4носта,антропоморфни фигурки ли си открил на това миасто или ниакоиа колона с иероглифи които те карат да сварзвас това миасто с Египет и техните бозества.

Ра-Слънце




Страдаш от слепота в такава степен, че дори няма да видиш очеизвадното.

Мога да ти подскажа още, че "Танг" е и "скала".

Този камак само нисто не доказва 4е става вапрос за култ кам слантсето: РА: или несто от прабалгарските виарваниа,за да определис едно миасто като светилисте на определено бозество или на много бозества се изискват сериозни изследваниа и на самото миасто и на фолклора на хората наоколо,извиниаваи 4е не се хвастам така лесно.Ра е верно бог на слантсето но тои се изобразиава като 4овек с глава на сокол и слан4ев диск,каде ти е сокола.Не знаех 4е баба ми е египтианка.

psaxtiris писа: Този камак само нисто не доказва 4е става вапрос за култ кам слантсето: РА: или несто от прабалгарските виарваниа,за да определис едно миасто като светилисте на определено бозество или на много бозества се изискват сериозни изследваниа и на самото миасто и на фолклора на хората наоколо,извиниаваи 4е не се хвастам така лесно.Ра е верно бог на слантсето но тои се изобразиава като 4овек с глава на сокол и слан4ев диск,каде ти е сокола.Не знаех 4е баба ми е египтианка.

Ква баба, ти си некакъв невъобразим грък, кво общо имаш с тоя край? Нито думането ти е нашенско, нито начинът на мислене.
Фактите са си факти, каменния кръг е в наличност и йероглифа, с който се изписва Ра е същия, става въпрос за Слънчев символ, с който е свързан и свети Илия. Толкова. В крайна сметка аз изхождам от даденостите на целия район, а не само на един връх. Затова тези неща ги твърдя смело.
А какво точно доказва, камъка, според тебе, че ми стана интересно, какви ще ги измислиш.

Извинявай Йордан, но баба му наистина е египтянка, ама от по-новите, не от старите....
Данайчето явно се прави на улаво, че незнае откъде му са корените.

"Фараони в Тракия"

www.ossem.eu/Flash/2010_10/Default.html