Какви са доказателствата че Тангра е "ден грее"

Всъщност, приставката Бал пред Кан само пояснява, че иде реч за най-високия Кан в небесната йерархия. Затова, ако трябва да уточним докрай, смятам че Тенгри Кан е донякъде неправилно, точно както и Бел Ерик. Не случайно древните избират именно най-високия връх да се казва Тангра.
В този случай и самия Бал Кан (Бог-Кан) може да се обърне обратно, както древните някога са правели. За да стане Кан Бал. Интересно за което място около езерото Тангра в Тибет се говори, че носи подобно име. И дали е случайно съвпадението...

Във форума на чорбаджака сериозно са се заели да обясняват очевидното - че Бал (Бел) било името българския Бог, а КиБела - Богинята-майка. Ми хубаво - и ние така казваме. Бал, Бел или само Ел си е другото име на Бог. С българското прозвище Тангра, както сме наричали Ден Грее. Затова и Кан Тенгри, Кан Ериг, Бел Ериг.
===================================================
Не бива да се хващаш на хватките на Чорбаджака. Той е зъл индуист, използва всички прийоми на индуизма и божествата им, особено "лила" - "играта". Чорбаджака играе, и оплита в мрежите си, много заблудени овчици. Играта му наподобява паяк, който плете мрежата си.
Такъв човек е опасен, не само за другите, но и за самия себе си - силно индоктриниран, фашизоидно-маниакален, луд за вързване и неотвързване, той още дълго ще сее отрова.
За нас прозвището на Българският Бог е ясно, те, ако искат да му слагат Име. Ние първом правим разлика между Прозвище и Име. Назоваването на Бога е необходимо за хора със съмняващ се ум и материалистично виждане за живота. Назоваването го прави осезаем, пипаем и реален за сетивата, но това вече не е Бога, който е Бога, ако се изразя с мисленето на колобър Баян.
И още - смешно е индуист да учи какъв е Българският Бог и как се казва. Тие в началото на 90-сетте си бяха дрогираши и малоумници, такива са и сега. Скритата им желание е да властват и управляват душите на другите чрез индоктринирането на определени религиозни възгледи.
Затова все си мсиля, че името на тази тема, трябва да е "Какви са доказателствата, че Бал/Бел е името на Българският Бог", защото за нас, Ден Грее/ Тангра е несъмнен. И ако Кибела е несъмнена, то Бал/Бел е много съмнителен като наименование, особено, що се родее с Баал/Ваал, за когото се изискват човешки жертви, който е и семитско божество, не само финикийско и вавилонско. С една дума, Чорбаджака натъкмява нещата и до Кибела, залепва още едно угодно наименование, търсейки основание за тезата си за "народа господен". От което идва и атаката към знака IYI.
За мене това си е еврейска постановка отвсякъде. Съвсем резонно този знак го нарекоха и "еврейски".
Трябва много да се внимава с тези тези, защото ето, пример
================================================
"Белиал (Belial) - бог на лъжата и празнословието (вероятно първоначално е бил на сладкодумието). Като демон са му приписани безполезността и похотта. Не изисква жертвоприношения, а неподчинение на ритуалите за другите богове".
===========================================

И тук влиза съставката Бел/Бал))) и има известна богоборческа функция. Да го сметнем като друго име на Бал/Бел, а?
================================================
"Напълно е възможно старите българи да са почитали Баал/Бел-Кибела, точно както са индуските божества Шива-Шакти!
Разликата е само, че индусите не знаят за Крешака… А старите българи по тези земи от предпотопно време /преди Ной/, със сгурност са носели това знание /за Крешака/ стотици години".
==================================================

Ти виждаш как върви аналогията при тях - в сравнение с индуските божества! При все, че някои от тези тези, съм правил аналогии преди години, но тук са извадени от контекста и натъкмени в съвсем друга посока.

Единственото, което може да се каже за този термин е това, което Зиези е добре формулирал:

===================================================
„И така стигнахме до единствено възможното заключение — древните българи не са били нито траки, нито тюрки, нито славяни, а чисто и просто те са били българи. Самите те се наричали пелазги (бляскави, синове на Бал, Слънцето), бали (велики, божествени, бели, светли, бляскави), белги, балти, балхи (валахи — поради гърцизирането на „б"-„в"), бактрийци, балгари, болгари, българи.
===================================================

Бели - (велики, божествени, светли, бляскави). Толкова. Всичко останало е пълна спекулация, както визирането на "Бела съм Бела, юначе", като код за бог Бал/ Бел. Самата песен визира това, че жената не се е потурчила/ почернила, запазила е честа си и е останала българка.

И още нещо всичко, каквото ви трябва да разберете за думата "българ", четете двата епоса "Сказание за Чулман" и "Сказание за дъщерята на Хана". Там ще намерите много точни и задълбочени отговори на вашите въпроси, отколкото да се осланяте на откровени психопати като Чорбаджака, чиято цел е да си създадът собствени религиозни ордени.

Ето ви пример:

(Из "Сказание за Чулман")

(81) Като оплакал сина си, Субан
поставил тялото му на платформа,
а платформата поставил на клоните
на огромния дъб Имен-Дума.

(82) При това той казал:
“Нека Тангра се разпореди с теб!
Нека Всевишният
те върне на нас!

(83) А аз, в твоя чест
ще добавя към името си
твоето – Боян –
и името на това дърво – Имен!”.

(84) После алпът казал на хората:
“Искам в памет
на моя син
вие да станете един народ!”.

(85) Жалостта размекнала
сърцата на хората
и бившите врагове решили
да станат един народ.

(86) 6-те азакски племена
приели 5-те тузки родове
като седмо племе
и станали една суба.

(87) После тези 7 племена станали
единния български народ,
а отначало, в чест на Локбър
приели името “имен”.

(88) Мястото на гроба на Локбър
било наречено Дума,
а когато дъбът остарял –
Иске Дума.

(89) Оттогава част от именците
започнала да говори
на тузкия език,
наричан локърски.

(90) А останалите именци
продължавали да говорят
на саклански, но приели
множество тузгарски думи.

(91) Затова макар названията
на 7-те именски племена
да се произнасяли различно,
всички именци ги разбирали.

(92) Нека не се забравят
онези славни времена,
когато чедарите се наричаха
също и “бещ” – “мечове”.

(93) Когато беджа
се наричаха и “миджа”,
а кикджанците, обичащи своя вик,
бяха наричани също “тимджан”.

(94) Когато тъшданците
се наричаха и бистанци,
а красивите сабъйци
се наричаха също “кобе”;

(95) когато бързите терджийци
бяха наричани също “биджан”,
а иданците
се наричаха и куляни.

(96) Но тузите
имали 5 наречия,
а сакланите – 2:
агилско и бурджанско.

(97) Затова към тези названия
сетне се прибавили и нови:
към названието чедар –
селма и балма,

(98) към названието “биджа” –
Мен и Тамга,
към названието кикджан –
Хур и Урал,

(99) към названието “тъшдан” –
чебак и масгут,
към названието събай –
кашан и алан,

(100) към названието терджи –
кумък и чапкън,
към названието идан –
тамян и узян...

(101) Заедно със 7-те езика
именците узнали 7-те истини
и във всяко явление
виждали 7 страни.

(102) Това знание направило
именците по-мъдри,
затова съседите им
взели да казват за тях:

(103) “Никой друг народ
не знае толкова истини,
затова именците могат
да се наричат аскали!”.

(104) На езика на сакланите
“Мъдър”, “Свят” означавала
думата “балха”, затова
именците били наречен “балхар”.

(105) А своите вождове именците
наричали “балхавар”,
което означавало
“свето-славен”.

(106) Но под влиянието на тузите
тези имена
започнали да се произнасят
като “булгар” и “балтавар”.

(107) Когато Умай-биче
създала своята държава,
имено именците
тя направила нейна опора.