Архивиране и освобождаване на дисково пространство

Всичко това е старо.Много старо,Ангеле!Струва ми се,че търсиш теле под вола,че сенки някакви те преследват...Съжалявам,като казвам това.В една друга тема ти бях казал:стой си пред компа,гледай си твоята част от работата и ни остави НАС,ако има такива материализирани сенки,сами да се справим с тях.За деца ли ни мислиш?Това,че не се обаждаме и не скачаме,когато ти се обадиш,както каза Парадокс,не ти ли прави впечатление?

---

Армията от Воини се нуждае от ВОДАЧ!
Освен това обаче,Армията трябва да чуе от Водача Идеята,за която тръгва в бой!
Ти си по идеологоията.Давай,напирай там,има още много за изясняване,има още МНОГО за събуждане.Водачът сам ще се прояви.Не си слънце,да огрееш навсякъде.Разбирам те.

---

Не е старо. Всичко отново е тук и сега. Може би още не го виждате, но то е тук. Нямам сили да преживея отново всичко. Предпочитам да отида някъде, където няма демокрация. И тъй като няма начин да замина за Дубай, се чудя дали Лукашенко не би ме приел. Вече работя по въпроса.

След Раковски, идеолог на организираното българско национално-освободително движение, следват Левски, Бенковски и Ботев...

НА СУТРИНТА
Вечерта се сля с мъгливия зимен ден. Нощта беше черна. Носещата се по въздуха влага разстягаше пространството между осветените прозорци. Беше студена и тъмна нощ. После дойде Утрото.
Мъглата се скупчи, уплътни се, съсредоточи се около планините, обвивайки техните върхове. Пълзящата бяла пара взе да се отдръпва, устремявайки се към небето, но слънцето отгоре я притисна. Образува се облак с формата на пръстен. И този пръстен обкръжаваше котловината отвсякъде. Слънцето се заиздига и облаците го последваха. По-високо и все по-високо. Човешкият поглед ги проследи, очаквайки да види откриващи се планински върхове.
Такива нямаше!
Котловината бе заобиколена от планини без върхове. Планини без край. Чиято височина не можеше нито да се измери, нито да се достигне. Безпределен ужас завладя хората.
- Но как? Защо? Вчера зад планините се виждаше! Вчера беше различно!
- А снощи? Какво беше снощи? Мъглата пречеше и вие не успяхте да видите какво се извърши. А през нощта? Тъмнината прибави своята мощ към мъгливата сива сянка. Непрогледността стана непреодолима. Малко ли неща могат да се случат в една Непрогледност? - изрече скромен, неразличим сред тълпата човек.
Не го чуха. Никой не го чу. Те всички гледаха Онова, от което нищо не можеше да се види, и все питаха: "Защо?". Но отговор не чакаха.
Планинският пръстен трепна. Безкрайно високите стени се поздравиха. И тръгнаха една към друга. Хората закрещяха. Замятаха се като в бесен танц. Загърчиха се обезумели. Жалостни вопли огласиха свиващото се пространство. Само един незабележим човечец седеше неподвижно. Поседя малко, сякаш нещо поразмисли, сетне тръсна глава, поогледа се, изправи се и тръгна.
Слънцето залязваше. Сред полето крачеше човек. Далече зад гърба му едва се различаваше силуетът на вулкан, напомнящ висока, много висока планина.

Това почти никой от вас няма да го разбере и повечето ще кажете, че не е във връзка с темата. Само че думичката "почти" ме подтиква да го пусна. Йордане, ти няма ли да коментираш?

Пеперудите

Зима е. Студът рисува причудливи фигури по стъклата на прозорците. Премръзнало врабче е паднало мъртво пред входната врата. Цветята в коридора умират едно по едно. А сутрин намирам в стаята си пеперуди. Всичките мъртви. Не! Ето, тази е жива! Крилцето й потрепва, сякаш иска да полети. Но откъде се вземат пеперуди по това време?
Сняг до колене. Дори на огъня в печката му е студено. И на виещия се от комина дим му е студено, та не се издига към небето, а се стеле ниско над покритата със сняг земя. И аз нощем се събуждам от студ. Паля лампата. На масата кацва пеперуда. Друга е паднала край леглото. Но какви са тези пеперуди посред зима?

Започнах да ги сънувам. Или по-точно, заспивайки се озовавах в техния свят. Вдишвах аромата на неземно красиви цветя, берях непознати плодове, газех в бистрите ручеи, разхождах се без страх и сякаш с цялото си същество чувствах някаква особена доброжелателност, излъчваща се от самата планета.

Събужда ме шумът на реактивни двигатели. Приглася им воят на скитаща кучешка глутница. Водата в каната пак е замръзнала. Кога ли ще заспя отново?

Разбирам езика на тукашните хора, а никога преди не съм го чувал. Напевно изречените слова премахват ужасното ми главоболие. Топло е, но не като изгарящата горещина в пустинята. Слънчевата светлина гали, а не заслепява. Бавно преминават странни, невиждани преди животни. Усещам ритъма на Вселената, долавям мисли, идващи от разум, чиято безпределност едва започвам да осъзнавам. А край мен прехвърчат пеперуди.

Камионът на съседа ръмжи като обезумяло животно. Ауспухът му бълва черен пушек. Черни са и дирите върху снежната белота. Кучешката глутница се разбягва. Време е за ставане. Аз пак съм в моя свят. В моя реален, жесток, бездушен, безразличен, алчен, нечовешки свят. Сега ще се облека, ще закуся, ще отида на работа. Но какво ли правят тук тези пеперуди?
Откъде могат да се вземат посред зима пеперуди?

- Но как? Защо? Вчера зад планините се виждаше! Вчера беше различно!

---

...Нито вчера,нито оня ден,нито никога аз не съм виждал зад планините!За да видя зад връх Паскал,на Стара Планина,се наложи да го изкача!Знам усилието.Знам и Изгледът...
---Ти си различен,Приятелю.Твърде различен!Като Висоцки,например.
Можеш да извикаш Вулкан в човешката душа...но не мъчи оня Вулкан,дето е собственост на Българският Бог...не викай Тангра без причина!

Да, знам, че съм различен. Толкова съм различен, че уж всички тук говорим на български език, а все не можем да се разберем. И тъй като е демокрация, а аз съм малцинство, значи се налага да отстъпя. Да се свра в своята дупка и повече да не се показвам.

Длъжен съм да кажа няколко думи за Иван, тъй като неговото име бе намесено.
През юни т. г. Запознат ми каза, че Иван съжалявал за случката. Добре, да приемем, че е така. И аз отначало мислех, че като разбере как стоят нещата, ще се осъзнае. Изминаха 10 месеца. Видя се, че заплахите на Радев са кьорфишек, видя се, че обвиненията му не са нищо повече от клевети. Истината стана очевидна. Честно казано, очаквах Иван да се обади. Не непременно да напише във форума. Едно писмо или ЛС щеше да е достатъчно. Не и да се извинява. А просто да признае, че е сбъркал. Аз също съм допускал грешки и съм си ги признавал. Помня, когато при разговор очи в очи казах, че вторият компютър ми е донесен от потребител, за чийто ник не съм сигурен: "Тиен ли беше, не помня". После заради тези мои думи стана ужасен скандал и Билярчо побърза да ме нарече "боклук". Е, признах си грешката, едно объркване на никовете, нищо повече. Непознати хора, не мога да запомня всички никове, допустимо е човек в един момент да се обърка. И е нормално щом разбере, че е сбъркал, да си признае грешката. Иван обаче явно не смята, че е сбъркал. Затова си позволих да копирам старите писания.
И още по една причина. По косвени признаци съдя, че сега се води подобна кампания. С ЛС, с писма или с телефонни обаждания. Само че за разлика от миналия път, никой нищо не ми казва. Аз обаче в заговори и интриги не желая да участвам и няма да участвам.
Ако има нещо неясно, питайте докато е време. Утре може да бъде късно, не се знае знае ли се.

Елтимир писа: Длъжен съм да кажа няколко думи за Иван, тъй като неговото име бе намесено.
През юни т. г. Запознат ми каза, че Иван съжалявал за случката. Добре, да приемем, че е така. И аз отначало мислех, че като разбере как стоят нещата, ще се осъзнае. Изминаха 10 месеца. Видя се, че заплахите на Радев са кьорфишек, видя се, че обвиненията му не са нищо повече от клевети. Истината стана очевидна. Честно казано, очаквах Иван да се обади. Не непременно да напише във форума. Едно писмо или ЛС щеше да е достатъчно. Не и да се извинява. А просто да признае, че е сбъркал. Аз също съм допускал грешки и съм си ги признавал. Помня, когато при разговор очи в очи казах, че вторият компютър ми е донесен от потребител, за чийто ник не съм сигурен: "Тиен ли беше, не помня". После заради тези мои думи стана ужасен скандал и Билярчо побърза да ме нарече "боклук". Е, признах си грешката, едно объркване на никовете, нищо повече. Непознати хора, не мога да запомня всички никове, допустимо е човек в един момент да се обърка. И е нормално щом разбере, че е сбъркал, да си признае грешката. Иван обаче явно не смята, че е сбъркал. Затова си позволих да копирам старите писания.
И още по една причина. По косвени признаци съдя, че сега се води подобна кампания. С ЛС, с писма или с телефонни обаждания. Само че за разлика от миналия път, никой нищо не ми казва. Аз обаче в заговори и интриги не желая да участвам и няма да участвам.
Ако има нещо неясно, питайте докато е време. Утре може да бъде късно, не се знае знае ли се.

Аз пък,представи си,Иван го уважавам!Уважавам и неговото Мълчание,също!...

Аз смятам, че Елтимир трябва да се заеме с това, в което е най-добър. Писането! В България хората с остро перо се броят на пръсти, като един от тях наскоро хунтата го преби с чукове. След като режима не може да му запуши устата, защо трябва да го правим ние?
Конкретно, смятам че този сайт наистина се нуждае от промяна. Ако забелязвате, раздел "Материали" не е актуализиран от пролетта. Ако досега си мислех, че това е заради дисково пространство, явно не е така. В такъв случай имам конкретно предложение. Преди време Елтимир от името на Движението издаде няколко тиража на вестник "Съпротива". Не виждам никакви причини той да бъде издаван в електронен формат като ежеседмичник и публикуван тук. Единственото, което трябва да направим всички ние, е да отделим по 2-3 лева в общата сметка, с която да платим интернета му. Така както прeди време беше предложено, ще можем да отсеем плявата от житото и в този вестник да се включат наболели актуални теми, както и материали (било то от важни теми в форума или негови собствени), които да са достъпни за всеки. Извинявам се, но в момента ние плащаме и то добри пари на хост, за да подържаме сайт, койото не изплзваме рационално, т.е. само за мнения във форума и снимки в галерията. Опоределено може да се използва за нещо много повече.
Сега за нападките му към админите или други участници тук съм напълно съгласен да си наложи самобан. Аз вече съм си наложил такъв, защото не е това нашата цел. В края на краищата форума си е форум и всеки има особнео мнение. Ако този участник не е явен провокатор, какво ме засяга например, че някой използва по-резки епитети към мен (както случая в темата за саракта). Това си е негово мнение, и тук не е конкурс за kрасота, че да сме харесвани на всички. Но като споменах за провокаторите, ако забелязахте един от тях (което беше и повода на началното обвинение на Елтимир, че админите ги толерират) - участника "Багаин" наистина беше засечен от него. Кажете го прозрение, но фактът е, че дори аз смятх, че Елтимир го напада незаслужено, т.е. че е някой неориентирано скинарче, но все пак българин и националист. Докато малко по-късно си показа зъбките с един смс от НЕГОВИЯ гсм към Мещера със съдржанието "Наблюдаваме ви. Скоро това Движение ще го унищожим" или нещо подобно. Т.е. невинното момченце си е точно такъв, какъвто го обвини Елтимир. Разбира се, тук и Елтимир трябва да разбере, че админите не могат на часа да реагират и това че тогава не беше баннат не означава, че те са с тях. За разните му намеци за смси, пращани на Запознат няма смисъл да говорим. Ако самият Елтимир получи подобен от Павлин Димитров, значи ли че вече е станал техен сътрудник? Трябва и да му напомня, че да си админ в най-опозиционния сайт в България никак не е лесно и Запознат и Георги носят голяма отговорност. Те имат адреси, близки, работа, които са известни както на нас, така и на службите. Виждате какво стана с админите миналата година от един закрит сайт. Виждате какво стана и с админа на "Опасните новини". Така че напълно разбирам раздразнението им, когато освен тази отговорност, получават незаслужени упреци от нас. И аз и Jordan_13 също имаме забележки към тях, но затова си има лп да се разберем в прав текст, а не да публикуваме недомлъвки или обяви че ще бъдем банирани, които страничен читател да се чуди как да ги тълкува. Така че за тия неща съм абсолютно на мнение, че Елтимир трябва да си наложи самобан. Но за публикации или издaване на вестник - просто не виждам кой може да го замести с такъв ярък стил на изразяване. Това е моето мнение, и смятам, че дори сега като му изтича абонамента и да го няма за месец-два, Елтимир в дългосрочен план е нужен на този сайт, както и сайта му е нужен на него самия. Но нека се опита да си направи изводи, след като този път не срещна подкрепа от никого. Тази саморазрушителна политика и търсене на виновник е напълно излишна и отклонява всички нас от много по-важните неща. Ако човек има проблеми не означава, че трябва като гениален художник да унищожи всичко създадено и най-вече хората, повярвали му. Личният пример е най-важен и това е азбучна истина за всеки, който има на плeщите си отговорността да води, дори и идейно само. Не го пропилявай това доверие, Елтимире!