Плачете за живите, за да не оплаквате мъртвите

Един баща е мъртъв, една майка е осакатена, един млад човек е дамгосан с името убиец. Преди месец почти същото се случи и в София
Само преди седмица на пресконференцията в ДКС във връзка с проекта на сдружение “Бъдеще без дрога” за открит процес в София с участието на ученици от Варна, София и друг градове, Стоян Ненов спомена, отговаряйки на въпросите на журналисти, че при него е идвала да търси помощ майка, която е известна лекарка във Варна. Три дни по-късно синът й я нападна с нож и уби с брадва баща си, защото отказвали да му дават пари за наркотици.

Три дни преди това д-р Брюкнер е говорила с известни варненски лекари, свързала се е и с д-р Петър Василев, шефа на къща “Феникс”. Преди Нова година момчето е било в психиатрията, но и там не са могли нищо да направят. Той не е искал да се лекува, не е искал да отиде в комуна, обвинявал е родителите си, че искат да го вкарат в лудница. Един ден баща му го качва в колата, оставя го в центъра, дава му 20 лв. и му казва, че вкъщи може да се върне само ако пожелае да се лекува. Няколко дни по-късно… той вече нищо не може да направи, а майката е между живота и смъртта. Едно семейство е унищожено. Един баща е мъртъв, една майка е осакатена, един млад човек е дамгосан с името убиец. Преди месец почти същото се случи и в София. Син закла и разфасова майка си.
Това са едни от най-страшните моменти, които изкарват наяве проблема наркомания. Но едва ли някой друг освен хората, които го имат в домовете си, е усетил трагизма на случилото се. Дали някой от този град, от тази държава се замисли кой, как, защо е докарал това умно момче до това безумно състояние. Дали някой, който се е клел да служи на народа си, е размърдал и една гънка в мозъка си, за да се замисли колко такива скрити убийци отглеждат хората в домовете си, криейки болката, сълзите, синините, опустошените си домове, безсилието и страданието си.

Хиляди са наркоманите в нашия град. Стотици хиляди са в страната. За тях няма болници, няма клинични пътеки, няма комуни, няма други закони освен наказателни, няма програми, те не са проблем за държавата. Те са проблем единствено за родителите си. Докато станат храна за първите страници на вестниците, изписани с възможно най-големите букви.

От години вече, осъзнали своето положение на низвергнати от обществото, родители на наркозависими се опитват да намерят разбиране, подкрепа, опитват се да събудят обществото за този проблем, защото той отдавна вече не е само личен, не е само битов, нито пък маловажен. Повечето от родителите научават в какво са се забъркали децата им твърде късно, когато наркотикът вече ги е осакатил и превъртял мозъците им. Слушаме с умиление колко много се прави за превенция, за часове на класния, за какви ли не концерти, партита, програми и проекти, листовки и песни, доклади и симпозиуми. Да сте чули някъде някой да е казал, че е даден един лев за лечение на наркомани? Всичко, което се прави, е само мимикрия, скудоумие и безхаберие. Как иначе да си обясним, че в едно от най-добрите

в страната отделения за лечение на зависимости, което беше създадено преди 5 – 6 години в психиатричната клиника, от миналата година е със съкратени наполовина легла. По-рано там лечението беше от месец до два, през това време се правеше детокс, след това имаше социална и психологическа работа със зависимите, подготвяха се психически как да се борят след излизането от клиниката. През това време имаше практика те да бъдат посещавани от духовни лица, от доброволци от неправителствени организации, от родители от сдружение “Бъдеще без дрога”, с които можеха да споделят, да питат, да искат помощ, неща, които техните собствени родители не можеха да им дадат. И се получаваше доверие, те добиваха кураж, че могат да се справят, че не са отхвърлени, че имат подкрепа. Всичко това вече го няма. Престоят в болницата е 15 дни, след това пак ги чака същото, което ги е довело дотук.

Хиляди заминаха по чужбина да търсят спасение – Испания, Италия, Хърватска, Франция… къде ли не, само не в родината си. Стотици влязоха в затворите, където най-малко ще намерят спасение. Стотици погребахме. Сега погребваме и родители. Какво още трябва да се случи, за да разберат хората, които правят законите в тази държава, които се грижат за здравето на нацията, че е време да се стреснат и да прогледнат, че е перверзно да се лекуват наркомани с листовки за вредата от наркотиците, че е абсурдно да не могат да бъдат лекувани принудително, че е безпредметно да бъдат държани в затворите, когато трафиканти и босове си
развяват байраците както си искат и унищожават децата ни.

Глас в пустиня останаха предложенията на родителите от цялата страна за законодателни промени, за намаляване на наказанията за зависими, за програми в затворите, за клинични пътеки, за въвеждане на принудително лечение.

Днес плачем за убития баща, страдаме за тежкоранената майка, съдим сина, посегнал на родителите си. Дали това можеше да бъде предотвратено? На друго място – да, но в България – не. У нас важи с пълна сила поговорката “Ситият на гладния не вярва.” Остава да чакаме и ситите да огладнеят, че да ни повярват.
Или може би да перефразираме още една поговорка, че щом мечката играе у нас, ще дойде и у вас.

www.antidrugbg.com/temi.php?id=0980&count=

Глас в пустиня останаха предложенията на родителите от цялата страна за законодателни промени, за намаляване на наказанията за зависими, за програми в затворите, за клинични пътеки, за въвеждане на принудително лечение.

Намаляване на наказанията за зависими!?
Браво. Това сигурно ще бъде одобрено с голямо удоволствие от "законодателя". Така ще имаме хем наркомани, хем повечко престъпления.

- Поуката винаги ще бъде главно за наркомана, за родителите и близките. За щастие те са и най-нуждаещите се от поука.
- Лечение? Искат лечение. На какво - на душата, на съзнанието, на разума, на ценностната система?
- Пак пари, клинични пътеки, комуни. И какво? Да направим удобства за наркоманите, по подобие на елитните затвори, където мафиотите продължават да си управляват бизнеса. Това трябва да е някакъв мазохизъм. Или може би трябва да пращаме на почивка в чужбина някого, защото бил безполезен за обществото и за себе си? Ами това, ако го направим, значи трябва да сме малоумни!

Вместо да се плямпа чрез концерти, плакати и тинтири-минтири колко вредно било да се боцкат, защо не се опитат майки и бащи да намерят цел в живота на децата си. Но първо трябва да се погрижат самите те да имат такава.

Вместо да се плямпа чрез концерти, плакати и тинтири-минтири колко вредно било да се боцкат, защо не се опитат майки и бащи да намерят цел в живота на децата си. Но първо трябва да се погрижат самите те да имат такава.

Ами то "Рок против наркотици" е като "Пчели против мед" или "Коне против овес"
Пиратството ограбва! Дрън-дрън. Правителството ограбва повече!
Почти всички хора нямат цел в живота - на ниво оцеляване и първосигналносистемничество са. И всичкото идва от СТРАХА - страх от какво ли не - да не изброявам.
И точно този страх не позволява на човек да мисли със сърцето си. И остава на рефлекси - първичен и животински. И изпада в постоянна паника. Която от своя страна му закрива вибрационните връзки по вертикалата.

Наркотиците специално в моя град не са проблем, с който някой се опитва да се справи. Тревоманите си мислят, че тревата ги прави по-умни и разсъдливи, а тревоманите, които познавам са интелигентни младежи с цели в живота. Смъркащите хезоин, пушещите трева тук, абсолютно всички те смятат тази практика за нещо полезно за мястото им в обществото, за развитие в сферата на възприятията им в изкуството, музиката и литературата. Относно разните концерти - те не могат да убедят един наркоман да не е наркоман. Абсолютно безсилни са в тази област. Методите са грешни и предизвикват по-скоро досада, не привличат желаното внимание.

DraconiaN писа: Относно разните концерти - те не могат да убедят един наркоман да не е наркоман. Абсолютно безсилни са в тази област. Методите са грешни и предизвикват по-скоро досада, не привличат желаното внимание.

И аз така мисля. Методите са грешни, но хайде кажи, кои методи предполагаш, че са правилни, пък аз след теб ще напиша своето мнение.

Ако позволите и аз да се включа.Мисля,че проблема е на по- високо ниво.Притока на наркотици се контролира от политиците.Те са част от отровителите на нашите деца.Мой познат полицай хванал наркодилър и вместо да получи похвала,шефът му го извикал на саме и му казал да не се натяга.Дилърът бил пуснат. За какво говорим?

Аз бих искал да прокарам дълбока разделителна линия между наркотиците и множеството растения, които по един или друг начин могат да действат върху човека.
Наркотикът - този, който кара някои да стигат до убийство или самоубийство, е продукт на противоестествени химически реакции и по дефиниция не може да донесе на човека нищо добро. Кокаинът и хероинът се получават чрез изнасилване на природата и опорочаване на коката и съответно мака. ЛСД, екстази и прочие лайна са, ако не се лъжа, чиста химия. Та ето тези вещества правят от човека развалина и разплакват майки.
Канабисът и всички останали БИЛКИ, от своя страна, не са виновни за ничия смърт или болест. Природата просто ни е дала лек за всяка болежка и ,тук-там, по нещичко да се разтоварим след тежък работен ден например. Естествено никой не бива да се заблуждава, че като "се накози" ще стане по-умен, креативен и т.н. Също така никой не е отменял истината, че с нищо не трябва да се прекалява (по тази причина не трябва да допускаме децата до тютюн, канабис и т.н. - лудомладо). Но така или иначе онова за трамплина е една голяма глупост.
Та в тази връзка аз искам да наплюя всички тези, които организираха престъпността и освен лайна сложиха в джобовете на дилърите една невинна билчица.

Мисля, че първо трябва да се тръгне от личния пример и после да изискваме от децата си да спазват определени норми на поведение. Да вземем например цигарите. Няма начин да пуфкаме като локомотиви в лицата им и когато им казваме колко е вредно да ни повярват. Тук много пъти сме водили дискусии за ролята на семейството и училището за изграждане на мирогледа на индивида. Вече е ясно, че образователната система от ден на ден я съсипват с цел да се опростачим като американци. Винаги е било важно децата да получават насоки и от родителите си, но сега повече от всякога. Работата вече не търпи отлагане, ако искаме децата ни да станат човеци. Очаквам да има опониране, как родителите нямат време от грижи по работното място и т.н., но кажете ми, има ли по-голяма грижа от децата ни? Ако искаш детето ти да не кривне от пътя, да има ясна преценка, да има посока и цел в живота си, всеки родител е длъжен и ще намери време да седне и да разговаря с детето си. Да разговаря, защото да го питаш "Написа ли си домашното?" и после да се разплуеш пред телевизора, гледайки поредният тъп сериал или много „важен” футболен мач не е "обръщане на внимание" и така няма да събудиш интереса към знание или изобщо към света и живота. Нужен е диалог, да говориш, но и да слушаш. Много ме дразни и една група родители, т.нар. бизнесмени, която смята, че даването на големи суми са достатъчни, за да се чувства едно дете обичано, уважавано, зачитано. Няма такова положение. Децата - и на най-богатите и на най-бедните, са си все деца с еднакви изисквания.

За концертите - пълна глупост, прах в очите. Вместо майките на нарко-зависимите да се събират и оплакват една на друга, по-добре да се организират и да счупят нечия глава, виновна за заливането на България с наркотици. Само с "близане на рани" положението няма да се промени и с милиминка. Нека мислят и за това и нека в опита, който споделят помежду си, включат и истината за разпространението на тази чума.

Искрица,съгласен съм със всичко което казваш,но СИСТЕМАТА е такава!Наложен ни е такъв начи на живот,затова е така.Всички хора вървят безропотно по този път.Работят от сутрин до мрак за да отцелеят.Мислят за хляба,а не осъзнават че се отдалечават от дацата си.СИСТЕМАТА е УМИШЛЕНО чрез: детски градини,училища,занимални/часни и държавни/ отделяне на детето от родитела.Трябва да спем да ходим на работа.Така ли?За да имаме повече време да бъдем с тях.Баби и дядовци също могат да помагат,но СИСТЕМАТА се погрижи и за тях!След пенсиониране с ниска пенсия те са принудени да работят отново за да отцелеят! Това е част от пъкления план!!!

"Безропотно" казваш, antijew. Мисля, че Каруцаря (извинявам се, ако съм сбъркала) казваше, че роб се става само доброволно и напълно подкрепям това мнение. "Системата е виновна". Ами аз не искам все някой друг да е виновен или да хвърлям вината на обстоятелствата. Прекалено е удобно, не мислиш ли? Не казвам да се спре да се ходи на работа, а да се поеме отговорност към детето. Щом си решил да го създадеш, значи си поел отговорност към него. Прехраната - все около това се върти живота ли? Все да мислим за стомаха си, за материалните си удобства? Не съм съгласна с теб. Чистосърдечно ти го казвам. При положение, че разбираш как умишлено промиват мозъците на децата, как тогава умишлено няма да се противопоставиш на това?

За бабите си прав. Както е и вярно, че се направи всичко възможно родовете и семействата да се разпръснат териториално и да се намали контакта на хората в тях. Но не се ли бориш срещу системата, и даваш правото да те погълне изцяло.