Малко за нестинарството

Между другото, Александър Пеев е бил председател на пловдивския археологически клуб, може и да съхраняват още нещо там, макар че съм почти сигурен, че са се погрижили да заметат каквото е останало. А за планината, мога само благородно да ти завиждам.

anti666 писа: Между другото, Александър Пеев е бил председател на пловдивския археологически клуб, може и да съхраняват още нещо там, макар че съм почти сигурен, че са се погрижили да заметат каквото е останало. А за планината, мога само благородно да ти завиждам.

От Пеев няма много какво да се научи. Той дори не е първооткривателят, а дървари-българомохамедани, после отива на местото учителят от Ситово, тогава Божанов. Пеев с дружеството идва малко по-късно.
За комунистите този надпис е "игра на природата", както и този край Турен. 'Писани" са от една и съща личност, за която няма да казвам повече. И без това цялата свещена местност е на дупки и ровове от иманярски набези.

За Щутаграда преди много години беше излязъл един (полу)фантастичен разказ от Димитър Пеев? за този надпис. Ето го и разказа;
kosmos.pass.as/static/kosmos/1964/06/pg_0007.htm за следващите страници само сменете цифрите 0007 с 0008 до 0012

Ето и още една снимка, по "случайност" най-важното място, където трябва да е зооморфното изображение на Плеядите, е заличено. Това изображение не е било вътре, а отвън до входа и е имало функция на "сензор" за да стане Отключването на вратата. В разказа дават, че е вратата се е открила в следствие на буря, което също не е съвсем далеч от истината. За да не може да си изпълни функцията, Квачката с пиленцатата e изчопленa от скалата умишлено от иманярската мафия. Прави впечатление и пълната информационна завеса относно това изображение. Включително, както Йордан отбеляза, са пипали тия лоши иманяри и архивите.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Ето един много добър очерк на свидетел на автентично нестинарство. Авторът е покойният вече академик Михаил Арнаудов и е написан през далечната 1933 год. Той е бил в Странджа,c. Българи (тогава Ур-гари - името Ур не е случайно) в качеството си на декан от СУ. По късно става и ректор, както и председател на БАН. За съжаление е бил и масон.

„Щом писна гайдата и гръмна тъпанът - те засвириха особената нестинарска мелодия с някакъв бърз, шеметен ритъм, - в тая душна от тамяна и свещите тъмна обстановка настъпи нещо съвсем необикновено, което смая всички ни. Сдържаното вълнение, тихото богомолско настроение на нестинарките изведнъж, като по магичен знак, се замени с едно страстно избухване, което хвърли в ужас околните, било селяни, запознати вече с този род мистични прихващания, било граждани, слисани и смутени от всичко неочаквано. Най-напред, щом се засвири, баба Нуна, цяла разтреперана, хванала с две ръце една пръстена кадилница, пристъпи към четирите нестинарки и им поднесе да вдъхнат от тамяна. На гайдаря и тъпанаря тя извика: „По-силно, по-бързо тъпанът!" Нервната криза и конвулсии на бабата се предадоха сякаш на всички нестинарки. Като електрически ток мина в това затворено място някакъв необичаен вътрешен трепет; тревога и страхопочитание обзеха дори и най-трезвите наблюдатели. Гледката на тая искрена и дълбока религиозна екзалтация смая и покори безусловно всички, съчувствие и удивление се налагаха като естествена реакция, така че по-слабите духом едва издържаха напрегнатата атмосфера. Ясно беше: тук не се касаеше за някаква показна игра, за едно присторено влизане в транс, а за нещо стихийно и неудържимо в душите, в целия организъм, за нещо, което от верско гледище можеше да се тълкува само като овладяване от свръхчовешка сила, като демонично или божествено вдъхновение.
Една от нестинарките, Мария, завладяна първа от внезапния порив, извика тревожно силно, с рязък и проточен глас: „Въъъх!" Възбудена, унесена, тя се затресе и с енергия и в захлас повтори: „Въъъх! Въх, въх, въх! Въъх, въъх!" Всички наоколо й сториха място. Сякаш някакво болезнено и неудържимо чувство движеше тая жена, която издаваше дълбок и страшен вик, като обезумяла в момента. И под такта на буйната свирня първа тя, след нея и другите нестинарки, в същото афектирано състояние, „прихванати", започнаха да крещят своето „въх, въх". Изтръпнали и слисани, всички следяхме единичното танцуване на жените. Те, с ръце на корема отначало и застояли се за миг на едно място, внезапно заиграха буйно и вдигнали ръце нагоре или протегнали ги встрани, „въхкаха" и тъпчеха наоколо в тесния параклис. Оглушителната свирня и неистовите стонове накараха да изпадне в транс и една нестинарка отвън параклиса. Тя също влезе вътре и захвана да танцува в ритъма на шеметната музика. Другите нестинарки, подскачайки чевръсто в разни посоки, пищяха, размахваха ръце отдолу нагоре и нанавън, като че ще хвърчат; удряха се истерично по бедрата отпред; играеха назад и напред, боси, с полузатворени очи, унесени, страшно побледнели, със страдалчески израз на лицето. Достигнат бе видимо пределът на едно екстатично пренасяне. Жаравата, въпреки дъжда, светеше ярко и ясно бе, че играта в нея не би била шега. Когато мъжът привърши работата си, тъпанът и гайдата усилиха свирнята и нестинарките, заградени отвред с дебела стена зрители, които следяха втрещено и мълчаливо сцената, започнаха да играят в жаравата. Гледката бeше невероятна, удивлението на всички неописуемо. Тъмнината наоколо, внезапно настъпилата тишина всред това множество, обзето от напрегнато любопитство, хвърляха в трепет и най-спокойните натури. Човек не искаше да вярва на очите си, сякаш някакъв страшен сън се превръщаше в истина..."

Този разказ таправо ме зашемети!

За немския Stuttgart: Stuttgart (Pferdegestüt или „Stuotengarten“, modern Stuttgart) на немски идва от Stute кобила , а предполагат, че -gart идва от Garten, което означава градина (някога немската думата за градина е имала събирателно значение и можела да означава градина с трева, градина с цветя или градина с животни в случая коне (оградено място, където пасат животните).Най-старият и най-големият квартал на Щутгарт е Cannstatt, който се е явявал някога като предградие, а сега е равноправна част от града.Cannstatt се изговаря Канщат. В съвременната наука има спорове относно произхода на Cannstatt. Защитниците на едната хипотеза смятат , че Cannstatt ( Cann + statt- вероятно Stadt град), по-точно Cann (Кан) идва от латинското lat. „condita“ и че името на града е запачвало с "Condi"_ . Днес не е известно латинското име на този град (населено място) в Римската империя, така че няма база за сравнение за тази хипотеза и може само да се гадае. Защитниците на втората хипотеза приемат, че Cannstatt има келтски произход и идва от келтското Kondâti. За потвърждение на теорията си те изтъкват , че в този регион има и други имена на градове с келтски произход (Brey, Prag-Sattel и Wirtemberg). Сигурни доказателства няма и за тази теория.
В близост до Щутгарт има още едно интереснo градче - Кappishäusern (Кappis /?Капис-неизвестно значение на немски/-häusern /къщи, мн. число/). Градчето дълго време е било изолирано географски от останалата Германия и се е явявало като един вид ексклав в Германия.