Малко за нестинарството

На гости тия дни ми е приятел и от дума на дума на чаша вино се стигна до нестинарството. Тъй като мъжа е от Странджанския край, е имал възможността да присъства на истински нестинарски ритуал в село Кости като дете. Нещо много по-различно от комерсиалните танци по туристическите курорти.
Самата подготовка за ритуала започвала няколко дни по-рано, когато се натрупват дърва за кладата. Те са толкова много, че се нареждат едно върху друго докато се образува ешафод. Няколко дни преди деня на Св. Констанин и Елена възрастната жена нестинарка изпада в колобърска болест. Общо взето човек ако не знае какво става, ще помисли че е тежко болна. Очите за изцъклени, тялото и е ледено като на мъртвец.
Деня преди събитието за запалва кладата. Огънят е просто огромен. На сутринта "болната" жена скача като сърна и заедно с още две по-млади жени взимат иконата на Богородица (за нея малко по-късно) и тръгват с особени танцови стъпки из къщите на селото,където им дават по малко ракия. С тях има тъпан и гайда, които свирят особена музика. Около 9 вечерта се отива на мястото. Огънят вече е изгорял, останала е жаравата. Тя е толкова силна, че човек не може да се доближи до нея. Мъже от гражданска защита в специални противопожарни скафандри разтилат жаравата на рвномерен слой, дебел около 30см. Топлината е толкова силна, че най-близките зрители могат да са на 10 метра от мястото. Нестинарката с иконата в ръце, облечена в бял сукман, стигащ до глезените и шарена престилка обикаля няколко пъти около жаравата и после влиза вътре. Започва истинския танц, под тежките удари на тъпана. Боса, краката се заравят в жарта, с ръце се гребват въглените. През цялото време тя издава особени гърлени звуци от рода на "въй-въй-въй". В един момент тя хвърля бяла памучна кърпа на земята, която по всички закони на физиката трябва да пламне, но си остава непокътната. След това поставя дървената икона върху въглените, но тя не пламва. Целият ритуал върху горещата жар продължавал повече от 40 мин.
Имало и един случаи, когато местния подпийнал милиционер решил,
че и той го може и после се наложило да го карат с линейка с тежки изгаряния по краката в града.
Самата икона се съхранява (вероятно и до ден днешен) в една постройка или по скоро землянка от незапомнено време. Всички опити да се открадне завършвали тргично за крадците. Последният път колата на двамата крадци избухнала в пламъци, а иконата само останала невредима вътре.
Такава е историята, каквато я чух и предавам дума по дума. Ако някой знае нещо повече - да ме допълни

А тъй като стана дума за Странджа, причтелят ми разказа и за още някои места (аномалии, както ги нарече), където е бил. Значението на някои знаех, за други не, а той беше доста очуден от някои мои въпроси. Разказа ми за една поляна с добре поддържана тъмнозелена трева, заобиколена от гъсти ели, толкова наблизо една до друга, че обазували естествен плет. Чудеше се кой ги е засадил, тъй като в Странджа има само широколистни гори, предимно дъбове. Другото място, което запомнил като дете е вече след КПП-то (тогава е било гранична зона) където е бил с геодезистите.Тамо пък имало двуметрови каменни вертикални блокове (стълпове да сме по-точни), поставени в кръг (подобно на Стоунхедж). Чудеше се откъде и как са се появили, защото явно са били изработени от човешка ръка, а в планината няма такива масивни камъни.
В Малко Търново пък в една стара църква имало икона на Исус в ракета. Ясно си личели и стабилизаторите на апарата. Не знам дали е още там, но ако някой знае повече или има снимки, нека да ги помести.

anti666 писа: А тъй като стана дума за Странджа, причтелят ми разказа и за още някои места (аномалии, както ги нарече), където е бил. Значението на някои знаех, за други не, а той беше доста очуден от някои мои въпроси. Разказа ми за една поляна с добре поддържана тъмнозелена трева, заобиколена от гъсти ели, толкова наблизо една до друга, че обазували естествен плет. Чудеше се кой ги е засадил, тъй като в Странджа има само широколистни гори, предимно дъбове. Другото място, което запомнил като дете е вече след КПП-то (тогава е било гранична зона) където е бил с геодезистите.Тамо пък имало двуметрови каменни вертикални блокове (стълпове да сме по-точни), поставени в кръг (подобно на Стоунхедж). Чудеше се откъде и как са се появили, защото явно са били изработени от човешка ръка, а в планината няма такива масивни камъни.
В Малко Търново пък в една стара църква имало икона на Исус в ракета. Ясно си личели и стабилизаторите на апарата. Не знам дали е още там, но ако някой знае повече или има снимки, нека да ги помести.

Гъстият плет от ели са естествената Божия защита на местото. Това съм го срещал и из Родопите. Обикновено гъстия пояс се образува пред светилища, входове на пещери, скали или просто места с важно духовно значение, които трябва да бъдат съхранени от човешкото безумие и непосветеност.

Жалко, че не разполагам с много време през лятото, иначе бих се разходил из Странджа, за да документирам това-онова. За Странджа, първом трябва да се изиска разрешение, за да ни допуснат. Тя е също толкова слабо позната, колкото са и повечето части от Родопите. Понякога това е за добро. Човешкото невежество и безумие, нямат край.

Такива места с почти идеален кръг се знаят с народното име самодивски поляни. Странджа е едно от малкото останали места, все още незастроени от "инвеститори". Надявам се да си остане такава. Ето още една любопитна статия за този район. Темата е предъвквана и преди, но има едно особено нещо в нея. Съзвездието Цефей.
Ето и статията:

"Годината е 1981, началото на април. Експедицията, организирана с благословията на Людмила Живкова, е от петима души, водени от ръководителя на служба "Културно наследство" Кръстю Мутафчиев. Участват също племенницата на баба Ванга Красимира Стоянова и професионален археолог, който по-късно ще стане директор на Националния исторически музей. В един момент на строго пазеното място се появява и министър от тогавашното правителство.

Малцина са информирани какво всъщност се търси.

Групата се нуждае от изкопна техника, минен специалист и разрешение от военните за достъп до граничната зона. Затова чрез своя представителка групата търси съдействие от тогавашния първи секретар на БКП в Малко Търново Илия Петков. Той е един от посветените.

"По отношение на ценността бях информиран, че става въпрос за някакъв каменен сандък, в който е бил съхранен надпис 3000 г. пр. Хр. Същевременно е имало сказание по отношение на бъдещето - 3000 г. след Хр. Фактически става въпрос за търсенето на тази ценност, а не за златни пари или нещо друго. В същото време аз бях предупреден от нея (представителката на групата), че разговорът между нея и мене трябва да остане поверителен", спомня си Илия Петков.

Групата получава разрешение и техника и започва да копае, като се води по нарисувана на кожа карта, на която имало някакво изображение. След години в свой труд Мутафчиев ще нарече това изображение "ребусът" и ще го разшифрова като астрономически архитектурен план на гробница, създаден по подобие на конфигурацията, която заемат звездите от съзвездието Цефей. Месеци преди експедицията обаче никой не могъл да разшифрова свитъка кожа, за който предполагали, че е иманярска карта. Отчаяни отишли при Ванга и тя им разказала следната легенда:

"Много, много отдавна високи стройни хора с черни коси и маски на лицата дошли по вода от Египет. Има гроб на жена, която държи жезъл от извънземна материя. На мястото има несметни богатства - злато, книги, оръжие - много! Има написана история и за миналото и за бъдещето на света. Нещата са закопани на шест места от роби, които били убити. Мястото е свещено."

Ванга посочила и къде се намира това светилище - до Малко Търново. В седловината Градище в Странджа планина, според легендите в една от камерите се намира гробница на богинята Бастет, жената-котка. Някои твърдят, че и сега нейно изображение може да се види в скалата над галериите. Един от запознатите е пенсионираният вече учител по история Янко Харбалиев, който навремето е водил проф. Велизар Велков, а по-късно и Александър Фол по местата с антични руини в района.

„Това е богинята Бастет. Идобразена е като жена с всички атрибути - седнала, краката до коленете се виждат. С дълги коси, сплетени както египетските фараони са си слагали косите. Главата й е на котка. Сега тука може да се види, но трябва човек да съзерцава много. И изображението й не всеки може да го види. Тука горе това габрово клонче е спуснато до земята с една педя надолу и една на дясно. Като човек се загледа може да види главата на богинята Бастет”, разказва Янко Харбалиев.

Бастет или Баст е едно от най-почитаните божества в древен Египет. Богинята е била дъщеря и жена на бога на слънцето Ра. Почитали изображенията й във вид на котка или на жена с глава на котка. Първоначално богиня на войната, в последствие Бастет се утвърждава като богиня на слънцето, плодородието, радостта и веселието. Бастет е причината и до днес в Египет котките да са на почит.

Преклонението пред котките в древен Египет било толкова силно, че през 525-та година преди Христа, както гласи преданието, довело до ужасни последици. Персийският цар Камбиз решил да превземе долината на Нил. Персите не умеели да щурмуват градове, затова били спрени при град Пелусия. На персийския цар обаче му хрумнала блестяща мисъл: по негова заповед всеки войник прикрепил към гърдите си жива котка, така че добре да се вижда. Армията тръгнала напред, защитена от живия щит. Египтяните се уплашили да не ранят или убият свещените животни, ако се отбраняват. И се предали. Така Камбиз завладял Египет и основал 27-мата династия.

Център на култа към Бастет в древен Египет бил град Бубастис - на египетски - Пер-баст, на изток от делтата на Нил. За този град Херодот разказва, че там се е намирал най-прекрасният храм на Египет, а в центъра му е имало статуя на богинята. В следващите векове гърците отъждествявали Бастет с Артемида.

Малко след като започват разкопките в седловината Градището край Малко Търново петимата, от групата имали окултно преживяване.

“ Красимира Стоянова и Кръстьо Мутафчиев видели двама фараони, единият седнал на трон”, разказва за случката Янко Харбалиев.

Всички от групата се уплашили да не би тези същества да им направят нещо и като споделили кой какво е видял, разбрали, че са видели едно и също.

Скоро след това в Малко Търново пристигнал тогавашният министър на минералните ресурси и суровините Стамен Стаменов и отишъл на мястото на разкопките.

“Мнението на министъра, както ви казах, беше, че няма вероятност тук за нещо ценно и че това са си обикновени рудници. Но даде съгласието си Панов да продължи работата си. Даде съгласието си и да се предостави багер, с оглед, ако все пак като има такава версия, все пак да бъде изследвана докрай", спомня си Илия Петков.

Мястото, където са се провеждали разкопките днес по естествен път или преднамерено е залято с вода. След смъртта на Людмила Живкова, някой от най-близките й сътрудници изпадат в немилост. Групата, изследвала Градището, също. Мутафчиев е съден и отива в затвора, а намереното го прибира Държавна сигурност.

“Тогава по странични пътища се разчуха неща, които тогава не се казваха за какво беше, тъй като самата работа, която трябваше да се извърши, минаваше като секретна”, разказва Григор Михайлов, председател на Изпълнителния къмитет на Общинския народен съвет в Малко Търново от онова време.

“После се пусна слух, че бил намерен някакъв световен календар на каменни плочи и се взема оттука, открадва се, обаче после границата била завардена, но бил изнесен предварително. Затова Кръстьо Мутафчиев беше съден и лежа в пазарджишкия затвор, че не е представил това нещо на българската наука. Но каква е истината, не мога да ви кажа нищо.

Иначе районът беше отцепен, не се допускаха никакви хора или войници и офицери, само запознати хора в работата”, спомня си Янко Харбалиев.

“Информацията, която получих, е следната - че по време на разкопките са открили лебедка и са я изпратили за датиране в Германия. А от (...не се разбира – бел. ред.) научих, че са открили камъни колкото една войнишка каска гранат - черен, който при извличането на масата се пръснал. Някои по-големи камъни са взети от копачите. Пред органите на МВР тази група беше представена просто като една иманярска група и на тая основа бяха взети мерки и доколкото знам Мутафчиев е бил съден”, казва Илия Петков.

Според археолози, този обект е обикновен рудник от тракийско или от римско време, но легендите около него продължават да се наслагват.

“След приключването на работата, която стана, дойде министърът на природните ресурси Стамен Стаменов, председателят на ОНС в бургас.. Отидохме на мястото и вече тогава се разкри какво всъщност се е търсило.

Там действително е имало разкопки, може би навътре траншеи за руда. Самите специалисти коментираха тогава, че се касае за работа, за минни разкопки, не за нещо друго. Самият министър така внимателно разгледа тия разкопки, начина на работа. Тогава се оформи и другото мнение”, допълва разказа Григор Михайлов.

“При всички случай смятам, че трябва да се продължи да се довършат разкопките, да се влезе от компетентни лица в галериите, да се изясни този въпрос. От друга страна да се види има ли нещо или няма и най-важно да се провери да не би да е предварително ограбено всичко и след това затрупано”, казва Илия Петков.

От мястото, където според някои се намира гробница на богинята Бастет, започва водопровод, който достига до огромна тракийска куполна гробница в областта Мишкова нива.

Когато през 1981 Александър Фол започнал разкопки на тази гробница. Той предполагал, че тук е погребан Александър Македонски. Други го свързват с древните схващания за звездите и астрономията. [ДОКОЛКОТО РАЗБИРАМ СТАВА ДУМА ЗА ХЕРООНА НА МИШКОВА НИВА, КОЙТО Е БИЛ РАЗКОПАН МНОГО ПРЕДИ ФОЛ, А ДНЕС Е ИЗОСТАВЕН – ДАЛИ ОТ ФОЛ ИЛИ ОТ ДРУГИ? - В РАЗХВЪРЛЯНО СЪСТОЯНИЕ! – бел. Л. Ц.]

Днес уникалната гробницата е разкопана. Ясно се виждат двата перфектни кръга, които я оформят. За съжаление през вековете е разграбена и на това място не е останал нито един каменен надпис, нито пък статуя, и сега не знаем кой е бил положен на това място. От тук първо са минали гръцки монаси, след това немци, жителите на Малко Търново, а последни дошли руснаците. Още се говори как ръководена от инженер Лебедев българо-съветска геоложка експедиция през 1949 открила надписи и статуи. Натоварили ги в сандъци и с волски коли на местните хора ги откарали до Бургас и от там с кораб за Сталинград.

“Това е било свещено място, предполага се че е погребан тракийски вожд, херой, който общува с отвъдното”, казва Димитрина Забирова, уредник в исторически музей в Малко Търново.

Това място представлява част от археологически комплекс, който включва крепостта на градището, античния рудник, водопровод, който е свързвал градището с гробницата... И римска вила има. Има и долмени.[СЕГА КАКВИ ДОЛМЕНИ ПЪК ОКОЛО ГРАДИЩЕТО, ЗА БОГА? ТАЗИ ИГРА НА КРИЕНИЦА МЕ НЕРВИРА! НА НАС НИЩО ТАКОВА НЕ НИ КАЗАХА ТАМ!!!– бел. Л. Ц.]

Корените на античността все още са живи в тази планина. Странджа е може би последното място в България, където древните езически вярвания съжителстват в симбиоза с православната вяра. Има и приемственост. Например в манастирчето “Св. Георги” до местно село [ПРИ ЗАБЕРНОВО – бел. Л. Ц.] в олтара, вместо икона на светията е вградена оброчна плоча на тракийския конник.

Още по-впечатляващ е случаят в друго местно село [БРЪШЛЯН – бел. Л. Ц.], където в най-святото място на черквата “Св. Димитър” - в олтарната маса е вградена мраморна колона на древен жертвеник. Надписът върху нея е на старогръцки и гласи: "Аз, Ликомед, син на Херст, жрец на великия бакхион, издигнах в чест на бога Зевс-Дионис тоя жертвеник, заради своите деца, заради честта, която получих по жребий и заради собствените си мисти. Тях спаси блажени Дионисе."

"Предполага се, че на това място през ІІ-ІІІ век след Христа се е намирал храм-жертвеник на бог Зевс-Дионисий и че именно тази колона е останала от този жертвеник", казва Керка Кехайова, касиер на църковното настоятелство.

Два от свещниците също са изградени върху останки от древни колони. Местните хора вярват, че около този храм има силно излъчване - като в Рупите. В него християнството и езичеството са преплетени, но в други боязливо се дистанцират. В този параклис [В КОЙ?! – бел. Л. Ц.] например доскоро е имало истински жертвеник, който сега е покрит с цимент, а тук камъните от древно оброчище са разположени около параклиса, а не вътре в него.

Древността е все още жива в Странджа планина и чрез нравите и вярванията на местните хора. Например вярата в скали или извори. Едно от тези мяста е трудно достъпно, но ежегодно стотици хора идват тук седмица след Великден и изпълняват специален ритуал за да оставят болестта си на скалата над лечебния извор. Наричат го Индипасха.

"Индипасха е старо тракийско светилище", пояснява Димитър Нанчев.

Друг древен езически ритуал, който е оцелял в Странджа, като се е преплел с християнството, е танцът върху огън.

В местното село Българи се намира единственият Конак на нестинарките. Всяка година на 3 юни тук се обличат кумизмите - иконите с дръжка с изображенията на на Св. Константин и Елена, които водят шествието преди нестинарските игри. За параклиса на нестинарките се грижи леля Дукина. Сред малкото останали жители на Българи, няма и 70 възрастни хора, никой не играе върху огън, а за празника идват наследници на нестинарите, които вече живеят в София, в Созопол или в по-далечни странджански села. Нестинарките се преобличат в конака, "прихващат" и скачат върху огъня.

"И като им обличаме кумизмите и тъпанът тупка и тия най-така, най-така - рипкат като прихванати, както казваме ние, влизат в огъня, та им мине", разказва Дукина Димитрова, стопанка на Конака на нестинарките.

Леля Дукина от малка е свързана с нестинарството, но признава, че танцът върху огъня за нея все още е мистерия:

"Ние си приказваме вечер с моя дядо Митко: как така газиш в огъня, толкав огън и да ти не става нищо. Това си е или наследство, или болест. Такава страст, която да влиза в огъня, чудно ни е и на нас, дето го гледаме всяка година.”

Нестинарството е само една от мистериите на Странджа планина. Странна и мистична. Това, което ви показахме е може би само повърхността на тайните, които крие тази древна земя.."

В продължение на десетилетия Странджа бе затворена и забравена територия. Това я е съхранило но е довело и до нейното обезлюдяване. Малко са тези, които са останали тук, но те са много по-близо до нашите общи корени. Заедно с вярата и суеверията си, те се опитват да намерят своето мястото в новия свят.

След дългата изолация сега Странджа е достъпна, но остава все още непозната"

И още едно нещо - кога точно е била тази експедиция - началото на април, както пише тук или началото на май, както пък пише Красимира Стоянова? Все мистерии, които по-добре да си останат такива.

anti666 писа: В Малко Търново пък в една стара църква имало икона на Исус в ракета. Ясно си личели и стабилизаторите на апарата. Не знам дали е още там, но ако някой знае повече или има снимки, нека да ги помести.

Има много подобни в раздела за НЛО, потърси ги. Те са две и са от една косовска църква. Май Деникен пръв ги изнамери.

Относно разкопките до върха Градище се появявя няколко пъти и еврейското име на Александър Фол, тогавашен министър на образованието. Интересно какво прави този българофоб, автор на идеята за траките като безписмени диваци из тракийския хероон на Мишкова нива, датиращ на 6000 год? (доста старичък за тракийски, но да не издребняваме). След намесата му и на неговите багеристи "археолози" мястото прилича на бойно поле. Какво се е случило през тази фатална пролет на 1981 до този връх? И какво общо има с тангрианството? Всичко започва с парчето кожа с тайнствените рунически надписи на него (същите, които Фол твърди че ги няма, а един по нов мастит "археолог" иска да криминализира каквито и да са изследвания за тях). Освен това е нарисувана карта на обекта, със символиката на едно важно за древните египтяни, шумери и българи съзвездие Плеяди. (написано като Цефей, понякога обърквано и с Таурус). След неуспешните опити на египтолози и историци да я разчетат, Кръстю Мутафчиев по молба на шефката си Людмила Живкова, я носи на Ванга, която казва на племенницата си мястото и датата на събитието.
Дотук добре, експедицията е организирана, макар и мястото да е гранична зона все пак с протекциите на дъщерята на Тато те могат да идат там.
Проблемът е, че да си на точното място в точния час не е достатъчно за да се мине през Входа. Древните просто са се погрижили да не стъпи вътре случаен, а още повече враг. След появата на холографските проекции трябва да се извърши ритуал и да се произнесат определени думи за да стане Отключването. А дори и тогава, единствено хора с особен духовен заряд могат да минат.(За всеки случай ако някой успее да докопа текстовете).
След неуспеха там онези вкарват в действие тежката артилерия - багерите. Какво е открито и какво е разрушено - не се знае. Споменава се за плоча с календар (най-вероятно Древния тангриански календар на българите) и още някои артефакти, потънали в неизвестна посока. След разправата с групата (до няколко месеца Людмила е мъртва, а Кръстю в затвора), се премества граничната зона (кльона) навътре, за да не може никой да стъпи там. Макар сега срещу една малка сума (и с придружител) може да се отиде до мястото, на което няма да се види кой знае какво. Дупките (пропагандата ги обяви за мини) под върха Градище са залети с вода (и малко радиоактивни материали за всеки случай).
С какво е особена и датата на експедицията? Краисимира Стоянова твърди че е на 5 май, Кръстю на 10 април. Всъщност става дума отново за египетския култ към Слънцето и Плеядите. На определена дата по това време Седмостълпците са в хелиостатен залез, т.е. скриват се от хоризонта при изгрева на Деня. Подобна техника египтяните са използвали и в шахтите на пирамидите. Така дадено събитие може да стане точно на определен ден в годината в определен час, след като се активират "сензорите" от слънчевия, лунния или звездния лъч. В случая "сензорите" са така наречените соларни символи, издялкани в скалите, за които пише Красимира в книгата си за Ванга. Слънчев и лунен - доброто и злото, дуализма в природатата. Озирис и Сат. Разбира се при активирането им от слънчевите лъчи на Ден грее, те побягват в паника. Все пак това не е кръвожадния Яхве да ги избие, както е във филма на еврейския кабалист Спилбърг за Индиана Джонс. НЛП-то свършва чудесна работа също.
При всички случаи, след този фатален за групата ден, се намесват отговорни другари като гореспоменатия евреин Фол по заповед на щуката. Колкото и да ограждат там, да се пускат отровни змии или да наводняват с радиоактивна вода, това място ще се върне на собствениците му. То принадлежи на колобрите, пазители на Завета и на никой друг и те един ден ще стъпят във владение там. На този ден България ще си върне величието.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Седмостълпците и Луната върху глинено парче на 4000 години

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

anti666 писа: Седмостълпците и Луната върху глинено парче на 4000 години

И като гледам, че обръщаш специално внимание на Плеядите и имаш и картинка, да те питам, случайно да имаш или да си снимал зооморфното им изображение като Квачка с 7 пиленца от селата Ситово или Любча? Поради унищожаването на тези уникални рисунки, днес търсим поне някой планинар или турист да ги е заснел.

Култа към Плеядите не е египетски, а Български (Беласгийски). Свързан е с управление на времето и потопните води. Толкова... Затова унищожиха и рисунъка. По-късно навлиза в Египет от нас.

Снимка от Ситово за съжаление нямам, но вече се търси. Убеден съм, че има направени, въпрос на време е да ги намерим. Всеки може да потърси, има форуми на планинари и може да се попита там. А тъй като стана дума за Ситово и народни обичаи, ето една извадка от научен труд на на български етнограф по този въпрос.

Черквичките грамади са познати в три стари селища в най-южната част на Пловдивско - Ситово, Добростан и Новаково. Те са разположени в околностите им или в самите тях и са посветени на следните светци и празници Свети Никола, Свети Атанас Зимни, Свети Влас, Свети Тодор, Благовец, Свети Георги, Света Елена и Костадинка, Свети Спас, Света Троица, Свети Врач, Свети Илия и Свети Димитър. Изборът на тези светци подсказва както при празниците на нестинарите в Странджа наличието на календар, обусловен от кръговрата на съзвездието Плеяди, чийто крайни положения осигуряват "път" по вертикалата между Небе, Земя и Преизподня през април - май и октомври - ноември, а това обстоятелство съответства на двойствената природа на Грамадата. Единствено от Ситово (Родопи, с. 12) е известно за Плеядите названието Лъшковете, което пряко може да се изведе от старобълг. "влъхъ", нарицателно име за българските шамани през езическата епоха.
В Ситово черквичките грамади се посещават от жени с пити и свещи на Никулден, Власовден и Тодоровден, а общоселски трапези и курбани край тях има на Гергьовден, Спасовден и на Илинден, когато жертвата е вол или теле. Стопанките раздават и по друго време на черквичката "Свети Тодор", когато им се разболее ездитно животно. На Гергьовден сутринта по-старите раздават на черквичката грамада "Свети Георги" пити, мляко и сирене, а всеки стопанин рано сутринта обидва своята нива - зарива в нея великденско червено яйце и след трикратното й обхождане забива до него и зелена пръчка. В миналото при епидемии Ситово е било защитно заоравано в кръг, землището му заедно с Бяла Черква влиза в територията, обходена в кръг от конник, чийто кон "пукнал" в Добри Лъг на мястото Побит камен или под Черни връх в село Шейтаново (дн. Косово)

anti666 писа: Снимка от Ситово за съжаление нямам, но вече се търси. Убеден съм, че има направени, въпрос на време е да ги намерим. Всеки може да потърси, има форуми на планинари и може да се попита там. А тъй като стана дума за Ситово и народни обичаи, ето една извадка от научен труд на на български етнограф по този въпрос.

Черквичките грамади са познати в три стари селища в най-южната част на Пловдивско - Ситово, Добростан и Новаково. Те са разположени в околностите им или в самите тях и са посветени на следните светци и празници Свети Никола, Свети Атанас Зимни, Свети Влас, Свети Тодор, Благовец, Свети Георги, Света Елена и Костадинка, Свети Спас, Света Троица, Свети Врач, Свети Илия и Свети Димитър. Изборът на тези светци подсказва както при празниците на нестинарите в Странджа наличието на календар, обусловен от кръговрата на съзвездието Плеяди, чийто крайни положения осигуряват "път" по вертикалата между Небе, Земя и Преизподня през април - май и октомври - ноември, а това обстоятелство съответства на двойствената природа на Грамадата. Единствено от Ситово (Родопи, с. 12) е известно за Плеядите названието Лъшковете, което пряко може да се изведе от старобълг. "влъхъ", нарицателно име за българските шамани през езическата епоха.
В Ситово черквичките грамади се посещават от жени с пити и свещи на Никулден, Власовден и Тодоровден, а общоселски трапези и курбани край тях има на Гергьовден, Спасовден и на Илинден, когато жертвата е вол или теле. Стопанките раздават и по друго време на черквичката "Свети Тодор", когато им се разболее ездитно животно. На Гергьовден сутринта по-старите раздават на черквичката грамада "Свети Георги" пити, мляко и сирене, а всеки стопанин рано сутринта обидва своята нива - зарива в нея великденско червено яйце и след трикратното й обхождане забива до него и зелена пръчка. В миналото при епидемии Ситово е било защитно заоравано в кръг, землището му заедно с Бяла Черква влиза в територията, обходена в кръг от конник, чийто кон "пукнал" в Добри Лъг на мястото Побит камен или под Черни връх в село Шейтаново (дн. Косово)

liternet.ida.bg/publish/akaloianov/stb/gramada.htm

Ето я цялата статия. Много добра и силна статия, от която може да се научи доста. Впрочем, ако се интересуваш от черквичките-грамади, преоткрил съм ги половината, документирал съм ги на фото. Въобще, ако се интересуваш от нещата в този доста слабо изследван район, мога да ти предоставя някои работи.