не смятам, че негативният подход към висшето образование в България е най-правилния. като част от тази структура и с риск да бъда обвинена в липса на патриотизъм, продажничество и прочие, ще се опитам да направя една съпоставка. личен опит
в момента завършвам съвместна българо-френска докторантура, т.е. работя във Франция по 6 месеца в годината. става дума за един от най-престижните университети тук, със сравнително добра база. базата е ключов фактор, тъй като в моята работа се нуждая от доста скъпа апаратура, която Химически факултет на СУ няма как да си позволи.
имах възможността да направя паралел между нашето и френското образование. теоретичната ни подготовка е много по-добра, преподавателите ни определено са по-взискателни. относно това дали обясняват по-добре не мога да се произнеса. то си е индивидуално...някои хора имат нужда от повече разяснения, други са способни и сами да си изведат част от материала.
поради липса на солидна база за експерименти в България, френските студенти и докторанти водят по практически умения. лошото е, че тези умения понякога се заключават само в натискане на копчета, но без разбиране принципите на действие на дадена апаратура.
от лична гледна точка, тук получих умения, които ще ми позволят в бъдеще да оборудвам лаборатория в България и обуча достатъчно хора, за да не се налага да тичат из Европата, за да успеят да си напишат някоя публикация.
продължавам нататък. какво означава "обезличаване" в резултат на висше образование? че всички мислим еднакво? че всички сме еднакво глупави ли? съжалявам, но определено не съм съгласна да ми бъде поставен подобен етикет. защото за тези 5 години измежду "магистралки, алкохол и трева", се научих да "разсъждавам". научих се да мисля логично, да съзирам връзките между нещата...противно на мнението, че жените не го могат. научих се да разчитам на себе си и уменията си: с клещи, поялник, горелка и прочие инструменти, част от ежедневната ми работа. ако това е промиване на мозъка...приветствам го.
запознах се с много хора от различни нации, открих сходно на моето мислене у колеги, за които дори не бих го предположила и се научих да ценя още повече родината си...това, което приемах за даденост и което ми липсва до болка.
това е лично и доста емоционално възприемане на нещата. може би мнението ми важи само за т. нар. естествени науки, може би при останалите е различно...а може би "висшето" може да бъде оценено само от човек, който е мечтал за това, който е посветил на учението почти целия си досегашен живот.
ако бях отишла в Софията, само за да избягам от провинцията и да се забавлявам и развратнича в Студ. град, щях да приема тези 5 години (+3) за пълна загуба на време...
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.