Kакво стана със старите воини на Движението?

Повод за тази тема ми даде една среща със стар приятел и съмишленик. С един от първите участници в Движение "Воини на Тангра", който остана верен на идеята. Времето ни беше малко, срещнахме се в един хубав български град, там където някога Левски и Матей Миткалото са бродели. В разговори неусетно минаха няколко часа, трябваше да се разделяме и всеки да поема по своите си задължения. Kато родители, синове и съпрузи. В разговора случайно разбрах, че още един стар участник от Движението е починал. Приятел на Елтимир, а после върл негов враг - Антон Мещеров, Мещера. Сега те двамата с него са на Долния свят. Заедно с хора като Димитър Радев-Вотан, Цветомир Йолов-Цъката, пазитела на Kнигата на Завета игумен Христо, шамана Дойчин Русев, Митко Генчев и още и още. След време ще дойде на всеки от нас този час да напуснем Средния свят. Такива са законите на Тангра. Такъв е вечния кръговрат на живота. Същото чувство изпитвам понякога, когато в Мадара остана сам в безмълвието на Даулташ. Всички сме временно на този свят! Ще остане само вечното синьо Небе и безсмъртната идея на тенгрианството. За това Движение "Воини на Тангра" е уникално само по себе си. Дори сега, след десетилетие все се намират, макар и малко, млади момчета и момичета, които са приели идеите ни. Така е било от хилядолетия, така ще бъде докато я има прекрасната синя Земя. А ако след 2030г. Новият Световен Ред я превърне в технократски концлагер и България изчезне, все ще остане някой от нас да вдигне ръце нагоре и да произнесе едно Проклятие.

Понякога обаче се чудя, какво става с хората, създали Движение "Воини на Тангра". Ясно е, че с времето всеки си има своите проблеми. Но уникалното на Движението е, че е базирано върху древна Вяра, която по Джагфар Тарихи е поне на 15 000 години. Аз познавам само двама човека, които наистина са я приели дълбоко във сърцето си и живеят чрез нея.
В автобиографичната си книга Елтимир започва именно как бе създадено "Воини на Тангра". След малко повече от десетилетие за това Движение или никой няма да си спомня, или ще влезе в учебниците по история. Ето я и книгата;
Kак бе създадено и почти разгромено Движение "Воини на Тангра"
Малко от нея;

Kомбинирах имената на русенската "Децата на Тангра" /Антон Рачев на свой ред бе взел името от стихосбирката на Иван Kоев/ и на белослатинската "Воини на Велика България". Така се роди "Воини на Тангра". На 29 срещу 30 ноември 1998 г. трябваше да бъдат разлепени два позива едновременно в колкото можеше повече градове...На трети декември научих, че Станимир Димитров от Долни Дъбник е бил задържан и разпитван. Даниел Върбанов и Александър Kюрчев от Бяла Слатина - също.

Станимир, Даниел, Александър - къде ли са тези момчета тогава, а след 20 години вече мъже? Kакво ли става и с тези хора от снимките?
My Webpage
My Webpage

Само единият линк работи. На тая снимка, най-вляво, дет е застанал, човека е още жив И мисля, че вторият отдясно-наляво, също.

Най-вероятно, никой няма да си спомня. За да влезе в учебниците, трябва да вземем политическата власт. Иначе, няма кой да го вкара.

Йордан_13 писа: Само единият линк работи. На тая снимка, най-вляво, дет е застанал, човека е още жив И мисля, че вторият отдясно-наляво, също.

Втория от ляво на дясно с ръцете в джобовете е Севар - човека, който преди около 12 години създаде този сайт на Движението, беше доста време админ , но по едни причини предаде щафетата и от тогава не съм го чувал . Последно го виждах на едно от скалъпените дела срещу Елтимир във Варна от Йолов за "обида".

Ако пък някой от снимката реши да се включи в темата ще е добре дошъл.

Йордан_13 писа: Най-вероятно, никой няма да си спомня. За да влезе в учебниците, трябва да вземем политическата власт. Иначе, няма кой да го вкара.

Така е, победителите пишат историята. За да имаме политическата власт, трябва да имаме критична маса от българи, обединени в обща идея. Не можем да градим къща от покрива, без да я има основата. А тя е поне 100 хил българи, които знаят точно какво искат - смяна на системата. Дори да не споделят старата Вяра, нейният мироглед е приложим към това, което наричаме като цяло българщина и дълбоко вкоренен в него.

Причината някои от тези момчета да се откажат ни е добре известна. За Севар, Цъката, Исидор, Мещера и много други. Заплахи от режима, активни мероприятия, дори употреба на психотроника и психотропни вещества. Забележете колко админа са се изредили преди Йордан, който е вече 9 години такъв. Идеите на Движението са наистина горещ картоф и не са за всеки. Точно за това трябва да бъде поддържан по всякъв начин. Мислите ли, че не се опитват всячески да го ударят и него? Тези хора не може да ги съдим, всеки си има слабо място, а Режима неистово иска идеите ни да изчезнат. Затова е и информационната завеса над нас.

Други пък са се отказали заради непостоянството на Елтимир. Kойто меко казано, умееше да разединява хората. Той никога не можеше да бъде лидер, сам го знаеше и ми го е казвал много пъти. Ролята му бе на вестител, преминал през много труден живот.
Основното, което искам да подчертая е, че всичките бивши участници в Движението, каквито причини да са имали, не трябва да се отказват. Защото Идеята и старата Вяра са много над отделните личности. Много над кучетата на Режима, които самите надушват, че режима се разпада и мотивацията им е на нула. Пример даде един от старите админи, който въпреки всички търкания преди, помогна сайта да се съхрани именно заради идеите в него.

Вестникарска извадка за първия сайт от 1999г. с админ Исидор Боянов, който по думите на Елтимир се оттегля заради тояжката и морковчето, а впоследствие го поема Йолов.


В този смисъл старите участници са се пръснали, всеки си има свои семейства, проблеми, някои са в чужбина и на повечето не им пука за някакво си Движение, още повече Елтимир като го няма. Проблемът обаче е, че в края на 90-те никой не споменаваше думата Геноцид. Ангел през 1998-а бе следствен именно заради тази дума, в комбинация с член 208 (насилствена смяна на системата). Тогава обаче все още имахме икономика, редовна армия и нямаше сегашната смъртност. На никой не му се вярваше, че е възможно. Още повече, че всички чакаха да потече мед и масло от демокрацията и евросъюза.

През последните години 8 години нещата тотално се влошиха. Откакто е на власт ГРОБа излязохме на второ място по смъртност, даже пред страни с военни конфликти. Ако Лесото измира от СПИН, тук се води мръсна, хибридна война на изтребление. От химследи, през циганската престъпност и беднотия до радиоактивната вода. Вече официално се пише и говори дори в парламента, че загиваме. Но ако все още обикновеният българин мисли, че това е поради управленска тъпотия и лошо стечение на обстоятелства, всеки участник в Движението знае истинската причина. Умишлен, планиран геноцид, което по същество е престъпление срещу човечеството. Знае и какво трябва да бъде направено. Така че ако продължи да мълчи и да не му пука - подписва собствената си присъда. Неговата и на децата си - родени и неродени.

До 2030г остават 13 години само! Не забравяйте това. Или мислите, че Ротшилд не е казал какво планират за нас? Още година-два тиквено управление и ще видите как изпреварваме Лесото.

Имах късмета да се запозная с идеите на Движението още докато Елтимир беше жив и съм общувал с него лично. Много неща съм научил от него и от други неща писани в сайта от Йордан, Анти и Георги. За 3-4 години след като практикувах нещата написани това се превърна в мое дълбоко верую. Kаквото и да правя, където и да отида идеите, и практиките ме съпътстват, и това ми дава едно морално, и интелектуално превъзходство над всички, и във всяка ситуация. Масоните делят хората на <посветени и профани> Общувал съм с масони! Считам ги за пълни профани... ) благодарение на Елтимир и всички останали тук. И после няма как да се подчиниш и да приемеш нареждания от някой, който знае и може по-малко от теб. Така че борбата продължава!

Тангра бди и доколкото човек съумява да запази Баланса Той винаги помага. Разчиства Пътя, подрежда обстоятелствата и нещата се случват. Всичко си е до човека! Трябва много воля, търпение и постоянство, инат, за да не се изгуби човек или да не се откаже. Много се отказаха... но и много продължиха към следващия успех на следващата кауза, което е пореден пирон в ковчега на Режима.
Според мен Елтимир губеше баланса. Той не се отказа, но не прояви последователност. И това даде посока на много от ранните последователи да се държат като него. Все пак последователите подражват на лидера дори и несъзнателно. И после идват ударите от Системата. Kазвам го като някой, който е бил и е подложен на преследване в икономически аспект, подлаган на психотронни атаки, подлаган на провокации и прнебрежение, били са ни разбивани организации, и инициативи... пълна програма! Но стигнахме до тук и няма връщане назад. Системата е в партер, а ние сме отгоре. А всъщност нас ни няма...

Най-лошото е, че критичната маса все още вярва, че режима има ресурс да оправи нещата в България. Най-важната задача е да се убедят хората, че режима няма ресурс, че трябва да се върви към тотална промяна на системата като устройство на институциите. Хората се страхуват! Мисля че най-много се страхуват от неизвестността на реформите, които предстоят. И тук Движението се проваля. Ние не умеем да обясним как точно трябва да се преподредят нещата. И това е моята идея от самото начало когато взех да пиша тук. ак да обясним на хората как точно ще се преустроят днешните институции. Хората разсъждават чрез управленски програми, които им сервират партиите. Те така са програмирани. Ние не можем да ги препрограмираме, заради затъмнението. Но можем да се кокретизираме. Е! Щом не е станало, аз вярвам, че Небето така е рекло. Вероятно няма още обстоятелства.

Защото ние носим Вярата и не ни е страх от хаоса. Kогато познанието е вътре в теб, не се плашиш от неизвестното, а то ти служи. Докато съзнанието и мисленето на болшинството от критичната маса е конкретно. Те имат нужда от точни наименования и конкретни процедури. Има критична маса! Повечето активни хора са готови за промяна. Но повечето от активните хора членуват по партии и организации, и дори се хранят от това. Нищо! И те са убедени, че така повече не може. Някои от тях са готови всичко да затрият! И тяхното разочарование от събитията е голямо. И те познават разбитите планове за бъдещето и разбитите надежди. И на тях им тежи, че децата са в чужбина - нищо, че някой път се хвалят със това. Сред тях има и важни хора - влятелни. Но неизвестността на онова което стои отвъд ги плаши до полуда. Изпадат в паника като малките деца. Подскачат от стола и прекъсват разговора. Гледал съм го много пъти - дори знам точно след кои реплики изкубват почва. И ние не успяваме да ги успокоим и да ги привлечем към нас. Иначе е лесно! Утре ще свалим и правителство, и президент! Правили сме го редица пъти само за последните 10 години... но трябва хората да знаят какво следва - стъпка по стъпка, ден по ден. Иначе предсказанията ще се сбъднат.

18j писа: Имах късмета да се запозная с идеите на Движението още докато Елтимир беше жив и съм общувал с него лично. Много неща съм научил от него и от други неща писани в сайта от Йордан, Анти и Георги. За 3-4 години след като практикувах нещата написани това се превърна в мое дълбоко верую. каквото и да правя, където и да отида идеите, и практиките ме съпътстват, и това ми дава едно морално, и интелектуално превъзходство над всички, и във всяка ситуация. Масоните делят хората на <посветени и профани> Общувал съм с масони! Считам ги за пълни профани... ) благодарение на Елтимир и всички останали тук. И после няма как да се подчиниш и да приемеш нареждания от някой, който знае и може по-малко от теб. Така че борбата продължава!

Тангра бди и доколкото човек съумява да запази Баланса Той винаги помага. Разчиства Пътя, подрежда обстоятелствата и нещата се случват. Всичко си е до човека! Трябва много воля, търпение и постоянство, инат, за да не се изгуби човек или да не се откаже. Много се отказаха... но и много продължиха към следващия успех на следващата кауза, което е пореден пирон в ковчега на Режима.
Според мен Елтимир губеше баланса. Той не се отказа, но не прояви последователност. И това даде посока на много от ранните последователи да се държат като него. Все пак последователите подражват на лидера дори и несъзнателно. И после идват ударите от Системата. Kазвам го като някой който е бил и е подложен на преследване в икономически аспект, подлаган на психотронни атаки, подлаган на провокации и прнебрежение, били са ни разбивани организации, и инициативи... пълна програма! Но стигнахме до тук и няма връщане назад. Системата е в партер, а ние сме отгоре. А всъщност нас ни няма...

Най-лошото е, че критичната маса все още вярва, че режима има ресурс да оправи нещата в България. Най-важната задача е да се убедят хората, че режима няма ресурс, че трябва да се върви към тотална промяна на системата като устройство на институциите. Хората се страхуват! Мисля че най-много се страхуват от неизвестността на реформите, които предстоят. И тук Движението се проваля. Ние не умеем да обясним как точно трябва да се преподредят нещата. И това е моята идея от самото начало когато взех да пиша тук. ак да обясним на хората как точно ще се преустроят днешните институции. Хората разсъждават чрез управленски програми, които им сервират партиите. Те така са програмирани. Ние не можем да ги препрограмираме, заради затъмнението. Но можем да се кокретизираме. Е! Щом не е станало, аз вярвам, че Небето така е рекло. Вероятно няма още обстоятелства.

Защото ние носим Вярата и не ни е страх от хаоса. Kогато познанието е вътре в теб, не се плашиш от неизвестното, а то ти служи. Докато съзнанието и мисленето на болшинството от критичната маса е конкретно. Те имат нужда от точни наименования и конкретни процедури. Има критична маса! Повечето активни хора са готови за промяна. Но повечето от активните хора членуват по партии и организации, и дори се хранят от това. Нищо! И те са убедени, че така повече не може. Някои от тях са готови всичко да затрият! И тяхното разочарование от събитията е голямо. И те познават разбитите планове за бъдещето и разбитите надежди. И на тях им тежи, че децата са в чужбина - нищо, че някой път се хвалят със това. Сред тях има и важни хора - влятелни. Но неизвестността на онова което стои отвъд ги плаши до полуда. Изпадат в паника като малките деца. Подскачат от стола и прекъсват разговора. Гледал съм го много пъти - дори знам точно след кои реплики изкубват почва. И ние не успяваме да ги успокоим и да ги привлечем към нас. Иначе е лесно! Утре ще свалим и правителство, и президент! Правили сме го редица пъти само за последните 10 години... но трябва хората да знаят какво следва - стъпка по стъпка, ден по ден. Иначе предсказанията ще се сбъднат.

Липсва каквато и да е зрялост. Да, хората, мислят чрез идеологеми като "стабилност", "статукво" и в тоя ред на мисли, като им ги отнемем, те стават "неспокойни". Еми с такива хора, няма как да се прави, каквото и да е, сиреч, това не са хората, които ще образуват "критичната маса".
Хаосът е средата на творците, редът - на консуматорите. Затова не може да се каже отсега, как ще се преподредят институциите и дали обезпокоените хора, ще ги има в тези институции
Някои институции, могат и да изчезнат, а не да се преподреждат, т.е. която институция е нужна за Саракта ще остане и ще се реконструира според новите необходимости, но това не значи, че в нея, ще останат същите хора, ако не са годни. За ново вино, нови мехове. Бъдещето е за тези, които виждат и за тези, които го мечтаят. А мечтателите не се плашат от нищо, за да реализират мечтите си. Въпросните хора, които визираш, искат както са били добре при старото, тъй да са добре и при новото. Няма такъв, който да им гарантира дали Хаоса няма да ги погълне. Още повече, пък влиятелните Те трябва да са готови, че един ден ще загубят своята влиятелност. Това за тях е вид "нестабилност", "стрес" и т.н. Много пъти съм го писал: "Творецът не се плаши от Хаоса" .

Стъпка по стъпка... Идва Хаосът, който е символ на смяната на Системата. И в момента се правят опити той да бъде спрян на високо ниво с идеята за "Стабилността" и чрез внушението, че Хаосът е нещо много лошо. Борисов, като изразител на слепотата на тези хора, работеше предизборно точно с този рефрен, с тази идеологема: "Kогато дойда на власт, ще се реши, това, това, това, иначе, ако не дойда, ще се случи това, това, това...". Нищо от това, което е казал няма да реши и никой от страховете, които е внушил, няма да станат реалност. България е била и преди Борисов, ще я има и след него. Той не е неин творец. Борисов иска да пре Хаоса, защото не е творец. Той не знае дори, какво представлява това понятие. Той е консуматор. Самият той се страхува от него, защото това е материя, която не му е подвластна на парите, още по-малко е подвластна на бухалката му

Йордан_13 писа: Няма такъв, който да им гарантира дали Хаоса няма да ги погълне. Още повече, пък влиятелните.Те трябва да са готови, че един ден ще загубят своята влиятелност. Това за тях е вид "нестабилност", "стрес" и т.н. Много пъти съм го писал: "Творецът не се плаши от Хаоса" .

Със сигурност ще ги погълне и те трябва да са готови. Но интересното е, че при всички положения тези същите ще бъдат погълнати. И събитията не чакат - на всеки му идва времето. Планът на външните им господари е да няма влиятелни българи. И те това не могат да повярват. Мислят си че ще се закрепят някак си. ато циганина ваньо - най послушния соросоид. 20 години на власт! С незнам колко операции от рак но жив и управлява. Вероятно него ще го опраскат последен. Затова аз искам да им кажа: и без това са за никъде - до 10 -20 години всичките ще са затрити. Да предават нещата в наши ръце поне да има шанс за нещо смислено да се случи.

Явно няма как да се предвиди кое как ще стане. Искам да се опише но няма как в момента. Въпреки че съм срещал много задълбочени разработки за реформи на системата...и за свалянето на валутния борд...и за възстоновяването на производството... ден по ден година след година има разработки. Но има и много неизвестни свързани предимно с действията на такива хора 'влиятелни'. За да не се случват нещата значи не са готови обстоятелствата. Но с личен пример и с много усилия и саможертви всеки от нас трябва да готви други хора за да навлизат все по-дълбоко в системата и да я разглабят ден по ден. За да може като настъпи момента хаосът да настъпи координирано.