Преди време някой беше питал; "Ако Тангра е толкова велик и Колобърският съвет толкова силен, защо допусна да се случи клането на староверците и колобърите при Борис?".
Отне ми време да схвана, че всъщност за Небето смъртта е просто преход от една форма на душата в друга. Че българите ги е имало от 15 хиляди години в държави. И четейки Летописите на Джагфар става ясно, че не винаги са живели в мир и хармония. Така че събитията от 865г. са били част oт вечния коловрат на живота. Както и Омуртаг е казал "човек и добре да живее, умира и друг се ражда". Трябвало е да усетим и другата страна на медала, живота в робство. Това е пак свързано с горенаписаното от Данчо, само че касае вече българите като общност. Избират друг път, изглежда утъпкан в началото, но той води към робството. И не всички несъгласи са били избити, иначе нямаше да има богомили, нямаше да я има и Книгата на Завета. Нямаше да ни има и нас, 12 века по-късно. Всъщност, Проклятието е направено именно от тенгрианин на мадарското плато. Тия драматични събития са могли да минат и заминат. Но Проклятие, направено както трябва от колобър - Българският Бог просто го е чул и изпълнил клетвата му. А тя е забележете, за определен период от време - 100 цикъка или 12 века. Макар дълъг, в сравнение с 15 хилядолетия е нищо. Но е за определен период. Ако в клетвата е било поискано да изчезне България завинаги, нямаше да бъде чута от Небето.
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.