За съжаление много възрастни и не толкова възрастни хора умират в мизерия, но с Татовото име на уста. Жалко е да гледаш как един народ е бил зомбиран в една насока 45 години, а сега го манипулират в друга, не толкова различна от първата. Със старите хора отдавна съм се отказала да споря за фалшивото им дребно щастие по времето на социализма, защото няма смисъл. Мозъците са им промивани толкова дълго, че те до смъртта си няма да се откажат от тези твърдения. Мислят си, че да живееш за едната панелка и лада и нямаш затруднения да си купиш заводски хляб и кисело мляко е равно на щастие и висок стандарт... Но положението сега наистина е много, много страшно. Raubtier много правилно се изрази за ценностната система на младите.
А за войната няма да коментирам- само ще цитирам фраза от една песен "Там, където Духът е мъртъв и оръжието не помага".
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.