Единственъ и Единственна

Иван Дяков - Ела Се Вие Превива
Не мога да пусна клипа, но виждамъ кадъра и благоговея. Прастаръ Български обичай, далече отъ преди Христа. Не е ли тази красота отъ Тангра закодирана въ всяко едно човешко сърце? Отъ какъ са Българите на Земята водели са се по този Небесенъ Животъ. Всичко друго е заигравка безплодна. За това евреите насадиха въ мисленето на хората, че честъ е да се сменя половинката като носни кърпички, но това е противоестестенно за човека и носи страдание. Нима има човекъ на Земята, който да се усети истински въ същностьта си, кога е отшелникъ, или кога е другата крайностъ съчетващъ се съ много “половинки”?
Азъ виждамъ че коренната причина за топенето на нацията ни е точно разрушението на Небесната красота слязла на Земята отразена въ този клипъ. Евреите приспаха небесните закони въ сърцето на човека за Единственъ и Единствена. Това е причина надъ причините за топенето на нацията. Няма ли я любовьта въ сърцето на човека къмъ половинката му, той е слабъ, безцеленъ, загубилъ усетъ за време и пространство, както и за себе си дори и лесно управляемъ е. Има ли я, и взаимна ли е – невъзможното става възможно. Споредъ евангелието Христосъ е рекълъ: “Вяра колкото синапово зрънце планини повдига” . Българите са казали: “Сговорна дружина - планина повдига” Като я няма Любовьта, сговарянето го няма, мотивътъ за движение го няма и вървежътъ и вярата не съществуватъ. Преди вярата и преди всяко задвижване е Любовъта. Ако се възвърнатъ истинските Семейства на Любовь, Българите ще станемъ много силни и тогава ще въведемъ Небесното Царство – Българскиятъ Сарактъ на Земята. Другояче няма какъ да стане.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

При кладенеца в село Артакларе (днес Крушаре) retrobulgaria.com/sbnn/STRER.html

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Вечна прегръдка. Светилище на село Атия.
Земната равнинна проекци на вечно Влюбените се явява по Еньовъдень - два слънчеви триъгълника, аха, аха ще си докоснатъ върховете. Но истинското сливане е горе на Небесната твърдь - Духа. Земната Любовь кога е следствие Духа носи радость и сила. Тя е плодотворна. Няма ли го Духа, плътското сливане рано или късно носи адска непоносима скръбъ и е безплодно, то е нищо, просто залагалка, забавление, изхабяващо силата на плодородието и дори насилие.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

"В 866 г. канабагатура Сондоке (името е прабългарско) е бил включен в състава на посолство, изпратено от цар Борис I при папата в Рим. Една от нощувките по пътя е била в манастира Чивидале в Северна Италия. И там боляринът е записал в евангелието на манастира списък на семейството си, за да му четат монасите молитва за здраве. Боилът е имал две законни жени (езическият български закон е позволявал многоженството) и макар от три години християнин, Сондоке си ги запазил. Явно в случая е действал принципът „узаконено заварено положение“. Втората жена на Сондоке се наричала Собеслава, а децата му от нея — Велегнев и Богомила..."

Димитър Съселов. В книгата си “ПЪТЯТ НА бЪЛГАРИЯ”, за първи път издадена през 1936 год., на стр. 105, относно жените в Хунорската империя, се казва:

“ Жената у ХУНОРИТЕ никога не е била робиня. Дори отвлечените, пленените или получени в данък чуждородни момичета, у Хунорите преставали да бъдат робини. Тук те ставали майки на Хунорския народ и били зачитани като такива. Никога у Хунорите жената не е могла да бъде разменена, продавана или преостъпвана, както това се случвало, например в Китай.
Наистина синовете и братята на умрелия Хунор са били задължени да вземат останалите от умрелия им баща или брат жени, но това било дълг на синовете и братята, не тяхно право, не и задължение за жените….. Жените на умрелия Хунор имали троен избор: да последват в гроба своя съпруг, да се оженят за братята или синовете на умрелия или да останат, като мйки в дома на собствените си синове…”.
На стр. 42 четем: “Нищо не е било тъй желано и необходимо за Хунорите, както увеличаването броя на тяхното население… Нуждата от повече бойци карала Хунорите да прибират младежите още в твърде ранна възраст. Нуждата от повече майки поставяла много пъти, като главна и единствена цел на техните походи отвличането на млади жени и момичета.
Същата необходимост – да имат колкото се може повече бойци и майки, ги е принуждавала да бъдат многоженци”.

www.gotquestions.org/Bulgarian/Bulgarian-polygamy.html

Въпрос: Защо Бог позволи в Библията да има полигамия/бигамия?

Отговор: Въпросът с полигамията е интересен заради това, че повечето хора днес гледат на многоженството като на неморално нещо, макар Библията никъде да не го осъжда изрично. Първият случай на полигамия/бигамия в Библията беше този с Ламех в Битие 4:19: „Ламех си взе две жени”. Няколко известни мъже в Стария Завет бяха многоженци. Авраам, Яков, Давид, Соломон и други имаха множество жени. Във 2 Царе 12:8 Бог каза чрез пророк Натан, че ако жените и наложниците на Давид не са достатъчни, Той е щял да даде още. Според 3 Царе 11:3 Соломон имаше 700 жени и 300 наложници (съпруги с по низш статус). Как трябва да гледаме на тези случаи с полигамия в Стария Завет? Има три въпроса, които трябва да намерят отговор: 1) Защо Бог позволи полигамията в Стария Завет? 2) Как Бог гледа на полигамията днес? 3) Защо имаше промяна?

Земна проекция на Вечната прегръдка отъ къмъ западъ

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Земна проекция на Вечната прегръдка отъ къмъ изтокъ

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Въ близъкъ планъ
Снимките са правени 24 юни, 13 - 13:20 часа

На всякъде по светилищата е образъ на Единственъ и Единственна. Дали като изваяни скулптури на мъжъ и жена (забележете: мъжъ и жени въ най древните предпотопни светилища до сега не сме видяли), дали като загатнати силуети на влюбени някъде са съ нимби, дали като абстрактни форми избягали отъ натуралната анатомия, но твърде силна изразяваща привличане и прегръдка, навсякъде Единственниятъ и Единственната се повтарятъ, като много важенъ мотивъ.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Ще е нужно да издиря, сбера снимки и да направя по нататъкъ албумъ, животъ и здраве, за да се види, който има сърце да види че, приказката за Единствениятъ и Единственната не е отъ времето на християнството. Вслушайте се ако можете въ себе си, въ сърцето си! Отъ какъ святъ святува сърцето на човека търси единственната си половинка, че така го е устроило Тангра. Днесъ понеже хората се отдалечиха отъ Небето, сърцата имъ са частично или напълно повредени. Дедите ни някога са били въ тази си цялостъ, истинска радость, кога са съ любимата/любимия. И някогашната красива Приказка дали външно само, или и въ същината си се е отразила въ фолклорните ни обичаи. Свидетелство е творчеството на Българите. Отразено е Небето въ музиката и ръкоделията Български. Само кой е вдъхновенъ отъ любовь може сътвори такъвъ Небесенъ редъ на Земята. Днесъ Приказката почти е унищожена. Още макаръ и рядко, срещатъ се добри семейства. А някои сватби частично възстановяватъ древния ни обичай. Многоженството е възникнало въ по късенъ етапъ. Въ най старо време, кога хората са били близо до Тангра тогава ахъ... много имамъ за разказване... ще каже някой, къде са ми доказателствата, къде са писмените извори? Ами всеки може да прочете, ако малко се опита да намести сърцето си, та да го доближи до Небесниятъ редъ, всеки може да прочете. Посланията отъ камъкъ са навсякъде. Та някога преди да възникне многоженството, хората не са воювали. Живеели са въ миръ, както на Небето е, било е тъй и на Земята. Най малкиятъ е билъ оцененъ като най значимъ. И всеки въ всеки виждалъ е Богъ. Но какво е станало, не зная. Отъ сетне записките на прастарите светилища свършватъ и азъ предполагамъ, хипотеза логична е, че хората като започнали да враждуватъ помежду си и мъжете са намалявали, жените къде родили, къде не, оставали сами. Някои не са могли и да се омъжатъ. Раждаемостьта намалявала драстично. И родовете за да могатъ се възпроизвеждатъ, тогава именно въвели многоженството. Христосъ е училъ за същностьта на прастарата Вяра, за приказката на Единствениятъ и Единственната, но и Той не би отрекълъ многоженството въ случай, че родътъ е застрашенъ отъ заличаване. Кога тъмните сили налагатъ христианството като държавна религия, те всячески злоупотребяватъ съ Учението на Божиятъ Синъ. И всичко кое работи за погибелта на Българите задействали са го хитро и измамно чрезъ религията. Та естественно забрани ли са многоженството подъ предлогъ, че Христосъ е наредилъ, а въ същото време избивали са мъжете. Ситуацията и днесъ не е по различна. Сега авторитетъ не е толкова религията, а висшите сили, европейския съюзъ, банките, рекламите, музиката изкуството. Емватъ и яко бъркатъ въ умовете най вече на децата, докато сърцата се деформиратъ. Мъжете сякашъ са по засегнати отъ жените. Почти не остана мъжъ на тази клета земя Българска, кой да може като запали Сърцето на Жената да го поддържа поне докато зачене и роди белкемъ рожба отъ него. А за Жената нужно е свещенниятъ огънь до старостьта й да гори, и никога да не се допуска сърцето й да се вледени и падне на земята, защото, казано е някогашъ, че кога сърцето на жената падне, тогава народа става уязимъ. Та днесъ тъмните сили така втълпяватъ: пални бенгалски огънь, дай да й се налюбувамъ че е красива плъть и после за нея време и сърце нямамъ, че мерака ми е за следващата плъть да обладая. Но това братя е безплодно и носи адска мъка, непоносима на Жената. Скръбьта й рано или късно ще разберете, по причинноследствениятъ законъ. Да имате повече отъ една жена, значи да можете да накарате всяка една жена да се почуства като Единственна, и ако имате възможностъ да ги приберете всичките подъ единъ покривъ, да ги топлите и закриляте, ако не, поне да поддържате огъня въ сърцата имъ отъ разстояние, че да ги направите майки. Колкото е чудо презъ пространството, непорочно зачатие да ги направите майки, толкова е чудо при сбиране я има единъ, или три пъти въ година да може жената да зачене. Жената нужно е да е винаги до мъжа си. Дори и съпругите, трудно раждатъ, че яко атакуватъ плодородните органи на жената. Ако има истински мъже, наистина многоженството е времененъ варианъ, сапсение за Българскиятъ родъ, докато той се възроди. Но почти не се среща мъжъ, който да има толкова зарядъ и сила, че само една жена да топли, а какво остава за повече отъ една. То и за жената е нужно да не се поддава на ревностъ, ако живее и съ други жени при мъжъ си. А ако е далече отъ него много сила й е нужно, за да отчува рожбата си. Ако сърцето на мъжъ й успява да е и съ нея, тя ще има сила. Ако не, тагава Небето да е на помощь. Та многоженството е времененъ вариантъ. Но Българите кага сърцата имъ са били на място, знаели са какъ да прилагатъ древната Приказка за Единствениятъ и Единствената дори и въ многоженството. Много зарядъ и сила са имали. За жената мъжъ й билъ Единственъ, жените му - сестри. А мъжътъ можелъ да се обхожда къмъ всяка си жена, като съ Единственна и винаги ималъ време и сърце, за да поддържа огъня у всяка една. Къмъ чуждите жени, никогашъ око не хвърлялъ, за да не се разпилее силата му предназначена за голямото му семейство. Та нека Братя ако искаме да сътворимъ Бъдещето на България, нека си възвърнемъ древната Приказка за Единствениятъ и Единственната.

Жената
www.voininatangra.org/modules/xcgal/disp..._order=0#comment2322

voininatangra.net/gallery/11-publichna-g...aida/2233-dsc_5563-1
Три е много важно число. Колко камъка на три точки се крепятъ... На земна равнина ако нямашъ три опорни точки падашъ. Ще кажете стоимъ на два крака... Анатомията на ходилото е сътворена така че то да се крепи на три точки. Любовьта ако не се крепи въ Триединството на разумъ, сърце и тяло тя е страдание и пропасть, адъ въ който се пържишъ, водата е до устата ти, но неможешъ отпи. Съ Любовьта шега не бива. Подходилите къмъ нея лековерно рано или късно пропадатъ. Тъй че Три е важно. Не искамъ да страдате! Но кога човекъ люби и любовьта му е несподелена той иска да умре за любимия/любимата и дори и да знае че ще страда, втурва се самъ въ пропастьта, иска, но не може да умре.