Какво би станало, ако тогава..?

Тук трябва да се отиде в друг план - да се разсъждава и да се работи в посока, за да може нашата Егрегора да се възстанови, и съзнанията, които слизат на средната земя да са наситени с изконните български ценности. Много работа имаме, а нямаме никакво място за носталгия или отчаяние..

Ние не решаваме какви съзнания слизат на средната земя. Това го прави Елериг Кан. Засега, в крайните времена от Забранените години ни пращаше... сами виждаме какво. Дали ще се променят нещата в толкова кратък срок вече, не знам. Не става дума за отчаяние, а за реалности. Иначе този въпрос е обсъждан отдавна и си позволявам да копирам едно мнение, много силно написано. С изтеклите 3 години остава актуално, макар и не толкова оптимистично. Затова и казвам, тия месеци сме на възлов кръстопът, както през 1989 година.

Спартаковците, които ще се родят и вече са се родили, става въпрос за една нова генерация, която няма да е многобройна, защото не количеството решава съдбата и създава бъдещето, а качеството, но ще се родят, на местото на мнозина, които ще умрът, за да освободят место. Това е, кръговрата и нека някои хора, да не ми се сърдят.
Не аз ги решавам тие неща. Тие хора са много нужни, защото те притежават потенции, които нямат нищо общо с нашето мрънкане, плач и кахърене днес, колко сме бедни. Тях не им пука, дали са бедни или богати или дали живеят модерно. Защото те не идват да съществуват, а за да създават. Това са душите на нашите велики деди и те ще оцелеят независимо репресията на новия световен ред и ще нанесат съкрушителен удар в сърцето на световната змия, ще отрежат главата й, а от кожата й, ще направят препаска за плодородие. Месото й ще стане храна за тяхното поколение и възвръщащия се Златен век за човечеството. Толкова.

www.voininatangra.org/modules/ipboard/in...hp?act=ST&f=6&t=2886

След около 3 години от горния текст

---

Около мен е бяла пустош и нищо не свети, дълбоки 1 м преспи. Няма никой. Ето това е описание на това, което наричаме България, днес. Само моят прозорец свети. Всички живинки са се събрали при мен. Раня ги, защото няма как, животът трябва да се запази. Студено е доста. Друга топлина няма, освен моят огън....
По добре да си сам сред сенките, отколкото да си сам сред свои.

---

Колко ли пламъчета трябва горят в пустошта, за да възкръсне жар птица? Защото наместо повече, стават все по-малко Нещо не е както трябва.

Аз бях на оня митинг. С Николай Галев в момента сме в лоши отношения, но трябва да призная. И той, и Милчо Попов и аз, и още някои от нашите приятели спасихме Илия Минев да не го пребият копелетата на Александър Каракачанов. Големият телевизионен герой Петър Николов Гогов тогава стоеше на трибуната и даже не гъкна. После отидохме в Южния парк, където бай Илия държа реч. После се събрахме в тесен кръг в ресторант "Камен дел". След това в дома на Иван Найденов - Байко. После се разотидохме. Имам и снимки, но не успях да ги открия. Явно са заминали с унищожения компютър. Ще ги сканирам и ще ги пусна пак. Това е история, не бива да се забравя.

Илия Минев... Дали имаше 50 кила или нямаше. Но Държавна сигурност се страхуваше от него. Не го пуснаха да дойде и да кръсти дъщеря ми. Дойде леля Ангелина, съпругата му. И все пак Илия Минев е кръстник на дъщеря ми. Живееха с пенсията на жена му, на него не му дадоха и пенсия. Гледаха и фастъци в градината, с това преживяваха. Нямаха бойлер и топла вода. Занесох им и и монтирах една "Юнга", поне топла вода да имат. До 1990 година някак кретаха. После всичко рухна. Когато мисля за тях, плача. Илия Стоянов Минев, героят на България за целия 20 век! Унищожиха го с глад и мизерия. Леля Ангелина почина преди него, а на него не му даваха пенсия, демократите гадни. Петър Стоянов и Иван Костов отказали. Знае ли някой как живееше тоя човек? Последният път го видях брадясал, едва стана от леглото. Вече и с ума не беше съвсем наред:
- Къде е леля ти Ангелина да направи по едно кафе?
- Чичо Илия, прощавай, ама леля Ангелина е починала.
- Да, бе, верно бях забравил.
А сега му вдигат паметници и пеят дитирамби. Не знам какво да кажа. Аз бях тоя, който му съобщих по телефона за падането на Живков. Той беше в градината, при фастъците. Леля Ангелина го извика и му съобщих.
- И с кого са го заместили?
- С Петър Младенов.
- А, добре, макар че за нас е все едно.
При последния ни разговор чичо Илия ми напомни тоя разговор.
- Помниш ли какво ти казах тогава? Че за нас ще е все едно. Сгрешил съм. Стана много по-зле.

Как се напих в дома на Илия Минев.
Вероятно съм единственият случай. Как стана? Ами венчаха ни, после отидохме у тях. Имаше и едно момиче с нас, не й помня името. Тя направи снимките в църквата. Дъщеря на Иван Жеков от Русе. Отиваме, сядаме и Илия Минев казва на жена си:
- Ангелинке, донеси от онова вино от избата, знаеш от кое.
Леля Ангелина се връща с две бутилки. Изми ги на чешмата, че бяга целите в кал.
- Това вино го е правил баща ми, за моята сватба. Ама аз взех, че отидох в затвора и виното остана. Та ще го пийнем на вашата венчавка.
Самият той не пи. Буквално дегустира от чашата на жена си. Аз обаче си изпих чашата. Леля Ангелина сипа още една. Хубаво, ама за 36 години виното взело, че станало на коняк. И ме хвана, какво да правя.
- Ангелинче, заведи Ангелчо да си легне, май го хвана.
После се събудих и не ме болеше глава. А после някои пишат за "бегли познанства" с хора като Илия Минев.

anti666 писа:

Тук трябва да се отиде в друг план - да се разсъждава и да се работи в посока, за да може нашата Егрегора да се възстанови, и съзнанията, които слизат на средната земя да са наситени с изконните български ценности. Много работа имаме, а нямаме никакво място за носталгия или отчаяние..

Ние не решаваме какви съзнания слизат на средната земя. Това го прави Елериг Кан. Засега, в крайните времена от Забранените години ни пращаше... сами виждаме какво. Дали ще се променят нещата в толкова кратък срок вече, не знам. Не става дума за отчаяние, а за реалности. Иначе този въпрос е обсъждан отдавна и си позволявам да копирам едно мнение, много силно написано. С изтеклите 3 години остава актуално, макар и не толкова оптимистично. Затова и казвам, тия месеци сме на възлов кръстопът, както през 1989 година.

Спартаковците, които ще се родят и вече са се родили, става въпрос за една нова генерация, която няма да е многобройна, защото не количеството решава съдбата и създава бъдещето, а качеството, но ще се родят, на местото на мнозина, които ще умрът, за да освободят место. Това е, кръговрата и нека някои хора, да не ми се сърдят.
Не аз ги решавам тие неща. Тие хора са много нужни, защото те притежават потенции, които нямат нищо общо с нашето мрънкане, плач и кахърене днес, колко сме бедни. Тях не им пука, дали са бедни или богати или дали живеят модерно. Защото те не идват да съществуват, а за да създават. Това са душите на нашите велики деди и те ще оцелеят независимо репресията на новия световен ред и ще нанесат съкрушителен удар в сърцето на световната змия, ще отрежат главата й, а от кожата й, ще направят препаска за плодородие. Месото й ще стане храна за тяхното поколение и възвръщащия се Златен век за човечеството. Толкова.

Ето това ми харесва.
Ние не решаваме, но все си мисля че от нас зависи, до голяма степен..
И ето благодарение на страданието, но и непоколебимостта на хора като Илия Минев, Елтимир, хората в този форум, други разни, които не виждаме и не чуваме, но не прекланят глави пред мизерията... заради усилията, въпреки страданието - това може да мотивира промяната в материала, които ни се праща

Щото в т.нар. западен свят - макар да не са расли в мизерия и макар и обществото им да се е формирало в избилието осигурено от ограбването на други народи (или точно заради това) - те са свели напълно глави пред злото и живеят послушно в него и дори изпитват комфорт. Коренна разлика има. Определно имам усещането, че нср у нас се провали, коренна е разликата между мирогледа на хората останали в България и този на западняците. Но ето тези редове са много важни, за да се разбере разликата:

Тях не им пука, дали са бедни или богати или дали живеят модерно. Защото те не идват да съществуват, а за да създават.

Аз бих го перефразирал: "...Защото те не измерват себереализацията си със спечелени пари и кариерно развитие, а с осъществяването на каузите, в които вярват."
Именно това е най-силното оръжие и това е тенденцията, която наблюдавам и която ми дава увереност, че трябва да се продължава двойно по-уверено напред.

Ще ми се да разкажа за за друг виден антикомунист, Стефан Вълков от Асеновград. Корав Българин, горянин. Виждал съм го да плаче да пъти. Първият път беше като ме заведе на гроба на Георги Гавазов. Убиха го ДС през 1984 година. Бай Стефан погали надгробния паметник и заплака. Втория път бяхме у тях. Звъни телефона, бай Стефан вдига слушалката и от очите му почват да капят сълзи. Беше починал брат му му, в Австралия.

Толкова много близки хора. Илия Минев, Стефан Вълков, Иван Долев, Любо Собаджиев, Едуард Генов... Няма ги вече. Прекрасни хора, за които ми е тъжно. А мен защо още ме има? Искам да ида при тях.

Храна имам, но не мога да поемам никаква твърда храна. Боли ме непоносимо като преглъщам. А тоя боклук, кметът на Ботевград забранил да ми се оказва медицинска помощ. И всички приемат това за нормално. Май ние, Българите заслужаваме съдбата си. От рода Тертер съм, не съм случаен. Затова ми е болно. Дедите ми вият в гробовете си. А вие мълчите... Жалко и страшно. Но Елтимир ще се изправи пак, и ще стане за последна битка. Защото е Елтимир Тертер. Помнете кучета, потомъкът на Ассена ще влезе пак в бой с вас.

Може би не ви е интересно, но ще ви го разкажа. По време на Турско един клон от моя род отишъл в Балкана. 500 години там не стъпил турски крак - Радотина, Рашково, Краево. Защото там живеели Донови - Тертери. Донови, защото някога сме владеели земи около реката Дон. Било твърде опасно да се назовават Тертери, царски род все пак. Затова Донови. От там са ми всичките артефакти. А после... После последният Елтимир плаче. Но няма да се огъне, нито ще се пречупи. Аз помня кой съм. Аз съм Елтимир Тертер и ще умра като такъв. А после, после ще дойде Исперих! И той ще бъде Кана Ювиги. Щастлив съм, че ме нарече "дедо", това ми стига. Исперих Тертер ще управлява България.