Българка! Преди и сега

По принцип съм съгласна с теб за "новия морал". Но не забравяй колко много стойностни български сега живеят в чужбина и нищо лошо няма в това да се женят за чужденци (със сигурност не заради материалното, те и само могат отлично да се издържат!)- стойността на човек не зависи от националостта му!

---

Пиши на кирилица! И след това обяснявай кое е добре и кое не е. Тук не се приема чалгаджийската чатица! Това е последно предупреждение!

Модератор: Йордан-13

Стойностните българки са в България, колкото и малко да са останали. Нищо лошо няма да се женят за чужденци казваш. Аз пък казвам, че има. И ще ти поясня защо. В сравнение с другите народи, ние българите сме генетично свързани, както руснаците са свързани помежду си по тясно отколкото с българите, както нигерийците са свързани помежду си, и различните други народи. Говоря за народи, не за нации. Американците се водят нация, но те не са народ и в близките 2000 години няма да станат. В крайна сметка това няма да стане, докато разнообразието от нации там не се омеши окончателно в една хомогенна мулатска раса.
Нека продължа. Много от западно-европейските народи в миналото са се славели с красивите си жени. Кажи ми сега Европейска държава славеща се с красиви жени. Ще ми изброиш само Славянски и Източно Европейски държави. Причината според мен за този феномен е, че в западно европейските държави от много векове има порядъка богаташите там да експлоатират сексулано по бедната и красива прослойка от обществото. Богати (често пъти грозни) чичковци на преклонна възраст с пари покваряват красиви жени и провалят живота на много от тях. Така обществото губи красиви гени, които да се предадат нататък.
В момента същите процеси настъпват в Източна Европа с тази разлика, че вече идват и богати и грозни чичковци от чужбина да завличат красивата българска стока. Другото е че материалното мислене провокира и много от тях да си търсят чужденци.
Поразтърси се в този сайт и ще видиш, колко древен и велик народ са българите. Прочети във вестниците за демографската криза в страната и в цяла Европа. Причината е в глобализацията, която е организирана от едни проклети хора.
Мога да пиша още, но най-добре е сама да се поразтърсиш за останалите отговори от въпросите.

БЕЛА СЪМ, БЕЛА ЮНАЧЕ

Бела съм, бела, юначе,
цела съм света йогрела.
Един бе Карлък останал
и той не щеше остана, /2/
ам беше в могла утонал.

---

Ако въпросната девойка, не е била създадена от Българин баща, а от некой черен поклащащ се като павиан пред пълен халдилник, негър или мазен, оскотял от поркане и дрога енгилизин, тя никога не би изпяла:

"Бела съм, бела, юначе,
цела съм света йогрела."

Националността има не само огромно значение за стойността на личността, но и за нейното цялостно излъчване, поведение, дарби, характер и физическа хубост.

Jordan_13 писа: БЕЛА СЪМ, БЕЛА ЮНАЧЕ

Бела съм, бела, юначе,
цела съм света йогрела.
Един бе Карлък останал
и той не щеше остана, /2/
ам беше в могла утонал.

Най- красивата родопска песен! Слушал съм я от най-ранна детска възраст. Тогава, като ходехме на почивка в Студенец, хижарят я пускаше силно, за да ни поздрави и безбрежните родопски ливади ехтяха и допълваха магията на божествения глас на Радка Кушлева. Чувството беше толкова всепоглъщащо, че никога не усещах как сълзите вече са стигнали до устните ми и се стрясках от соления им вкус. Тогава не знаех какво е това вълшебство, което ме кара да плача от щастие, струваше ми се твърде странно, за да се замислям.

И до днес само като се сетя за нея всяко косъмче по тялото ми настръхва, а колчем я чуя, забравям къде съм, пренасям се на родопските ливади и усещам как душата ми се слива с Всемира.

А колко много значи думата 'бела' в тази песен! Това е най-важният символен цвят за нашия народ- цвят, с който българите са се идентифицирали от хилядолетия:

Момата от песента е Чиста, Непорочна, Светла, Непокварена, Честна, Благородна, Извисена, Красива, Лъчиста, Искряща.

Това трябва да бъде идеалът за българката днес, както е бил във всички векове.

Българки, бъдете БЕЛИ!

Искам само да допълня, че е нормално когато човек желае дете, детето да прилича на него. Детето е една от формите на нашето безсмъртие(физическо). И не само неговото дете, а и внуците и правнуците и праправнуците и т.н. Сами по-себе си народите са едни суперорганизми, живи супер хора имащи собствени имена. Ние принадлежим, към суперорганизма наречен българин и всички ние за него сме подобно на микроскопичните клетки в нашите тела. Не знам дали си запозната, но всеки ден в твоето тяло умират милиони клетки, който биват заместени от нови поколения клетки на тяхно място. На това се базира и принципа на регенерация на човешкото тяло при физически рани на тялото.
Да се върнем на суперорганизмите на планетата. Има много от тях. Някой от тези суперорганизми са отдавна умрели, като Древният Египтянин, Атлантидът, Шумерът, Персиецът, Евреинът и още много други. Други са били бити, малтретирани, разграбвани и поругавани и в днешно време са силно отслабени, въпреки славното си минало на велики народи. Такива са Българинът, Индианецът(Сиукс, Шайен, Навахо, Ирокез и т.н.), Монголецът и др. Има и народи-деца на други народи, такива са Сърбинът, Румънецът, Фламандецът, Швейцарецът, Шведът, Бразилецът и т.н. Народите притежават чертите на хора. Нещо повече притежават специфичните особенности на своите съставни клетки, а именно хората съставящи го.
Да поговорим за суперчовекът с името Българин. Това е болен организъм страдащ от амнезия(загуба на спомените) за своето славно минало. Все още е красив, но вече красотата му започва да чезне. Все още има своите интелигентни черти, но прогресивно изглупява. Вместо това все по-често ходи по барчета и дискотеки и освен за алкохол и пари, от друго не се вълнува. Българинът забравя езика си. Оф идват ми на главата и още сравнения, ама предпочитам да прекъсна.
Искам да завърша с думите на баба Ванга

МОМИНА СЪЛЗА

Хасан бей Оглу бе зъл и жесток управител на Хисар и неговите околности. Не един золум причиняваше той над трудолюбивото българско население. Всички трепереха от него и таеха в душата си голяма омраза.
Възседнал буен алест кон, придружен от цяла свита гавази, също на коне, Хасан бей Оглу кръстосваше из близките села и с любопитство и със зла мисъл надзърташе над каменните зидове, дано види някоя хубавица.
В такива дни всички се криеха. Носеха се само крясъците на кокошки и жалният вой на кучета.
Но ето че един ден той съзря в двора на беден българин млада, хубава и стройна девойка, която щом почувствува нечистия му поглед, се втурна в къщи и занемя от уплаха.
Трепна злото сърце на Хасан бей Оглу. Пожела я. Поиска хубавата българка да бъде в харема му.
Не помогнаха молби, ридания, протести и сълзи. Със силата на властта си той я изтръгна от ръцете на близките й, потопи ги в мъка и скръб. Въведе я в харема си. Но и там девойката не прекланяше глава. Продължаваше да се съпротивлява. Не даваше на бея нито сърцето, нито любовта си.
Хасан бей Оглу изреди всички средства, за да я укроти. Обещаваше й нови конаци, градини, прислуга, коприна и накити от злато и сребро. Но нищо не помагаше, нищо не сломяваше упоритостта й. Чиста все още беше любовта й към нейния избраник. За него тя копнееше през цялото време.
Тогава Хасан бей Оглу закипя от ярост. Реши жестоко да я накаже.
Беше хубав майски ден. Тих ветрец галеше младите зелени листа на дърветата, разнасяше аромата на пролетните цветя. Лееха се гласовете на пойните птички. Хасан бей Оглу разпореди да приготвят най-хубавите ястия и напитки. Покани скъпи и влиятелни гости.
Когато шумният и пищен обяд завършваше и вече всички бяха с повишено настроение, Хасан бей Оглу нареди на две ханъмки да съблекат непокорната българка, да намажат тялото й с гюлово масло, да й дадат тепсия с баклава и да я въведат при гостите, за да ги почерпи.
Затрепера от срам и обида девойката, но с решителен план в главата си тя пое тепсията с баклавата. Приведе леко глава и влезе при гостите. Всички ахнаха пред прекрасното й тяло.
На всекиго тя поднасяше баклава с поклон, но колкото наближаваше бея, толкова повече бушуваше нещо в душата й. Когато стигна до него, решителност изпълни цялото й същество и без много да мисли вдигна тепсията и с всичка сила я стовари върху главата на бея.
От силния удар Хасан бей Оглу падна мъртъв на земята. Настана суматоха.
Хванаха българката и още същия ден, заради тази й дързост, я осъдиха на смърт чрез изгаряне.
Късно след обед, когато слънцето бе вече залязло, хиляден народ се тълпеше с шум и врява точно там, където днес e изворът «Момина сълза». Наближаваше необикновеното зрелище.
Пъргави турци бяха натрупали голям куп сухи дърва и напалили буен огън. Пламъците му озаряваха цялата околност. После побиха стълб сред кладата. Скоро доведоха непокорната девойка. Зашумя тълпата, забуйствува, нададоха се викове и ридания. С мъка няколко турски заптии провряха през тълпата ведро със затоплен катран. Съблякоха девойката и намазаха голото й тяло с гъстата черна течност, качиха I на кладата, завързаха я здраво за стълба и я запалиха.
Дигна се дим, а после буйни пламъци обгърнаха гордата българка. Но тя не издаде ни стон, ни вик.
Видяха само как от двете й прекрасни очи се стекоха две бисерни сълзи.
Тозчас тълпата онемя. Точно там, гдето паднаха сълзите на девойката, бликна буен топъл извор. Този нов извор хората нарекоха «Момина сълза». Той и досега се нарича «Момина сълза» и облекчава болките на страдащите.
Сутрин, на обед и привечер, през всичките дни на годината хиляди посетители на Хисар, дошли от различни кътове на страната, се тълпят пред малката чешмичка на топлия минерален извор «Момина сълза».
Чува се тихо ромолене, глъч на хора, пълнят се чаши., стъкла, «хисарчета», стомнички. После всички се оттеглят на страна, под сянката на грамадните брестови дървета, и пият глътка по глътка бистрата като момини сълзи живителна вода с дълбока вяра в нейното целебно действие.
Много гости на Хисаря четат надписа над чешмата: «Момина сълза», но малцина знаят кога и по какъв случай изворът е получил това име.
(ИЗ ХИСАРСКИ ЛЕГЕНДИ)

Е те това е българка!
"Бела съм, бела, юначе!"

Дари, много добре си казала как стоят нещата, с няколко пропуска, като например, семейното възпитание, поздравявам те, за това което си написала, защото е истина. Но, мога да те опровергая, защото има и жени като теб и мъже като мен.

В това стихотворение съм се опитал да покажа съвременното състояние на морала и визията на днешния свят моделирана от медиите собственост на окултните манипулатори.

Роби на света
2008 г.

Роб си щом се ти родиш.
Нямаш право да говориш.
В канавката ще „заспиш”
щом устата си отвориш.

В океана от лица
и неонова реклама,
и дебитни карти-рой….
Божеството е екрана.

Силиконови мечти.
Плодове със вкус на гума.
Жив ли си или почти.
Губиш ума. Губиш дума.

Филмите с очакван край.
Репликите предвидими.
Кой от кой е по-по-най.
И мадами. И бамбини.

Лошият е най-добър -
с правото на пистолета.
С куфар долари във брой,
с мацка готина напета.

Наркотика е живот.
Старостта е най презряна.
До 40 умри млад.
Шик – от огнестрелна рана.

Роб си щом се ти родиш
роб но във „рая” на Земята.
До булката си да заспиш
след ракия и салата.

В списанието "Осем", което явно внимателно следи нашия сайт излезе тази статия за българката. Слънчево Тенргианство отвсякъде. Като я прочетете, ще видите как повтарящия се елемент е решителната помощ на българката за Саракта. Интересното, че има и известни предсказания за нейната ролята във възстановяването на четвъртото Българско царство.

"В епоса „Веда Словена“ народната памет нарича амазонките юди – героични девойки, пазителки на българския род след Атлантида. В епоса е указано 9-годишното им обучение във всички науки на „Небето при Слънцето“

Какво ли ще е това обучение?

Забележете и това - за специалната прическа, която според древните летописци са носели траките в Странджа. Какви ли ще са тия привързани перчеми?

За самовидите, къпещи се в росата бях пуснал преди време тази тема. Отново свързана с духовната сила на Българката.