Дивотията на западноевропейците Повече информация
www.ludogorie.org/files/Sledi_kym_bylgarskoto_rodoslovie.pdf
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
А за нашето отношение към Западна Европа според мен е по-важно не какво сме им дали, а те какво са ни причинили и какви са техните намерения относно нашето бъдеще.
Нека не забравяме, че Ньойския договор е подписан именно в градчето Ньой като отмъщение заради убития от Цар Калоян маркиз дьо Ньой. И че българската делегация е била поставена да седи точно под портрета на маркиза-нашественик. По време на преговорите е било казано достатъчно ясно, че този договор ще бъде отмъщение заради разгрома на европейското рицарство през 1205 година. Това в общи линии се знае.
Онова, което по-малко се знае, е че именно европейските държави помагат на дивите османски пълчища. Помагат им и с въоръжение, и с войски да превземат българското Царство. Сега е последното действие на пиесата. Отново Западна Европа с помощта на други сили превръща България в европейско циганско гето и осигурява на "българските" политици ненаказуемост при провеждане на геноцида над Българите.
Та като гледаме миналото, да видим как това минало минава през днешния ден. Тогава ще видим къде отвежда пътя. Иначе само ще си водим една дискусия, от която няма никакъв смисъл, освен нашето лично удовлетворение.
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
Тук, в тоя форум неколкократно се спомена за лицето Георги Латев и за неговия наставник Осин. Онова, което не е казано, е че Осин преди години пращал Латев на експедиция из френските замъци да търси следи и тайни знаци, останали от Темплиерите. Намерението на Осин било по този начин да помогне на "темплиерите" - масони, които се задъхват от безсмислието и безплодието на техните, лишени от смисъл ритуали. По-късно, когато мисията на Латев завършила със скромен успех, Осин го праща в България. Защо за тази цел арабинът използва лице от български произход, а не някой свой по-доверен човек? Мисля, че е ясно. Та наред с другите си задачи, Латев има поставена задача да продължава с търсенията за темплиерските корени из България. Навремето със същата мисия беше пратен един американски посланик - Сол Полански. Хубаво, ама Полански, макар и от полски произход, си замина като посраник. Вероятно еврейската жилка е била причина за грандиозния му провал.
Изводът. Изводът е, че Европа все още се нуждае от нашите тайни. Евреите също се нуждаят от нашите тайни. Което означава, че ние не бива да им ги даваме. Ако ще мрем, нека умрем със своята тайна. по-добро е, по-достойно е, отколкото да ги предадем на своите смъртни врагове в замяна на някоя и друга година мизерен живот.
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
На Запад ние все пак имаме съюзници. Но тези съюзници не са нито богати, нито известни. Имаме приятели и съюзници и в Шотландия, и в Ирландия, и в Германия, и в Италия, и в други страни. Те също са преследвани и мачкани като нас. Но лека-полека, постепенно ние намираме пътища едни към други, защото залогът е по-голям от тях, по-голям от нас. Залогът е да предотвратим гибелта на Бялата раса, подготвяна от юдеите.
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
" Жива Вечностъ
Върху телевизора поставих малка двехилядигодишна пирамидка с отпечетан върху нея ключ. До пирамидката стои вазичка с цветя. Пред тях препуска дървено конче. И мъничък бронзов войник е застанал на стража.
Подреждането е съгласно Завета отпреди седем хилядолетия. Живото, животодаряващото подреждане. То и сега ни е нужно, а ние не го познаваме. Забравили сме го. Иначе щяхме да оживеем, а виждам, че още сме мъртви.
Какво сме ние?
Помня, загледах се в изсъхнало дърво. Кората бе опадала. Повечето клони - също. Дървото бе започнало да гние. А в основата на мъртвата корона, от дървесната каша израстваше и пускаше листенца младо дръвче. Неповаленото дърво се раждаше отново.
Нашето Българско дърво е болно. Ние сечем заболелите клони, горим ги, а пепелта хвърляме. За да тори тя чужди гори. Все настрана гледаме, а не виждаме как гъстълакът около нас върху наша пепел е израстнал. И се готви да ни задуши.
Отминалото време, извършващото се настояще и неосъщественото бъдеще са неотделими. Крепят се взаимно. С доверие и обич. За да се задържат във Вечността, за да не изостанат. За да не отидат настрана, за да не се разтворят в невремето. Ако ли не - няма да ги има отново. Няма никога да оживеят.
Вечността не е срок. Вечността не се измерва с цифри. Тя е път и посока. Движение и устрем. Поход към никога неосъществявана цел. Остана ли ни достатъчно воля, за да бъдем и утре част от Похода?
Минало, настояще и бъдеще - те трябва да са заедно. Това е закон на Похода, на Вечността. Те са триединство, което умира, ако някоя от съставните части липсва. Тогава вървящият воин пада и пясъците го засипват. Кладенецът на преобразителното обновление е далеч. В отминалите години. Как ще се освежи жадният, как ще набере нови сили? Вечността е жива, тя не търпи смърт в себе си. А ние в своето безпаметно невежество умъртвяваме миналото, изгаряме го и принасяме пепелта в дар на чужди, враждебни нам сили. С което си затваряме вратата към утрешния ден.
Сега стоим. Спрели сме и чакаме. Застинали сме в мъртвешка неподвижност. Оковали сме живота във вериги, замразили сме го, затворили сме го в сърцевината на буца лед. Безжалостно сме го убили и се залъгваме, че ще възкръсне, щом ледът се разтопи.
Живо е участващото в живота. И гробницата може да е жива, ако не сме забравили кой лежи в нея. Докато почитаме неговата памет и опазваме завета от потъмняване и разложение.
Умъртвяващо е отрицанието.
Смъртоносна е забравата. Отровен е покоят.
Свежа като пролетна поляна ще е многоцветната Книга, докато има кой да изважда нейните нееднакви листове. Жив ще е Заветът. Докато поне един от нас го помни и тачи. Но как ще се запази българинът после? Как без колобъри ще пребъде България? А пясъците неумолимо настъпват… Паметта се изтрива, уморени са боилите, неспокойни са конете им, рият с копита пръстта. Те знаят, те още са тук, те могат, годни са, храбри са, но са единствени и последни. А после?
Ключът няма да бъде излят. Ще са забравили и къде е Вратата. Цветята ще увехнат, кончето ще избяга и бронзовият воин ще се прекърши. Обичта ще е угаснала, верността ще е сломена и новото Дърво няма да израстне.
Примамливо ли е?
Ако не е - гребнете с две шепи вода от кладенеца на Миналото.
Картината ще се преобрази!"
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
Ето и филмов материал в подкрепа на твърденията на ivan4o17. Само с едно уточнение, че и до ден днешен тия 'диванета с претенции' не са разбрали какво е това баня и хигиена.ivan4o17 писа: Диванета си остават и до днес, въпреки всичките си претенции.
Ето за какво става въпрос - някои любопитни и забавни факти:
Съсредоточете си вниманието върху блондина, който е седнал зад червенокоската.
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
Благодарности за информацията!Елтимир писа: Нека не забравяме, че Ньойския договор е подписан именно в градчето Ньой като отмъщение заради убития от Цар Калоян маркиз дьо Ньой. И че българската делегация е била поставена да седи точно под портрета на маркиза-нашественик. По време на преговорите е било казано достатъчно ясно, че този договор ще бъде отмъщение заради разгрома на европейското рицарство през 1205 година. Това в общи линии се знае.
Онова, което по-малко се знае, е че именно европейските държави помагат на дивите османски пълчища. Помагат им и с въоръжение, и с войски да превземат българското Царство.
Може ли да се намери някакъв източник, за да знаем как да я цитираме?
Мамка му, оказа се че има:
от Уикипедия
В Ньойи, в кметството, под картина на която е изобразена гибелта на граф дьо Ньойи от войските на Калоян, е подписан съдбовния за България Ньойски мирен договор.
Кой да очаква, че са толкова луди, че да отмъщават за нещо от преди 1000 години.
Някой може ли да даде повече източници?
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
За Ньойския договор трябва да има специализирана литература из големите библиотеки. Съветвам да се търсят автентични източници от онова време, съвременните са филтрирани от еврейското лоби. Един човек ми обеща да донесе някои оригинални материали за сканиране, но така и не дойде. Това е всичко, което мога да кажа засега.
Моля Вход или Регистрация, за да участвате в разговора.
За нас
Подкрепете ни!
Ако желаете да подпомогнете Движението, свържете се с нас чрез формата за контакт. Ще Ви предоставим информация за възможните начини да го направите.