Дивотията на западноевропейците Повече информация

PARADOX писа: В подкрепа на горната хипотеза можем да кажем, че познанието пазено от Българите не е било непознато за Западна Европа! Доказателство за това е цялата история около покръстването ни от Борис, и дареният от него Български Кивот на тогавашния папа в Рим, известен днес като "Сандъка от Терачина"... За него имаше цяла прекрасна тема тук в сайта, която сега не откривам...?!!!

Тя е в раздел Актуално. Там е. Без да искам обаче, вчера изтрих албума със снимките и сега трябва да го въстановявам.

"Келтски кръст" в Пернишко

ziezi.net/bolg/kryst.html

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Богомилски паметник в Босна

mail.slovo.bg/old/litforum/143/hmilcheva.htm

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Слабостта на централната власт в Българското царство през 14 век довежда до загуба на редица територии а някой местни феодали открито скъсват подчинените си отношения спрямо царя. В средата на века това се случва и с областта Карвуна (Добруджа), която българският болярин Балик, с помоща на братята си Теодор и Добротица превъръща в независимо феодално владение.
В историческата наука съществува предположение, че владетелите на Добруджанското деспотство са родственици на българският царски род Тертеровци. Като доводи се посочват имената на Балик (което може би е от кумански произход) и на втория син на Добротица, Тертер.
В средата на 14 век във Византия се води гражданска война между настойничеството на малолетния император Йоан V Палеолог и узурпатора Йоан Кантакузин в която са въвлечени и мнозина балкански владетели. В 1346 г. Балик изпраща отряд от 1 000 души под командването на братята си Добротица и Теодор в помощ на Йоан V. Добротица е поставен за стратег от настойниците на Йоан V, но в битката при Селимврия претърпява тежко поражение. По-късно регентството го назначава за управител на град Мидия. Добротица е женен за дъщерята на регента дук Алексий Апокавк. Когато Йоан Кантакузин влиза в Константинопол и се провъзгласява за император, Добротица отказва да признае властта му и в отговор в 1347 година Кантакузин предприема поход срещу Мидия и го превзема. Победеният Добротица минава на негова страна. Предполага се, че около 1366 г. Балик умира и властта поема Добротица. Той се появява в историческите извори като владетел на Добруджанското деспотство във връзка с коалицията организирана от цар Иван Александър за освобождаване на Видин и областта му от унгарска окупация. Заедно с влашкия воевода Владислав Влайку, Добротица участва в боевете срещу унгарците, а след това и в преговорите между Иван Александър и унгарския крал. Навярно след връщането на Видин под българска власт в 1369 г., Добротица се утвърждава окончателно като господар на Добруджа и получава от българския цар крепостите Варна, Емона и Козяк като отплата за помоща си. Добротица мести столицата от Карвуна в непристъпната крепост Калиакра разположена на едноименния нос. Започва да сече свои монети в знак на пълната си независимост. Всички важни твърдини на деспотството се намират на черноморското крайбрежие, което обяснява развитието на морската търговия и корабостроенето. По море са изнасяни най-вече зърнени храни, които се отглеждат в голямо количество в Добруджа, вносът се състои от платове, благовония, подправки, предмети на разкоша. Създавайки собствен флот, деспот Добротица се превъръща в конкурент на Генуезката република, която има претенции за монопол в черноморската търговия. Около 1360 г. съперничеството прераства във военен конфликт, който продължава и при наследника на Добротица, Иванко. Генуезките пирати извършват множество нападения срещу крайбрежните селища на деспотството. Чрез добре организиран флот Добротица се старае да отблъсква атаките им. С вечния съперник на Генуа, Венецианската република, деспотът подържа съюзни отношения. На север Добротица достига до делтата на Дунав, завземайки пристанищната крепост Килия. Негово владение е и Констанция (Кюстенджа). Първоначално Добротица се въвлича във война и със съседа си Михаил Палеолог, господар на Загорското деспотство, но в последствие двамата сключват мир скрепен с брак между дъщерята на Добротица и синът на Михаил Палеолог (1374 г.). Съюзът на двамата деспоти е насочен срещу Трапезунд, като целта е да се наложи Михаил за император на отцепилата се от Византия област. Походът им по море през 1378 г. не завършва с успех. След смъртта на Добротица (около 1385 г. ), властта преминава в ръцете на сина му Иванко. Изглежда отношенията между Добруджанското княжество и Загорското десподство се влошават и се стигна до конфликт при който Михаил Палеолог е убит в крепостта Тристрия от брата на Иванко, Тертер. Войната с генуезците приключва с подписването на договор предвиждащ създаването на генуезка търговска колония на територията на деспотсвото и българска колония в Генуа. В текста на договора подробно се изброяват правата на генуезците като на практика им се дава самоуправление в колонията, както и възможност да напуснат Добруджанското княжество с цялото си имущество в случей на нов военен конфликт между двете страни. Споразумението е подписано в Пера (колония на Генуа в Константинопол ) от Съвета на старейшините и двама представители на дожа на Генуа, и болярите Коста и Йолпани, пратеници на деспот Иванко на 27 май 1387 г. Отношенията на Добруджанското деспотство с Търновското царство не са добросъседски за което свидетелства фактът, че под натиска на деспота духовенството в княжеството скъсва с подчинението си към Българската Търновска патриаршия и преминава към Цариградска патриаршия. През 1387 г. османските турци предприемат поход срещу цар Иван Шишман, който отказал да изпълни васалните си задължения и да прати помощни войски на султан Мурад І. В ръцете на турския пълководиц Али Паша падат Шумен, Мадара, Свищов, Овеч. Обсадена е и Варна, главното пристанище на Добруджанското деспотство, но крепостта устоява на атаките. Въпреки това Иванко е принуден да се признае за васал на султана. В битката при Ровине на 17 май 1395 г. турците претърпяват поражение от влашкия воевода Мирчо Стари. Тъй като нито Иван Шишман, нито деспот Иванко изпращат военна помощ на султан Баязид I, той предприма наказателни действия срещу тях, довели до унищожаване на владенията им. По устна традиция се приема, че последната непревзета крепост на Добруджанското деспотство е Калиакра, с чиято обсада е свързана не една легенда. Исторически извори дават основание да се прадполага, че крепостта е паднала в турски ръце още преди 1395 г. Съдбата на деспот Иванко след унищожаването на владенията му е неизвестна.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

След симеоновите войни държавата отслабва и населението все по трудно поема последиците от нея. Разорявано и експлоатирано от господстващата феодална класа селяни да се вдигат на всенародно движение. Това движение било богомилството по името на поп Богомил.
Богомилството се утвърждава като ерес след отричането на християнската църква и основата им станала дуализма - вяра в съществуването на две божествени начала - доброто и злото, бога и сатаната. Дуализма в богомилството се взаимодейства от други източни ереси, които по това време са били проповядвани във Византия. Според дуализма видимият свят е създаден от дявола, а невидимият - от бога. Поради лошите условия на живот и постоянният натиск над населението богомилството било по-лесно разбираемо и единственият начин населението да разбере положението, в което се намира.
Понеже смятали видимият свят за творение на дявола, богомилите отричали напълно официалната християнска църква с всичките й обреди и външни форми на вярата, като признавали само молитвата „Отче наш”. Отричали също причастието, брака и кръщене с вода, като признавали само духовното кръщене. Били срещу Стария завет и признавали единствено само евангелието. Също били против храмовете, иконите, църковната йерархия, празниците и пр. Борили се и срещу убиването на животни и хора, затова употребявали само растителна храна и били против войната.
В тази пълна форма богомилите се делели на две групи - съвършени богомили и вярващи богомили. Едните изпълнявали всички изисквания, а другите били достатъчно да се изповядат преди смъртта си, за да се пречистят от греховете.
Обществените наредби като израз на видимия свят на били смятани за творение на дявола и те твърдо ги отричали. Учели селяните на неподчинение спрямо своите властелини и робите да не работят за своите господари. Хулели болярите, ненавиждали царя и укорявали тези, които му служели, ругаели старейшините и другите представители на властта.
Както и при други селски движения през средновековието така и богомилството не е могло да има един по-прогресивен обществен идеал. Насочеността му била към премахването на експлоатацията и равенство за всички хора.
Начело на богомилите седели особени ръководители наречени "дедеци". Те представлявали наставници и проповедници на богомилското учение. Те били съвършените богомили.
Богомилите развили собствена книжнина, която достигнала голям разцвет на развитие. Поради гоненията на ереста много малко от писмеността им е останала. Наричали са я апокрифна, което означава скрита книжнина.
Презвитер Козма застава зад офицялната християнска църква и е твърдо против богомилите. Живял през X в., написал съчинението „Беседа против новопоявилата се ерес на богомилите”. Блестящият полемист оборва възгледите и разбиранията на богомилите, противопоставяйки им солидни доводи. Впечатляващо от е, че голяма част от цитатите на Козма са от Св. Апостол Павел, смятан от богомилите за най-големия християнски авторитет. Той не само се старае да обяви учението на богомилите за несъстоятелно от гледна точка на свещеното писание и църковните канони и обичай, но и направо насъсква държавната власт да пристъпи към тяхното физическо унищожаване. Феодалните властелини си служат както с убежденията и изобличенията направени от Козма, но и с всички средства на държавната власт борейки се срещу богомилството. Цар Петър се обръща за съвет и напътствия към цариградската патриаршия. Патриархът препоръчал между другите мерки още и заплахата и по сурови наказания. Препоръчал не само църковните, но и гражданските закони. Т.е. не само отличаване от църквата, а анатема и др., но и смъртно наказание. Козма свидетелства за богомили, които били оковани във вериги и лежели в тъмници, както и за такива, които отивали на смърт с евангелие в рака.
Въпреки неговото отношение и гоненията богомилството се разпространило много бързо. Гоненията срещу тях оказали обратен на очакваното резултат. Те се вдигнали в очите на народа и привържениците им нараствали. Чрез своите проповеди и анти политически лозунги се присъединявали все повече и повече хора.

Въпросът за богомилството е привличал отдавна погледа на изследвачите. Интерес към това учение се проявява най-напред във Франция, Италия и Германия поради обстоятелството, че по своя характер и роля то е било твърде близко до разпространяваните там през XII—XIII век ереси на катари и албигойци. Първи по-специални проучвания върху богомилството започват през XVIII век. Заслужават отбелязване трудовете на C. J. Wolf, Historia
Bogomilorum. Wittenberg, 1712, и на J. L. Oeder,, Dissertatio inauguralis, prodromum historiae Bogomilorum criticae exhibens, Gottingae, 1734. През първата половина на XIX век излиза
основното съчинение на френския учен C. Schmid, Histoire et doctrione de la secte des Kathares ou des Albigeois, I—II, Paris, 1849. В това съчинение са отделени няколко страници върху богомилството, като се прави опит да се посочи неговата връзка със западните дуалисти.

Това е откъс от статия, показващ битуващото сега мнения за богомилството. Освен това има поне две други мнения (български):
2. Богомилите не са нищо друго, а продължители на ранните християни и се извеждат директно от ап. Павел и Прима Юстинияна. Те не са дуалисти защото не се молят (не почитат злото начало или материалния свят). Не признават светите тайнства, защото и ранните християни не са ги признавали. Не признават кръщението с вода, защото е взаемка (както и огромна част от ритуалите) от митраизма (по времето, когато император Константин приема християнството целия гръкоримски клир в Константинопол минава към новата религия, а те са били слънцепоклонници в по-голямата си част). Не почитат кръста - и ранните християни не са го почитали да не говорим за Рицарите на Храма или както с по известни Тамплиерите. Като доказателство привеждам само едно (а има и други): на една стара иконка в охридската църква "Св. Богородица" е изобразен св. Наум преследван от богомили, както гласи гръцкия надпис; св. Наум умира в 910г. (по времето на Симеон, а както знаем официално богомилството възниква при Петър наследника на Симеон).
3. Богомилите са компилатори между старата Танграиска религия - предхождаща зоороастрианството (която е маздаистка) и не дуалистична (тя е била ерес за държавната Персийска религия и е била преследвана) и християнството, но пак ранното. Доказателствата за това не са много и са по-скоро от областта на древните култури (сандъка от Терачина, различните каменни олтари и надгробни плочи на Балканския полуостров). Отново в този вариант богомилството не е дуалистично. То има своята троица във вид Бог (Отец) - Сатанаил (по стар Син, но подчинен на Отеца) - Христос (Дух)
На теориите, че богомилството произлиза от манихейството няма да се спирам, защото манихейството е краен дуализъм и е много близък до зороастризма.
Има и друга теория, която извежда богомилството от Боян Мага (митичен син на Симеон), който е посетил Египет и светите земи и при завръщането си в България е обучил своите последователи поповете Богомил и Йеремия, и ни поставя в началото на световна реформа на християнството, като освен катарите и албигойците за наши следовници (на богомилите ) са обявени и тамплиери, розенкройцери.

Честването на св. Иван Рилски на тази дата е православна традиция. Датата не е свързана с раждането или смъртта му, а с денят, в който мощите му били пренесени в София. Свети Иван Рилски е най-таченият светия в България и се смята, че той покровителства българския народ. Той е единственият богомил, който Българската православна църква тачи като светия; всички други богомили са били жестоко гонени и убивани. Този парадокс е обвит в тайна и нито църквата, нито историческата наука могат да го обяснят. Само окултната наука разгадава тайната. Но нека вървим по реда на събитията.
Утвърденото в Православието мнение, че е роден в село Скрино, край река Струма и че родителите му били прости селяни се ревизира сериозно от окултизма. Защо точно от окултизма? Защото главният стратег на окултното учение по българските земи през ІХ век - Боян Мага има преки роднински връзки със свети Иван Рилски, и над тази окултна истина за произхода и живота на светеца следва сериозно да се замислим. Тя не случайно се изнася през ХХ век, когато в България пребивава Миров Учител.
Ето какво разказва окултистът и виден учен-астролог Николай Дойнов:
,"... И днес, ако отворите учебниците по история, ще прочетете, че богомилството е ерес, появила се по българските земи някъде около Х век. Неин основател бил простият човек от народа - поп Богомил. Богомилите били фанатици, които без страх се качвали на кладите, но не се отказвали от идеите си. ... Техният последовател Иван Рилски също бил обикновен монах, роден в някакво село Скрина. И всички тези лъжи битуват в съзнанието на повечето българи до ден днешен. Явно много ще да са били опасни идеите на богомилите за официалната църква, след като и днес всички писмени паметници, свързани с тях, все още най-строго се охраняват в хранилищата на Ватикана и остров Малта...
Знаеш ли каква е истината? Истинският идеолог на богомилството не е онзи обикновен поп, а синът на цар Симеон - Боян Мага. Но да започнем отначалото.
По време на учението си в Магнаурската школа синът на Борис І - Симеон, се залюбил с византийската принцеса. Мислел да се ожени за нея, но баща му поверил престола на другия син, Владимир. Симеон преценил, че това го лишава от възможността да поиска ръката на любимата си и се оженил за дъщерята на куманския цар, който по това време дошъл при Борис по държавни дела. От този брак Симеон имал двама сина - Иван /Рилски/ и Михаил. Но когато по-късно Борис І сваля от престола Владимир и възкачва на него Симеон, преградите между него и византийската принцеса вече отпадат и скоро тя му става жена. От този втори брак се раждат още двама сина - Боян/Мага/ и Петър.
Царският син Боян следвал школите в Багдад и Цариград, изучавал окултни науки във Вавилон и Египет и понеже имал благороден и остър ум, изучил всички философски учения, усвоил много тайни и лечителски методи. Огромните му познания и личният му опит като представител на висшите кръгове му позволили да осъзнае колко бързо истинското Христово Учение било изкривено и приспособено към нуждите на управници и духовници, а самият Христос от вестител на Любовта и свободната човешка воля бил превърнат в средство за сплашване и подтискане, за опазване властта на владетелите и техните първи помощници - духовенството.
Когато се върнал в България, Боян излекувал от тежка болест дъщерята на поп Богомил, а той в знак на признателност и преклонение започнал да проповядва идеите му сред народа.
... Един от най-верните последователи на Боян Мага бил брат му - Иван /Рилски/. Той приел учението му с голяма искреност, напуснал двореца и със съдействието на други богати съмишленици построил Великата рилска обител, превърнал я в духовен център на чистото Христово Учение. Брат му Петър, който вече се бил качил на българския престол, получил инструкции от Цариград да вземе остри мерки срещу разпространението на богомилството. Започнали се страшни гонения, лумнали клади. Петър искал да се срещне с Иван Рилски и да го убеди да се откаже от идеите си, но Иван въобще не го приел и продължил делото си докрай."
Така че желанието на цар Петър не е толкова до срещата на цар с отшелник, колкото да се видят и да беседват родни братя. Преданието разказва, че Иван обитавал една пещера недалеч от днешния Рилски манастир. Там приемал както болни и страдащи, така и пратениците на царя. Живял до 70-годишна възраст, а след смъртта му бил погребан до самата пещера. За историята на тленните му останки свидетелства православната летопис:
"След няколко десетки години Божият угодник се явил на учениците си и поискал от тях да пренесат мощите му в град Средец /София/. Като отворили гроба му, те видели нетленно и благоуханно тяло. Прославяйки Бога, с чест те го пренесли в София. Това станало на 19 октомври - ден, в който тогава се чества тържествено неговата памет."
Минали години и през 1183 г. мощите му попадат в Унгария, но "след тригодишен престой в Унгария светите мощи били върнати обратно в София с много дарове. Кралят украсил ковчега със злато, - пише в летописа. - В 1195 г. българският цар Асен І тържествено пренесъл мощите от София във Велико Търново - тогавашната столица на България. Сега мощите на св. Иван Рилски Чудотворец почиват наново в неговата света Рилска обител."
Дотук свършва достъпното до народното съзнание житие на светията, осветено чрез истините на т.н."езотерично християнство" и на богомилството. Сега моля читателите със слаба нервна система да затворят страницата и да спрат да четат, защото следват още по-шокиращи факти!
Или както се казва, "следващият сериал не се препоръчва за непълнолетни." Защото всички обикновени хора са деца в сравнение със знанията на духовно посветените. И така, най-свещените тайни за св. Иван Рилски, които са на ниво по-високо от светийството, са разбулени от Висшия духовен Учител Беинса Дуно.
Нека все пак да изчакаме хората със слаби сърца, със шовинистична нагласа и с фанатична ревност към църквата да напуснат залата; "филмът" не е за тях, защото рискуват да получат аритмия. Започваме! Говори Учителят: /Думите са изречени през 1922 година/. "Свети Иван Рилски още се разхожда из своя манастир. Един ден той се разправял с едного, който му взел някакво имущество. Той отишъл да му каже да го върне.
Светия/е/, но още не се е освободил от този национален дух. Може да го наричат светия, но той още не се е освободил от своя народ. Свети Иван Рилски още се намира при своя народ,у те го държат ВЪРЗАН. Той е под големи изпитания.
... Има големи пророци и малки пророци; има големи светии и малки светии, има големи свещи и малки свещи. Като казваме светия, какъв светия е той, на колко души може да свети? Свети Иван Рилски е познат само на българите! Във всички православни църкви не го познават."
/Великото Всемирно Бяло Братство, "то е онова велико общество на Божествения Свят, което е в прямо общение с Бога, в ПРЯМО ОБЩЕНИЕ С ХРИСТА. Те са наречени светии, които НЕ СА ВЪРЗАНИ, имат прямо общение с Бога, с Него са свързани. А тези светии, които са тук на Земята, те се приготовляват, те са с бели дрехи облечени, но имат да се самоусъвършенстват. ИВАН РИЛСКИ ПАК ЩЕ ДОЙДЕ! ПАК ЩЕ СЕ ВЪПЛЪТИ!"
"Ами ако сега някои от тия светии, които признава Православната църква са между вас? Ако те са тук, а Православната църква ги признава и им служи, каква връзка има между тях? Ако св. Иван Рилски е тук, ако Климент Охридски е тук, и всички светии са тук, МЕЖДУ ВАС, а Православната църква не признава това, мисли, че са горе, а ТЕ СА ДОЛУ, тогава какво е туй положение? Казано е: "И в края на века всичките светии ще бъдат на Земята!" ТЕ СА ТУК ВЕЧЕ, на Земята - Христос, Апостолите, всички праведници, те са всички на Земята! Търсят ги горе, при тях да идат, а те са тук..."
Сега разбирате ли колко е трудно да се приемат някои истини, особено при вече изграден, "циментиран" стереотип на мислене! Не всеки го може, само най-смелите, най-отворените, най-не закрепостените! Защото масовото съзнание още се кланя на мощите на св. Иван Рилски, на лика от иконата му, но ако изведнъж видят хората, че той е отново в плът, до тях? И ги гледа и се чуди на умът им!
Не казвам, че мощите на светеца не са ценни! Напротив! Те имат голяма историческа и изцелителна стойност! Но истинският Иван Рилски е другаде! Той идва отново в България да се усъвършенства, да заобича не само българите, но всички народи! Той ще стане още по-голям светия!
А ние не трябва да се сърдим нито на него, нито на собственото си заслепяване. Такъв е Всемирния Закон на еволюцията.

Петър А. Вангелов

big.bg/modules/news02/article.php?storyid=16742

Боян Мага - Стихотворение

От тъмен здрач до ранните зори
всяка нощ
Могъщ вълшебник слова мълви
слова Христови
Като дете неуко бе пред него мъдростта на Магнаура
А цял народ утеха диреше в могъщата аура.

Богомилите поведе синът на разрушението
Към свобода, единство и любов
И Милостта Божия бе им вдъхновението
А живота им – мир и благослов.

Още от Бизанс - във велика Магнаура
Го обича тя – царица Ирена
О, Богородице прости й –
Един от твоите монаси обикна тя.

Но студено бе сърцето му – като пръстен от желязо
На който осъдените приковават
И той презря снагата на девица
И в душата й разпали пъклени огнища.

Намрази го царицата
Него – суров и строг
Изоставил нея - хубавицата
Заради своя намръщен мършав Бог.

И смърт пожела царицата
Да го зърне мъртъв на медна колесница
Неин би бил той тогава
Този девствен съзерцател, потънал във забрава.

И пъклени духове за помощ царица Ирена помоли
Стари вълшебници-копти от Масър и Сирия призова
За да не издъхне ромейката неотмъстена
И душата му да отрови с мъст знойна.

Силен в слово и мощен във десница
Загърбил царство и венец
Хиляди повел в безкрайна броеница
Към този чието име бе Агнец.

Тъмна рожба на тъмни дни
Боян мага бе тайна
И черна полунощ го сваряше в подземните чертози
Дето златна пентаграма
Трепереше от звук на мощни заклинания

И на верни и епископи говореше :
„Готови за смърт бъдете, братя мои!
Готови за поругание, за мъки и за – смърт!
Че можем ли стигна чертозите на Небесния Велможа
Освен чрез кръст?”

В нощ влажна и мъглива
Императорски джелати Боян удушиха
А Ирена – мъртва – не чу за смъртта на оногова
Който живя славно – и когото убиха позорно
Както се убива животно.

Радислав Кондаков

“Сам воин някога, от бран се връщам
пак назад – уви! От Бога победен“¹

За много хора водачът на Богомилите е поп Богомил (наричан от Богомилите Йеремия). Но Учителя Беинса Дуно и Николай Райнов ни разкриват истината – водачът на Богомилите е Боян Мага – княз Бенеамин, който е син на цар Симеон и брат на цар Петър. А Йеремия–Богомил е негов помощник. В йерархията на Богомилите те са с най-високи звания – Архиепископи на движението. Следващи в йерархията са Епископите – те са водачите и основателите на Богомилските църкви. Като степен те са Съвършени. По-натам идват Презвитерите, като степен те са Съвършени или Избрани, и са помощници на Епископите или Архиепископите. Следващите две степени са верни (верующи) и оглашени (послушници). Боян Мага и Йеремия-Богомил са Архиепископи. Но Богомилското Учение има и още един Архиепископ – канонизираният за светец от църквата Гавриил Лесновски, известен в Богомилската история като Гомелил Кратовски. Той е бил един от седмината, които са дали началото на Богомилското движение: заедно с Боян, Йеремия, патриарх Стефан, Симеон Антипа, Василий Византиец (седмият не е известен). В манастир Св. Параскева, на 13 април 928г., те се срещат с двама непознати сирийци, пред които полагат клетва и получават Богомилското Таро, легендата за Стефанит и Ихнилат, и Първообраза на Йоановото Евангелие. Гавриил е роден в село Осиче, Паланешко (днешна Македония), в богато и благородно семейство. Те са му осигурили добри условия да се изучи и още тогава проявил изключителни способности: „за малко време изучил “всичките писания” и то не само на един, а на много езици”. По-късно става болярин и военноначалник при цар Симеон, и участва в множество битки и сражения: „И до блахерните самин е водил Симеонови пълчища. – И мил е кървави ръце в кладенеца на „Света Богородица Блахернска”¹. За него са работили 14 Богомилски презвитери, които той е изпращал да проповядват в Македония. Ето и техните имена: Абимекез Кратовски, Бенедикт Солунски, Валентин Охридски, Диомид Призренски, Емануил Косовски, Зинобий Адрианаполски, Йезекил Прилепски, Хелиодор Търновски, Калистрат Преспански, Лаврентий Мъгленски, Максим Осоговски, Ориген Диленски, Панталеймон Власенски, Рафаил Кресненски.
През 938 г. Гавриил Лесновски се заселва в една пещера на Лисец планина, на север от Кратово, днешна Македония. Скоро след това пещерата, от място за усамотение, се превръща в средище на духовен живот: много послушници и монаси идват да работят, а хората са идвали на поклонение и за да чуят живата проповед на светеца.
Като цяло Богомилството се е развивало по този път: „...в усамотението на тия глухи гори народът слушаше мистичния глас на бледни схимници, думите звучаха дълбоко и тъмно, като от небето. Сякаш ангели и хора се приобщаваха с причастието на Вечната Истина.”² Паисий пише за него „Свети Гавриил Лесновски, живял в Лесновската пустиня, в Щипската епархия, много години водел постнически и свет живот и се представил на бога.”³ Боян и Богомил също често са идвали в „лесовскоую гороу”. Там богомилските ученици за първи път чуват легендата за „Небесния меч”, който е бил предаван от ръка на ръка още от Вотан – Великия Посветен на Мексико, по време на величавото му индианско минало. И така бил даван още на седем избранници.

А под своето расо Гавриил е носил златен меч, обсипан с изумруди...

Според Николай Райнов, същия този меч сега се носи от „хиерофант в Малта”.

На 16 януари 969 г. св. Гаврил Лесновски умира в своя манастир. Но съдбата не го оставя сам и в този ден. При воина – светец са дошли много български войници, участвали в битката срещу коварния Никифор Фокас, предвождани от самия Боян – заместил страхливия цар Петър. Те молят св. Гавриил Лесновски за прошка, а червеното небе над Лисец планина буди в него спомен за много битки и кръв.

С очи, пълни с мълнии на страшно откровение, с тръпен и властен глас, той им говори:

„- Убили сте, мълвите! – Убили сте, - но вие сте избрани мълнии на страшния наказващ херувим: защото можеха и вас да убият! Убили сте, мълвите! Но Бог ви прости тогава още, кога презряхте смъртта и възлюбихте безсмъртието!...Аз виждам усмивката на Христа по вашите устни – и по смирения ви облик грее бялата чистота на Небесна Дева!

- О, смирени палемници! Бъдете благословени!”¹

И в сетния си час светецът помага – благословията му лекува разранените души на българските герои – бранещи народа си от коварна Византия.

„Бог ги бе простил: те видяха това. Защото бе простил и своя воин : Свети Гавриила”¹

Радислав Кондаков

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Хусарите пък произлизат като име на род войска от полковете на българския цар Фружин (ако не се лъжа), който е имал своя база в Унгария, където са му дали територия като съюзник и от там е водил войните си срещу турците.

Д-р Ценов доказва че българското християнство е едно от най-ранните, покръстени сме от ап. Павел, а Рим и Византия са го преследвали като еретическо.

Но темата все пак беше за това, какво представляват западноевропейците. Да свършим веднъж завинаги с мита за "европейската цивилизация" от която всички народи по света трябвало да се учат.
Всъщност западноевропейците е трябвало (и май трябва) да се учат от всички останали народи по света, защото и ескимосите и аборигените май не са толкова шантави народи като тях.
Във всеки случай други народи по света не са се навили да стават чифутопоклонници и подлога на Златния телец. Даже и турците само са използвали еврейските пари за войните си и в един хубав момент са показали среден пръст на Синедриона и не са му отстъпили трона в Цариград.
Значи проблема не е в останалите народи по света, а нещо на западноевропейците не им е наред.

Хубавото е, че явно идва промяна - Златния телец е на път да се катурне - Синедриона е опразнил касата за Студената война и вече го е закъсал необратимо. Доказателствата са много.
Независимите наблюдатели от цял свят твърдят, че Новия световен ред няма да го бъде и доказват, че САЩ са в процес на необратим фалит и скоро ще се сгромолясат - а с тях и цялата чифутска икономическо-политическа система. Нищо изкуствено не може да издържи безкрайно.

Тогава западноевропейците и янките ще се върнат в естественото си природно състояние - в кошарите при добитъка. При това презирани от всички народи по света, включително аборигените и ескимосите.
краят на комедията наближава.