Един скромен опит за анализ на онзи драматичен период от 863 до 889г., когато на практика е унищожено могъществото на България след едно от най-коварните предателства, които историята познава. Събитията от тези години влияят дори и днес, 12 века по-късно!
Всичко започва с едно съгласувано решение на колобрите и кан Пресиан за въвеждане на християнското учение, проповядвано от българи на български, както и за приемане на унифицирана българска писменост за ежедневна употреба. В началото на 50-те години от 9 век България е мощна държава, обхващаща огромни територии на север до Днепър и на запад до Германия. В състава и влизат много славяни, печенеги, кумани, авари, ромеи – народи, където тангрианството е непознато, за сметка на активно навлизащото и лесно разбираемо християнство. За да се централизира властта и неутрализират опитите на Ватикана и Византия чрез своите свещенници да влияят на тези народи е взето решение да се развие българско християнство, смятано за естествено продължение на тангрианството. Успоредно с него обаче като част от Орендата управляващият и религиозен елит на българите е трябвало да запазят свещенните тангриански знания и баща и син да живеят заедно в мир. Подобен модел с обратен знак е използван от евреите. За другите гойски народи има Стар завет, за евреите – Тората, а на Синедриона остават тайните кабалистични знания.
Така е било решено и за азбуката. До този момент, само най-посветените са разбирали смисъла на българския куниг. За администрацията и ежедневнието са използвали български с гръцки букви. Това не е било форма на елитизъм, просто свещенният куниг се е разбирал на образно-символно ниво и обикновен човек, дори да го прочете няма да намери смисъл. С две думи е било належащо да има българска, разбираема за поданиците азбука.
Задачата е възложена на Кирил и Методий, които разработват глаголицата. Според проф. Васил Йончев глаголицата произлиза от т.нар. „руни“ или „неизвестни знаци“ от прабългарските надписи от Преслав, Плиска, Мадара, Муфтарлар, Равна и др., и се подчиняват на една и съща фигура-модул, като спазват един основен принцип на изграждане, с тази разлика, че „руните“ са сричкова азбука. Пълна лъжа е, че братята за пратени в западните български провинции от Византия. Ромеите не са имали никакъв интерес българи да разпространяват различна азбука от гръцката.
Но да се върнем отново на религията. Не всеки може да бъде тангриански свещенник. Той трябва да е “прихванат”, преболедувал колобърска болест с много стабилно обучение като се почне от билколечение, бойни изкуства, чакръкчийство и се стигне до по-горните нива на управление на елементните стихии, пътуване по вертикалата и т.н. Да не говорим за моралните качества, които трябва да притежава. Т.е., за разлика от поповете, е невъзможно да завършиш някоя семинария и да станеш колобър, макар в последствие много от монасите да са били и тангриани (като част от плана). Именно в манастирите са съхранени тангрианските знания през последвалите години на робство и погроми. Тези разлики имат плюсове и минуси. Плюс – защото само най-добрите и избраните от Ден Грее могат да бъдат колобри и не е имало място за самозванци. Минусът е, че в новозавладените територии просто не е имало достатъчно обучени хора. Този недостиг е трябвало да бъде преодолян чрез християнски свещеници, проповядващи българско християнство със силен тангриански елемент във възловите точки и разбираемо от хората. Бих казал, че този план отчасти е успял и свидетелство за това е точно българското православие, което просто е изтъкано от тангрианство (вж снимката на Богородица в сайта например). Планът е бил премерен с новите реалности и осъществим, но е имало един непридвиден фактор – предателство. Всъщност, колобрите са знаели, че ромейските и папски агенти са активни в завербуване на ключови фигури от българската държава, но не са очаквали, че предателят ще се окаже самият Кан, в чийто вени тече кръвта на Дуло.
Първоначално, контактите му с папските наместници и ромейски свещенници са го отдавали като част от плана. Може би и самият Борис в началото не е имал намерение да става предател. Подозренията около него се засилват, особено когато той открито започва да говори за покръстване на самите българи и след масовата поява на чужди мисионери в самата столица през 863г. Тогава колобрите взимат мерки и всички свещенни книги, по-значими регалии и Кивота са прибрани на сигурно място, неизвестно и до днес. На тяхно място предвидливо са поставени копия и то съвсем навреме, защото през 864г. Борис обявява, че ще се среща с папския наместник в Македония и взима със себе си ковчега и каквото е останало в него. Там на Овче поле се покръства и като доказателство за сериозността на намеренията си предава исканите от папата клобърски атрибути (или копията им). За папа Николай тези регалии са били невероятно важни, защото той неистово се е страхувал от силата на Тангра и се е надявал, че самият той ще ги използва. В тайната му библиотека са се съхранявали скритите текстове за Исус, къде е бил през годините, за които канонизираните Евангелия мълчат и за това кои са влъхвите, помагали му през цялото време. По-късно, след като се разкрива подмяната, ковчежето е захвърлено в една катедрала в Терачина.
Какво точно кара Борис 1 с един удар да погребе хилядолетната българска мощ и от Кан Сюбиги да се принизи до васал на византийския император (дори да вземе името му Михаил), не е известно. Някои смятат, че е държавнически ход, след удара в гръб от византийските войски през 863г, докато българската армия се е сражавала с Великоморавия. Според мен, този човек е бил жертва на някакви заклинания (НЛП) от един византийски свещенник, който му влиза под кожата и става довереник на кана. Според някои историци ромейският агент след дълги беседи с Борис го стряска като му показва рисунки от ада, но според мен това не е достатъчно да предаде така лесно дедите си и мощта на България.
Каквато и да е истината, факт е, че след 865г. България де факто пада без бой под византийско робство за 24 год, чак до идването на Владимир-Расате. Същата година новоизлюпеният християнин слиза още една стъпка надолу към бездната, избивайки най-верните български дъщери и синове в т.н. “болярски бунт”...
Автор на темата
