Метафизиката на Тангра

Pirov писа: Ето ме,

Българският Бог е Свобода. А тя съдържа всичкото - и Любовта, и Мъдростта и Истината. Затова Той е Нищото, което е Всичко. Ние не го изразяваме само в един аспект - Любовта, защото така го ограничаваме в Неговата творческа Цялост, позволяваме му да се прояви само с една от страните Си в нас.

Да, Бог е всичко това и Свобода, и Любов, и Мъдрост, и Истина. Но "Нищото което е всичко" тук като че ли не пасва. Как може Нищото да бъде всичко? И нима вие почитате Бог само защото е накичен с такви епитети? За нас Християните нема истина сама по себе си. Истината не е нещо, а е Някой. Виж, ако кажеш че Бог е всемогъщ, и самодостатъчен, с това не го възвеличаваш, а деградираш. Какъв е този Бог, който не страда примерно. Ако не страда, тогава за каква Любов говорим? И примерно, това че е всемогъщ според мен го прави крайно несъвършен.

Това, означава, че Любовта и Мъдростта са само етапи, които ни изграждат, но още не ни правят свободни. А щом не ни правят свободни, а само изграждат, след време стават бреме, натежават.

Това означава ли че крайният стадий на усъвършенстване на човека според вас е свободата където Любовта се отхвърля като нещо несъвършенно, и нужно само на подолните степени?
Едва ли ще е така, но така прозвуча. Каква ще е тази крайна свобода, свобода от какво? От Любовта? Какво е отношението човек-Бог тук? Есхатологията при вас дано не е като при будистите освободени от всичко, "отхвърлили всичко което натежава" да се слееш с безличното нищо с някакъв абсолют.
При нас това е ада.

Дискусията взе вече да се превръща в спор, което не е желателно понеже аз още си нямам цялостна представа за Тенгриянството, още повече че тези дни съм страшно зает и нямам време да отделя на материалите, но се надявам в бъдеще да се отвори една интересна дискусия.
а това:

А Пиров няма друг вариант освен "съгласието" защото само то подхожда на ИСТИНАТА....!!! Ден-Грее...

едва ли ще стане...
Поздрави на всички!!!!

Ако отхвърлиш, че Нищото може да бъде Всичкото, ти отхвърляш възможността Бог да бъде във плът. И както обяснихме, по-горе, точно "почитаме" Бога, (не, ние живеем с Него), без всякакви атрибути. Верно е, че Христос каза: "Аз съм и Пътят, и Истината, и Животът", но на друго място, Той не я употреби (Истината) като личност и Божество, а като Божественост събудена в човека. Едно е Истината като образец, като модел, както я легитимира чрез Себе си,Той, друго е Истината като Живот. Принципно, това са два момента, които вие християните не откроявате. А ние, Българите, когато говорим за нея я осмисляме като живот : "Да казваме винаги Истината". Значи за нас, тя има характер на Слово, което дава живот Познато ти звучи нали? Ние не я търсим, както всички съвременни философии, ние си позволяваме да я живеем Затова не изпадаме във бита на страданието и не караме своя Бог да страда заради нас. Ние се жертваме заради Него. Жертвата е също висша проява на Любов и то много по-висша от страданието, където страдаш от личното си непроглеждане и чакаш някой да те спасява. Сега можеш да си направиш извода, колко пагубно е било това разбиране на християнството върху нас, Българите: "чакаме някой да ни спаси, да ни оправи", а е имало време, когато ние сме ги оправяли Затова при нас Любовта не е чувство, и отношение, а сила за творчество. Ако я оставиш като чувство и отношение, ще страдаш, разбира се, но ако я осмислиш като сила...
Тогава ясно е, че за нас Свободата е свобода от планетния бит, човешкото несъвършенство и влизане в същността на Божието Творчество. И тогава, понеже гледам, че си богословче, тогава ти ми отговори на въпроса, има ли в Божието Творчество, Любов? Съвсем ясно е.

Какво е отношението човек-Бог? А какво е отношението между Бог Син и Бог Отец, във християнската Троица? Това е моят отговор.

Ето и няколко думи от "Дао Дъ Дзин" на Лао Дзъ:
...
ПЕТ

Небето и земята са безжалостни;
За тях десетте хиляди неща са като чучела.
Мъдрите са безжалостни;
За тях хората са като чучела.

Пространството между небето и земята
е като мях.
Изгледът се променя, но не и формата;
Колкото повече се движи,
толкова повече ражда.
Многото думи важат по-малко.
Придържай се здраво към центъра.

. . .

ПЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТ

В грижата за другите и в служенето на небето
нищо не е подобно на въздържанието.
Въздържанието започва
с отказ от собствените идеи.
Това зависи от Добродетелта,
събрана в миналото.
Ако имаш добър запас от Добродетел,
нищо не е невъзможно.
Ако нищо не е невъзможно,
тогава няма граници.
Ако човек не познава граници,
той е годен да стане управник.
Принципът – майка на управлението
държи доброто дълго време.
Това се нарича да имаш дълбоки корени
и здрава основа,
Дао на дългия живот
и Вечното прозрение.

Мисля, че късовете Тенгрианство, вложени в написаното, помагат на темата.

Тенгрианството дава на човеците подтик за живот в мащабите на Вселената. Вселената вътре не е по-малка от Вселената вън - това е за Пиров. А за обичащите математиката - от теорията на множествата - и двете Вселени са безкрайни множества с еднаква мощност. И най-вероятно тази мощност е безкрайна.

Йордан добре посочи за любовта – христиените я употребяват като отношение (обича ме, не ме обича). Такава една „любов” естествено е свързана със съмнения, страдания и други чувства – като в сапунен сериал. И на помощ в създалата се ситуация идва Вярата, че Господ ни обича всички. Без тази вяра страдащият лесно би намразил Господ, защото не вижда отговор на своята любов - получава страдание срещу любов.
Не, любовта не е ненужна и не отпада. Надхвърляйки човешкият мащаб на разбирането за любов (обект и субект на любовта), хората ще я преоткрият като истинска творческа сила.

Нищото, което е всичко. Този израз лесно се разбира от работещите в областта на физиката и математиката. Дори един Карлос Кастанеда (който и да се крие зад това име) успя чрез описанието пътя на воина да сведе до работен порядък много от абстрактните идеи на Тенгрианството. Например възможността всеки от нас да изгради Вселена и да покани някого в нея. Там гостът би открил всичко необходимо - хора, къщи, птици и отношения. Но къде е тази Вселена – физически и времево къде се намира? Намира се в нищото. Тя е нищо. Също както и тази всеизвестна ни (!!!) Вселена, която мислим, че знаем къде се намира – навсякъде около нас.

Истината. „Който познава истинските имена на нещата, той има властта да ги управлява”. А да назове точно нещата може този, който познава същността им. Ето как Тенгрианството е живият живот. Да говорим истината е да вникваме, за знаем, да сме в съгласие с нещата, за да имаме достъп до тях и да живеем наистина професионално живота си – елегантно и в равновесие. В този смисъл, говорещият истината е човек с огромни възможности, до които се стига с върховно благоговение. Въпросът за отговорността в използването на знанията е веизвестен, но той е проблем (дилема) за дилетанта, за когото истината е случайно научено заклинание. Вместо да се притеснява от знанията си, тенгрианинът благоговее пред тайната, пред безкрая и това е достатъчно.

Двадесет и трети лист: Навсякъде

Да управляваш голяма империя е все едно да печеш малка риба. Царят пази ТАО, за да ръководи всички. Но защо да упрaвляваш голяма империя е все едно да печеш малка риба? И защо царят трябва да пази ТАО, за да ръководи всички?
Има лоши талази, които разбиват канарите на морето; има малки кости ( в рибата), които убождат ръката на онзи, що я пече; има малки пясъчни зърна, които разкървавяват стъпалата на онзи, който ходи из пустинята.
Но защо да управляваш голяма империя е все едно да печеш малка риба? И защо царят трябва да пази ТАО, за да ръководи всички?
Защото има метежници, а не добри поданици. А нима не е вярно, че има лоши поданици, а не съвършени? И че лошите поданици не отдават на хората Тхуонг (обич)?
Хората не обичат хората. Отвеки. Навред. Навсякъде, навсякъде е така. Двамата (добрият и лошият) не се обичат. И двамата (лошият и лошият) пак не се обичат.
Инг, лишена от Тхуонг: о, съвършени, нима има по-скръбен гроб от една земя, лишена от обич?
Добрият на лошият дава Тхуонг (предана любов), а лошият не дава на добрия Фу-Тхуонг (суха обич).
Но тъй Инг ги примирява и им дава Ииен (мир) в ТЕ (Мъдростта)

(Из Книга за Пътя и неговата Сила. Издание 1994)

Наистина този текст е уникален и си позволявам да го цитирам. Има и по-уникални, но този е точно за случая, защото именно във философията на Тенгрианството..., а Българина Боян (Лао Дзъ) преподаде на китайците Тенгрианството именно като философия, като Духовност, То остана да живее единствено в Българите, се виждат основните фундаменти на Любовта, която проповядваше Христос.

На пръв поглед прави впечатление веднага основния закон за съхраняване на Орендата (висшата духовна Сила) от Кана - "да се пази ТАО", и че без тази Сила нищо не може да се направи на този свят.
Обаче същественото е другото - за какво се употребява, как се прилага и до какво довежда приложението й.
Не просто да създаде Любов, не просто да реши противоречията, които тя създава. А какво...? Да създаде Ииен (Мир). Ха, така.
Христиените познават тази фраза като Ириен, а като лично име Ирина, което означава "мир". А ние с такова име нарекохме, произлезлите от чреслото ни народи - Ариен (блъгародените). Това е и едно от първите имена на Тракия.
Но същественото е другото, онова, което Христос каза в едно от Блаженствата си:"Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Синове Божии".

anti666 писа: Пиров, явно си доста добре запознат с теософията за да започваш с танграджии, а след по малко от 18 часа сам да казваш, че вече имаш пълна представа. Или си добър четец или си добър манипулатор, особено като се опитваш да поведеш темата в избраната от теб посока. Лошо няма, в спора както се казва се ражда истината. В случая нито теб ще убедим , нито ти нас, но ще е полезно за странични хора.
Доколкото рабрах се опитваш да докажеш, че тъй като Тангра не е личност, няма как да обичаш Абсолюта.
Ако прочетеш по внимателно какво ти пише Йордан, Бог като личност е човешката проекция за Абсолюта. Тангра и Ден-грее. Ето един надпис от Кансюбиги Пресиян 837г. .
"Който дири истината Бог вижда. И който лъже Бог вижда...Българите направиха много добрини на християните и християните ги забравиха, но Бог вижда.”
Как го тълкуваш - ако е политеизъм Канът би казал - Боговете. А "виждането" означава, че става дума за личностен Бог, който има очи да вижда. Ако прочетеш повече и за алпите като Ерлиг например, ще разбереш, че отново става дума за персонализация. Точно както бих те попитал в християнството, което никой тук не отрича (отричаме юдеистичната намеса в него), кой е Бог? Беловласият старец, рисуван по иконите или Абсолюта, който нашите са го наричали Ден Грее? Кой е Свети Николай или Свети Михаил? Архангели или алпи? Или и двете?
И последно, имало ли е Бог или не? Ако си атеист (т.е. комунист) няма смисъл да продължаваме разговора. Ако не си, бих те попитал, преди раждането на Христос, имало ли е Бог или е нямало? Защото тангрианството е с хилядолетия по старо от която и да е религия, вкл. йодаизма.

Много тънка тема подхвърли, жалко, че не се разви и не се коментира? Именно, каква е връзката между алпите-ангелите и архангелите и светиите в християнството.
Според мене връзка има, защото християнството, когато се опитва да асимилира многобожието тя замества всеки един малък бог с по един светец. Именно за да заличи спомена за него, да измести центъра на съзнанието на многобожника към новата религия. С тази разлика, че светеца не обладава безсмъртието на митологичния бог, но носи определени негови белези и характеристики. Съществена черта при него остава ревността при отстояването на вярата и жертвата за нея. В това се корени безсмъртието му. То не е просто физическо.

Затова за мене, когато се каже "алп" разбирам "безсмъртен човек" или "герой", но не бог в неговата митологична представа на стихия с образ.
Около Ден Грее няма други Богове, Той си е Сам за Себе си.
Именно общността на алповете, която е отбелязана в "Сказание за Чулман" примерно е именно описанието, характеристиката на древнобългарската общност, която не обитава само планетата. Това звучи фантастично, но е така.
Те са безсмъртни хора за нашето триизмерение и съзнание, защото живеят много повече от един земен човек и неговите поколения.
Само за справка може да се види колко живеят Адам и поколението му преди Потопа и да се разбере какво имам впредвид. А Орфей и Герми (Хермес) много добре са го казали: "Боговете са безсмъртни хора, хората - смъртни богове".
Така че, изначално древнобългарската общност е едно единосъщие от безсмъртни хора, които могат да общуват и творят заедно със Създателя.
Същественото за нея обаче е незатворения й характер, докато, когато елините почват да разказват за нея и да правят от нейния бит, своя митология, те и дават затворен характер - безсмъртието на "боговете" се пази и е недостижимо за всеки.
Не е така обаче при нас, древнобългарската общност е общност на жертвеници, които доброволно ще се откажат от безсмъртието си.
Примерът е онзи епизод в "Сказание за Чулман", наречен "Джам се отказва от безсмъртието и умира". Това впоследствие дава възможност на Българския народ да развие такива качества като липса на страх от смъртта и безстрашие.

Така че, аз съм на мнение, че свети Никола обладава качествата на Иджик и Чулман, защото едновременно може да лети по височините като орел и да бъде управител на елемента вода и покровител на моряците. С една дума идва да замести почитанието ни към Жер-Су (Йер-Суб) - "свещената земя-вода".