Последният

Това не е за мен. Мисията ми завърши с всеобхватен провал.” Отговориха му: “За световете - ясно. Коментирали сме материята. За желанието Ти да се завърнеш в Твоя свят също знам. Няколко пъти даже сподели, че го искаш. И обеща да ми разкажеш за Него. И за Мисията Ти тук спомена. Именно Тя бе причината да водиш битките си с хора и енергии тук и да напишеш Книгите си. Както и да се запознаеш с мен. Мръсен, гаден и подъл е моят свят. Полегнал е на гнили основи. И всички измислени от управителите му закони са противочовешки. И боговете ни са с глинени крака. Но сред огромното множество хора, макар и рядко се срещат и човеци. Е, колкото и малко да сме, има ни. Познаваш ни, а ние теб - не. "Скачаме" по нашите правила и опитваме да осмислим знанието, което ни носиш.“

Фотографът не е обърнал внимание какво е заснел. Нещо повече. Няма данни, че и досега е видял заснетото. Снимката обаче е факт. И тя е доказателство, че на Земята не е толкова спокойно, колкото ви се струва. Вие не сте сами. Този дом даже не е ваш. И вие още не знаете чий е той.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Тук Вестителят прескочи, направи пропуск, не забеляза. „Коментирали сме материята”- Да, материята и само материята. Намиращото се отвъд материята го бяхме пренебрегнали. И вместо правилния отговор, той написа:

“Която и да бе ти, който и да бях аз – две подадени ръце се срещнаха, преодолявайки времето, световете и разделящото ни пространство. Ръка за ръка и сърце до сърце – като в друидска клетва. А дали сме успели или не, ще отсъди далечното бъдеще. Ние все още сме тук и сега, а значи започнатото продължава.” Започнатото наистина продължи, но не благодарение, а въпреки опита за измама. Вестителят – това си ти. Все още си тук и все още си ти. Отидеш ли си, ще пристигнат Пазителите.

Кои са те, какви са? Пазителите на спомена за Мисията ще дойдат не за да го преведат през вековете. Точно обратното. Когато Мисията се провали, те ще унищожат спомена, за да не остане нищо. Такива са законите на Небето и законите на Сюейн. За разлика от народите на Земята, двата народа на Сюейн се ръководят от вечните Небесни закони и ги следват неотклонно. Когато Вестителят си замине, на Земята ще пристигнат четиримата Пазители, за да заличат всичко. Не би било страшно, ако самият човек не бе главният спомен.

Не упреквайте Сюейн. Пазителите не са негови жители, нито поданици, нито дори приятели и съюзници. Пазителите се подчиняват единствено на неугасналото Сърце на галактиката, съхранило верността си към Небето. Сюейн само ще ги уведоми, че е дошло време да извършат своето. И те ще пристигнат, както винаги досега навсякъде са пристигали.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Но ти все още си тук, Вестителю. Ти си тук и сега и си невидим. В теб те виждат само онова, което си мислят, че виждат. Значи не могат да те видят. Но скоро, много скоро, когато си отидеш от тях ще се сетят за теб и ще те забележат. Само че ще е прекалено късно. За тях ти или по-точно споменът за теб ще се превърне в кошмар, както преди това се бе превърнал в кошмар за предводителите на твоя народ, предпочели да затворят очи пред идващата Буря. И този спомен ще завърши Делото, което ти започна. Не друг, а споменът в съчетание с думите, записани някога от теб ще промени Системата. Ти не описваш света, а го твориш. Изравяш от пясъка мъртвите имена и им вдъхваш живот. Словото на Вестителя не отминава безследно. Ти помниш тяхното бъдеще, което за теб е минало и знаеш какво точно в него трябва да се промени. Те още не го знаят. Предстои им да научат. Само където ще е безполезно. Когато Унищожителката на светове пристигне, Вестителят няма да е тук, за да я спре. И планини ще се сриват, и небеса ще рухват, и градове-струпвания, това дошло от асурите проклятие повече няма да има. Накрая Злото ще изгори в собствения си огън, но на каква цена…

Ти си последният Вестител. След теб ще дойдат Пазителите. И милиардите полуразумни същества ще почнат да измират…

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

НАЙ-СЕТНЕ

Така е почнало Злото и така ще свърши. Българин българин убива заради верността към Българското. Така е почнало и така ще свърши. Лошото е, че докато свърши, няма да са останали българи, държащи на Българското. Началото го знаем. Кучешкият празник, обрекъл ни на кучешки живот за цели 1200 години. Безжалостно изклани 52 рода свои заради тържеството на чуждите. Знаем и какъв ще е краят. Защо началото е такова знаем. Защото един, който бе от своите, поиска да получи признание от чуждите. И заради признанието проля реки от своя кръв. А защо краят ще е такъв?

Защото своите си отидоха и дойдоха чуждите. Чужди същества, безличия, довели със себе си чужди, безлични закони. Лишиха нацията от съвест. Унищожиха физическите носители на националната съвест. За 18 години след пристигането на свободата, освободиха от живот последните носители на българската съвест. Планомерно и безжалостно ги лишиха от живот, никого не оставиха. Пощадени от човеконенавистния марксизъм, тях, бранителите на дълга, бранителите на честта, бранителите на Продължението ги доуби демокрацията. Пребиха до смърт един и го изхвърлиха на улицата. Взривиха друг. Застреляха трети. Отровиха четвърти. А най-могъщите пазители на Българското, на съвестта и вярата бяха лишени от средства за съществуване. Оставиха ги да умрат в мизерия и недоимък. После някои комарджии, либерални пияници им издигнаха паметници. Посмъртно. Това направиха носителите на комунизма, демокрацията и либерализма с българската нация. Комунисти, демократи и либерали убиха, което можеше да бъде убито, ограбиха, което можеше да бъде ограбено. Приложиха десетки методи, докато не остана никой, върху когото нацията да се опре. Никой, оправдаващ със своето присъствие съществуването на нацията. Точно това се случи през последните години. Сред всеобщото съгласие. Сред съгласието за смърт. Сред всеобщото мълчание, мълчанието на обречените. Сред всеобщото неразбиране. Сред неразбирането за прекратено бъдеще. Комунисти, демократи и либерали изоставиха своя народ, премахнаха верните на народа и се съюзиха с унищожителите на племето, на народа, на нацията. Дългът и честта си заминаха, Продължението се обезсмисли. Нацията остана без съвест и без мечти. Нация, лишена от съвест няма бъдеще, такава нация няма право на бъдеще. Нация, лишена от мечти няма бъдеще, такава нация няма право на бъдеще. Даже Природата, българската природа бързо бе изместена от ръкотворните пустини на Хомо Асфалтикус. Затова всичко свърши и надежда няма. С ликвидацията на борците за народни правдини, демократите от комунистическото котило ликвидираха народа. Никой не се вслуша в предупрежденията за Стълбата, която е в състояние да прогори небето, затова родния край е напуснат, изоставен, захвърлен в ръцете на същества, ненавиждащи всичко българско.

Залъгват ви, че българинът притежавал някаква власт в земята на България. Българинът можел да избира своите управници, така ви казват. Българинът нищо не избира, той няма какво да избере, българинът няма избор. Избират прогонените от Индия чандала, избират анадолските пришълци, избират парите на Йехова. Пред българина няма избор, нищо няма, освен изборът да умре по-бързо. Изборите – панаир на безумието. През тях се отварят зеещите висини на демокрацията. Изборът на безотговорните отнема отговорността на Гледащите напред. Демокрация има, но какво е „демосът” и къде е „лаосът”? В името на демокрацията отнеха свободата и на нейно място се настани свободата на грабежа и измамата. А там, където съществуват измама и грабеж, там място за България няма. Затова България занемя, затова вече никой нищо не говори, а когато някой заговори, той нищо не казва. Дори българската земя, планините и долините на България стават все по-недостъпни за българина. И неразбиращи, българите потеглиха към висините. През деветте кръга на Рая, който се оказа Ад.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Няма ги вярващите в доброто, никой от тях вече не е тук. Няма го стремежът към справедливост, няма я и справедливостта. Няма го стремежът към истина, истината също я няма, нищо няма. Има само алчност и смърт. Радостта е заменена с ненавист и стръв. Милиони, милиарди изкуствени, смъртоносни целувки вместо естествена любов. Затова вече не се раждат деца, затова децата остават все по-малко. А където няма деца, там и бъдеще няма. Последната Искра угасва и няма кой да разпали Огъня. От старото Огнище на мястото на веселия топъл пламък виждаме само студена пепел. Лишени от разум крясъци вместо смислени въпроси. А където няма въпроси, там и отговорите не идват. Така започна. Българи изклаха български деца заради чуждото, предпочетено пред Българското. И бе изречено Проклятието. Така започна и така ще свърши. Днес стотици български деца биват принасяни в жертва заради живота на едно дете от Арабската пустиня. Други десетки български деца умират заради едно новородено чандала. От Изток, от Запад, от Север и от Юг напоиха българската земя с отрови, за да измрат и останалите малко български деца. Съботата измести Празника. Затова ще се случи Неизбежното, което мнозина се помъчиха да избегнат. За своите усилия да предотвратят злото, те платиха с живота си. Комунизмът и демокрацията, тези рожби на демона Йехова умъртвиха последните защитници на Българското. Те, своите служители на чуждия демоничен талмудизъм искат да прочетат Свидетелството, а изтръгнаха перото от ръката на Свидетеля. Те, своите, преклонили се пред чуждото търсят Вратата, а много се постараха да разрушат отпечатъка от Ключа. Те отрязаха Дървото, а се чудят защо техният клон също изсъхва, пропуква се и се троши. Силата на едно Проклятие изтича, ще бъде произнесено друго, по-силно и по-страшно. Така започна, редно е така да свърши. Но когато започна, още имаше нещо, сега нищо не остана. Когато започна, имаше някои, имаше Бдящи, имаше незамърсени и чувстващи. Сега тук няма никой. Българското си отиде, време е да си отидат и българите. Истуканът заплака, също както преди стотици хиляди години заплака неговият близнак, намиращ се на милиони километри оттук. Истуканът заплака, значи България си отиде. Стражникът забрави защо е тук, значи трябва да бъде сменен с друг стражник.

Истуканът на Сюейн заплака, когато отломките на Таемат удариха неговия свят. Защо заплака Земният Истукан? Защото неразрушените отломки на Злото от Таемат завладяха Земята. Подбуждани от демона на Тъмнината ръце се протегнаха да завладеят неизречените и неизписани вести. Вестителят изрече: „Ненавиждам ви!” Ръцете стовариха още зло върху Вестителя, но вместо да го сломят, ударите усилиха неговото ожесточение. Вестителят изрече: „Мразя ви, безразлични сте ми, вече ми е все едно какво ще се случи с вас. Мислите ми вече са далече от вас. Аз ви напускам, а вие си останете със Злото, което породихте. Аз се връщам към Светлината, а вие си останете тук, където властва само Тъмнината на Таемат, на Йехова. Свидетелството, толкова чаканото Свидетелство няма да бъде написано, не остана никой, заради когото да бъде написано. Вместо него, ще бъде изречено Проклятие. Сега от Огнището е останала пепел, но и пепелта ще поискат да ви вземат. Аз си отивам, без да дам Свидетелството, а вие си останете тук, в света на Тъмнината и Проклятието. В света на злобата и алчността. Не мога повече да ви спирам, вървете по своя път. Аз тръгвам по моя.”

Заради думи, подобни на горните получих следното писмо:

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

“Добре си прочел: имаш мегаинформацията. Тя е вложена в теб. И именно за да ни я кажеш са те пратили тук. А ти какво правиш, Вестителю? Категорична съм: ти умишлено искаш да погинем! И избираш най-подходящите средства за да не сториш това, което ще ни помогне! С всички сили се стремиш да провалиш мисията си с непрекъснатото "грачене" и храчене! Има и друго: Мисията ти на Земята е твоето чистилище - за стореното там, в Твоя свят ти се налага тук да плащаш. И никой земен жител не е в състояние да те преведе през "Вратата" без да се окаля от твоите грехове.” Не съм на същото мнение. Не може да даваш насила. Не можеш да предлагаш Знание, което никой не желае да получи. Давал съм и продължавам да давам. Проблемът е, че давам на тези, които желаят да вземат, а такива се оказаха твърде малко или въобще липсваха. Проблемът е, че малцината, усетили у себе си глад за знание, поискаха Знанието, тази духовна храна да им бъде поднесена сдъвкана. Искате ли нещо готово, ясно и недвусмислено? Ето го, казано е през 1779 година: „Ще ви отнемат оръжието. Имайте две оръжия. Казвайте, че имате едно. Едното им дайте, а другото запазете за себе си. Едно оръжие ще спаси хиляди живота.” Проблемът е, че никой заради никого няма да го направи, никой не бива да очаква друг да го направи вместо него. Всеки сам трябва да го направи за себе си. А колкото повече го направят – толкова по-добре. И още от писмото:

“Ти виждаш само това, което си предизвикал да се появи пред теб. С Черните си Мисли - черен свят създаваш и никой не ти е виновен, че си обгърнат от мрак, злоба и ... простотия!” Лошото е, че не аз създавам този свят, че не аз съм отговорен за съдбата му и чернилката, която е пред очите на всички не е мое дело. Ще отговоря и за „мегаинформацията”. Вече знаете за Книгата на Завета. Кой е могъл да създаде такава материя, която не само не се разпада, но и не губи своята еластичност вече осем хилядолетия? И защо никой непосветен досега не е виждал Книгата? Защо дори могъщи и верни на Завета и на Тангра Владетели не са се докосвали до нея? Ще ви подскажа за свойствата на тази Книга посредством разказ за други книги, нейни бледи подобия:

„В уговореното място я срещнал стар глухоням циганин и я отвел в изоставена къща, където на масата лежал подвързан с черна кожа фолиант… Така страшно започва историята, която чух когато бях дете. Но тя завършва още по-страшно: щом жената почнала да чете книгата, се появили халюцинации. В празната стая се чуло скърцане, стъпки, нечие тежко дишане. В ъглите се размърдали сенки, толкова плашещи, че предизвикали съмнения – това в действителност сенки ли са? Жената, помнейки съвета, гледала само в книгата. Изведнъж текстът на страницата затрептял, буквите се размърдали и на нея се сторило, че пропада в някакъв отворен кладенец.

Накрая посещението на тази загадъчна къща предизвикало леко разстройство на психиката, затова пък желанието на Жанна да стане гадателка се сбъднало. Неочаквано за себе си тя открила, че знае практически всички методи на гадаене, при което го прави автоматично, с лекота, почти без да се замисля, изричайки правилните отговори.

Съществуват много подобни истории, при това в различни страни, и те се отнасят към различно време.” Да, текстът може да влияе пряко, независимо от разума. Думите могат да влияят пряко, независимо от разума. Едва през последните години явлението бе открито и послужи за създаването на печално известното НЛП, Невро-лингвистично програмиране. И на по-малко известното, но затова пък по-зловещо ПЛП, Психо-лингвистично програмиране. Само че разработките, основани върху рационална основа са нищожна част от цялостната методика, послужила за създаването на книги като тази на Завета. И даже на нейните бледи подобия, подвързани с черна кожа. Продължавам превода на разказа за Забранените четива:

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

„Имало предложения за създаването на учебници, които няма нужда да бъдат зазубряни. Достатъчно е да се съсредоточиш и веднъж да прочетеш учебника от кора до кора, за да се запише цялата информация в главата и най-непаметливия. В началото на миналия век бил направен експеримент с няколко подобни брошури. Опитите показали, че в девет от десет случая човек нищо не запомнял, затова пък получавал нервно разстройство – губел съня си, чувал странни звуци, миризми, видения. А един ученик получил частична амнезия – той запомнил целия годишен курс по алгебра, но забравил кой е… Опитите били обявени за опасни. Както се вижда, не всеки мозък е в състояние да понесе подобна обработка и обучението може да завърши доста плачевно.” Да, не всеки е за всичко и не всичко е за всеки. Кога хората ще проумеят тази простичка истина?

Съществуват множество въпроси, отговорите на които лежат в някоя от следващите Епохи. Съществуват множество въпроси, отговорите на които тепърва се създават. Съществуват множество въпроси, зададени с цел да бъдат сътворени техните отговори. Дойдох да предизвикам задаването на въпроси, които без мен никой не би се досетил да зададе. И с радост забелязвам как отговорите един по един почват да идват. Вашите отговори.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА СЪЗНАНИЯ

Дълго мислих каква дума да употребя. Фридрих Нитче, описвайки подобни състояние ги нарича „инспирация”. Само че инспирацията е мигновена и не продължава. А тук се сблъскваме с постоянно действаща инспирация. Това е един вид Възвестяване, но и за вестители не можем да говорим. Вестителите идват по свое желание. Те знаят къде и защо са попаднали. Вестителите знаят кои и какво са. Тези, за които ще стане дума само си мислят, че знаят. Ще им бъде неприятно да научат, но трябва да им го кажа. Повествованието ми ще бъде непълно, ако не спомена, че през цялата човешка история от Сюейн са прехвърляни съзнания или частици от съзнания в съзнанията на човеци. Последният такъв случай, който ми е известен, е от 2002 година. Намерих разказа когато книгата ми беше почти завършена. Позволявам си да представя буквален превод на част от него като потвърждение и допълнение към моите думи. Ще чувате подобни разкази и занапред. Имало е, има и ще има още такива. Те не знаят защо, не им е искано съгласието. Въпреки това подобни посредници на знания не бива да се пропускат. Чрез тях идва много. Ето какво твърди десетгодишно момче от бреговете на Волга:

„Планетата Марс в миналото преживяла най-голямата в историята си катастрофа. Загубила своята атмосфера и сега нейните немногочислени жители се намират в подземни градове. Марс все повече се намесва в живота на Земята, тъй като предстои преобразуване на нашата планета и ще са необходими нови знания. Това е причината напоследък да се раждат деца с необичайни способности. Ще се случат две катастрофи. Първата ще е през 2009 година, катастрофа на голям континент. Следващата, по-мощна ще е през 2013 година.

На Марс живеят същите хора, каквито живеят и тук, на Земята. /По-скоро е обратното, децата приличат на своите родители, а не родителите на децата, бел. а./ Но те, марсианите трудно понасят земния въздух. Въглеродният двуокис тук е малко, а кислородът е прекалено много. Тукашният въздух предизвиква у тях бързо стареене.

За бъдещето на Земята казва, че знанията ще се разпределят според качеството и нивото на съзнание. Новите знания никога няма да попаднат у тези, които не желаят да се променят в добра насока. Те ще напуснат планетата. Най-важна роля в бъдещето ще има информацията. Част от хората са дошли от планета, която била прорязана от лъч и се разпаднала на парчета. Земята приютила оцелелите, защото тук понякога се раждат тези, които могат да си спомнят своята родна планета.”

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Из записките, направени от майката: „Всичко ще оживее в новия огън на мисълта, много бързо, много бързо… Преходът от един свят в друг се осъществява чрез субстанцията на Времето. Аз донесох Ново Време. Аз донесох Нова Информация…”

Като чета целия материал почвам да се досещам кое или поне какво съзнание оперира чрез мозъка на малкия Бориска. И си спомням други едни думи: „Да избягаме през Времето”. Все пак когато се появяват толкова съвпадения би трябвало поне да се замислим. Да се замислите.

***

Ние сме земни сенки на Небесната Воля. Пълзящи през времето и тъпчещи пространството сенки. Изпълзяхме през времето и изтъпкахме пространството, сега се упътваме към своя първоизточник, към Небето. Може би не успяхме да изпълним поръчаното, може би не се справихме, може би се провалихме, но поне опитахме. Направихме каквото можахме и си тръгваме. Земните сенки си отиват, идват сивите. Предвестниците на Пазителите. Не мога да го обясня, никой няма да разбере. А когато бъдат в състояние да разберат, вече ще е късно, прекалено късно. Достатъчно късно, за да дойде Краят. Отвсякъде ще пада огън, а на тях ще им е студено. Отвсякъде ще вали вода, а те ще изпитват жажда. Този свят вече няма да е техен и те няма да приемат нищо от чуждия свят, освен смъртта.

Аз видях този край. Едно дете излезе пред входната врата. Навън валеше мокър сняг. Детето погледна обувките си – бяха скъсани. После погледна покритата с киша улица. Погледна локвите. И отново своите скъсани обувки. Сви безпомощно рамене. Потръпна под протритите си дрешки. Накрая вдигна поглед към небето. Озърна се още веднъж около себе си, после разпери криле и литна.

Навън, под дъжда и под огъня, нито свой нито чужд стоеше Моня. В едната си ръка стискаше лък, в другата цигулка. Моня стоеше там и плачеше. И нямаше кой да му изтрие сълзите. Съчувстващите бяха си отишли, а на останалите им беше все едно.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА КРАЯ

Трябваше да спра дотук. Исках и очаквах да спра дотук. Случи се неочакваното. Наложи се да остана още малко. Така и не изпълних заключителната част от своята мисия. Нямам предвид независещото от мен. Имам предвид, че не изпълних и онова, което зависеше. Онова, което бях длъжен и знаех как да направя. Не го направих и сега все още нямам намерение да го направя. И без него ще си тръгна, но преди това реших да отправя няколко предупреждения. Те няма да бъдат разбрани почти от никого, но и не е нужно да бъдат разбрани от всички. Достатъчно е онези, към които са отправени предупрежденията да ги прочетат. Зад всяка дума, написана по-долу се крие конкретен факт. Следва откъс от писмо: „От наблюденията си върху промивачите на мозъци мога да кажа, че те завземат първо интуицията на човека (доколкото аз и ти сме хора, освен телата ни). /…/ Взимам си "ваканция" и смятам да изпадна в анонимност. И вероятно няма да изляза от нея. Защото времената стават твърде опасни и нехората, каквито сме аз и ти, са много застрашени. /…/ А този срок вече ме притиска. Петото слънце умира с бързи темпове.” Да, „ваканцията” бе на прага, на ръка разстояние, когато обстоятелствата се промениха. Обитаемият човешки свят е обхванат от всеобща неустойчивост и ненадеждност. Обитателите му не живеят сред опасности, те дишат опасности. Обичам опасностите, не бягам от тях. Стана прекалено опасно, за да не ми харесва. Също и затова оставам.

Внимавайте! Злото е тук, Злото не от вчера е тук, но времето му изтича. „Иска да ускори нещата неимоверно и още тази зима да се случи първото събитие.” Писано е през август 2007 година. Предотвратихме събитието. Да видим дали ще предотвратим и останалите. Лично на мен войната със Злото ми харесва, ще опитам да я спечеля. Дадох достатъчно знания, на които още не е дошло времето и те са доказателство за истинността на казаното от мен. Следват обяснения на известни факти с неправилно досега тълкуване.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)