Последният

Марс /горе/ и Гомпо Панг в Тибет /долу/. Какво е общото помежду им?

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Истината не е онова, което мислите, че е. Светът не е такъв, какъвто си го представяте. Състоянието на нещата не се изчерпва с „да” и „не”. Вселената е огромен калейдоскоп, където преместването даже на някое незначително шарено камъче може изцяло да промени картината. Човекът замени естествената многопластова, многоизмерна и подвижна логика с еднопластова линейност. Оттук тръгнаха бедите и страданията. Мисълта или нейното отсъствие е същинската причина за действията и бездействията. Човекът забрави Началото и Целта на Пътя, а се оплаква, че върви в погрешна посока. Как няма да върви, като Зрящите се оставиха да ги поведат слепци. Човекът, това „въплътено двуного” се остави друг да мисли вместо него, друг да се разпорежда с неговото време, а има наглостта да хленчи като вижда, че друг живее живота му.

***

Ето как е видян нашия свят през ХІХ век: “Безчестен свят, където всички търсят наслади. Деен, хитър свят и едновременно свят на най-жестока икономическа борба. Пълна подмяна на моралните ценности, свят на съмнителен прогрес. Хуманността е умряла заедно с целомъдрието и остатъците от стари предразсъдъци. Удоволствията и изгодата заменят Дълга. По лицата на мъжете и жените от новата Епоха личат следите на страшни болести. Най-страшната от тях е безпомощното отчаяние. Все повече човешки животи биват принасяни в жертва заради все по-тесен кръг измамни богоизбрани. Заедно с ръста на населението растат бедността, безнадеждността, непрекъснатият изтощителен труд. Без перспектива за подобрение. Бедствията на времето стават все повече и повече. Мечтата се превръща в спомен от миналото, в остатък от изчезналата вяра.”

Разликата между видяното и неговата реализация е 203 години. Нямаше да се спирам на това предсказание, ако не беше напомнянето за клането над последните българи, което трябва да се състои през 2079 година. Не вярвате ли? Лично аз бях поразен от едно изречение, твърде еднозначно беше казано: “Той се спря и погледна към пъплещите долу сини и червени джуджета, блъскащи се и жестикулиращи…” – преводът е дословен. Какво още искате? Ще смеся сатира и реализъм, пък вие както искате, така разбирайте.

България се превръща в празно място, върху което стои табелка с надпис “заето”. Но идва някой, оглежда неохраняваното място, отмества табелката и се настанява там. Малкото оцелели етнически българи се отправят към Ирак и Афганистан да се включат към наркоподдържащите и наркоопазващи US войски. Валутата “лев” отива в миналото, допълва още горецитираното предсказание. Дали ще се случи именно така, още не е сигурно, макар че с всеки изминат миг става все по-вероятно. Предупреждението ще се окаже напразно. Какво гласи предупреждението?

“Ще е нощ, те ще го лъжат, че е ден. Ще го обградят с безмълвие, докато друг се опитва да обсеби неговото наследство. Но очакващите го ще му помогнат да се измъкне, той няма да изпие чашата с отрова.” Нима не познахте българския народ в описанието? Има и обнадеждаващи думи, разбира се, само че вие дори не подозирате колко са големи препятствията пред тяхното осъществяване. “Душата от Здрача, многоликата Сива Сянка ще се срещне с Мадоната на Бъдното.” Ами ако не се срещне? Ами ако Мадоната бъде заменена с не-Мадона и подмяната не бъде забелязана? Или ако от срещата не настъпят последствия? Тук се намесва и цифрата осем, за нея все още нямаме тълкувание. Или ако имаме, то се отнася до един-единствен човек, значи не е нужно да го съобщаваме. Само ще предупредя, че този човек трябва да присъства на събитие, свързано с цифрата осем.

А по света как ще е според предсказанието? Особена разлика няма. На действителността вече не й е до човешките мечти и желания. Десетките, стотиците милиони, милиардите обитатели на Средния свят все по-рядко напускат тесния кръг на своите всекидневни дела и мизерни радости. Нови милиарди човешки същества изникват от Небитието с единствената цел да потънат в тъмата на Смъртта. Милиарди осакатени, затъпели бивши човеци, разкъсвани от своите неудовлетворени желания, нещастни и смазани. Животът е сведен до изродено подобие на живот. Светът постоянно се променя, но вътрешната му болест, древната вътрешна болест, привнесена от Тъмния Демон продължава да го разяжда и да трови светлото и красивото в него. Божествеността избледнява. Дори някой да търси Вяра, накъдето и да се обърне – той вижда само вероизповедания.

Още едно предсказание, от 1779 година: „Хората ще почнат да обедняват, защото у тях ще изчезне любовта към дърветата. Богатите ще обеднеят, а бедните ще умрат”. Отнася се конкретно до Балканския полуостров, най-вече до Гърция и България. Спомням си за някакви пожари, умишлени пожари, за унищожени в името на печалбата гори. Или се лъжа? Има ли надежда и къде е тя?

Надеждата е в нарастващата алчност на имащите. Те ще от отнемат все повече от нямащите, докато не остане нищо за отнемане. И когато алчните ръце се протегнат да вземат последните трошици време, някой ще се осъзнае. Какво от нашия живот действително ни принадлежи? Животът се измерва с време. Каква част от нашето време наистина е наша – ще си рече някой и това ще е началото. Имащите ще кажат, че нямащите нямат право да защитават своето. Те даже ще им забранят да казват кое е тяхно. Забраните ще паднат в мига, когато нищо няма да е разрешено.

Надеждата е в постоянното надхитряне между отделните групи угнетители. Понякога те събуждат в народите вяра, даряват ги с надежда, а после искат да си вземат даденото обратно. Само че веднъж пробудена, вярата не винаги заспива доброволно. Понякога един Пробуден е в състояние да пробуди милиони. И става страшно! Народът хваща оръжието с мисълта да се освободи, а когато народът хване оръжието, желанието му става закон! Тогава народът се отправя в Поход и няма кой да го спре. За да разберете какво искам да кажа не приемайте думата „оръжие” буквално. Оръжие може да бъде всичко, а най-могъщото оръжие е мисълта. Какво ще се случи, кога ще се случи, как ще се случи…? Има ли значение? Има! Защото още едно събитие предстои, а ние всички сме толкова неподготвени.

Ще бъдат десет – секунди, минути, часове или дни, не знам. Времето ще спре своя ход, светлината няма да достига до планетата и Тъмнината ще погълне милиарди.

Ако пробуждането на Наследника се осъществи преди всеобщото бедствие, ако народът го познае и го призове. Ако му помогне да излезе от първоначалното безпомощно състояние. Знаете ли какво е пробуденият Наследник в първите мигове след своето пробуждане? Един компютърен програмист в двора на крал Артур. Неразбиращ и безпомощен. Ще са му нужни подходящи одежди, насочване и подкрепа. После той ще задвижи своя скрит потенциал и ще започне изискващото се от него действие. Но няма да е достатъчно. Ако самият Наследник съумее едновременно с миналото да обхване с поглед днешния ден, а заедно с това да съзре и контурите на Бъдното, едва тогава спасението ще е постигнато. Ако се съберат орисаните Преобразители, без всичките тях Огънят няма да бъде разпален… Ако, ако, ако… Толкова много ако, а толкова малко време остава! Върху очите на хората е хвърлено було и то, булото пречи на хората да видят какво е било, какво е, и какво ще бъде. Вие мислите, че сте реалисти и прагматици, но вие виждате и чувствате само това, което булото ви позволява да видите и усетите. Поне да бяхте осъзнали реалността на илюзорната реалност, която се нарича „Матрица”!

Понякога виждате светлинки или пък пред очите ви притъмнява. Понякога чувате неразбираем шепот, възникнал от нищото музикален акорд или пък настъпва внезапна, необяснима тишина. Реалността не е онова, което мислите, че е. Реалността е нещо много повече от ограничените човешки представи за реалност. Знаете ли, че двама души, живеещи в един и същ отрязък на времето и пространството могат да живеят в различни реалности? За човека на практика реалността е вътре, а не извън него. За вас реално е онова, което приемате за реално. При хората съзнанието и околния физически свят все още са в противоречие помежду си. Докато не излезете от сковаващите всяко мислене рамки на Матрицата, вие в известен смисъл ще бъдете извън Реалността. Припомням какво написах и пуснах в Интернет преди време. Написаното премина през вашите чувства и през вашия разум без да остави следи. Припомням отново.

МАТРИЦАТА СЕ ОГОЛВА

Не вярвате ли в Матрицата? Може да не вярвате, може в нищо да не вярвате. И в Бога може да не вярвате, единствено в холокоста сте длъжни да вярвате, нали такъв закон ви съчиниха, само че Матрицата не е холокост. Затова имате пълното право да не вярвате в нея. Да, ама за разлика от холокоста Матрицата съществува. Та на вас ви е дадено правото да не вярвате и вие не вярвате. Обаче в един вестник се появяват следните редове: “Мартенското слънце и сравнително високите температури ще напомнят за идващата зима”. И какво от това – ще попитате. Ами такова, че вестникът е “Монитор” от 12 март. Не помня коя година беше, само датата съм записал. И в него се твърди, че зимата тепърва идвала. Друг материал в същия брой ни разказва как във Великобритания решили да кандидатират за президент едно куче. Британски президент? Може, ама не сега. Та някой живее в друга България, в друг свят, където през март зимата едва започва, а Обединеното кралство е Обединена Република. Недомислията са само от един брой на един вестник. Останалите не са по-различни. Дали са недомислия? Както и телевизиите не ни оставят без абсурди. Те ни разказват за Негово Величество г-н Премиера на Републиката – това словосъчетание би било невъзможно в целия останал свят. Освен у нас. Дали са абсурди? Ами новините и репортажите? Неизкушен зрител би си помислил, че в България расистко настроеното българско малцинство жестоко експлоатира трудолюбивото, скромно и честно ромско мнозинство натурални мангали. Такъв читател и зрител ще научи как турците още не могат да се оправят от 500 годишното българско робство, съпроводено от асимилация, културно подтисничество и тотален геноцид. И че гадните отвратителни българи не изпитват и грам признателност към евреите, които ги спасиха през Втората световна война. Ще научим също как героичният парламент е зает да отбива постоянните провокации на българо-иракската и българо-афганистанската граници. И как 666-ти Армейски корпус с подкрепата на американските ни съюзници брани исконната българска провинция Антарктида от набезите на Вермахта. Как ви се струва? Няма недомислия, няма абсурди. Има подмяна на действителността. Има създаване на изгоден за определени среди утрешен свят. Огледайте се и ще забележите. Още ли не вярвате, че живеете в Матрицата? Наистина ли не вярвате? Ще ви дам и дефиниция, формула. Матрица наричаме състоянието, при което самата информация се превръща в околна среда за човека. Състояние, при което човекът, респективно разумното същество започва да възприема не процесите, явленията и състоянията, а информацията за тях. Състояние, при което предимство се дава на информацията за реалността, а не на самата реалност. Още ли не ви се вярва?

Само почакайте! Многонародното /мулти-мутри-национално/ събрание готви изненада. Внесен е закон за повишаване на среднодневната температура през юли, в сравнение с тази на януари. И съответен данък, придружаващ повишението. Така че се гответе да плащате. Или излизайте от матрицата докато е време. Ще ви покажа малък, дребен частен случай от света извън Матрицата, пък вие мислете и решавайте. Тълкувания няма да ви дам. Ако не сте разбрали – няма да разберете. Ако сте разбрали, защо аз да ви казвам онова, което вие вече знаете? И то беше пред погледите на всички, и на него не бе обърнато внимание. Сега ви го показвам пак, а нататък вие ще решите дали ще го подминете или ще го приложите.

***

ВЗИРАЩИТЕ СЕ

"Обаче скоро, много скоро тази спяща реалност ще бъде разбудена."

Не помня кога за пръв път им обърнах внимание. Навярно през някоя гореща душна нощ съм излязъл да изпуша цигара на балкона и тогава съм видял тъмните, вдигнали глава към небето силуети.

Случва ми се до гостувам у хора, в чиито домове не се пуши. Отново излизам навън и отново виждам взиращите се в мълчаливо очакване. Чувствам напрегнатата настойчивост на непознатите и тяхната боязън, щом разберат, че са ги забелязали. Отчитам увеличаването на техния брой и как все по-продължително става взирането им.

Накъде гледат? Какво или кого очакват? На чий зов отвръщат? Какво чуват, какво мислят, какво съзират? Засега отговор няма.

Всички обяснения са разумни, ако са съобразени с наличните реални факти. През една непоносимо гореща и задушна нощ излязох навън…

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Тъмнозелено, преминаващо в златисто, завършващо в кървавочервено откъм вътрешната си част. Контрастно очертан пръстен около Луната. Между идеално кръглите стени на пръстена блещукаха няколко звездици. Около самата Луна сияние нямаше.

Аурата на небесно тяло ли бе това или нещо съвсем различно? Спомних си, че същото явление наблюдавахме през лятото на 1977 година. Тогава бяхме петима и всички го видяхме. Дори се уплашихме, приехме го за зловещо знамение. И даже сега, след толкова години си спомняме за видяното, щом се срещнем. То неизбежно присъства в разговорите ни. Но онзи път кръгът си остана докрай с непроменена форма, цял час го наблюдавахме и той все същият си оставаше. Петима бяхме и всички ние помним. Затова и те се впечатлиха, когато им разказах за бавно образувалите се изпъкналости, сякаш пръстенът бе разпъван от невидим кръст. Дали новото движение няма връзка с многобройните взиращи се?

Сам едва ли ще узная, затова казвам: отворете своите прозорци през нощта, когато небето е ясно и въздухът - чист и прозрачен. Излезте на балконите си, в градините, изкачете се по хълмовете в потайна доба и ще ги видите. Ако пък имате достатъчно смелост, взрете се и вие. Може би на един от вас Съдбата е отредила да разгадае онази тайна, която за мен остана недостижима.

***

Аз съм земен човек, моят дом е Земята. Но аз съм и небесен, моята Родина е Небето. Затова съм по-слаб от земните хора, които са само земни. Затова съм по-слаб от Небесните хора, които са само Небесни. Заедно с това съм по-знаещ и от едните, и от другите. А знанието понякога е Сила. Само че тази Сила е за вас, за тях, и за нас. Не за мен. Тя преминава през мен, без да си я присвоя. Не съм крадец, а изпълнител на Предначертаното. Нося не само товара на миналото, товарът на Бъдещето е неимоверно по-тежък. Моята задача е да пренеса товара, да ви го дам, а после да получа своята заслужена почивка. Аз съм огледало, отразяващо реалностите. Знаете ли на какъв принцип работят огледалата? Опасявам се, че не знаете. Огледалата са една от най-големите загадки на света и докато не разберете какво са те, трудно ще разберете и мен.

Аз съм Вестителят. Моята Мисия е да възвестя. Дали ще ме чуете, дали ще ме послушате – не ме засяга. Аз съм обречен и вие с нищо не можете да промените моята обреченост. Но своята можете.

Това остана от градовете на Сюейн. Разхвърляни камъни като в Трихълмието. С тая разлика, че тук и растителност няма.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

И ако не вярвате на мен, то повярвайте на своите: “Обръщаме се към вас, към вашите сърца и съвести, към вашите чисти души, които са способни да видят Истината, и могат да различат доброто от злото. Многострадалният народ в продължение на много векове се намира в центъра на борбата между светлите и тъмните сили, които знаейки за скорошното велико възраждане злобеят и противодействат. Тежко ви е в тези времена да съхраните чистотата на своите сърца и да устоите, но силите на Светлината ще бъдат с вас. И помощта ще дойде навреме. /…/ В най-решителния Час Силите на Светлината ще изпратят своята "Жана Д'арк" и предадат на Избраните победното знаме. Щастлив е народът, който съумее да разпознае своя защитник на своята земя. /…/ Погледнете дълбините на хилядолетията и ще видите как тъмните сили направляват унищожението и разрушаването на тази земя и на нейния народ от всички страни. Започвайки с изток, продължавайки да свирепстват от юг и запад, и затваряйки кръга от север. С каква злобна упоритост силите на тъмнината опитваха с хитрост, с огън и меч да задраскат този народ от списъка на земните народи...” Думите стигнаха до България в силно съкратен и преиначен вид. Някой имаше интерес истината да не стигне до българите. И аз не ви давам цялото послание, но поне ви откривам неподправена част от него.

Дали още някой наивник вярва, че снимката от Марс изобразява природно образувана структура?

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Както и не ви говоря за най-първото, за същинското начало. Сега само ще очертая контурите, вие ще довършите останалото. Най-старите следи от живот върху Земята са открити на остров Гренландия и възрастта им се определя на три и половина милиарда години. За някои Началото е датирано 700 милиона години по-късно, когато Вратите на Галактиката били затворени. А Краят ще е, когато тези Врати отново бъдат отворени. Техният край, затова те толкова се стараят да осуетят отварянето или да го предизвикат преди да е дошло времето, което на дело е все едно.

Сега ще ви разкажа как и аз бях подведен, как ме бутнаха в Паяжината и как едва не станах жертва на Паяка. Всеки може да сбърка. Казвам го, за да не приемате думите ми като догма. Проверявайте, и с което не сте съгласни – не го приемайте. Аз съм само вестител, не съм нито Съветник, нито Наставник. Още по-малко мога да бъда Учител. Четете, мислете и решавайте за себе си.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Из личната кореспонденция на Вестителя:

“В света, в който живеем и с който ти воюваш непрестанно, си ме отделил от другите (като твое усещане). Защото много се различавам от тях. Реши да провериш дали усещането ти е вярно. Проверката показа: "благонадеждна". И свали доспехите си. И ме прие в сърцето си. И станах част от теб, Обич моя неземна. И станахме "Слята Сила". Сега се измъчваш от връхлетелите ни събития, от постъпката ми... Или ти е мъчно, че сбърка в усещането? Ако продължиш със самотните си битки, си свършен. Физически си почти развалина, емоционално - отдавна работиш на “неприкосновения” запас, душата ти се мята и все напира да напусне тялото... Така те усещам, Страннико.”

Мъртви са, сякаш никога не са живели. Ако видяното не ви харесва, кажете си, че това са просто камъни.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

“Ти не разбираш ли, че аз не се спънах, а паднах. Няма да успееш да ме вдигнеш. По-добре да срежа жицата. Май така ще е най-добре и за двама ни.”

“Позволи ми сега аз да опитам. Моля Те. Аз те повлякох със себе си в “мъртвото езеро”. Ще открия как да се измъкнем. И да излезем там, където има само небе! Нека опитаме ...”

“Не говоря за теб, аз вече нямам сили да променям. Даже не знам дали вече искам да променям. Завесата - имаше една приказка "от другата страна на перденцата". Става дума за правителствените автомобили със завески от едно време. Едните гледат на света от едната страна, другите - от другата. Ние с теб гледаме към света от различни посоки. Само това исках да ти кажа, а ти не ме разбра. Различен поглед върху нещата, различни ценностни системи, неразбиране в една или друга ситуация... Сега търся предсказанията, които са в Интернет да видя те какво казват. Забравил съм какво е известно и какво - не. Във всеки случай аз нямам намерение да играя ролята на спасител за тоя свят, който е тръгнал към гибелта си. Този свят ме отхвърли. И няма нужда да ми казваш неща, като знам, че те стоят по точно обратния начин. Аз също съм ядосан.”

Не знам как да го опиша. Уж бях предупреден за „Синовете на Птицата” /въпреки че в конкретния случай бе дъщеря, а не син/, уж знаех, че Птицата и Дракона са от един род, а се хванах. Представяте ли си, паднах в паяжината и тя полепна по мен. Заспах и засънувах. За малко Паякът да изсмуче кръвта ми, макар че за негова изненада тя щеше да се окаже отровна за него. Една сутрин просто тръснах глава и се събудих. Оттогава търся онова предсказание /или предупреждение, както искате/, а все не успявам да го намеря. Засега опитвам да се справя и без него. Ако тук прилагам разни откъси от писма и диалози, то е за да ви покажа, че те са прекрасно осведомени за нас, докато вас ви лъжат, че ние не съществуваме. Само че нас ни има, винаги ни е имало, а дали и в бъдеще ще ни има, това не мога да знам. И още една изненада. В много отношения ние не просто си приличаме с пратениците на Злото, ние сме техни огледални отражения. Ние с тях се гледаме през огледалото, без да успеем да се докоснем. Само че където при тях е ляво, при нас е дясно. И обратното. Та реших, че малко повече подробности няма да са съвсем излишни.

Вестителите минават през света незабелязано. Те не получават признание от онова, което се нарича общество. Не получават признание и от елита. Също като Йерарсите на Ада. За един такъв Йерарх бе писано: „Той върви по улицата незабележим, светлината минава през него без да го засегне, и мрак изпълва нечовешката му душа.” И на едните, и на другите е съдено да се сливат с околната среда и никой да не ги вижда. Но оставят след себе си дири, проправят пътища и човечеството тръгва именно по тези пътища. Дълбочината на дирята и посоката на пътя много често зависи от чувствата, изпитвани от Вестителя, съответно от Йерарха. Вече знаете защо и едните и другите толкова много се стремят да потънат в този свят, да го пребродят – не пространствено, а емоционално и духовно. Да почувстват както върховете, така и низините, да усетят техните човешки емоции. И да постъпят съобразно тях. Няма как да не опиша и донякъде да обясня чувствата. Спомнете си как принц Сидхарта се превърна в Буда и може би ще ви стане по-ясно. Спомнете си как Иисус отиде при митарите и фарисеите, при блудниците и грешниците, за да се превърне в Христос. Законът е непроменим и горчивата чаша не подминава никого. Само че малцина достигат до Чашата. До истинската Чаша, не до златната.

***

Това остана от някои плодове на цивилизацията. Това очаква и плодовете на човешката цивилизация.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Няма ли от какво да си ядосан, Вестителю? Откъсват те от твоя свят, от твоята родина захвърлят те в някаква идиотска епоха сред тъпи, алчни и злобни полуразумни същества. В многорасовия свят на същества, принадлежащи към различни, несъвместими помежду си светове, култури и типове организми. В изродения свят на безразборното смешение, където нищо не е истинско. В свят, където се смята за нормално да разрушаваш себе си, природата и своите себеподобни. Ти вече си малко, дребно на ръст и по значение жалко създание. Ти си един от тях, частица от обкръжаващия те полуразумен вид. Щастлив си или поне се стремиш към щастието ако нищо не помниш и нищо не знаеш. Щастието да забравиш даже Лунно Цвете, която понякога виждаш като мека светлина.

Но щом си спомниш трите епохи, преживяни от теб в изгнание. Щом си спомниш за твоя ведър сияен свят – тогава искаш да умреш или поне разумът да те напусне. Нито едното, нито другото се получава, колкото и да опитваш. Затова почваш да пиеш. Алкохол, разбира се, не вода. Започваш да се приближаваш към хората, приближаваш се, приближаваш се... Докато осъзнаеш колко си далеч, и че никога няма да си като тях. Тогава идва прозрението, че твоята Врата в Стената ще се отвори едва когато отхвърлиш всичките светски условности и делови съображения от мястото и времето, в което си принуден да живееш. Само че… Изглежда е късно, прекалено късно. Ти видя как Посланикът се спря пред палатката, как отмести с две ръце завесата и влезе. Посланието влезе в света на хората, преди те да са готови за него. Онова, което претърпя провал през 1929-та и през 1977-ма година най-накрая се осъществи. Галактиката слезе на Земята. Отварянето на междупространствената Врата предстои. А после… Никой не знае какво ще е после, защото никога не се е случвало после някой да оцелее, в никой предишен Цикъл. Сега целта на Разумните от Галактиката е да доживеят до после. Да дочакат завръщането на Тангра, както е записано в Прокобата. И нея ще ви припомня, забравили сте я.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

ПРОКОБА

“Тангра – това е Небето;

Тангра – това е Земята;

Тангра – това сме ти и аз.”

Книга на Завета

Докато ти и аз сме тук – ще е жив народът на Тангра. Но ние си тръгваме. Прокуждат ни. Утре ще бъдем другаде, а няма кой да ни замени. Къде е Мечът, за да сразим враговете на Тангра? И Мечът го няма. Единственият Меч на племето е загубен. Нима и племето е загубено?

“Моят Бог – това са отворените Небеса, цветето, всяко едно човешко същество.”

Джиду Кришнамурти

Затвориха се Небесата над страната на Тангра. Цветята се превърнаха във флора и в стока за продан. Животът загуби своята цена. Човешките същества бяха сведени до електорални единици. Отвърна се от Своята страна Тангра. Хората прокудиха своя Бог, въобразиха си, че без Него по-добре ще живеят. Но освен безутешни пространства друго не успяха да сътворят. Нямаше Го Тангра, за да им помага.

“Когато си Небето;

Когато си Земята;

Когато се Събудиш –

тогава ще си Ти.”

Иван Коев

Спи народът на Тангра. Будят го, а той не се пробужда. Викат го, а той не става. И върши безумия в съня си.

Скоро уплахата ще подгони спящите. Ще се скриете и вие. Все едно къде. Ще гледате да сте под покрив. Тогава, през една особено тъмна нощ ще усетите върху себе си капчици роса. Нощта ще е на свършване. Съветвам ви, зова ви, заклевам ви – отворете очи, събудете се!

И ще видите Развиделяването. Ще видите Деня. Ще видите завръщащия се Тангра!

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)