Новият кръг

ТЪЖЕН СМЯХ

/или още по въпроса за досиетата

Слушайки по радиото парламентарните дебати, човек може да се заблуди, че те са искрени. Само се питам защо националният интерес се противопоставя на обществения? Сякаш нация и общество са враждебни една на друга сили. А двете заедно са враждебни на Държавата. Става ясно, че нещо не е наред.

Също толкова измамно е противопоставянето на ДС срещу НСС. Едни и същи хора, заемащи същите кабинети, разполагащи със същата власт и работещи срещу същите врагове. Разлика няма. Кого тогава ще разсекретяваме?

Какво, по дяволите искаме да постигнем?

Прекратяване влиянието на палачите и садистите върху политическия и обществен живот в България.

Чудесно! В такъв случай вместо да изнасяме пламенни речи, нека съсредоточим вниманието си върху три типа лица.

1/ Пряко замесените в репресии срещу другоячемислещи и най-вече срещу антикомунисти;

2/ Доносниците, съсипали със своите донесения живота на десетки хиляди невинни хора;

3/ Управниците, съзнателно допуснали горните два типа лица да продължават своята противонационална дейност, както и да влязат в големия бизнес.

За участниците в репресии не е нужно да се търсят уж изчезналите досиета. Самите потърпевши ще разкажат кои са били те. Разбира се, при условие, че им се даде думата. Но кой защо никой не иска да чуе мнението на жертвите, от чието име иначе всички се надпреварват да приказват.

Първите ще разкажат за вторите. Ако трябва, ще представят и документи.

Колкото до третите, те са пред очите на всички, и всеки разумно мислещ човек е в състояние да докаже тяхната съпричастност към делата на Държавна сигурност. Аз твърдя, че такива са президентът Стоянов, министър-председателят Костов, председателят на Народното събрание Соколов и Главният прокурор Филчев. Аз твърдя, че изброените четирима са пряко замесени в репресиите срещу антикомунисти. И съм готов да подкрепя своето твърдение с необорими факти.

Аз твърдя, че парламентарно представените сили направиха всичко възможно да унищожат първо икономически, а после и физически всички честни антикомунисти, отказали да сътрудничат на ДС. Достатъчно е да им припомня случая с Илия Минев, оставен да умре в мизерия, лишен от полагащата му се старческа пенсия. Според чистосърдечното признание на някой си Желю Желев, бивш президент, това било, защото Минев си останал непоправим антикомунист.

Та за какви досиета става дума? И какво всъщност ще разсекретяваме?

Дотук с нашата мъничка, мизерничка, нищожничка реалност. Ясно е, че няма да променим нищо, затова нека решим какво да бъде поведението ни в бъдеще с оглед променените условия. Какво да предприемем ние, Воините на Тангра? Какво да бъде собственото ни поведение?

Ако се страхуваме от разобличение, по-добре е изобщо да не започваме. Ако непрекъснато се озъртаме за шпиони, ако във всеки подозираме предател и доносник - значи нашето Дело е безчестно и престъпно. . Ако дебнем взаимно, значи и нашите дела не са достатъчно чисти. Най-здравата ни броня е откритостта. Не се страхуваме, че народите ще научат какво мислим и какво вършим - ние се стремим към възвестяване на нашата велика Идея. Срещу една такава тактика са безсилни всичките тайни служби на света.

Нас не ни засягат нито архивите им, нито агентите. Думи като “секретност” и “разсекретяване” не съществуват в речника ни.

ЗАЩО?

При днешното състояние на техниката всяка конспирация е обречена на неуспех. Няма тайна, която да не стане явна. Време е да сменим както оръжията, така и методите за водене на война. Време е откритостта да победи скритостта. Тук вече срещнах определени упреци, затова нека обясня подробно. Нека ви помогна да намерите аргументи, с които да им отговаряте. Когато ви обвинят в предателство и измяна на каузата, вие ги попитайте: защо вече половин век те никога не са успявали? И защо, след като виждат, че непрекъснато се провалят, те продължават да вървят по пътя на провала? Предателство е не промяната на методите, а придържането към една вечно губеща тактика. Ние не водим забавна игра със строго фиксирани, определени веднъж завинаги правила, а водим война. Нас ни интересува Победата. Ние трябва, длъжни сме да победим!

КАК?

През 1991 г. незабравимият Никола М. Николов в едно свое интервю заяви, че Властелините на света дотолкова са уверени в своята всесилност, та даже не се интересуват от мнението ни. Ето къде противниците грешат и именно тази грешка ние трябва да използваме.

Ние изграждаме такъв тип информационна среда, който модифицира мисленето ни до степен, че то да бъде неразбираемо за Врага. Ние се отделяме от юдео-християнската цивилизация, ставаме чужди за нея. Помнете: не сме в състояние да запазим никаква тайна, но сме в състояние да бъдем неразбираеми. Нека Врагът да знае кои сме и какви сме, но да не вярва. Нека неговото съзнание не му позволи да допусне, че такива като нас могат да съществуват в контролирания, в изцяло купения от него свят. Нека бъдем “котката, разхождаща се където си иска”.

Постигайки Неразбираемостта, заговаряйки на друг език, ще сме безразлични към всякакви ченгета и досиета. Ще ни е все едно дали ни следят и подслушват. Не е по силите ни да премахнем тоталния контрол, но от нас зависи дали ще го обезмислим. Контролът е сито. Нека се превърнем в пясък! Нека достигнем до мига, когато те няма да усещат дали са ни хванали или не са. Помнете: не самите ни постъпки, не конкретните ни действия, а логиката на поведение - тя трябва да убягва от вражеските очи.

ТОГАВА ЩЕ СМЕ ГИ ПОБЕДИЛИ!

А колкото до ченгетата и досиетата - те и сега не значат нищо за нас. Те не са наши господари. Ние не сме от тях и те не са от нас.

Ние сме Воините на Тангра!

***

Със сигурност след публикуването на този текст ще се чуят гласове, че проповядвам фашизъм, че съм против демокрацията, че искам диктатура. Че съм против демокрацията е ясно. Обаче защо съм против?

Кой възражда диктатурите

Изродената ни представа за демокрация е на път да съживи поумрялите мераци за нова диктатура. А толкова се радвахме, когато се разделихме със старата!

Нашето много демократично правителство отказа всякаква отговорност за здравето на българските деца. Родителите трябвало да плащат солидни здравни данъци. Всеки месец. Ако пък нямат достатъчно пари и детето им недай Боже се разболее, то просто няма да бъде лекувано. Кратко и ясно. В пълно съгласие с принципите на пазарната икономика. Държавата нямала достатъчно средства за лечението на собствените си деца. В скалата на почитаните ценности децата стоят далеч по-назад от депутатските мерцедеси, например. И целият този цинизъм на фона на всекидневни хвалби за оказана братска интернационална помощ за албанците в Косово, за пострадалите от земетресението в Турция или за кхмерите в Кампучия. Не че не изпитвам състрадание към гореизброените клетници, но повече обичам моето си дете. Като мен мислят почти всички нормални хора по света. Повечето българи - също. И заваляват спомени...

Как по времето на комунизма здравеопазването било безплатно, как по времето на национал-социализма Адолф Хитлер проявявал изключително внимание към германските деца. Следват разсъждения на тема безплатни или поне безумно евтини учебници. Следват лекции за ползата от ученическите униформи и вечерния час. До доброволното приемане на униформеното мислене остава само една крачка.

Нагледахме се на закрити предприятия. На ликвидирани производства. На съсипани цели отрасли. Безработните вече никой не се наема да ги брои, толкова са много. И отново чуваме напомняния за времето на болшевизма и фашизма. За недостига на работна ръка, за свободните работни места, за търсене на специалисти. За непрекъснатото изграждане на нови фабрики и заводи. Ама тогава заплащането било мизерно? Сега да не е по-добро?Преди десет години минималната заплата в България беше 140 лв., а цените общо взето бяха по-ниски. Особено тези на електричеството, на бензина, на транспорта. Хората днес на много места работят за по 50 - 60 лева на месец. Отново следва извод, че преди е било по-добре. Защитниците на демокрацията не намират аргументи да възразят.

Магистралите ни постоянно са в ремонт. Веднага следва съпоставка с аутобаните на Хитлер. Рухналите сгради след земетресението в Турция станаха повод да се заговори за качеството на нашето строителство. Като истински гении, новоизлюпените ни велможи решиха точно тогава да бутат мавзолея на националния предател коминтерновеца Георги Димитров. Оказа се, че за събарянето е нужно повече време, отколкото за построяването му. В контраст с днешните жилищни блокове, напукващи се при първия земен трус или поредния бомбен атентат. Сравненията никак не са в полза на така наречената демокрация.

Липсва всякаква сигурност. Сигурност за утрешния ден. Сигурност за хляба. Сигурност, че няма да те пребият и оберат. Сигурност, че няма да те заколят на първата пресечка. Сигурност, че детето ти ще се върне живо и здраво от училище... Обикновеният, нормално мислещият, разумният човек не се интересува как се нарича обществената система, в която е принуден да живее. Не го интересува името на управляващата партия. За него единствено важно е животът му да става все по-добър. Човекът от улицата, който до вчера крещеше и скачаше по митинги вече не иска демокрация. У уморения човек е останало единствено желанието да подобри своята окаяна участ.

"Да, трудно е, но пък има свобода!" - плахо се опитват да възразят свръхдемократите от Съюза на ДС. Свобода ли, каква свобода? В днешна България има свобода за мафията, свобода на порнографията и проституцията, на хазарта и безконтролното ограбване. Останалите свободи - на словото, на печата, на убежденията, на съвестта, на сдруженията - практически не съществуват. Както преди обявяваха за най-тежко противодържавно престъпление всяка критика срещу управляващите комуняги, така и днес несъгласието с управляващите "демократи" е обявено за фашизъм, щом не излиза от средите на комунистите. Нека добавя, че на БСПарите е позволено онова, което за други е най-строго забранено. Задачата на червените капиталисти е да създават илюзия за някаква опозиционност. Към останалите критици на режима се прилагат същите репресии като по времето на Вълко Червенков и Тодор Живков. И ги извършват същите стари изпитани кадри - все още непенсионираните офицери от Държавна сигурност. Под ново име, разбира се. Все по-очевиден става фактът, че народът е по-уплашен, отколкото преди десет години. Та за каква свобода ставаше дума?

Диктатурата, безконтролната власт е зло. Независимо дали се нарича фашизъм, национал-социализъм или само социализъм. Но рухването на Живковия режим бе последвано от такава уродлива система, пред която започваме да изпитваме носталгия към ужасите от близкото минало. След десет години на успехи и исторически победи, мечтите по твърда ръка преживяват разцвет. В България вече искат диктатура. В България вече мразят самата дума "демокрация". А можеше да не е така.

... Ако сравненията бяха в полза на демокрацията.

август 1999 година

ПРОТИВОДЕМОКРАТИЧНО

"Равни права за всички: това е най-крещящата

неправда,

защото онеправдава най-даровитите хора."

Фридрих Нитче

Правата и задълженията са естествено свързани понятия. Ако не успееш да се справиш със задължението, ти няма да овладееш и правото. Няма да успееш, каквито и усилия да полагаш. Затова смешни са правата, изписани върху хартия. Правото е достижение, а не неподвижна даденост. Трябва да се бориш, за да го получиш, за да го заслужиш. Бог няма да помогне на недоразвития разум и неукрепналата воля. Тангра дарява възможността всеки сам да извоюва правото на помощ и подкрепа от Него. Помощта наготово разлага.

В обществената уредба, при която сме принудени да живеем наблюдаваме обратното. Притежателите на най-големи права имат най-малки задължения. Облечените с най-голяма власт носят най-малка отговорност. Такива са днешните железни правила. Правилата на Желязната епоха. Скоро друго ще е. Ще се възцари естественост, справедливост. Правата ще бъдат поставени върху везните на Баланса. Щом равновесието се наруши, ще сработват корегиращите механизми. В Новата Епоха спазването на Новите правила ще е безусловно. Можете ли днес да нарушите закона на гравитацията?

Промените в реалността са пред очите на всички. Всеобщо е признанието, че животът се е изменил до неузнаваемост. Как и защо се случва това? Отклоненията в развитието на Реалността се предизвикват от изместването на енергийния център. Този център се определя не от някоя отделна личност или явление, а се създава сам при баланса на отделните енергийни източници. Така е във физическия свят. Хармонията на вселенските енергии е един от ненарушимите закони на Тангра.

Кое създава общочовешката, обществената енергия? Идеите. И предизвикваните от тях мисли. С внасянето на нови идеи се измества и центърът. Ето как съзнателно може да се влияе върху Промяната.

"Сънят ни свърши!" - Джон Ленън.

Да, сънят ни свърши. Започва Действието!

Подготвени сме и знаем какво да правим, но да обявим на всеослушание нашите планове, значи като последни глупаци да ги предадем доброволно и съзнателно в ръцете на Врага. Ние залагаме на достойнствата. Множеството други религии почитат оскотяващи качества: кротост, търпимост, склонност към сливане на отделните народности. Наблягаме върху факта, че Тегрианството е господарска вяра, а семитските религии са създадени от роби за роби. Не друго, а нашата Вяра ще създаде новите Господари на Утрото!

"Нищо не е прекалено там, където има чудо." - казва Пол Андерсън Развитието на технологиите направи невъзможни всякакви конспирации и заговори. Бунтове, въстания, метежи - те са обречени. Принудени сме да изоставим дори помислите за изграждане на организация - тайна или явна. Онова, което предстои да създадем е социална министруктура с определено позитивна насоченост. Структурата ще има за цел да определя потенциала на отделната личност, да очертава параметрите на реално достижимото, а след това да съдейства за неговото осъществяване. Независимо дали осъществяването ще бъде в пределите на Т-общността или в общия за всички псевдосоциум.

Бъдещето принадлежи на онези, които ще съумеят да се съхранят, след като новите Космически закони влязат в сила. В този аспект повелята, следвана от нас е: "Живей съгласно Закона". Лесно е, но само на пръв поглед. Опитай се да спазваш един закон, ако не знаеш какво гласи той. Дейността, главната, основната дейност ще се състои в подготовка за оцеляване. Нужно ли е да унищожаваш другите, когато е достатъчно да не ги подготвиш? Неподготвени за очакващата ги изненада, те ще загинат.

Тогава ще настъпи нашият истински Ден!

***

Светът се приближава към границата на Стария кръг и влиза в новия. Ето едно старо предупреждение, пренебрегнато от нас: “Тълпата не желае знание и не се стреми към него, а нейните вождове поради собствените си интереси се стараят да засилят страха й пред всичко ново и неизвестно, омразата й към новото. Робството, в което живее човечеството, се основава на този страх. Трудно е дори да си представим целия ужас на едно подобно робство. Ние не разбираме какво губят хората. Но за да разберем причината за това робство, достатъчно е да видим как живеят хората, какво представлява целта на тяхното съществуване, предметът на желанията, страстите и стремежите им, за какво те мечтаят, за какво говорят, на какво служат и на какво се кланят. Помислете за какво хвърля парите си съвременното културно човечество, дори като оставим настрани войната, помислете кое изисква най-високи разходи, къде се събират най-големите тълпи народ. Ако поне за миг поразмислим над този въпрос, ще ни стане ясно, че човечеството в настоящото му състояние, с тези интереси, с които живее, не може да очаква нещо повече в сравнение с онова, което притежава.” - П. Д. Успенски „Въпросът за знанието” - (из "В търсене на чудесното", гл. 2.

Тогава, през 1990 година вярвахме, че Свободата е дошла. Тя наистина дойде, но съвсем за кратко. После бързо ни я отнеха. Сега само ние можем да си я върнем!

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Робството настъпва. То вече е тук. Всекидневно ни лишават от права. Отнемат свободите ни. Ограбват нашето имущество. Убиват ни, без да можем да се защитим. Не можем ли, наистина ли не можем? Аз не вярвам в безнадеждността. Аз не вярвам, че Българският Бог ще ни изостави, ако ние изпълним сърцата си храброст и се обърнем към Него. Спомнете си всемогъщата Римска Империя. Кой от нейните роби дръзна да се опълчи срещу робството? Спартак. Тракиецът Спартак. Може би във вените на някого от нас тече негова кръв. Кой пръв нанесе съкрушително поражение на римляните и стигна до стените на самия Рим? Кан Атила. Аз не съм много сигурен, че измежду нашите не се срещат негови далечни потомци. На кого плащаше данък могъщата Византия, от която и до днес черпи вдъхновение Русия? На България. В своето последно писмо поетът Иван Коев пише: „Много, твърде много подценяваме Българина и България. /…/ Нали сме деца на Тангра. Не забелязваш ли: сега мразим и ненавиждаме всичко. Но най-много – себе си. Само силният може това. Но ще стане страшно за враговете български, когато поваленият се изправи. Колкото пъти България е била поваляна, толкова пъти се е изправяла. /…/ сега обаче времето е по-друго, по-отговорно: България трябва да стъпи на своите крака не само заради себе си, а и заради всички останали на тази земя. Някой силен трябва да надвие нечовечността, надвиснала над човечеството…”

Сега ще ви дам технология, за която или не се говори, или се представя по изопачен начин. Вярвам, че нямаме различни мнения по нуждата от премахване на Ахмед Доган. Казано простичко, ние искаме да го унищожим така, както той унищожава нас. Как да го направим? Куршум, бомба…? Не, нашият живот е по-ценен от неговия. Не бива да се излагаме на опасност. Предлагам да приложим свойствата един организъм да влияе на друг от разстояние. Отделният човек няма толкова сила, та да повлияе смъртоносно върху Доган, но голяма група хора, обединена около същата мисъл, и съсредоточена в един и същи час, в една и съща минута ще постигнат резултати, за каквито не сте мечтали. На всичкото отгоре такова въздействие е напълно безопасно, то дори не се преследва от закона. Не могат да ме съдят за това, че в определена минута аз сядам и почвам да изпращам към Ахмед Доган мисли, съдържащи заповед той да умре. Аз само си мисля, нищо повече. Поне по закон мисленето не е подсъдно, макар управниците да изпитват истерична ненавист към мислещите хора. Интернет е чудесна възможност да бъде организирана голяма група хора, изпращащи същата мисъл по едно и също време. И никой няма да знае кои са останалите, та да настъпи провал. Конспирация, в която никой не познава другите конспиратори, поради което не може да ги предаде. Не твърдя, че успехът е сигурен, но нищо не ни струва да опитаме.

Същата практика се прилага у някои племена, живеещи по горното течение на река Амазонка. Под ръководството на жреца цялото племе се събира и изпраща мислено послание към набелязания за наказание престъпник, като по време на ритуала хората си представят мъчителната му смърт. Няколко такива ритуала са достатъчни и не е известен случай някой да се е изплъзнал от наказание. Съществуват обаче две задължителни условия: Посланията да бъдат изпращани едновременно от голяма група хора. А също те да са отправени към реален престъпник, а не към невинен човек. Първото зависи от нас, а за второто няма нужда от доказване. Едва ли има нормален човек в България, който да не вярва и да не знае, че Ахмед Доган е престъпник. Значи спокойно можем да му отравяме нашите проклятия – към него и към потомството му няколко пъти на ден в точно определен час и точно определена минута. Едновременно с мисълта за смъртта на врага, вие трябва да мислите, че сте стопани на тази земя, че тя е ваша, че вие имате правата върху нея. Изпълнете се с увереност, проникнете се с мисълта, че браните своето от посегателствата на чуждите. Вие не подозирате каква скрита мощ се съдържа в човешката мисъл. В мисълта на чистите, духовно незамърсени човеци! Забравих да добавя, че ефектът от еднократен сеанс продължава няколко часа. В първите векове на Християнската Църква нещо подобно е представлявала анатемата. Едва после алчността на свещениците и желанието за разчистване на лични сметки лишават ритуала от смисъл. Случаят с Доган не е такъв. Той не е личен враг на никой от нас, той е враг на България и на Българите. Интерес от смъртта му има не някой поотделно, а цялата нация. А пък за корист няма какво да говорим. Гарантирам ви, че никой няма да плати и стотинка за нашите усилия. Но пък си заслужава, ако успеем. Какво ще кажете да опитаме? Нали сме Воини – защо да не накажем врага? Но ние сме Воини на Небето, защо да не опитаме с Небесни методи? Няма митинги, няма викове и освирквания, няма силови методи. Всеки остава насаме със себе си и се съсредоточава върху желанието тази хиена в човешка кожа да получи възможно най-скоро полагащата му се смърт. Ако моята идея заинтересува някого, аз съм готов да предоставя недостигащите технически подробности.

В самото начало не бяхме повече от една дузина. После станахме 60, 100… Сега самите ние не знаем колко сме. Не водим отчети, не съставяме списъци, не събираме членски внос. Но виждаме как броят ни се увеличава. Виждаме как идеите ни си пробиват път, как довчерашни наши противници и хулители почват да черпят знания от нас. Как непознати хора повтарят нашите предложения. Ние забелязваме как изреченото от нас вчера, днес вече е реалност. Значи не сме толкова слаби. Не сме така беззащитни, както ни внушават. Значи надежда има, стига да я видим. Значи Свободата не е толкова далеч, стига да сме в състояние да я призовем.

Дали наистина ще успеем, дали ще го направим – зависи единствено от нас.

Ангел Грънчаров – Елтимир

Февруари 2008 година

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)