Новият кръг

Ето още една от книгите ми. Естествено, срещу никоя моя книга не е имало конкретни възражения. Вместо това почват приказки наизуст и плюнки. Следват епитети и ругатни. Ами който иска, нека се запознае с написаното от мен, пък после може и да си поговорим.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

НОВИЯТ КРЪГ

Светът се движи към критична точка. Още един Кръг е извървян. Започва следващият, а ние не сме готови за него. Какво и защо се случва? По какъв път вървим и докъде води той? Сега ще говоря предимно за България, за нейното бъдеще. Само че за разлика от предишните епохи, днес българското спасение е невъзможно, ако се опираме единствено на собствените си сили. Нека всички осъзнаем, че проблемите ни са общи, и нека ги решим заедно, с общи усилия.

По този начин американската администрация демократизираше Сърбия през 1999 година. Спомнете си и простете, ако можете… Но също имайте предвид, че българското демократизиране тепърва предстои.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

В различни периоди съм говорил и писал по един или друг въпрос. Няма кой да навърже написаното и казаното, за да види колко свързани са нещата и как картинката почва да се прояснява. Значи трябва да седна и да го направя сам. Започвам с откъс от писмо до мой приятел:

„През декември написах един обширен материал, в който давам сериозна аргументация за плановете да бъдат ликвидирани трите държави – Румъния, България и Сърбия. Първо се променя етническата карта на страната, а после тя бива обявена за съвсем друга страна. Както това вече стана в Косово. Същото ни чака и нас. Почна да се сбъдва още по-бързо, отколкото очаквах. Ти си оптимист за бъдещето на България, но аз не съм. Българинът вече няма вътрешни съпротивителни сили. Той е лишен от вяра, което е много по-зле от материалните трудности. Какво повече да говоря и какво повече да направя? Не знам дали някой изобщо може да си представи моето семейство и аз на какъв зверски натиск бяхме подложени през последните години. А виждам, че така е не само към нас.

Така завърши своя живот Илия Минев, в чието име днешните демокрадЦи се кълнат

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Имам информация, че е предприета мащабна операция за ликвидиране на последните реални представители на антикомунистическата опозиция от преди 1989 година. Тоест биват ликвидирани хората, които някога са имали стремежи към едно по-добро общество, и които са наясно какво, защо и как се случи. А такива останахме буквално една шепа хора и всички ние биваме премахвани един по един пред равнодушния поглед на така нареченото общество. Останалите са подложени на тотална манипулация от страна на телевизии, вестници и всякаква пропаганда. Те вече не осъзнават в какъв свят живеят и какво им се случва. Още по-малко разбират какъв ще е краят. Сега се опитват пак да канализират народното недоволство, да канализират народната енергия, да я изразходват в името на поредната лъжа. И после няма да има нищо.” Особено показателен е фактът, че преследванията срещу старите поборници за справедливост се ожесточиха непосредствено преди „опозицията” да почне своята кампания по сваляне на „правителството”. Абе, измамници гадни, защо не дадохте думата на някой от малцината оцелели, а непрекъснато говорите от тяхно име? Повтаря се моделът „СДС”. Много митинги, много крясъци, много емоции, празни приказки, палячовщини и после, когато се види, че всичко си е същото - умора, безразличие. А как няма да си е същото, след като никоя от тези „опозиционни” партии не излиза извън рамките на Системата, към която принадлежи и „правителството”. Обикновен, научно разработен сценарий. Предизвиква се изкуствено амок, след което неизбежно следва изпадане в летаргия. След като изтече действието на допинга организмът обикновено колабира. Физиология, а не политика. Целта е омаломощаване. Това са плодовете на разочарованието. Само че ако в началото на 90-те години извън СДС съществуваха личности и групи, решени да продължат борбата, сега такива не се забелязват. А после, когато пак се събере народна енергия, тогава българите в България ще бъдат малцинство. Обеднели, ограбени, съсипани. Немощни да предприемат каквото и да било. Обречени. Ще го осъзнаят и ще им бъде все едно. Вече нищо няма да тревожи душите им. Те отдавна ще са останали без души. Ако българите позволят техният единствен живот да се превърне в частна собственост на шепата политически скотове и политиците да разполагат с него както им хрумне, тогава нищо вече не може да ги спаси. Равнодушието ще се окаже смъртоносно за българина.

Това е „българското” правителство в сянка, за което никой не се осмелява да говори. Именно те и техните господари превърнаха нашата Родина в тяхна урод.ина.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Още през 2004 година предупредих какво се подготвя, какво ще се случи и какво ни очаква. Като гледам, май не съм сбъркал много. Позволявам си да препечатам своето предупреждение, пък вие ще прецените дали съм бил прав. Само че ако тогава говорех за разобличения, днес казвам, че само разобличения не са достатъчни. Време е за гняв, време е за всепомитаща народна ярост. През февруари 2008 година Електроснабдяване – Ботевград надписа двойно сметките на своите абонати от български произход. Мярката бе предприета, за да се покрият загубите от отказа на циганите да си плащат. Аналогично е положението със сметките за вода. Никой не защити ощетените. Нито партии, нито общинска администрация – никой. Хората отиваха и си плащаха, без да гъкнат. За да не им спрат електричеството. Хората вече бяха наясно, че няма да получат нито помощ, нито законност. Държавата демонстративно се отдръпна от своя народ. Според Соломон Паси, когато принуждават мен да плащам за нещо, което дължат циганите, това било „позитивен расизъм”. Когато така нареченото „правителство” обрича на мизерия българите, а с получените средства развъжда цигани, това било демократично и либерално. А, бе, демократи извратени, що не си заврете и демокрацията, и либерализма някъде, а нас, нормалните хора да ни оставите да живеем нормално? Издръжката на живот поскъпна непоносимо, докато самият живот вече нищо не струва. Имам предвид животът на обикновения българин, който има нещастието да не е нито педерас, нито сектант, нито наркотрафикант. За цигани и евреи това не се отнася, те са от „богоизбраната раса”, те са недосегаеми. За тях се грижат разни Световни Конгреси, разни Фондации, разни соросовци. Само българинът е оставен да мре. Беззаконието е пред очите на всички, то вече не се крие. Тук приказки и разобличения няма да помогнат. Нужна е смяна на тактиката. Преди години проявихме търпимост, толерантност към злото и то ни завладя. Когато такива като мен се опитвахме да надигнем глас, ни наричаха „великобългарски кретени”. Ето какво отговорих на един такъв обвинител:

„Можехме да говорим за "великобългарски кретенизъм", ако кретенизмите се вършеха под управлението на българи. Какво наблюдаваме днес?

Георги Седефчов Първанов - циганин;

Сергей Станишев - евреин;

Ахмед Доган - дьонме, потомък на евреи, приели исляма;

Симеон Сакскобурггота - без коментар;

Надежда Михайлова - еврейка;

Иван Костов - циганин...

Да продължавам ли?

"Малцинствата" се финансират от една страна от евреина Дьорд Шорош, познат повече като Джордж Сорос, а от друга - от правителството на Руската Федерация. Контраразузнаването ни е изцяло подчинено на две чужди служби - турската МИТ и руското ГРУ. Икономиката ни се ръководи от евреите от МВФ. Армия нямаме. Нищо в България не е вече българско, освен ние, малцината "великобългарски кретени". Само че ние имаме нещо, което вие нямате. Ние имаме нещо, което упорито търсят групите на еврейката Тамара Тютченко. Ние имаме нещо, което упорито търсят групите на проф. Борис Золотов и останалите специалисти от ГРУ. Ние имаме нещо, което търсят и емисарите на мистериозния Осин. Ние имаме нещо, което нито вие имате, нито ще го имат онези, които го търсят. Ние имаме нещо, без което всички вие - и вие, предателите, и вие, нашите смъртни врагове - всички вие ще сте мъртви. Ние имаме нещо, значимостта на което не само не осъзнавате, но дори нямате интелектуалната възможност да осъзнаете. А когато истината за това Нещо се стовари безмилостно върху главите ви, вече ще е късно, безнадеждно късно.

Да, невежеството наистина е блаженство. Само че това блаженство е смъртоносно. Ние имаме нещо, в чиято реалност вие не вярвате. Но ако това, което ние имаме не беше реално, щяха ли да го търсят толкова упорито и на толкова високо ниво? А доказателствата, че го търсят са предостатъчни. Само че още е рано да ви наврем тези доказателства във вашите слепи очи. Пък и да ви ги наврем, едва ли ще прогледнете. По всяка вероятност и тогава ще предпочетете да си останете във вашето блажено невежество.

Вие сте безнадеждни. Вие сте мъртви духом. А както казваше моят покоен кум Илия Стоянов Минев - мъртвото тяло при определени обстоятелства може да бъде съживено. Мъртвият дух е мъртъв завинаги. На вас дори Бог не може да прости, защото вие вече не съществувате и за Него. Вие сте Нищо. Кой би могъл да прости на Нищото? Ние дори не ви мразим. Кой може да мрази Нищото? Ние продължаваме своя път към Бъдещето, а вас вече ви няма.”

Та изход от положението има. Вече има и начертана стратегия, има и избистрена тактика. Но първо погледнете какво предлагах тогава:

„РАЗОБЛИЧЕНИЯТА

Питат ни защо се занимаваме с разобличения. Защо пишем все за негативното, а не гледаме позитивното, както ни учи г-н Премиерът с многото фамилни имена. Ами защото не сме забравили историята. Ще поясним. През 1990 година в България започнаха някакви промени. Изведнъж, сякаш спонтанно се явиха разни комсомолски секретарчета, генералски синчета, преподаватели от школите на БКП, наизлязоха агенти на Държавна Сигурност и агенти на всякакви служби. Изпълзяха болни хорица с още по-болни амбиции. И всичките те в един глас започнаха да крещят колко силно мечтаят за демокрация. Започнаха да говорят от името на ветераните на Съпротивата. Започнаха да обясняват как с цялото си сърце споделят техните идеи и техните мечти. Само че на самите ветерани не позволиха да кажат нито думица. Докато накрая ги изтикаха не само от политиката, но и от живота въобще. Хората с идеали и морал бяха премахнати. Ето затова днес си имаме такава извратена демокрация. Затова България е съсипана и разграбена. Затова страдаме всички ние. Защото позволихме да ни измамят. Днес отново сме пред прага на промени. И отново ни готвят голямата лъжа. Иван Костов, който “погреба” национализма сега се пише нещо като националист. Три ДеСни формации тръгват с патриотична риторика да печелят сърцата на българите. Ахмед Доган, който навремето искаше доживотни присъди за българските родолюбци, сега изведнъж откри, че родолюбието всъщност било хубаво нещо. Националист е и старият интернационалист Кръстьо Петков. Утре в националисти ще се превърнат Сакскобурггота, Паси и Свинаров. Само че за истинските, искрените, убедените български патриоти и родолюбци отново се готви жесток удар. Вътрешният министър проф. Петканов е разпоредил да се установи строг контрол над лицата, участвали в антикомунистическата Съпротива преди 1989 година. Да се поставят под наблюдение лицата, изразявали по един или друг начин неодобрение към терористичния Североатлантически пакт, познат под съкращението НАТО. В пакета от мерки влизат следене на кореспонденцията, подслушване на телефонните разговори, засичане на Интернет връзките.

Криминалните управници на България се готвят да повторят стария номер, като отстранят героите, а за герои представят измамниците и мошениците. И после – нови 14 години грабежи, глад и мизерия. Ето, точно това не искаме. Нашата цел е, когато настъпи моментът, да изправим достойните личности, честните, способни и горди българи, останали непречупени от комунизма и от пишмандемокрацията. Искаме да ги изправим и да заявим пред всички: това са хората, които ще изправят България на крака. Това са истинските спасители на Родината.

Само че за да настъпи този момент, трябва да се преборим с Лъжата. Та и да не ни харесва, без разобличения няма да минем.”

Опитах и установих, че разобличенията не са достатъчни. През февруари 2007 година отправих и директни обвинения, които се постарах да бъдат разпратени навсякъде. Не бях анонимен, излизах с името си.

„ОБВИНЯВАМ

- Обвинявам Националната служба за сигурност /НСС/, че продължава оперативните разработки и преследванията срещу лица, заподозрени в антикомунистическа дейност още преди 1989 година.

- Обвинявам Националната служба за сигурност в организиране на терористични акции на територията на страната.

- Обвинявам Националната служба за сигурност в съучастие в наркотрафика и търговията с опиати.

- Обвинявам Националната служба за сигурност в сътрудничество с чужди терористични организации, като посочвам конкретно турската организация „Сивите Вълци”.

- Обвинявам Националната служба за сигурност в провеждане на съвместни операции с руската разузнавателна служба ГРУ.

Ако след тези обвинения нашите НАТО и ЕС партньори и настойници отново замълчат, значи те не само одобряват престъпленията, извършвани от служители на българското Контраразузнаване с покровителството на ръководството на същото, но и реално се превръщат в съучастници на тези престъпления.”

Със своето мълчание, с отказът да реагира, Западът само потвърди, че е съучастник. Имах, макар и плаха надежда, че няма да се окажа прав. Все пак бях длъжен да опитам, поне да разполагам с доказателства после, когато от САЩ, от ЕС и от разните му там демократически и либерални централи почнат да дрънкат за свобода и за човешки права. След като изчаках, отправих предупреждение, че в България ще почнат масови репресии срещу противниците на режима, че ще бъдат положени усилия да угасне и последната искрица свободна човешка мисъл, и че мястото на искрените родолюбци отново ще бъде заето от подставени лица, верни на управляващата мафия. А тя, мафията на свой ред се подчиняваше на по-голяма мафия. И така – до забуления в облаци управленчески връх, невидим за човешкия поглед. Сега обаче ще продължа с анализ за състоянието на нещата в България. Колкото и обезверени да са хората, колкото и да не вярват на никого, те не могат да допуснат какви са мащабите на цялото безумие, и пред каква пропаст сме се изправили.

Та още преди изборите през 2005 година стана ясно, че след изчерпването на „Царския” модел, кукловодите трябва да измислят нещо ново. И че единствената неомърсена идея в България е националната. И че те няма да допуснат никой, намиращ се извън сценария да влезе в „играта”. Жалкото е, че нещата се развиха както предполагах. Преследванията срещу идеалисти продължиха, а тяхното място се заемаше от измамници. Вярно, намериха си нов „националист” – Волен Сидеров, който подведе българите и те гласуваха за него. Нищо истинско не успя да си пробие път, навсякъде то бе подменяно с неистинско. Та и досега. Има ли смисъл да се обръщаме към така наречените „институции” и към така наречената „държава”? Според мен не само няма смисъл, но е вредно за нас. Ето какво твърди проф. Янко Янков, един от малцината, дръзнали да се опълчат срещу Системата:

„Несъмнено e пълно безумие е човек да се обръща с искане за правосъобразно управление и правосъдие, адресирано към най-висшите представители на изпълнителната и правосъдната държавна власт, назначени на тези им постове преди всичко (а често пъти – дори единствено!) заради тяхната ярко изразена и дори придобила скандална известност хомосексуална ориентация; и това е така поради изключително елементарната причина, че абсолютно всеки аспект от цялостното (както личното, така и обществено-политическото, така и управленското и правосъдното) поведение на такива хора е тотално зависимо изключително от техните деликатни алтернативни „задни мисли” и ориентации, които, от своя страна, са тотално зависими от волята на Big Boss-a на българския клан на руската Червена мафия.

Разбира се, още по-голямо безумие е човек да се обръща за правосъдие към такива личности повече от няколко пъти.

При това най-перверзното и най-зловещото е, че точно на това е разчел и своите стратегически ходове сутеньорът на регионалния български мафиотски гейократичен бардак, който през последните две десетилетия неизменно е полагал максимални грижи функционалните лостове на законодателната, изпълнителната, правосъдната и медийно-информационната власт винаги и по всяко време да се намират в ръцете (впрочем, май не точно в ръцете!) именно на такива личности. С което изначално и по принцип е обезсмислял както адекватното функциониране на самата власт, така и адекватната оценка на поведението на всеки истински юрист, който се опитва да изтъква каквито и да са доказателства и принципни аргументи за Право, Закон, Правосъдие и Справедливост.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

И макар че вече така или иначе съм писал за тези неща, намирам, че все пак не е излишно тук и сега да препратя вашето внимание към заключителната част на писмото ми от 19 Септември 2007 г., където, позовавайки се на конкретни експертни факти и обстоятелства, изрично и пределно ясно съм посочил, че лидерът на управляващата лява партия и Председател на коалиционното Правителство Сер гей Станишев вече доста отдавна е известен не само с крайно левия си сексуален уклон, но и с достатъчно красноречивото прозвищно (а може би – партизанско!) име Вагинин; и че неговото колоритно присъствие на съвременната политическа сцена по своята същност съвсем не е случаен и самотен факт, а е елемент от един изключително добре известен от историята, но все пак слабо проучен от съвременната политология феномен, наречен гейокрация.”

Онова, с което не съм съгласен, е че тази, да я наречем Мафия е червена и руска. Вече много пъти ми се случва да доказвам, че демократи и комунисти се командват от един и същ властови Център. Но сега исках само да покажа какви деградирали, изродени типове ръководят страната ни и срещу какви идеалисти, срещу какви чисти личности е насочена тяхната либерално-демократична власт. Да ме извинява Янко, който вярва в демокрацията, в либерализма и в правото. Аз не вярвам и не ви съветвам и вие да вярвате. Ако имаше демокрация, ако имаше право, едва ли сега щяхме да живеем в такъв кошмар.

***

Малко конкретни примери. Повтарям факти, изнасяни от мен и в други текстове, налага се. През лятото на 2007 година почина политзатворникът Коци Иванов от Монтана, съратник на Илия Минев, никой от тези „патриоти” даже две думи не произнесе. А после, само седмици след погребението на героя общинската власт в Монтана реши да изгони от общинското жилище неговата вдовица, за да настани там цигани. И пак заплахи, и пак терор, и пак никой нищо не забелязва. Само ще поясня, че прословутото общинско жилище беше едно мазе. Преди това на Коци му бяха отнели инвалидната пенсийка заради „политическа некоректност” към управляващите разбойници. Тероризираха го по всякакъв начин, докато го вкараха в гроба, а сега са се заели да довършат и неговата съпруга. Прилагам факсимиле от нейното писмо, за да не кажат критиците ми, че си измислям. Защото и това се е случвало. Навремето писаха, че никога не съм познавал моя кум Илия Минев, и че съм бил долнопробен лъжец. Оттогава се старая да подкрепям своите твърдения със снимки и документи.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

По обратния начин се подходи към проф. Янко Янков, бивш политически затворник и виден противник на комунизма. Първо разболяха от рак неговата съпруга и създадоха пречки за нейното лечение. После подложиха на системен терор цялото му семейство. Янко бе принуден за известно време да замине извън България, а ето какво се получи за последните събития около него:

"Между 25.01.2008 г. и 30.01.2008 г. в село Клисурица, обл. Монтана, неизвестно лице е счупило прозорец и е проникнало в наследствен имот на софийски жител, стопанисван от 52-годишния В.И. от същото село. Извършена е кражба на маслен радиатор “Смядово” и радиокасетофон. Стойността на кражбата се изяснява. Случаят се разследва от РПУ-Монтана."

Какво е общото между призовката вляво и текста вдясно? Опитният криминалист би отговорил: "-Почеркът!".

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Да, това е почеркът на Държавна сигурност, която напомня на проф. Янко Николов Янков-Вельовски, че комунистическият тоталитаризъм не само не си е отишъл, но няма намерение дори да си тръгва (взломната кражба е в родната му къща). Кой нормален човек ще повярва, че "днешните" "служби" най-после са решили да турят където им е мястото такива знакови фигури от върхушката на "комунистическата" (днес "социалистическа") мафия, като Димитър Иванов (шеф на VІ отдел на VІ управление на ДС), Борислав Дионисиев (зет на шефа на КГБ на СССР), и още един негов роднина (също Дионисиев, уличен в САЩ за крупни многомилионни измами). Защото именно те са лицата, посочени от проф. Янков-Вельовски през 1995 г. като участници в друга многомилионна измама - но в България. Всъщност, идеята е друга: "другарите" искат да разберат какво е правил в течение на три месеци професорът на Запад.” Номерът е ясен. Такива като Янков нямат право да ходят където си искат и да говорят каквото си искат. Те трябва да бъдат контролирани всеки миг, дори когато спят. Нали още някой си Желю Желев ни каза, че демокрацията е само за демократи. А кои са демократите? Пуснете някоя от телевизиите и оттам ще ви се ухилят мазните им охранени мутри.

Виждате снимка от призовката, шега няма. Управляващите в бивша България вече дори не се стремят да имитират зачитане на законите.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Самият проф. Янков през октомври 2007 година пише за резултатите от своите разследвания: „…2) голямо множество отделни престъпления, извършени от бившите и сегашните специални служби против около 60 души и техните семейства - български граждани, защитата на правата и интересите на които съм поел като легитимен представител на Съюза на юристите-демократи и
Базисния институт за проучване и защита на човешките права; 3) повече от 100 отделни престъпления, извършени от бившите и сегашните специални служби лично против мен и членовете на семейството ми; в частност – извършване на голямо множество отделни престъпления, които поотделно и в съвкупност са обусловили смъртта на баба ми Петкана, дядо ми Янко, брат ми Камен, баща ми Никола, майка ми Евтима и тъщата ми Величка;
4) голямо множество отделни престъпления,
извършени от сегашните специални служби против статуса, дейността и имуществата на ръководените от мен политическа партия, правозащитни организации
и редица други легитимно регистрирани структури”

Ами помните ли отвратителната кампания срещу анархиста Георги Константинов през 2007 година? Обявиха го за терорист, защото през 1953 година взривил паметника на масовия убиец Йосиф Джугашвили – Сталин, когото нашите демократи уж отричат. Лицемерието е на всяка крачка, стига да имаме очи да го видим.

***

Макар че ако трябва да сме честни, те избиват не само нас. Те се избиват и помежду си. Това се случва, когато упълномощените да боравят с парите на господарите си въобразят, че са станали пълноправни собственици на поверените пари. И почват да падат трупове. Само погледнете какво чудо е! В-к „Монитор”, Събота, 25 Февруари 2006 т: „Войната започна с разстрела на Васил Илиев през 1995 г.

Куршуми застигнаха премиер, кръстник на българската мафия, висш прокурор, богати бизнесмени и основатели на групировките у нас. От всичките показни разстрели само за няколко се твърди, че са разкрити.

- На 25 април Васил Илиев, президент на застрахователна фирма "ВИС-2" е застрелян пред ресторант "Мираж" в София. Убийството му още не е разкрито.

- На 7 юли Ламбо Кючуков , бивш заместник-министър на образованието, е застрелян в местността Бялата вода на Витоша.

1996 г.

Убийството на Луканов беляза прехода

- На 16 януари Васил Митев, управител на пристанищен комплекс в Русе, е намерен убит в гаража си с куршум в тялото. Името му се свързва с фериботните спорове - Русе - Гюргево през 1995г.

- На 2 октомври пред дома му на ул. "Латинка" 15 в София е застрелян Андрей Карлов Луканов, депутат от Парламентарната група на Демократичната левица, през 1990 г. министър- председател.

- На 23 ноември Иван Иванов, собственик на стокова борса в Добрич, е прострелян с четири куршума в апартамента на жилищен блок на площад "Свобода".

1998 г.

Падна и кръстника на българската мафия

- На 24 януари Велин Тодоров Христов, собственик на транспортна фирма от София, е застрелян във великотърновския хотел "Янтра".

- На 14 май Венцислав Танчев, изпълнителен директор на застрахователно дружество "Енергия", е застрелян с три куршума пред дома му на бул. "Симеоновско шосе" 85.

- На 20 декември Иво Карамански, бизнесмен, съдружник на дружество "Корона - И.Г.", застрахователен бос, е застрелян с два куршума. Карамански беше сочен за кръстник на българската мафия. Куршумите застигнаха Поли Пантев на о. Аруба.2001 г. Серия трупове след Поли Пантев на о. Аруба

- На 26 януари във Варна е убит първият ни европейски шампион по киокушин карате Георги Вълков Георгиев пред дома му на ул. "Подвис".

- На 26 февруари в София е убита 30-годишната ямболска адвокатка Надя Георгиева.

- На 1 март търговецът на алкохол Розалин Костов, съсобственик в "Роник" ООД, е показно разстрелян пред дома му на ул. "6 септември" в Русе.

- На 9 март на карибския остров Аруба, в хотел "Сонеста" е застрелян сикаджията Поли Пантев.

2000 г.

И най-големият иманяр - Желязко Императора падна в боя

- На 9 февруари в Плевен е убит пред дома му с изстрел в гърба Величко Тодоров, председател на Народната партия в Плевен.

- На 29 февруари 34-годишният Роман Пузанов, основен прокурорски свидетел по дело за убийство от 1995 г., е застрелян със 7 куршума в Ямбол в гръб с 9-милиметров пистолет.

- На 9 март в къщата му в тополовградското село Мрамор е намерен убит с пистолет Желязко Колев - Императора, един от най-известните колекционери и иманяри.

- На 21 април в София пред дома му на бул. "Цар Борис III" е застрелян 40-годишният Кристиян Маслев, собственик на агенция "Натурела груп".

- На 19 декември общинският съветник от СДС в гр. Елена Славчо Христов Славов е застрелян на стотина метра от дома си. Той е собственик на мандрата "Млекимекс" в града, която е част от българо-австрийския холдинг "ББС - Хандел".

- На 28 декември 44-годишният Динко Добрев, шеф на "Родопа" ЕООД в Нова Загора, е убит в двора на фирмата. Наемници проследиха Самоковеца чак до Амстердам, за да го застрелят. 2003 г. Картечници в София и изстрел в сърцето на Илия Павлов

- На 3 януари в София е убит 45-годишният Румен Яневски, криминално проявен, занимаващ се с незаконен хазарт. По него е стреляно с автомат от движеща се кола. Яневски е прострелян смъртоносно в джипа си - "Нисан Патрол" на ул. "Гоце Делчев" и ул. "Котленски водопад".

- На 30 януари международният съдия по борба Тодор Матов е застрелян при престрелка в Студентския град в столицата. Според главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов той е убит по погрешка. В близост до стрелбата е бил и бизнесменът Димитър Джамов. Колите на двамата са сходни и вероятно е станала грешка, предполага Бойко Борисов.

- На 8 февруари е застрелян Тихомир Иванов Трифонов на алея "Пейо Яворов" в София. Той е криминално проявен, осъждан за грабежи през 1996 г. 31-годишният мъж е застрелян от упор в тила в мерцедеса си. В криминалното досие на Трифонов фигурират трафик с момичета от Малайзия и Венецуела, които той склонявал към проституция, както и нанасяне на телесна повреда. Предполага се, че убиецът е седял на задната седалка.

- На 7 март е убит президентът на "MG корпорация" Илия Павлов. Час и половина след убийството му в кв. "Белите брези" от засада е прострелян Цветан Василев-Хафти. От сигурна смърт го спасява намиращият се наблизо патрул от Шесто РПУ.

- На 8 март в автомобила си на метри от НСБОП е убит Степан Рибаков.

- На 4 април показно е застрелян в Плевен, в хотелския комплекс "Интер Ростов" 34-годишният плевенски сутеньор Марио Иванов, известен с връзките си с нелегалния бизнес и сводничество. Убиецът е 25-годишният Цветан Калфов.

- На 18 април на бул. "Цариградско шосе" в движение е взривен бронираният "Мерцедес" на криминално проявения Иван Тодоров-Доктора, който оцелява.

- 19 август след стрелба на кръстовището на бул. "България" и "Гоце Делчев" в столицата е убит 40-годишният Филип Павлов Найденов-Фатик, свързан с

наркотрафика. Той е син на покойния оръжеен търговец Шабан Фатик.

- На 5 ноември е убит Евгени Стефанов - Женята. Той е застрелян пред фитнесцентър "Ситняково". Спряган за един от наследниците на наркобоса Поли Пантев. Бивш член на групировката СИК.

- На 13 ноември е прострелян Николай Зарев - Данкина в градинката до блок 123 в квартал "Надежда" в София. Зарев е криминално проявен с множество кражби. Занимавал се е с продажба на наркотици, с кражби на коли и с магистрални автограбежи.

- На 27 ноември в столичния квартал "Хладилника" е намерен труп на 40-годишен мъж. Установява се, че това е Румен Маринов Маринов - Нарциса, приближен на групировката ВИС. Застрелян е в гърба, слизайки от личния си автомобил.

- На 29 ноември в столицата е убит 24-годишният Борис Кирилов Арсов. Тялото му е намерено в квартал "Бояна". Той е един от обвиняемите за отвличането на бизнесмена Стефко Колев преди около две години, но делото все още не е влязло в съда. Арсов е един от членовете на групата, разпитвана във връзка с убийството на Филип Найденов - Фатик. В групата са още и Йосиф Георгиев Йосифов - Йоско, Асен Петров - Шаки, Даниел Георгиев - Джаки, брат му Стефан Георгиев и Ивайло Симеонов.

- На 6 декември в Амстердам в 15,30 часа е убит Константин Димитров - Самоковеца. Холандската полиция е задържала 37-годишен холандец, заподозрян за убийството. Висшият прокурор Никола Колев беше гръмнат близо до дома си след като напазарувал. 2002 г. Оловото не подмина и висшиs прокурор Колев

- На 31 май в Загреб, Хърватия 35-годишният българин Веселин Маринов е застрелян пред заведение от собственик на фирма за охрана - Винко Жулевич.

- На 22 юли на пътя между с. Добринище и манастира "Свети Панталеймон" е убит 66-годишният свещеник от Банско Стефан Камберов.

- На 4 ноември в Хасково е извършено показно убийство на хасковския бизнесмен Валентин Подмолов-Подмола.

- На 28 декември в София, близо до дома му е застрелян Николай Колев, прокурор от Върховна касационна прокуратура. Никой вече не вярва, че убийството му някога ще бъде разкрито. Шест трупа, един от които на Бай Миле останаха да лежат в локви кръв след стрелбата в ресторант "Славия".

2004 г. Отстрел на хора от СИК

- На 12 януари дупнишкият бандит Ангел Емилов Стефанов - Гяволето е прострелян пред дома му в жк "Бистрица" в Дупница. Стефанов е изтърпял присъда в Италия и тогава е върнат в България.

- На 10 февруари 30-годишният Костадин Иванов Костадинов е убит в София в близост до "Макдоналдс" в района на НДК. Той е регистриран за измами и кражби на МПС. Костадин Костадинов /Динко/ е бил управител на благоевградското бинго "Елит".

- На 9 март в София Борис Бакърджиев е застрелян с пет куршума в главата и тялото. Той е роден в Плевен и има двойно гражданство - руско и българско.

- На 27 април във Варна е прострелян, докато слизал от колата си, 26-годишният бивш национален шампион по кикбокс Мартин Елънджиев.

- На 4 юни трима души са убити в кафенето на търговския комплекс "Арт Декор" на бул. "Симеоновско шосе" в София. Това са Димитър Христов - Митко Малкия, Калоян Светославов и Живко Иванов. Двама мъже,облечени като попове, влезли в заведението и открили огън. Калоян Светославов е регистриран в полицията за кражби и наркотици, Живко Иванов е регистриран за кражби, а Димитър Христов - за измами, фалшификация на пари, незаконно притежаване на оръжие и за наркотици.

- На 14 юни пред хипермаркет "Билла" в ж.к. "Лагера" в София е убит Петър Илиев по прякор Кучето. На излизане от магазина Петър Илиев се е насочил към джип "Тойота". Тялото на Илиев е с множество огнестрелни рани.

- На 22 юни в Плевен пред дома му е убит 40-годишният плевенски бизнесмен д-р Людмил Конов, съсобственик на централния плевенски хотел "Ростов".

- На 30 юли в София шестима са загинали, а двама са тежко ранени при стрелбата в ресторант-градина "Славия" на ул. "Коломан" 1. Единият от убитите е Милчо Бонев по прякор Бай Миле. Той е един от основателите на СИК.

- На 24 октомври в София, пред заведение на бул."Витоша" 18 между улиците "Кърниградска" и "Солунска" при стрелбата е убит Дмитрий Минев-Руснака - още един от хората създали групировката СИК. Митничарката Шинка Манова беше разстреляна докато отивала на работа.

2005 г.

Империята ВИС се разпада след Г. Илиев