Парад на измяната

ПАРАД НА ИЗМЯНАТА

Тук ще стане дума не само за предатели. А и за такива, които винаги са ни били врагове. Само че ние, поради своята доверчивост сме ги приемали за свои. Значи поне за нас те са изменници и не е грешка, ако ги включим в парада на измяната.

НЕОПРОЩЕНИЕ

Прощавам измяната, родена сред мъчения. Прощавам предателството, предизвикано от страх за съдбата на близки хора. Простено да бъде изтръгнатото насила признание. Простено да бъде на такива предатели. Простено да им бъде заради тяхната слабост. Простено да им бъде заради липсата на достатъчно сила. На такива всички прощаваме, прощавам и аз. На такива и Бог ще прости.

Не мога да простя предателството, сътворено от разстояния - географски или съсловни. Не прощавам измяната пред страха от загубата на достигнато материално благополучие. Не прощавам на борците за народни правдини, станали недосегаеми за своя народ. Не давам прошка на изменниците, гледащи с надменност жертвите на своята измяна. Те не търсят прошка, затова не ще я получат. На такива и Бог не ще прости.

Мнозина от нас преминаха неопетнени през десетилетията на битки и безмилостни атаки. Мнозина излязоха несломени от лагери и затвори. Не бяха никак малко издържалите на нечовешки мъки герои. Омърсиха се след това, когато страшното мина. Тогава предадоха и нас. Започнаха да си спомнят за годините на съпротива като за лош сън, като за кошмарно преживяване. Няма по-мерзко предателство от тяхното, няма по-долна низост. На такива и Бог не може да даде прошка. Затова нека Той ги накаже. Аз се отказвам да мъстя. Както се отказвам и да простя.

Бяха част от нашата борба, бяха непреклонни и истински, а днес целите вонят на измама. Бяхме съвсем близо до целта, толкова малко не ни достигаше да я осъществим, а те не издържаха. Те, които не се уплашиха от насочените дула, които не се пречупиха от най-свирепите инквизиции, днес търгуват със съвестта си, побратимяват се с нашите общи инквизитори. Заради тях достойните тънат в мизерия, заради тях не доубихме поваления звяр. Заради тях войната не се увенча с успех. Затова народното проклятие ще падне върху им и никакво опрощение не ще има.

Бяха част от свещения Идеал, но вече ги няма. Не, не са мъртви, но все едно че са - вече не са същите. Толкова искам да им дам своята прошка, но не мога. Как да ги позная? Остана ли нещо от тях, по което да разбера, че са те? Захвърлиха своето минало, отрекоха своите стари съратници, презряха идеите, в които се бяха клели. Нима това са те? Нима ги има още, за да им простя? Нима може да бъде простено нещо, ако то не съществува? Нима и Бог може да прости на Нищото?

А аз дори не съм Бог.

Въпросът за предателите и провокаторите има значение не само за жертвите. Последиците от тяхната рушителна дейност засягат всички честни хора. С помощта на предатели и провокатори искрените идеалисти бяха премахнати и техните места се заеха от разбойници, от криминални типове, за които няма нищо чисто и свято. Други, неизмеримо по-мощни са силите, планирали разгрома на България и ликвидацията на българския народ. Но без своите маши, без дребните подли душички пораженията не биха били така големи. Именно те вървяха след големия валяк и доизскубваха малкото оцелели тревички. Имайте го предвид, когато ме съветвате да не се занимавам с такива. Няма как, трябва да покажа кои и какви стояха срещу нас и какви методи използваха. Всъщност точно заради провокаторите отказах да отговарям на въпроси във форума на нашия Интернет сайт и да влизам в дискусии. За тази цел пуснах следното

ОБЯСНЕНИЕ

Мисля, че дължа малко лично обяснение на участниците в този форум.

Електронните ми пощи са извън мой контрол. Дори не мога да ги отварям. Ако някой ми е писал и не съм му отговорил, да знае каква е причината. Ако съм му отговорил, да знае, че съм му отговорил не аз, а някое непознато другарче. Нови пощи не съм отварял и поне засега нямам намерение да отварям. Лични съобщения пиша в изключително редки случаи и също в такива случаи отговарям на лични съобщения. От началото на годината всичките ми ЛС се броят на пръсти. Каквото имам да кажа, го пускам направо във форума. Ако нещо съм премълчал, ако не съм се доизяснил в нещо, то е, защото така съм преценил. Интернет вкъщи нямам и в скоро време не се очертава да имам. На въртележката, на която се повъртях до ноември миналата година нямам намерение да се качвам отново. Из други форуми и сайтове нямам нито време, нито желание да ходя.

Защо пиша това обяснение? Тоя, който трябва – ще се сети. Който не се сети – обяснението не е за него.

Скоро някои ще си кажат „Христос Възкресе!”, ама поне на мен повече ми се ще да си кажем скоро България Възкресе! Каква е връзката на моето пожелание с Обяснението? Ако някой не се сеща, нека погледне обяснението ми за Обяснението.

***

Част І

ПЪТЕКИТЕ НА ПАДЕНИЕТО

През 90-те години във Враца живееше момченце на име Цветомир Георгиев Йолов. Скинарче. Също като другите скинарчета, то вдигаше дясна ръка в нацистки поздрав и крещеше „Хайл Хитлер!”. Пиеше, напиваше се и редовно участваше в побои над цигани или над хора, заприличали му на цигани в тъмното. Добре, че баща му не беше беден, та редовно го откупваше от Районното полицейско управление. Според някои информации, които не бяха опровергани, Цветомир Йолов имал заведени четири съдебни дела за криминални престъпления. Включително за разбиване клуба на БДФ във Враца и за кражба на имущество от него. Последното го вярвам, Той сам ми е разказвал за този случай. Дори през 1999 година ми беше обещал една пишеща машина, след като ченгетата конфискуваха моята. Та Цъката ми обеща нова машина, която така и не видях. От пиянства и от побои нямал време да ми я донесе, поне така ми обясни тогава. А също ми обясни, че машината е от разбития клуб на БДФ, та още било опасно да я изважда от мазето на сестра си, където я криел. В невероятните приключения на момчето вярвам. Можете да се насладите на малка част от вестникарските изрезки, описващи скинарските подвизи на Цъката, както по онова време го наричаха неговите приятели. Думата „мангал”, изписана върху едната изрезка е правена от него, аз нямам навика да пиша на ръка. Ако някой се съмнява, ще му дам копие да си направи графологична експертиза.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Изрезка от в-к "Шанс" - Враца.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Отново изрезка от в-к "Шанс" - Враца.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

С това се занимаваше Цъката, преди да му обясня, че по тоя начин се излага на ненужна опасност и си съсипва бъдещето.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Във врачанската библиотека се пазят екземпляри от този вестник, така че ако някой се съмнява в изнесеното от мен, нека отиде и провери. Аз вече проверих, иначе не бих ги изнесъл.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Тоя път пускам повечко снимки.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Случи се така, че ме запознаха с момчето. От дума на дума и от чаша на чаша, то взе да се вслушва в мен. Обясних му, че пътеката, по която е тръгнал не е от най-добрите. Че тая пътека ще го заведе в затвора, а побоищата над цигани и крясъците „Хайл Хитлер!” няма да спрат циганизацията на България. Разговарях и с неговия баща Георги Йолов, убедих го, че е най-добре да прати сина си да учи. В края на 2002 година мои приятели ми предложиха да посетя Париж на техни разноски. Предложиха ми да взема още някого със себе си, по свой избор. И аз, представяте ли си – взех Цъката. Що пък да не види свят момчето. Е, видя. Така видя, че нашите домакини му предложиха да си презавери билета и да се върне в България по-рано от предвиденото. Сега няма да разказвам в детайли, всичко съм описал в биографичната си книга „Непослушание”. Позволих си само да покажа снимка, на която Цъката вдига ръка в нацистки поздрав пред Айфеловата кула, та хората се хванаха за главите. Подробности. Пък и не за поведението на Цъката в Париж ми беше думата.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

През 2004 година нашият Цветомир регистрира във Варна своя фирма с предмет на дейност Интернет доставки. Много интересно, Цветомир Йолов, който редовно пишеше тук-там от името на някакъв „Фронт за антиционистка съпротива”, регистрира фирма във Варна, най-еврейският български град. Пазя едни такива негови писания, писани собственоръчно. Обаче Цъката регистрира фирма, която по закон си има работа и със Службите. Казвам „по закон”, а не че всички го правят. Законът обаче повелява на Интернет доставчиците да дават на Държавна Сигурност, която от 1989 година насам си смени името сто пъти сведения за своите клиенти. Виждате удостоверението за лиценз, шега няма. Снимката я взех от Интернет, не издавам никаква тайна, нито пък изнасям лични данни, каквото се чу по едно време. Пускам снимките, защото не обичам да говоря наизуст. Предпочитам да документирам каквото казвам, та да няма спекулации и опити за опровержение.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Цъката, който навремето нямаше пари за цигари изведнъж регистрира собствена фирма. И се почна една, не е за приказка. Наложи се да си разменим по някоя и друга остра реплика. За мое голямо учудване, получих призовка да се явя във Варна на съдебно дело, заведено от Йолов срещу мен. Мотивът бе, че съм го бил нарекъл „глупак”. Не вярвате ли? В началото и на мен ми беше трудно да повярвам, обаче се наложи. Ето снимка от една от призовките, както и от Тъжбата.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)