Парад на измяната

Част ІІ

ПЛЪХ НА ПАЛУБАТА

Обикновено плъховете първи напускат потъващия кораб. Обаче в нашия български частен случай те са капитани. А когато решат да превземат или да потопят изплъзнал се от плъшеския им контрол плавателен съд, капитаните-плъхове пращат първо други плъхове, от по-нисък ранг да го окупират или повредят. За един такъв плъх искам да разкажа сега. Не бих се занимавал с него, само че не мога да стоя безразличен, когато същият плъх без да е от нашия екипаж развява знаме, на което пише „Движение „Воини на Тангра” и се представя за един от нас, без да е такъв. Това е престъпление срещу Българската идея и аз съм длъжен да реагирам.

Бях позабравил за него. Днес в Интернет форума на Движение „Воини на Тангра” го познах. Пише под чуждо име, разбира се. Почеркът му обаче си остава същият. А нали знаете, че криминалистите именно по това разпознавали престъпниците – по техния почерк. Говоря за времето, когато криминалистите се занимавали с ловене на престъпници, а не организирали атентати срещу мирно спящи хора. Но сега думата ми беше за оня, когото познах. Налага се да почна отначало, с излагане на спомени. Цитирам своята биографична книга „Непослушание”. Спестявам само имена на хора, нямащи никакво отношение към сегашните изяви на моя стар познайник.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

През лятото на 1995 г. във в-к “Камбана” бях защитил Антон Рачев от Русе, когото съдиха за проповядване на фашистка идеология. Дори уредих легионерите от БДФ – Ботевград да излязат с декларация в негова подкрепа. Без да познавам този младеж, тогава писах, че се възражда практиката на мръсните политически процеси, и ако проявим равнодушие днес, утре потърпевши ще бъдем ние. Рачев има характерна физиономия, бях го виждал на снимки из вестниците и веднага го познах, когато се срещнахме в офиса на една партия. Съобщих му кой съм, оказа се че той е чел моята скромна публикация и се сприятелихме бързо. Нищо чудно - съдбите ни в много отношения си приличаха. И много жалко, че това момче се оказа вербувано от ДС, чиято цел бе да подтиква младежи към прохитлеристки прояви, та НСС да има поводи за разправа с тях.” Случката е от 1997 година. Виждате една от тези снимки, взета е от в-к „Север-Изток”, 3 август 1995 година. По онова време Рачев беше монархист и християнин. Нещо повече, беше фанатичен до истерия монархист и фанатичен до истерия християнин. Също така беше отявлен германофил и отявлен русофоб. Запомнете тези факти. Защото фанатизмът на някои индивидиуми понякога сменя своята посока.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

До 1999 година отношенията ни с Рачев бяха приятелски. Ходих му на гости в Русе, той идва до Ботевград, нищо особено. През 1999 година обаче бях следствен по чл. 108 от НК за проповядване на „фашистка идеология”. На 6 или 7 май това момченце дойде вкъщи с още едно момченце, пак от Русе. Ако не се лъжа, казваше се Иван Митев. Нещо се поусъмних, нещо не ми хареса в поведението и в погледите им. Гърмян заек съм, все пак. И реших да ги заведа на село, тук беше малко или много опасно. На 9 май се върнахме в Ботевград. Както може да се очаква, на тоя ден местните „антифашисти” и днешни съюзници на Негово Влечуговство „монархофашиста” Симеон Втори се бяха събрали да празнуват поражението на България във Втората световна война. С бодра крачка и съветски песни, окичени с ордени и медали като коледни елхички. Обикновено не им обръщам внимание, те и педерасите почнаха да си правят такива празнични шествия. Обаче нашият Тони Рачев като ги видя взе да си изпъва ръката в нацистки поздрав и да крещи: „Хайл Хитлер!”. Е, немаше как, отстраних се от него и се престорих, че не го познавам. Ако някой не ми вярва, тук копирам една такава снимка с характерна за „Русенския Фюрер” поза. Снимката е от Плевен, откъде я имам, си е моя работа. След истериката на ботевградския площад и моето отдръпване бях обявен за страхливец и предател, а двамата приятели Рачев и Митев ми обясниха, че е по-достойно да вляза в затвора, отколкото да не обърна внимание на коледните елхички. Какво внимание, бе? То некрологът му се подал от джоба, върви си там старчето, щастливо усмихнато и не осъзнава на кой свят живее, ти ще го дразниш и ще му демонстрираш преданост към Адолф Хитлер! Не се скарахме особено, обаче прекратихме всякакви връзки. Сега да добавя друг момент. По време на следствието бяха издирени всевъзможни мои контакти с най различни хора. Включително с писателя Димитър Делян и с поета Иван Коев. А за Рачев, който пишеше откровено хитлеристки писма и един въпрос не ми зададоха. Викаха за разпит д-р Венко Седларски от Бургас, който се интересуваше от древна история. Антон кой знае защо не го потърсиха, вероятно не са знаели, че се познаваме. И то при положение, че Рачев бе разлепил из Русе листовка, насочена срещу циганите и евреите. От името на Движение „Воини на Тангра”, естествено. Нямаше как да не се усъмня. Или както казваше един мой колега навремето, може да съм луд, ама не съм ненормален. Сигурно съм малко луд, щом си патя все от едно и също. А именно, когато окажа доверие на недостойни за доверие хора. Случаят с Цветомир Йолов е прекалено известен, да го повтарям и тук.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Мой адвокат на следствието беше проф. Янко Янков. Знаех, че той също е защитавал Рачев през 1995 година и му споделих за инцидента в Ботевград. Янко ми отговори, че Антон Радославов Рачев е вербуван от ДС и по лично нареждане на ген. Бриго Аспарухов му се изплаща нелоша заплата, за да върши провокации срещу такива като мен. А пък прословутото му дело по чл. 108 се оказало заради оклепани с боя руски гробове в Русе. Само че се наложило да го изкарат политически и му лепнали „пропаганда”. Ако някой се съмнява, да пита професора. Доколкото го познавам, той няма да се отметне от думите си. И нещо документирано. Из писмо на проф. Янко Янков до тогавашния Главен покурор на РъБъ Никола филчев. Датата е 23 март 2002 г.: „Господин Главен Прокурор, През 1996-1997 г. българските медии се занимаваха изключително усилено с разбъркани в пропаганден миксер, но имащи пределно ясна стратегическа конфигурация четири типа съобщения: 1) за ескалация на националистически, расови и фашистки прояви на (по същество персонално и организационно неидентифицирани) български младежи; 2) за загрижеността на западните политици за етническия мир на Балканите; 3) за мъдрата политика на парламентарно представените партии и преди всичко на управляващата партия СДС относно етническия мир в България. /…/ 2) че особено силно бе активизирано представянето в медиите на дейността на “групата” на едно младо и доста глупаво момче - Антон Рачев от Русе. /…/ 3) че Рачев (когото също така познавам лично от няколко години) е манипулиран директно по две линии: от сегашните български тайни служби; и от няколко души българи, живеещи в Швейцария и Германия (които също така много добре познавам лично и много отдавна!), които са известни сред цялата българска емиграция на Запад именно като изпратени там от комунистическите български тайни служби, за да създават провокационен “националистичен български колорит”. (Единият от тях, съвсем наскоро по това време се бе оженил за една видна българка, изпълняваща функцията “дипломатически представител (посланик) на България”, с която се познаваме много отдавна – тъй като завършихме заедно Юридическия факултет и тъй като сме земляци и познавам семейството й, и за която още като студент знаех, че е вербувана от ДС).

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

В контекста на всичките тези (а и на други!) лични и професионални знания, аз още тогава направих и публично обявих прогнозата си, че сегашният управляващ елит под ръководството на управляващата партия СДС ще организира фалшиви прояви на национализъм, чрез които ще цели да шантажира Запада за уж “съществуваща опасност”, след което ще демонстрира “толерантност и мъдрост”, в контекста на които ще се опита да изпроси от Запада определени политически и икономически дивиденти заради “заслугите” си при решаването на важния за Запада проблем – запазването на етническия мир в България.” Писмото на Янков до Филчев се отнасяше до опита да бъда съден, така че имам пълното право да го цитирам. Тогава с Янко проведохме дълъг разговор на тема „Антон Рачев”, недоразумения не би трябвало да има. Рачев се е опитал да ме вземе за поредното конарче, ама тоя път канарчето му е отлетяло.

Работата беше ясна. Принципът е, такъв тип да го режеш от корен и да не му позволяваш да се приближава до теб. Хубаво, ама се случи пак да го срещна. Тони, както си му е реда се усмихва и се преструва, че нищо няма. И даже ми подарява малка книжка, която издали съвместно с русенския поет Атанас Ганчев. Виждате и нея на снимка. Лошо нема, могли хората, издали книжка. Нема лошо, ама има. Прибрах се вкъщи и се зачетох. Ганчев е добър поет и своите стихове сам си ги пише. За разлика от Антон Рачев, който своите статии само ги преписва. Тук виждате една такава статия. Копирам я цялата, за да не кажете, че си измислям. Отново ви обръщам внимание върху годината, през която е издадена книжката – 2000. Същата статия, с незначителни разлики беше публикувана във вестник „Нова демокрация” през месец май 1991 година. По една случайност главен редактор на този брой, а също автор на въпросната статия бях аз. Тук пускам главата на същия брой, сканираната статия я прилагам отделно. Подписана е като редакционна, но е писана от главния редактор, тоест от мен. Това беше обичайна практика в редакциите по онова време. Прилагам и снимка на редакционното каре. Изглежда някой от някого е преписвал, само където не знам кой от кого. Оставам на вас да прецените. В същата книжка се намират и други, писани от мен текстове, леко преработени. Но поне не са подписани с името на Рачев. Вероятно от страх. Не всеки ще посмее да сложи своето име под „Зов”, включен и в „Кръгове” по особен начин. Веднъж му загатнах КАКВО е „Зов” и нищо, че беше пиян, може да е запомнил. Книжката е любопитна и с факта, че като един от нейните рецензенти е посочен починалият три години по-рано Владимир Свинтила. Ще добавя, че Антон Радославов Рачев е роден на 12 ноември 1968 година, а Владимир Свинтила, с когото аз го запознах, е виждал всичко на всичко два пъти. Спомням си фраза от някакъв филм: „Толкова млад, а вече англичанин!”. Същият Рачев през 1995 година беше издал брошура от 30 страници, в която излагаше възгледи, твърде различни от възгледите, изложени в статията. Тоест, че в основата на българската държава трябва да стои християнството. Не уточняваше кое християнство, защото цитираше както православни, така католически и протестантски автори. Имам и брошурата, но не ми се занимава да я сканирам или преписвам. Не си заслужава труда. Споменавам я, единствено за да предупредя, че съм в състояние да я приложа като доказателство за истинността на своите твърдения. Брошурата е издадена от Монархическо-Консервативния съюз с председател Иван Марчевски от Велико Търново. Нарича се „Духовната държава”. Когато го видях за последен път, Марчевски заяви, че е прекъснал всякакви връзки с Рачев и нямам основание да не му вярвам. Моите възгледи в основни линии си останаха същите, каквито бяха не само през 1991 година, но и доста години преди това. Не съм фанатик, но държа на своето си мнение.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

И нещо, за което ще стане дума по-долу. Мен също ме обвиняват, че преписвам своите книги и статии. Както виждате, когато обвинявам, прилагам категорични и неоспорими доказателства. Държа същите категорични и неоспорими доказателства да бъдат приложени и към обвиненията срещу мен. Да бъдат, ама няма да бъдат, щото не могат, защото такива доказателства не съществуват. Поне аз най-добре си знам кой ми пише статиите и книгите. Всъщност обвиненията тръгнаха още през 1990 година, когато започнах да публикувам. Тогава плъзна слухът, че статиите ми ги пишела жена ми. Щото тя била с висше образование, пък аз съм имал само средно. Та едни и същи клевети се въртят вече 18 години. За разлика от клеветниците, аз доказвам с документи своите обвинения.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Не че и преди не беше преписвал от мен, ама тоя път мина всякакви граници. Взел моите текстове, включително „Противоционски протоколи”, превел ги на немски език, представил ги за свои и с помощта на тоя актив го поканиха в Германия. Е, после си осъзнаха грешката и ме потърсиха, но пък аз не им отговорих. Значи когато искат да ме съдят, знаят, че аз съм авторът. Когато обаче някой трябва да замине за Германия, автор на същата книга е Рачев. Не се натискам толкова да пътувам. През 1999 година получих покана за Швейцария и я препратих на Зенд Бурджан. Заедно с предвидените за път швейцарски франкове. Той не успя да си уреди навреме документите и не замина, но и аз не заминах. Та въпросът не е в пътуването, а в принципа. Щом някъде почнат да се завират разни измамници, мен там ме няма. И взех твърдото решение тоя плагиатор да го държа на една ръка разстояние, както се казва в подобни случаи. Та когато отново с въпросния Иван Митев една вечер ми се изтърсиха пияни и поискаха да спят в офиса на вече споменатата партия, взех, че ги изгоних като мръсни котета. Давах дежурства там и си имах легло. Щели на пода да спят, нямало да ми пречат и само надигаха шишето с ракия. Отказах предложената ми ракия и си допих своето вино едва след като благоволиха да затворят вратата откъм външната страна. Оттогава не можем да се понасяме.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Достатъчно е да се съпоставят годините.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Тук може да видите, че действително съм изпълнявал длъжността Главен редактор на въпросния вестник.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Статията, която Антон Рачев преписа и представи за своя.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)