Къде са Воините на Тангра?

Да, къде са? Къде са тези, които трябваше, които бяха длъжни да покажат Път и Посока? Тези, чийто дълг повеляваше да дадат надежда и вяра на обезверените? Къде са тези, които трябваше да се вдигнат в защита са своя народ? Нещо не ги забелязвам.
Все повече българи интуитивно усещат че нещо с протестите не е наред. Усещат, че протестите се изродиха, че са манипулирани от враждебни на България и на българския народ сили. Къде са тези, които ще им открият цялата истина и ще им покажат цялостната Реалност?
Страхувате ли се? Вашият страх няма да ви помогне да оцелеете. И вие сте набелязани за унищожение от Световния ционистки център. Всички сме набелязани. Всички до един. Готови ли сме да жертваме нещо от себе си, за да живее нашия народ? В това отношение моята съвест е чиста. Пожертвах 35 години от живота си. Вече силите ме напускат, болестите ме превземат, немотията ме задушава. Но докато дишам и докато имам възможност да се боря, аз няма да изоставя Борбата, няма да се предам. Вие защо се предадохте?
Не ми се искаше да се сбъдне. Положих огромни усилия, за да не се сбъдне. Понесох огромни и жестоки удари заради своите усилия. Но силите ми вече ме напускат. Някой трябва да продължи започнатото, а не виждам такъв. Според ясновидци от последователите на Дънов, след края на събитията в България ще останат около 300 хиляди българи. Според едно предсказание, което направих през 1992 и публикувах през 1993 година, оцелелите ще са още по-малко. Между 30 и 40 хиляди. Това ли искаме? Ще допуснем ли да се случи?
Днес ще се опитам да се стегна и да публикувам още нещо. Но ме плаши бездушието, всеобщото бездушие. Как Тангра да бъде с нас, когато ние се крием от Него?
Въпросът сега е дали ще застанем в защита на своя народ, дали ще воюваме за него, или ще загинем. В сражението има надежда за победа. В примирението има само и единствено Смърт.

Докато Воините спят в пещерата на крал Артур, други почнаха да се пробуждат. Но няма кой да ги напътства.
Път към Пропастта
Те тръгват, изпълнени със справедливо негодувание. Те тръгват с решимост да се преборят със Злото. Но не виждат къде е това Зло и кое е. затова техният път ще свърши в Пропастта. Бях длъжен да предупредя, в това се състои моята Мисия и го правя. А дали някой ще се вслуша, вече си е негова работа. Негов избор.
Някои почнаха да го забелязват. Справедливият в началото бунт срещу Системата и срещу българоубийствената политика на Боклук Бойко се изроди в контролиран протест. В http://news..bg прочетох нещо добро. Макар и недотам добро. Някои българи почват интуитивно да усещат, че нещо не е наред. Но не виждат какво не е наред, а няма и кой да им каже. Колкото и нескромно да звучи, аз ще се опитам да им кажа.
Вие, братя и сестри мои не виждате кой овладя бунта и го насочи в удобна за него посока. Виждате такива временни, взаимно заменяеми фигурки като Бойко Боклука, като Орешарски, като Сер Гей и подобните им, а не виждате ръката на Режисьора, дирижиращ целия тоя спектакъл. Това е ръката на Джордж Сорос, мръсният гаден евреин българоубиец. Той на свой ред е ръководен от клана Рокфелер. А пък Рокфелерите са ръководени от една друга, още по-зла Сила, която цели унищожението на целия човешки род.
На второ място вие не задавате правилните въпроси. Оценявам вашата честност и искреност. Оценявам вашето търсене на Истината. Но, моля ви! Степенувайте въпросите по важност. А най-важният въпрос е геноцидът, който се извършва над нас, българите. Въпросъите за циганизацията, за отравянето на народа ни, за отравянето на земята и въздуха ни, тях повдигнете. Поискайте ясни и конкретни отговори от политиците, тези свине, поставили се да еврейско подчинение. Чуйте отговорите им, ако въобще има такива и ттогава преценете. А иначе ви подкрепям.
news.ibox.bg/news/id_920760631
"
Докога цяла България ще бъде заложник на шайка "софиянци"?"

"

Докога, цяла България ще бъде заложник на шайка т.н. „софиянци", които замерват с черен хайвер? Хора, които не са заинтересувани от мизерията на българите в провинцията.

Протестиращи, които не се интересуват от високите цени на тока, от ниските заплати и огромната безработица. Огромна част от тях, нямат дори елементарни искания, те просто сеят омраза и създават политическа нестабилност, което от своя страна отблъсква и малкото реални инвеститори.

Докато едни гладуват и не могат да си намерят работа, една самодоволна група в София замерва с черен хайвер. Вилнее необезпокоявано в столицата под аплодисментите на продалите се медии.

Егоистични личности, които имали пари да си плащат сметките към монополите, имали средства за охолен живот, и по никакъв начин не се интересуват от социалните мерки с цел повишаването на жизнения стандарт на българите. Те имали пари, другите да мрат! Има ли нещо нормално и логично в това да протестираш пред сградата на НС, докато в същото време там се гласуват промените в закона за енергетиката с цел понижаването цената на тока в страната? Има ли нещо морално в това да заплашваш със смърт, да използваш майки с деца като лице на протеста, с цел да постигнеш каквато и да било политическа цел.

Нормално ли е 7 милиона българи, да бъдат заложници на 300, самоопределили се като богаташи, които уж се борят срещу олигарсите, а в същност с действията си обслужват именно тях? Или може би е приемливо да бъдеш заложник на 300 души без лица, с маски и качулки, обслужващи ГЕРБ и изхвърлените от народа партии на ДСБ, Кунева, РЗС и други.

Сигурно е нормално, част от т.н. ни интелектуалци да гладуват и беснеят по екраните на удобните медии, като протест срещу намаляването цената на тока, повишаването на минималната работна заплата, увеличаването на майчинските.Всъщност, годините на развитие единствено на София доведе до там, че днес някои наистина си повярваха, че София е България. Заблудата, че цяла България може да бъде заложник на няколко стотин уредили си живота „софиянци", провокатори и дестабилизатори трябва да бъде изкоренена.

Хвърлянето на камъни и стъклени бутилки по когото и да било, не те прави мирен протестиращ. Да хвърляш храна, докато някой гладува е неморално и подигравателно към цялата нация. Да използваш вулгаризми и псувни по адрес на непознат за теб човек, докато в същото време твърдиш, че това било интелигентен протест е признак за липса на възпитание, двуличие и наглост. Да си в състояние на амок, не е атестация за мирен протест. А когато ние от АТАКА покажем истината за продажните журналисти и платените вандали- то ставаме лошите.

Но вие сте такива, а ние, които сме трезвомислещи не трябва да позволим да бъдем ваша жертва."

Всичко искамъ да направя, но губи ми се връзка Небе - Земя, Идея - Въплъщение. Може би търся отговоръ на готово, да ми дойде идея за нещо конкретно да направя. Сякашъ го чакамъ отъ вънъ отговорътъ да се снесе, а той е въ мене.
Трудно е кога искашъ да кажешъ нещо на хората, но не те разбиратъ. Кога четохъ „Между пустинята и живота“ на Николай Райновъ и уравновесих се. Че не ме разбиратъ преживявамъ го по малко болезнено. Казвам си: каквото мога да направя, а като му дойде времето ще стане.
Ето и сега казвамъ: Да намеримъ начинъ да общуваме извънъ интернетъ. Въ нета Идеята се разпространява, но до време и пределъ. Нещо трябва да се прави извънъ нета. Да се усещаме на сърдечно ниво кога сме далече единъ отъ другъ, а ако може споредъ време и финансови възможности да се срещаме, да си помагаме да се укрепяме. Разпространение на снимки на Светилища не, не е достатъчно. Да задвижим Силите Небесни и Земни тамъ на тези свети места! Звярътъ не усещате ли на къде бие!? Да въвлече цялото Човечество въ виртуалното нетъ пространство. И всичко се зацикля, и Идеите включително зациклятъ се въ нета. Интера е ограничено простарнств... непространство- затворъ, невъзможностъ за плодовитость, въплъщение на Идеята. Идеята за Сарактъ не е това. Ние въобще не се знаемъ кой какво минава, отъ що има нужда. Нещо елементарно сърдечно е. Та нека се срещаме и деятелни бидемъ и въ други измерения!

Ванина, опасявам се, че не си ма разбрала правилно. Да, аз сега работя само в Интернет. Просто нямам друга възможност, почти не мога да се движа. Но други могат повече. Към тях е призивът ми. Наскоро прочетох думите "И всеки от нас ще измени света." Иска ми се да е вярно. Просто призовавам към повече активност. Нашият свят е пред огромна, нечовешка опасност. Застрашени сме всички. Даже евреите са застрашени, нищо, че не го разбират. Ние трябва да спасим нашия свят. Или да умрем. Друго няма. Аз не искам ние да умираме, искам българския род да живее. Искам и човешкия род да живее. Но защо никой не иска да разбере онова, което пиша?

Сещам се за един стар лаф: "Нацията е няма, значи я няма". Та да перифразирам: "Воините са неми, значи ги нема".
Друго нямам какво да кажа. Ситуацията е толкова отчайваща, че нямам думи, с които да я опиша. Усилията и жертвите, които дадох от 1998 година насам се оказаха напразни. Ще се сбъдне предсказаното, че накрая ще останат живи между 30 и 40 хиляди българи. Аз не успях да ви попреча да умрете. Моля ви за прошка. Направих каквото ми беше по силите, но тези сили се оказаха недостатъчни.

Сайтът на Движението е неговия интернет израз, една форма виртуален Саракт. Както и Ванина го е забелязала, просто използваме интернет за да популяризираме Идеите, Пътя и Посоката. Писали сме го отново и отново, повтаряли сме го отново и отново. Дори самата тема е въртяна като грамофонна плоча поне няколко пъти в последните години. Да ни се вменява вина, че нищо не правим - не мисля, че това е начина. Нямаме намерение този сайт да се превръща пак в това, което бе преди 4 години. Интернет възможностите са до определено ниво и казаното е казано. Всеки прави каквото може.
Нека пак да припомня заглавието на самия сайт на Движението "Български националистически духовно-информационен център". Всичко останало извън това, което сме сметнали, че трябва да е в интернет си е наша работа и няма да бием барабани за него.

Относно съществуването на този сайт - както знаем, събираме финансови средства, за да го има. Към днешна дата - края на юли дори не сме платили на казахите за сървъра. Отново казвам, нямам желание и дори не мисля да вменяваме вина някому. Хората нямат пари и толкова. Без да бием тъпана, ще потърсим начин да го опазим или просто ще го метнем на някой безплатен хостинг. Най малкото заради снимките в Галерията
Искам само да кажа, че дотам сме стигнали - едвам да намираме средства да оцелее този уникален информационен масив. Камо ли за нещо друго.

Казано по добре;

Йордан_13
Публикувано на: 20.6.2013, 4:26

То проблема е, че не могат да се намерят дори 10-сет. Тук, таме изскочи някой като тебе, но в тия дела трябва постоянство, упоритост, инат, магарешко твърдоглавие. Иначе дойде някой, каже си своето, хвърли малко светлина и искри и като метеор угасне в Небето. Казвам го принципно, в случая не визирам тебе.
Иначе съм, съгласен, ако има желаещи и средства да се възобнови издаването на вестника. Той като начало е достатъчен. След това може да се мисли за нещо по-голямо като книги например.

www.voininatangra.org/modules/ipboard/in...howtopic=2058&st=105

Така е, въртим грамофонната плоча с различни импровизации и аспекти. Ето, в темата "Българският Путин", пак повторихме какво трябва да се направи. Отзвук? В малцина... Едните искат правителството да работи, другите не искат да работи. Това са две страни на една и съща монета и в един момент тези страни неминуемо ще се сблъскат. Това се нарича гражданска война. Повечето не искат да се хванат за пояса, който хвърляме. Какво можеш да направиш за хора, които искатъ да бъдат удавници? Нищо...

Влизам онзи ден в една от нивите ми с картофи, които са буйнали, сочни, берекет - напълнила се с колорадски бръмбари, ларви и яйца. И викам мирно да ги прогоня, викам им: "Вървете си, вървете си...извинете се,. извинете се)))", ама те нагло си стоят и не си отиват, хрупат си листата на картофките. Ядосах се аз, и започнах с голи ръце да ги избивам. Бръмбарите и ларвите им смачках, яйцата под листата (жълти едни такива) смачках. Сигурно избих стотина бръмбара, ларви и яйца. Слава Богу, нищо съществено не бяха повредили. Уловил съм ги навреме. Подходих екологично, не пръсках с препарат (примерно Нуреле Д), просто ги избих с голите си ръце. Мирно не щяха да си ходят и затова всички умряха.

Елтимир писа: Ванина, опасявам се, че не си ма разбрала правилно. Да, аз сега работя само в Интернет. Просто нямам друга възможност, почти не мога да се движа. Но други могат повече. Към тях е призивът ми. Наскоро прочетох думите "И всеки от нас ще измени света." Иска ми се да е вярно. Просто призовавам към повече активност. Нашият свят е пред огромна, нечовешка опасност. Застрашени сме всички. Даже евреите са застрашени, нищо, че не го разбират. Ние трябва да спасим нашия свят. Или да умрем. Друго няма. Аз не искам ние да умираме, искам българския род да живее. Искам и човешкия род да живее. Но защо никой не иска да разбере онова, което пиша?

Дано да те разбера. Ставтъ разминавки. За това мечтая Българите да се научимъ на сърдечно общуване, защото въ думите оплитаме се. Като думамъ извънъ нета, имамъ предвидъ всекиму споредъ възможностите. Ако няма възможност за срещи на физическо ниво, то срещи по духъ

Йордан_13 писа: Така е, въртим грамофонната плоча с различни импровизации и аспекти. Ето, в темата "Българският Путин", пак повторихме какво трябва да се направи. Отзвук? В малцина... Едните искат правителството да работи, другите не искат да работи. Това са две страни на една и съща монета и в един момент тези страни неминуемо ще се сблъскат. Това се нарича гражданска война. Повечето не искат да се хванат за пояса, който хвърляме. Какво можеш да направиш за хора, които искатъ да бъдат удавници? Нищо...

Влизам онзи ден в една от нивите ми с картофи, които са буйнали, сочни, берекет - напълнила се с колорадски бръмбари, ларви и яйца. И викам мирно да ги прогоня, викам им: "Вървете си, вървете си...извинете се,. извинете се)))", ама те нагло си стоят и не си отиват, хрупат си листата на картофките. Ядосах се аз, и започнах с голи ръце да ги избивам. Бръмбарите и ларвите им смачках, яйцата под листата (жълти едни такива) смачках. Сигурно избих стотина бръмбара, ларви и яйца. Слава Богу, нищо съществено не бяха повредили. Уловил съм ги навреме. Подходих екологично, не пръсках с препарат (примерно Нуреле Д), просто ги избих с голите си ръце. Мирно не щяха да си ходят и затова всички умряха.

Това ми хареса. Някога на село действах по същия начин. След работа, тогава още работех в един цех се прибирах, хапвах нещо и пусках една магнетофонна ролка с музика. Да ми мери времето, час и половина. И стига да не вали, излизах в градината. Докато ролката не свърши, не се прибирах вкъщи. Не ползвах никакви препарати. Само срещу къртиците им изливах нафта в дупките. Изкуствен тор слагах само на цветята, на другото слагах само прегоряла тор от кравата, а също от курника, кокоши тор. Може да звучи малко еретично, ама тогава въпреки преследванията на ДС съумявахме да живеем сравнително добре. Водехме естествен живот.
Само че сега стана наистина страшно. Евреите са ни набелязали за унищожение и ние трябва да окажем отпор. Аз вече почти нямам физически сили. Който още има в сърцето и в душата си обич към тоя народ, нека направи нещо. Ще пиша докогато мога, но това е единственото, което мога да направя. През 1990 година къртех павета пред Софийския университет за барикади. Беше, когато сваляхме Луканов. Вече ми е трудно дори от къщи да изляза. Това са законите на Живота и трябва да ги приемем. Всяко начало си има край и всеки роден умира. Важното е да не изменим на народа си.