Къде са антикомунистите?

Умряха забравени, преследвани. За малцината оцелели днес никой не се сеща. Затова българската участ е така жестока. Ние като народ плащаме заради проявеното равнодушие към героите и мъчениците. Плащаме за това, че си затваряме очите пред една чудовищна несправедливост. Моралните закони са Божествени закони. И за разлика от човешките, те не могат да бъдат погазвани.
Да, къде са антикомунистите? Ама не такива измислени като комунистическата мутра Боклук Бойко Борисов, който провеждаше системен терор над ветерани от антикомунистическата Съпротива. И не такива като Иван Костов, който лиши от пенсия Илия Минев и нареди да бъде арестуван Григор Симов, защото поискал досието си. Говоря за истинските. За тези, които принасяха в жертва своя живот, които претърпяха нечовешки инквизиции в името на българския народ. Къде са онези, които толкова много изстрадаха, но не отстъпиха и не се предадоха? Те къде са? Защо никой не каза за тях нито думичка?
Прагматизъм, толкова много прагматизъм. Идеализмът къде е? Моралът къде е? Няма ги.
В България все още живеят личности, които десетилетия са отстоявали своето право да живеят като свободни хора. В България живеят личности, които десетилетия не си позволиха да опетнят своята съвест. Малцина останаха, но още ги има. Иван Костов нареждаше арести и следствия срещу тях. Симеон Сакскобурггота се преструваше, че не ги забелязва. Сер Гей Станишев прикриваше атентати и убийства на антикомунисти. Боклук Бойко Борисов провеждаше политика на неприкрит терор срещу тях. Тези не се очертават като по-различни.
Ами другите партии? Оказа се, че няма нито една читава, нито една, загрижена истински за народа. Медиите? Също и те. Следват една или друга партийна линия, която във всички случай е българоубиствена.
Граждански сдружения, неправителствени организации? Те са под пълен еврейски контрол, което означава, че винаги и във всичко ще се срещу старите антикомунисти. Просто защото комунизмът е еврейска рожба и евреите винаги ще си защитават своите червени отрочета, пръкнали се от кесията и съзнанието на Ротшилд.
Тжна мие. Тъжно ми е за моя безпаметен народ. Тъжно ми е заради цената, която ще се наложи да плати заради потъпкването на човешкия морал и на човешката съвест.
Антикомунистите за тези 23 години така и не дойдоха на власт. Сега са на мода разбойниците и грабителите. Крадците и убийците. Измамниците и мошениците. Сега са на мода националните предатели. Сега на власт идва този, който е в състояние да си плати, за да дойде на власт. И който засвидетелства достатъчно вярност и преданост към смъртните врагове на България. В същото време легендарният Григор Симов обядва хляб и сол.
Позор, България!

Пълно равнодушие пред съдбата на Воините, умрели с високо вдигнати глави. Пълно равнодушие пред съдбата на малцината оцелели, останали горди и непреклонни. Воините са те. А аз си въобразявах, че в тоя форум четат и пишат наследници на Българските Воини.
Нашите дни са преброени. В буквалния смисъл. Веднъж седим с Гришата и си говорим за нашите стари съратници и приятели. Почти след всяко име следваха думите умра, почина. Не знаете колко е тежко. Ние няма да се преклоним пред Злото, няма да се пречупим, нас докрай няма да ни сломят. Вярвам в своите братя по съдба, както вярвам на себе си. И Гришата Симов, и Марин Манолов, Кръстьо Атанасов и другите, които още са живи няма да се предадат. Но така ще си умрем. С едната Идея и Вяра в душите. Наследниците ги няма. Няма кой да продължи нашия път. Няма кой да продължи пътя на България. Българският народ сам се лишава от съвест, от чест, и от история. Защото Историята не са само камъните. Историята е народът. Историята са героите на България. Историята са личностите, жертвали всичко от себе си за тоя народ, а вие ги забравихте и не искате да знаете за тях. Страшно е. Още не искам да го повярвам.

Упрекът е неуместен. По-младите поколения няма как и откъде да знаят за вас. Съмнявам се наборите от 60-сетте, 70-сетте, за по-нататък дори не говорим да са чували, а камо ли и да знаят нещо за по-горе изброените имена.
До тях те не са достигнали, по обясними причини.
Затова, ако искаш някой да знае за вас, трябва да разкажете за себе си. Разказаното се помни и предава. Има и такива времена в човешката история. Нямало е кой да запомни ценностите и делата на предишните. Затова са ги записвали върху камъка. Защото са знаели, че един ден, някой ще ги потърси и ще взема с пълни шепи от тях. С една дума за липсата на съзнание за историчност, не са виновни поколенията, а онези, които не са разказали за себе си.

Не мога да се съглася. Григор Симов, Янко Янков, а и аз сме публикували стотици статии и снимки. Излязоха два документални филма - "Неизбодени очи",, за Григор, и "Последната свобода". Ако някой знае как да ги кача някъде, да пише. Имам ги и двата. Ама тези филми не ги пуснаха по никоя телевизия. Разполагам с немалък архив данни. Старите ми сайтове ги изтриха евреите гадни, но информацията е съхранена. Готов съм да пусна всичко отново. Стига да има кой да чете. Ние просто сме длъжни да познаваме своята истинска история и да се гордеем с нея, а не да се срамуваме.
Една малка случка. През 1969 година политическите затворници превземат затвора в Стара Загора. Главният надзирател паднал на колене и се молел: "Съдете ме, ама не ме убивайте". Той си помислил, че в цялата страна е станал преврат. Толкова им е смелостта на палачите. Трима от ръководителите на тоя затворнически бунт са мои лични приятели. Единият за съжаление вече е покойник - Едуард Генов. Умря в Америка, забравен от всички. Кръстьо и Марин са още живи. И когато Гришата Симов миналата година ходил до Марин в Перник и го попитал как я кара, Марин отговорил: "Благодаря на Бога, Гриша, още съм жив". Марин е един от най-гордите и непреклонни български мъже, които съм срещал. В затвора беше пример за мен. Там обичаше да казва, че ако някой покаже педераски наклонности или се опита да играе комар, лично той ще го пребие от бой. Беше мъж канара. Но духът му беше по-силен и от тялото. Такива герои се раждат рядко. Днес за него практически никой не знае. Това наистина е жалко.

В сайта си:
eltimir.ovo.bg/
почвам серия публикации, посветени на Съпротивата е нейните герои. Съжалявам, не мога да ги пусна тук поради невъзможността да публикувам снимки. А без снимки, повечето статии се обезсмислят. Ако може някой да ги копира в тоя форум ще му бъда благодарен.

Интересно е, защо не можеш, аз мога да публикувам. Ти ги пусни в сайта и пиши, кога са готови, ще ги публикувам и тук.

Елтимир писа: Не мога да се съглася. Григор Симов, Янко Янков, а и аз сме публикували стотици статии и снимки. Излязоха два документални филма - "Неизбодени очи",, за Григор, и "Последната свобода". Ако някой знае как да ги кача някъде, да пише. Имам ги и двата. Ама тези филми не ги пуснаха по никоя телевизия. Разполагам с немалък архив данни. Старите ми сайтове ги изтриха евреите гадни, но информацията е съхранена. Готов съм да пусна всичко отново. Стига да има кой да чете. Ние просто сме длъжни да познаваме своята истинска история и да се гордеем с нея, а не да се срамуваме.
Една малка случка. През 1969 година политическите затворници превземат затвора в Стара Загора. Главният надзирател паднал на колене и се молел: "Съдете ме, ама не ме убивайте". Той си помислил, че в цялата страна е станал преврат. Толкова им е смелостта на палачите. Трима от ръководителите на тоя затворнически бунт са мои лични приятели. Единият за съжаление вече е покойник - Едуард Генов. Умря в Америка, забравен от всички. Кръстьо и Марин са още живи. И когато Гришата Симов миналата година ходил до Марин в Перник и го попитал как я кара, Марин отговорил: "Благодаря на Бога, Гриша, още съм жив". Марин е един от най-гордите и непреклонни български мъже, които съм срещал. В затвора беше пример за мен. Там обичаше да казва, че ако някой покаже педераски наклонности или се опита да играе комар, лично той ще го пребие от бой. Беше мъж канара. Но духът му беше по-силен и от тялото. Такива герои се раждат рядко. Днес за него практически никой не знае. Това наистина е жалко.

Точно така, и аз не съм чувал за този Марин, нито за качествата му, нито за добродетелите му. Просто няма откъде да се знае човек. Филмите дето имаш колко са големи? Ако трябва, ще се опитаме да ги качим в Тубата.

Филмът за Григор е 409 МВ. "Последната свобода" е 371 МВ. Имам и два малки клипа. Но по пощата няма как да се пратят. Вярвам, че си заслужава да се видят, макар и в тях да е премълчано доста. Просто не знам къде и как да ги кача.
А Марин беше легенда в затвора. От никого и от нищо не се страхуваше. Дори надзирателите се бояха от него. За последен път го видях през 1990 година. Гришата е ходил до него. Ще му се Марин да разкаже подробно за бунта и да го публикува. Даже си е купил специално за целта диктофон. Ама от много грижи все не му остава време. Марин Манолов е човек, който трябва да бъде поставен в Пантенона на безсмъртните герои на България. Жалко, че нямам негова снимка. Ще питам Гришата Симов ако има да ми прати.

Втората част от филма за Григор Симов "Неизбодени очи". Малко се обърках, та качих първо нея. Сега качвам първата част.
tranzit.dir.bg/load.php?id=oJHE6qTjwMCfrqOe1618173
Ако има възможност, нека бъде качен и тук, преди да го изтрият.

Ето и другата част от филма:
tranzit.dir.bg/load.php?id=V2T0XBixAbuRvWvU1617835