Доц. Иво Христов, ръководител на катедра “Приложна и институционална социология” в Пловдивския университет, в интервю за Агенция „Фокус”
Фокус: Доц. Христов, освен в България, продължават протестите в Турция, нова вълна от протести заля и Египет…
Иво Христов: Не може да се слага знак на равенство между българския случай, турския и египетския. Египетският случай има свои специфики, които много се различават от тези в Турция, а тези в България нямат нищо общо с другите два. Само по формални белези могат да се правят някакви аналогии.
Фокус: Какво говорят тези събития за процесите в обществата? Какво се случва в глобален мащаб в обществата?
Иво Христов: От една страна има това, което се нарича тежки неудачи на проекта Арабска пролет и въобще - проекта за политически ислям, като нов проект за дирижиране на страни в Близкия Изток, в частност на ключови страни като Турция и Египет. По отношение на протестите в света, трябва да бъдем съвършено ясни, но България с нейното провинциално мислене, особено на нейните набедени експерти, това въобще не е популярно – световната капиталистическа система влиза в много тежък етап на турболенция, тъй като икономическата криза, в която тя навлезе е само външен и частичен израз на много по-тежки кризисни процеси, които за заложени в нея и за съжаление има висока степен на опасност кризата на световния капитализъм да повлече планетата като цяло. Така разчитам масовите протести на хората, които са продиктувани от различни мотиви и различни цели.
Това е от една страна. Ако ви интересува какво мисля за българския случай, накратко, мисля следното – за съжаление, отново няма да бъда много популярен в това, което ще кажа, смятам, че хората биват използвани като масовка в челния сблъсък между два олигархични клана в страната. Това се дължи на много причини, една от които е тежката деградация на цялата обществена тъкан и на българското общество като цяло за последните 20 години. Оттам – рязкото спадане на качеството на критичното мислене в значителни социални групи от населението, което ги прави много лесни жертви за манипулация от различните олигархични групи. В България делението не е на „ляво” и „дясно”, както много ни проглушиха ушите, а на „горе” и „долу”. Следователно в момента си дават среща две олигархични групировки, които са свързани с геополитически централи от различно естество и които естествено използват хората за масовка и фон за разчистване на сметки. Съжалявам. Това е положението.
Фокус: А кои са тези групировки?
Иво Христов: Ясно е кои – едните, които загубиха изборите, другите - които в момента държат властта. Много е просто.
Фокус: Много често се задава въпросът защо протестите се случват точно сега, а не например две години по-рано?
Иво Христов: Ясно е защо е и това. Както се казваше в прочутата Ленинова максима за революцията и революционната ситуация – вчера беше рано, утре е късно – сега. Преди две години все още режимът на ГЕРБ беше твърде силен и той имаше своята мощна подкрепа, основно от Съединените щати и Западна Европа. От друга страна, той разполагаше и със съответния ресурс да държи под контрол нещата в страната. От друга страна, това, което се случи през февруари месец – публична тайна е, че беше инспирирано малко или много от сили, които геополитически са свързани с друг център. Съответно – за протести в България винаги има конкретни причини, но зад тези причини трябва да се потърсят конкретни мотиви. Има и друго. Проектът ГЕРБ се изтърка. Той се амортизира – персонално, управленски, финансово, както щете. В момента наблюдаваме активното мероприятие „производство на нов десен проект”. ГЕРБ ще послужи като структура, като хора. Ако щете – като електорална маса за промотирането на този десен субект. Най-малоумното, ще прощавате за израза, в българската ситуация, е, че в една страна, в която над 80% от населението е бедно, ние през цялото време се занимаваме с производство на десни субекти, което показва цялото безумие на делението на „ляво” и „дясно” в България и пълната му неадекватност. Това са всъщност категории, които прикриват, а не разкриват реални социални процеси.
Фокус: А кои са тези социални процеси?
Иво Христов: Имате олигархически върхушки, които бяха създадени и вече по собствена логика на развитие през 90-те години, когато беше разграбено националното богатство под активното мероприятие, наречено приватизация, една значителна част – говоря за високо технологичните сектори от индустрията, бяха унищожени. Оттам падна обективно необходимостта за социална поръчка за търсене на такъв тип хора, което доведе до пълна деградация на образователната система и на другите системи и оттам, както се изразяват икономическите, до рязко падане на качеството на човешкия капитал в страната. Следователно, ние вече някъде на 23-тата годишнина от т.нар „преход” – една приказка за наивници, имаме едно общество, чиито демографски и стратификационни характеристики се доближават повече до тези на латиноамериканска, а не на европейска страна, с по-скоро делене на „горе” и „долу”, с култура на зависимост, със средства за манипулация, с ниско ниво на обща и специална култура и оттам съответно българския политически процес само имитира европейския, но няма нищо общо с него.
Фокус: Популярно мнение на политици и политолози в медиите е, че протестът всъщност е на една много малка част от обществото, защото се случва само в София и част от по-големите градове. Как гледате на това твърдение?
Иво Христов: Като вярно. Не е нужно експерт да ми го каже, за да го видя с очите си, но тези, които организират протестите, очевидно добре четат книжките по нежни революции. Там е казано, че не е важно количеството, а качеството, не акцията, а реакцията. В края на краищата власт се печели там, където тя се упражнява и управлява, а именно столицата. Вие да вдигнете бунт в село Горно Нанадолнище, ефектът му ще бъде нулев. Затова е така. Въпросът не е колко души ще изкараш на улицата, а как тези, които ще изкараш на улицата, могат да бъдат употребени.
Фокус: Какъв ефект ще имат тези протести върху правителството?
Иво Христов: Аз съм умерен песимист за ситуацията в страната. Докато ние си играем на залъгалки, наречени революции в България (предполагам, че разбирате моята ирония), страната продължава да деградира и да се срива по нанадолнището във всяко едно отношение. Предполагам, че няма да е далече времето – давам хоризонт между 10 и 15 години въобще България да се срине достатъчно на територия с всички произтичащи от това последици. Разбира се, ние ще имаме формалните външни белези на държава, на суверенитет, на институционална и всякаква друга инфраструктура, но това ще бъде, така да се каже, имитация на реалността.
По същество, по Вашия въпрос, това, което предполагам, че ще се случи в момента, тъй като хората ще бъдат използвани като масовка, която ще подгрява производството на новия т.нар. десен субект при цялата условност на този етикет, предполагам, че това ще бъде използвано, за да бъде активиран този въпросен субект през зимата, когато има обективно недоволство, за да може някъде на пролет на има, така да се каже, челно политическо усилие за това управление.
Фокус: В такъв случай ще подаде ли правителството оставка?
Иво Христов: Това не решава нито един от българските проблеми. Ако сега правителството подаде оставка, нали разбирате, че този парламент може да избере ново правителство на гарнитура. Това е толкова близо до ума! Нали когато някой подаде оставка, трябва да се зададе въпросът: а какво следва след това? Толкова сложен начин на мислене вече не е популярен на тези географски ширини.
Фокус: А какво следва след това? Какви са вариантите?
Иво Христов: Има няколко варианта, които не а много сложни: да се създаде кабинет в рамките на този парламент; вторият вариант е да се отиде на предсрочни избори (което ще възпроизведе настоящото статукво с плюс-минус някакви нови играчи; третият вариант е страната да изпадне в тежка криза. Предполагам, че тези, които сега дават зор за предсрочни избори, са си направили много добре сметката, а именно, че Плевнелиев ще назначи нов служебен кабинет от подопечните нему. Вече виждам новия фантом – Саша Безуханова и други такива „експерти на прехода”, та по този начин те да си подсигурят служебна победа – нещо, което не успяха да направят на предишните избори, и по този начин да се промотира новият политически субект, каквото и да означава това. Това, повтарям, въобще не решава проблемите на това общество и на този измъчен народ.
Златина ДИМИТРОВА
www.focus-news.net/?id=f25156 
)) Имало нестабилност на парламентарното мнозинство - а-хахахахахахаааааааа, бре чукундури, а нима, когато правителството беше на ГЕРБ, нямаше нестабилност на парламентарното мнозинство? Айде бе. Вие, мръсните европейци за много тъпи ни вземате бе! Какво правителство имаше ГЕРБ? "Правителство на малцинството" - да ви припомня, не за друго. С кого беше осигурено това правителство на малцинството? С подкрепата на Атака. Аааааааааааааааааа, ква била работаса. Атака в два поредни парламента в България ви прави правителствата. Предния път ни ривахти га едохте кифтеата! Вие два пъти бехте в съюз с дявола, ама първия път нещо не се бехте притеснили. Дявола е ваш бог, еврейчета, тъй че ни се правете на христиенчета, квито не сте. С дявола другарувате, на дявола слугувате. Вие сте изчадия. И за какъв морал, въобще ми говорите, като такъв при вас няма? Кога ви стана неудобно от секса, почнахте да ривети - няма морал. Е, в секса с дявола, къф морал, то си е живо чукане на сухо. Нима има морал в това, от същото правителство на малцинството на ГЕРБ, Атака си отегли подкрепата, вие без свян напазарувахте една цяла партия РЗС и една дузина дупетати от Атака, за да си осигурите мнозинство и стабилност на правителството, нещо, което доведе до февруарския ви крах. Тъй, че боли ма сапа за днешната ви тревога. Тя е резултат от вашия морал!