Името на Бога, има ли смъртенъ, който го знае. Не, няма. Тайна е. Само безсмъртните го знаятъ, но те не са родени безсмъртни, а удостояватъ се да постигнатъ. И какъ го постигатъ, постигатъ го въ черното минавайки презъ Вратата на Смъртьта. А измамените, зомбираните по лесното се отпускатъ, излягатъ се на дивана ядатъ си пуканки, наслаждаватъ се на злотворенията си изпълнени по поръчка на тези дет обещаватъ имъ безсмъртие и чакатъ безсмъртието имъ само да дойде, ала няма да дойде.
Името на Бога е написано въ сърцето, за което е войната. «Повече отъ всичко пази сърцето си, защото отъ него са изворите на живота»
Името на Бога закодирано е. Ключътъ сърцето е. Онея ми съ изкормените имъ сърца зомбита се пукатъ че няматъ сърце, че никога не могатъ да отключатъ тайната. Те завиждатъ, те залягатъ да поразятъ сърцата на колкото си може повече люде.
Та съ отворено къмъ небето сърце действамъ съ сърце, дори и да не разбирамъ съ ума си. Звуковите и зрителните вълни, творческите вълни или както го наричатъ "изкуство" не са само за красота, споредъ какъ съвремието разбира, или по точно насадено е тъй да разбира. Въ Българсаката ни музика, танци, везмо и шевици е Името на Бога. Чрезъ името на Бога дедите ни са поддържали пазели живота си духъ, душа и тяло. Това е тайната, тайната която подъ нечие въздействие и внушение се забрави. Та съ отворено сърце пея пиша някакви знаци... Може да се каже импровизирмъ, но ако и разбирамъ ще е по добре. Така мога да упазя себе си и всеки, който пожелая.
Това е тайната горещо ви я препоръчвамъ. Пазете се кой какъ може... Пее ли, пише ли, ако има време и да веза и да носи свещенните знаци... Хлопките, чановете... светилищата... о, да има начинъ човекъ да живее тамъ на камънаците...
И още една тайна...
Отдавна предчуствахъ, че интера ще се срине и малцината борещи се срещу злото ще загубимъ връзките помежду си и злото ще надделее. Да, срива се, но не така явно какъ си мислихъ че ще стане подъ заповедъ само съ едно натискане на бутонче и хопъ... интера, мобилните тел. въ единъ мигъ изчезватъ. Срива се не интера, сриватъ се връзките ни, колкото по задълбаваме въ нета, толкова по илюзорни ставатъ връзките ни. И ние си мислимъ че развиваме някви дейности, но въ виртуалното пространство сме подъ абсолютенъ контролъ, виртуалното пространство абсолютенъ капанъ е. И няма излизане. Е, може и изключение да има. Някой може ли да посочи примеръ кога Идеята зачената въ виртуалното пространство завършила е въ въплъщение въ реалното пространство? Азъ поне не се сещамъ такъвъ случай. Кога ходихъ на протестъ по случай Катуница въ Бургасъ знаете ли кво ми направи впечатление. Протестъ въ клетка, бунтъ подъ контролъ. Лъвовете колкото и рзярени да са оставатъ си въ клетката. И напусто въ празно. Същото е и въ интернетъ пространството. Затворъ. Квото става, става задъ решетките, а на вънъ нищо, нищо, ама нищо не се случва.
Та тайната да узнаемъ или да си спомнимъ, намеримъ името на Бога написано дълбоко въ сърцата ни е да се върнемъ къмъ уменията на дедите ни, за които светилищата свидетелстватъ, че са имали дори отъ разстояние непрестанна връзка помежду си. Е, невъзможно ли... няма невъзможно. Тези умения сме ги можели, но забравили сме ги подъ нечие въздействие. Тази сърдечна връзка не се състои непременно въ това да общуваме телепатично умственно помежду си. Тя сърдечната е по висша отъ умственната. Сърдечна ли е, агресивните внушения, лъжите, клеветите, мнителности ли са, превъзнасяния ли, раздори ли, разцепления ли, няма да иматъ власть, защото сърцето кога е активно винаги разпознава истината и винаги може да отмахне товара на вината върху този съ когото връзка има. Винаги може да му се притече на помощь ако и разстояние да го дели защото съ невидима нишка свързанъ е. Та ако всичи търсещи Истината сврзани сме сърдечно ще видимъ името на Бога въ пълнота и ще придобиемъ вечностъ и непобедимостъ така както дедите ни са придобивали. Но що да сторимъ? На първо време добре е да общуваме извънъ интера. При общуването на живо не е гаранция че ще стане вълшебството на сърдечната връзка, но при добро стремление възможно е. А чрезъ нета абслютно невъзможно е. А ако умеемъ да общуваме сърдечно, естественно е да последва и общуването умственно телепатично отъ разстояние.
Чудя се дали да споделя по съкровенни неща тукъ, катъ въ нета зорко се се следи и контролира. Да покажа ли... Отъ една страна те ако и да гледатъ, никога няма да узнаятъ името на Бога, защото няматъ сърце. Но отъ друга... гледйки ни и вървейки по стъпките ни те подлоагатъ препятствия. Тъй че пътять ни трябва да прокарваме извънъ утъпканиятъ пъть, извънъ интернета да е. Та да споделямъ ли всичко каквото ми идва на сърце... щотъ нали има между васъ таквизи детъ повече назнайватъ, а менъ знанието ми накуцва... Та ще ми се, но мястото не е интернетъ.
chtit.hit.bg/kokicheta_2013.jpg
Мартеничката дедите ни са я носили не само мартъ, а винаги. Втъкавали са везали са червено и бяло на дрехите и покъщнините. На външната врата червенъ конецъ съ чесънъ. И винаги пролетъ е било въ сърцата имъ, ако и външно смразяващи зими да са претърпели.
Богъ да ви пази духъ душа и тяло! Че никакъ не е спокойно и розово споредъ какъ ни внушаватъ съ думите «не се безпокойте!»
Пазете сърцата си!
