Завръщане При Родата

По-горе в тази тема стана дума за книгата-наръчник "Въведение в пермакултурата" на Бил Молисън. Може да си я свалите оттук

Накратко пермакултура е начин за проектиране на обитавани от човека места, които да се развиват по законите на природата. Буквалният превод на permanent agriculture e устойчиво земеделие.

Веселин Орешков е известен лечител, био земеделец, духовен титан, агроном и др.
Познава всички дървета и освен с латинските наименования знае цялата история и взаимовръзки между различните дървета и растения около тях, като агроном, вече 20 години живее в своето райско стопанство, което отглежда по законите на природата и духовете принципи...

Пътят на португалката Сузана от ЦЕРН към село Брестово!

България е свещенна земя. И Българският народ е свещен, въпреки всичките му недостатъци. Тангра няма да ни остави. И Ериг Кан няма да ни остави. Имаме и подкрепата на Великата Майка Умай. В Християнството я имат за Богородица, но Майка Умай е Тенгрианско понятие. Да му мислят враговете ни!

Въ планината оцеляването е малко вероятно, но въ града - никакво. Въ града и сега е, няма животъ. Тукъ не се живее. За да отида някъде на високо място на село трябва да имамъ доходи, за да си плащамъ наемъ за някоя къщичка, за храна, за пътни и др. Какъ ще стане не зная. Мисля... Та секне ли мисъльта... Оставямъ и работа и всичко и отивамъ на високо на някой свещенъ каменъ, въ някоя цепнатина до някое изворче... Тамъ дори и отъ студъ и гладъ да умирамъ ще усещамъ Живота.
Ако сме Задруга по добре ще да е. Ако има желаещи дори и само лятото да е, да ми пишатъ.

Великата майка е това, което дава огромно преимущество пред всички останали модерни религии - ислям, юдаизъм, будизъм и прочее. Великата Умай е в основата на Тенгрианството. Прехвърлена след това в християнството като света Богородица, Сура Мария.

Интересно е и другото древно име на Умай. Неслучайно Помазаният се зове самарянин. Не юдеин или филистимец, а самарянин. В България има много топоними на думата Самара. Която е тясно свързана с нашата история. Първата асоциация, която всеки българин прави с тази свещена дума е Самарското знаме и Свободата. До Велинград има връх-светилище Самара. Може би Йордан ще може и да пусне няколко снимки от този район.

Когато Тя, Великата майка Умай (Су-мара) се появи в съня на някого, този човек е благословен.

Не знам, не мога да бъда сигурен. Но едва ли беше случайно. Там, на Светилището на два пъти идваха сърнички при мен. А те иначе се боят от човека. Вторият имах хляб. Дадох й го. Тя го изяде, погледна ме с огромните си очи, пак ме близна по ръката. Погалих я и я целунах. Имаше две едва наболи рогца, като всички сърни. Но оттогава се заклех да не хапвам месо от сърна. А после, беше наскоро Майка Умай ми се яви и каза: "Сине, ставай!" Не плача, но очите ми сълзят като си спомня. Трирогата Майка Умай. Дали Тя не ми изпрати двурогите сърнички? Оттогава ги имам като деца. По-скоро бих убил човек, убил сърна, отколкото да убия сърна. Петър Добрев превеждаше името Авитохол като Син на Сърната. Не знам, наистина не знам. Но това, което преживях беше уникално.

Vanina писа: Въ планината оцеляването е малко вероятно, но въ града - никакво. Въ града и сега е, няма животъ. Тукъ не се живее. За да отида някъде на високо място на село трябва да имамъ доходи, за да си плащамъ наемъ за някоя къщичка, за храна, за пътни и др. Какъ ще стане не зная. Мисля... Та секне ли мисъльта... Оставямъ и работа и всичко и отивамъ на високо на някой свещенъ каменъ, въ някоя цепнатина до някое изворче... Тамъ дори и отъ студъ и гладъ да умирамъ ще усещамъ Живота.
Ако сме Задруга по добре ще да е. Ако има желаещи дори и само лятото да е, да ми пишатъ.

Смятали сме го - 20 човека ако направят като комуна, да заселят някое село - ще трябва да работят по 3-4 часа на ден и то не всеки ден. Поделят си задачите и пеят песни. Това сме го смятали с хора, които цялата година си копаят доматите и чушките на вилата и есента прибират орехите и сливите и варят компоти от градината само. И ракия варят и вино си правят и си живеят добре. Обаче заедно ако се групират хората много по-добре става. Само за първата една две години трябва капитал, след това стопанството заработва. и вече чувам, че има такива групи - действат. Скоро ще може да се споделят резултати.

VostroRe писа: Не знам, не мога да бъда сигурен. Но едва ли беше случайно. Там, на Светилището на два пъти идваха сърнички при мен. А те иначе се боят от човека. Вторият имах хляб. Дадох й го. Тя го изяде, погледна ме с огромните си очи, пак ме близна по ръката. Погалих я и я целунах. Имаше две едва наболи рогца, като всички сърни. Но оттогава се заклех да не хапвам месо от сърна. А после, беше наскоро Майка Умай ми се яви и каза: "Сине, ставай!" Не плача, но очите ми сълзят като си спомня. Трирогата Майка Умай. Дали Тя не ми изпрати двурогите сърнички? Оттогава ги имам като деца. По-скоро бих убил човек, убил сърна, отколкото да убия сърна. Петър Добрев превеждаше името Авитохол като Син на Сърната. Не знам, наистина не знам. Но това, което преживях беше уникално.

Сърната, кошутата това са тотемни животни на българските родове. Когато се яви кошутата или сърната пред племето - то значи е Духа на предшественика, който повежда в правилна подсока племето. Авитохол се води - да. Така пише в някои книжки де..

18j писа:

Vanina писа: Въ планината оцеляването е малко вероятно, но въ града - никакво. Въ града и сега е, няма животъ. Тукъ не се живее. За да отида някъде на високо място на село трябва да имамъ доходи, за да си плащамъ наемъ за някоя къщичка, за храна, за пътни и др. Какъ ще стане не зная. Мисля... Та секне ли мисъльта... Оставямъ и работа и всичко и отивамъ на високо на някой свещенъ каменъ, въ някоя цепнатина до някое изворче... Тамъ дори и отъ студъ и гладъ да умирамъ ще усещамъ Живота.
Ако сме Задруга по добре ще да е. Ако има желаещи дори и само лятото да е, да ми пишатъ.

Смятали сме го - 20 човека ако направят като комуна, да заселят някое село - ще трябва да работят по 3-4 часа на ден и то не всеки ден. Поделят си задачите и пеят песни. Това сме го смятали с хора, които цялата година си копаят доматите и чушките на вилата и есента прибират орехите и сливите и варят компоти от градината само. И ракия варят и вино си правят и си живеят добре. Обаче заедно ако се групират хората много по-добре става. Само за първата една две години трябва капитал, след това стопанството заработва. и вече чувам, че има такива групи - действат. Скоро ще може да се споделят резултати.

Принципно го правя и без да съм в група. Но тогава задачите са много. И винаги ми остава работа на корем)) Иначе изобилието земята си го дава, дори и в последната голяма суша лятото, но пък имах кайнак, откъдето да поливам. Сака си поливане.