Завръщане При Родата

Отварям тази тема, която смятам че ще е полезна за всички, които имат намерение в близките години да се върнат към естествения начин на живот. Далеч от градската суета, задъханото ежедневие, ГМО храните и флуорираните води. Убеден съм, че такива хора стават все повече.
В завръщането си към Природата обаче те неминуемо ще се сблъскват с много проблеми, всеки един от които е разрешим по своя си начин. Именно затова пускам и тази тема, за да обменим информация, полезна взаимно в това начинание. Далеч съм от мисълта за живот в землянка или шатра, а по-скоро за един балансиран и чист начин на живот, който нашата прекрасна българска ПриРода го позволява.

Ще се радвам на мнения от различни участници, дори и да не са редовни посетители тук. Наскоро разбрах, че един от бившите ни модератори, Миро вече го е направил и се е измъкнал от клоаката на града. Бих се радвал да чуя и неговото мнение, така както е написано в сайта на Хнет, където модерира сега.
Търси се "чисто" място за живот в планината

В тази тема бих искал да обменим информация и как да да бъдем независими от системата откъм електро и водоснабдяване.

Ебати, цирка са тия момчета от Х нета)) Ама ако можело да е по-близо до град, или направо малък град, ако можело, това, ако не можело онова. За да живееш над 1000 метра(под 1000 метра, забравете, това не е планина), най-първом ти трябват умения да живееш на такива места. Те са най-важното. А повечето мат'рял, не може дори да живее като хората в големите градове, камо ли да оцелее в природната среда, тъй, като няма Метро, Била, Кауфланд, Мол и други консуме глезотии. Жената, децата... Ми като не искат жената, децата, ги оставяте в града. А те, повечето жени не искат)), тъй като точно заради жените съвременното консуматорско общество, има такъв вид. Поне за мен е така.
Електричеството, водата..., абе не се тревожете за тия неща, вие глейте да придобиете умения да живеете в такава среда, да се слеете с нея, да бъдете част от Природното Съобщество, (както го наричам аз), па тогава елате пак да си говорим за контакти, приятели, барове, дискотеки. Уверявам ви, че тогава те, въобще няма да ви липсват.

Да си призная чакам подобна тема от известно време( 'що чакам си е мой проблем).
От известно време се занимавам с проучване точно на "природосъобразен и самодостатъчен" начин на живот. Натъртвам на словосъчетаниеот в кавичките. Ще препоръчам за четене

Масанобу Фукуока - "Революцията на една сламка"

Хората мислят, че познават предметите, когато ги опознават отблизо. Но това е само повърхностно познание. Това е знанието на астронома, който знае имената на звездите, на ботаника, който знае класификацията на листата и цветовете, на художника, който знае естетиката на зеления и червения цвят. Разпознаването на земя и небе, червено и зелено, не означава познаване на природата. Астрономът, ботаникът и художникът само възприемат впечатленията и ги интерпретират, всеки в рамките на своето собствено съзнание. Колко по-активен е техният интелект, толкова повече се отделят от природата и толкова по трудно осъществимо става за тях воденето на натурален живот.
Трагедията е в това, че в своето невежество хората се опитват да подчинят природата на своята воля. Човешките същества могат да разрушат природните форми, но те не могат да ги създадат. Разделеното, фрагментираното и непълно разбиране винаги връща човешкото познание до изходната позиция. Неспособни да възприемат природата в нейната цялост, хората не могат да направят нищо повече от това да конструират несъвършен неин модел и по този начин да излъжат себе си , че са създали нещо натурално.
Всичко, което трябва да направи човек, за да опознае природата е да осъзнае, че на практика нищо не знае, че е неспособен да познае каквото и да е. Тогава може да очаква, че ще изгуби интерес към различаващото знание. Когато отхвърли различаващото знание, не-различаващото знание само ще изникне вътре в него. Ако той не се опитва да мисли за знанието, ако той не се грижи за разбирането, ще дойде време когато той ще разбере. Няма друг път, освен чрез разрушаване на егото, като се откажем от мисълта, че човечеството съществува без участието на небето и земята.

След закуска - въпреки че е обемен том (почти) колкото Библията:

Бил Молисън - "Въведение в пермакултурата" (на наглийски език)
За щастие е издадена на български съкратена версия на тази книга със същото заглавие, която може да се купи от класическа книжарница

Пермакултурата е подход за проектиране на човешка жизнена среда и трайни земеделски системи, които имитират връзките, срещащи се в естествените екосистеми. Този подход е разработен и представен в поредица от публикации от австралиеца Бил Молисън и сътрудниците му през 70-те години на миналия век. Неговото желание да се даде алтернатива на намиращите все по-широка употреба разрушителни промишлено-земеделски методи го довежда до разработването на методика за създаване на устойчиви земеделски системи, които наподобяват по своята структура тези в природата.

В България пермакултурата не е непозната. Има няколко много полезни страници по темата. доста хора по мое наблюдение се интересуват от тези неща и пермакултурата се разпространява все повече. Има изгредени малки обекти (градини) и дори няколко къщи. Пермакултурата на кратко не означава робуване на обработваемата земя, както са правили дядовците ни. Затова става дума и за прородосъобразно земеделие и градинарство, в хармония с ПриРодата. Ами най-добре прочетете източниците от приложениете връзки.

А, и да добавя, най-вече няма да ви липсва премиера Тиква, ДАНС, МАНС, ГАНС, трактори, локомотиви и всякакви други пособия на безсмисления и убиващ човека градски живот.

Вие глейте да придобиете умения да живеете в такава среда...

Точно и затова пускам тая тема, даже викам да я закачим отгоре. Нямаме намерение тепърва да убеждаваме някой да захвърли градския живот. Темата е към тези, които вече вътрешно са го решили да получат повече идеи и най-вече умения, както е споменато по-горе.
Също така ПриРодата не е само планината над 1000м. Странджа или Предбалкана са по-ниски, но не пречи там да са съсредоточени някои от най-важните светилища. В Предбалкана например няма села на височина над 1300м по чисто географски причини, за разлика от Родопите.

Жената, децата... Ми като не искат жената, децата, ги оставяте в града.

Това е също един от проблемите, които съм уверен мъчат много хора, решили да се "качат нагоре". Ако един от двамата (обикновено жената) не желае такъв начин на живот. Тук най-вече става дума за децата, защото след като си ги направил, значи носиш някаква отговорност за тях и не можеш ги заряза ей така. Въпрос на виждане, приоритети и вътрешно посвещение. В случая няма как да не се сетя за Левски или Матей Миткалото. В случая основния аргумент на жената е липсата на училища в планината, а вече и в по-малките села. Което също може да бъде решен при повече желание.
В Хнета в цитираната тема някой се беше загрижил как детето ти ще си хване гадже, което нямаше как да не е смешно, макар и да има основание да за притеснение. Реално липсата на социални контакти там е другия проблем, което вече се решава с вътрешна нагласа и мироглед.

А деца ако имате, на тях как ще им хареса?
Къде ще намерят други деца?
Къде ще ходят на училище? А на курсове по танци?
А къде ще си намерят гаджета?
А къде ще си намерят къща и с какво ще я купят?
И какво ще ядат и работят те?

От известно време се занимавам с проучване точно на "природосъобразен и самодостатъчен" начин на живот.

Самодостатъчен е всъщност точната дума. Под това се разбира създаване на условия, в които да си независим от външния свят. Дали някъде ще има икономическа криза, дали някъде ще има война или природни катаклизми. Разбира се, в днешно време те не могат да те подминат и това е предмет на по-нататъшни дискусии.
С очите си съм виждал от родителите си, а и от участници тук как ефикасно се използват всички ресурси при такъв начин на живот. Там се извършва един пълен кръговрат и всичко се използва. Включително отпадъците влизат в употреба. Например, черупките от яйцата се дават на кокошките. Остатъците от храна отиват за животните. Фъшкиите от пасящите наоколо коне се използват за тор в градината. От набраните билки се вари чай. От кладенеца или хидрофора се тегли вода, с която се полива градината при засуха. В крайна сметка, няма нищо изхвърлено или ненужно.

В темата, отворена в Хнет-а се споменава този блог. Особеното там е, че по принцип уменията са за "оцеляване" сред дивата Природа. Тоест има един елемент на нарушено равновесие между човек и природа. Напоследък самият автор се насочи към т.нар. бушкрафт, а именно живот в хармония с Природата и произтичащата нужда от по-други умения.(Името на страницата беше променено по този случай).
Дава се за пример и книга-наръчник за оцеляване на SAS (британските спец. части). Според мен знанията в тази книга са полезни като информация, но трябва всеки да е наясно със себе си какво дири в планината или по-общо казано извън Системата. В крайна сметка дори и за военни цели оцеляването е за кратки периоди от време.

Тук пускам връзка към някогашния форум на Вестник Атака. Става дума за алтернативни източници на енергия и как човек си е решил своите проблеми. Sulaco дори и дава сайта, макар да нямаме намерение тук да правим търговски реклами. Все пак може да е полезен за някой, който иска да се откъсне съвършено от външно захранване.
Значи можело а?

Тук отварям една скоба. Преди време аз също бях много навит да използвам такива алтернативни енергоизточници. Проблемът е, че те са си технологични продукти и все пак зависят от въшния свят. Най-вече за резервни части, подръжка и т.н. Има и още един проблем, който вече е свързан с реалната възможност след броени години всякакви технологични джунджурии да станат безполезни, особено след електромагнитен удар. Това никой не може да каже със сигурност, така че аз все пак бих поел риска, като си имам подръка обаче и старомодни енергийни източници. Разбирай огнище, печка с дърва и газова лампа.

Здравейте!
Преди 5 години се изнесох аз и жена ми от София в района на Велико Търново. По това време се намираха хубави къщички на четирицифрени цени. Купихме една, на хълм, заобиколена от овощни градини и гора, много е красиво. Наоколо няма жив човек, всичко е тихо и спокойно. През зимата е бяла тишина (ето я къщата в момента и пътят), а през лятото е зелен рай.

Постегнах къщата с помощта на Неволята, направих парно, изолация, ВиК. Захранва се с вода от кладенец, топлата вода се топли с колектор на покрива и от камината, според сезона. Зимата се отопляваме с дърва, които събираме от близката гора. Така разходите ни са ниски, защото не плащаме за вода, отопление и голяма част от храната.

Аз се занимавам с уеб дизайн, сега се ориентирах към производство на машини за кълнове, моя разработка.

Стремим се към самодостатъчност и близост до природата. Разчитаме повече на интуиция и новаторство, отколкото на изпитани методи за градинарството. Например, вместо да пръскаме с отрови гроздето, овошките или доматите им пускаме музика. Посипваме почвата, след като е изчистена от бурени с дървени стърготини, които задържат влагата, предпазват от бурени и угниват. И т.н.

Понякога има трудни моменти, разбира се, когато трябва да се справяме с нови и непознати предизвикателства, като дърва за зимата, ремонт на нещо, изграждане на нещо ново, но точно в това е тръпката. Тези, които са свикнали само да плащат и да получават нищо не знаят.

Храним се с храни от природата - гъби, плодове, част от нещата отглеждаме в градината. Плодовете събираме, режем на резени, после сушим за зимата.
Печем си собствен пълнозърнест хляб, зърното мелим в каменна мелница -- ръж, ечемик, просо, сусам, ленено семе. Нямате представа какъв хляб става! Сега събирам и пари за преса за олио.

Наскоро под родният покрив се роди и първородният ни син. Той расте на чист въздух, в контакт с природата, с чиста храна, въздух и вода.

Има ТРИ много важни предимства този начин на живот.
1. НЯМА ШЕФ да ти диша във врата. Времето е твое, работиш когато поискаш.

2. Така можеш да слушаш своя ВЪТРЕШЕН ГЛАС. Това е, което най ме кефи. Има моменти, когато просто чувствам, че искам да се разходя навън бос и гол на слънце. И го правя. Или се качвам на черешата. Или почиствам сухите клони от дървото. Друг път спирам да работя, полея се със слънчева вода, защото усещам, че това ще ме освежи, отида, хапна малко малини, ягоди и продължа. Нямате представа колко е важно това - да правиш това, което чувстваш за правилно В МОМЕНТА. Тези подтици са гласът на природата и когато го слушаш заживяваш като единна част от нея. Тогава тя започва да се грижи за теб, доставя ти всичко -- дърва, билки, плодове, гъби... Както тялото се грижи да доставя всичко нужно на една здрава клетка.

Знам, един Софиянец не би ме разбрал, така, както и аз не бих го разбрал преди 10 години. Но той просто е свикнал да купува всичко и не може да излезе пред офиса и да се полее с вода или да тръгне бос, по гащи... Там, в града, човек не може да следва тези импулси, затова е нещастен, депресиран и болен... Но това е друга тема.

3.РАЗНООБРАЗИЕ - никога не можеш да се отегчиш или да скучаеш. Има толкова различни неща за правене всеки ден - работа по градината, рязане и цепене на дърва, занимание с детето, ремонт по къщата, майсторене на ограда, разходки из околността за гъби, билки...

Може още много да се разправя, но с две думи това е идеята.

Източник - съдържа и снимки от цитата

Тези подтици са гласът на природата и когато го слушаш заживяваш като единна част от нея. Тогава тя започва да се грижи за теб, доставя ти всичко -- дърва, билки, плодове, гъби... Както тялото се грижи да доставя всичко нужно на една здрава клетка.
================================================================

Точно това е, което казвам - да станеш едно с Природното Съобщество. Ставаш част от хармонията му - ти даваш, и то ти дава. Какво ти даваш, ще разберете след време, какво то ти дава, е - и това ще го разберете и то не е само манджата.